Бухта

Бухта е неголям залив, отделен чрез морски носове или острови.[1]

Притежава вътрешен хидрологичен режим, а във връхната част се формира плаж. По българското Черноморско крайбрежие малките заливи на юг от Бургас представляват бухти.[1]

Atliman Gulf
Заливът Конник (Атлиман)

Източници

  1. а б Пейчев, Веселин, Димитър Димитров. Океанология. Варна, Издателство Онгъл, 2012. ISBN 978-954-8279-82-6. с. 458. (на български)
Авачинска губа

Авачинската губа (на руски: Авачинская губа, Авачинская бухта) е залив, тип губа, на Тихия океан, на югоизточния бряг на полуостров Камчатка, в Камчатски край на Русия. Дължината и ширината му е почти една и съща около 20 km, на входа 3 km, дълбочина до 26 m. Площ 215 km2. Заливът е добре защитен от всички страни с високи планински хребети. Бреговете са високи и стръмни, силно разчленени от множество малки заливчета: Таря, Тиха, Ракова, Бабия, Петропавловска, Сероглазка, Моховая и др. В северозападния му край се влива река Авача. На североизточния бряг е разположен град Петропавловск-Камчатски, а на югозападния – град Вилючинск.

Заливът е открит, описан и картиран през лятото на 1729 г. по време на Първата Камчатска експедиция под командването на Витус Беринг. Сега е основно пристанище за базиране на Тихоокеанския флот на Русия. Своеобразен символ на залива и негова забележителност са скалите Три брата, разположен на входа на залива.

Анива (залив)

Анива (на руски: Анива) е залив в южната част на Охотско море, на южния бряг на остров Сахалин, Сахалинска област на Русия, между полуостровита Крильонски на запад и Тонино-Анивски на изток. Широко е отворен на юг към протока Лаперуз, който го свързва с Японско море. Ширина на входа, между нос Крильон на югозапад и нос Анива на югоизток 104 km, дължина 90 km, максимална дълбочина 93 m. Стеснената му северна част носи името бухта (плитък залив) Лососей. На северният му бряг са разположени градовете Анива и Корсаков.Заливът Анива е открит на 14 юли 1643 г. от холандския мореплавател Мартин Геритсон де Фриз по време на експедицията му в северозападната част на Тихия океан. През 1785 г. японският топограф Могами Токунай извършва първата топографска снимка на крайбрежието на залива, която през 1853 г. е осъвременена и детайлно допълнена от руския флотски лейтенант Николай Рудановски, участник в експедицията на капитан Генадий Невелски.

Балаклавски залив

44.495, 33.594

Балаклавският залив (на украински: Балаклавська бухта; на руски: Балаклавская бухта) е залив на Черно море, на брега на полустров Крим в Украйна.

В административно отношение бреговете на залива са част от град Севастопол, като по тях е разположено селището Балаклава. Той има дължина около 1,5 km, а ширината му варира между 45 и 400 метра. От 1957 до 1993 година в Балаклавския залив е разположена военноморска база, предназначена за поддръжка на подводници с ядрено оръжие.

Ботническо море

Ботническото море (на шведски: Bottenhavet; на фински: Selkämeri) е южната част на Ботническия залив (на английски: Gulf of Bothnia) в Балтийско море.

Вайгач

Остров Вайга̀ч (на руски: Остров Вайгач) е остров в Северния Ледовит океан, на границата между Баренцово море на запад и Карско море на изток, в североизточната част част на Ненецкия автономен окръг на Архангелска област в Русия. Разположен е северозападно от Югорския полуостров, от който го отделя протока Югорски Шар, а на северозапад протока Карски Врати – от архипелага Нова Земя. Дължина около 100 km, ширина до 45 km, площ 3383 km2. Западните му брегове са осеяни с множество малки заливи, а източните са по-слабо разчленени, предимно стръмни. Повърхността му е равнинна, а в средата му са разположени 2 успоредни възвишения с височина 140 – 170 m, максимална 171 m, в северната част. Изграден е основно от долнопалеозойски и пермски глинести шисти, пясъчници и варовици. Климатът е студен. Средна февруарска температура –20 °C, средна юнска – около 5 °C. Болшинството от реките протичащи по него са с малка дължина (20 – 40 km) и изобилстват от прагове и водопади. Има множество малки езера и блата. Покрит е с тундрова растителност. На северното му крайбрежие са разположени бившите села Вайгач и Долгая Губа, а на южното – единственото населено място в момента село Варнек.

Вилкицки (остров)

Вилкицки (на руски: Остров Вилькицкого) е остров в южната част на Карско море, северно от Гиданския полуостров, в състава на Красноярски край на Русия. Островът има форма на полумесец, обърнат с изпъкналостта си на север, а на юг е обширната и плитка бухта Шведе. Дължина 18 km, а заедно с Източната коса – над 40 km, ширина около 9 km. Повърхността му е плоска, покрита с подвижни пясъци и тундрова растителност.

Открит е през 1874 г. и е наименуван в чест на руския хидрограф и геодезист, генерал-лейтенант Андрей Вилкицки, който го изследва и картира през 1896 г.

Гдански залив

Гданският залив (на полски: Zatoka Gdańska; на кашубски: Gduńskô Hôwinga; на руски: Гданьская бухта, Гданьский залив; на немски: Danziger Bucht) е югоизточен залив на Балтийско море. Наречен е на прилежащия пристанищен град Гданск в Полша.

Средната му дълбочина е около 70 м, а максималната – 118 м. Широчината му при входа е 107 км, вдава се в сушата на 74 км.

Геленджишки залив

Геленджишки залив (на руски: Геленджикская бухта) е незамръзващ залив на североизточния бряг на Черно море.

Козмин (залив)

42.716111, 133.017222

Козмин (на руски: Бухта Козьмина) е малък залив, съставна част от по-големия залив Находка.

Ладожко езеро

Ладожкото езеро (Ладога, на руски: Ладожское озеро) е езеро в Европейската част на Русия, Ленинградска област и Република Карелия с площ от 18 300 km2 и принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море от Атлантическия океан. То е най-голямото езеро в Европа и 3-то по големина в Русия след Каспийско море и езерото Байкал.

Москва (противолодъчен крайцер, 1965)

Москва е противолодъчен крайцер (ПКР) на ВМФ на СССР. Главен кораб на проекта 1123. Екипажа на крайцера се води войскова част 26951.

Новоросийск

Новоросийск (на руски: Новоросси́йск) е черноморски пристанищен град в Русия, Краснодарски край. Населението му е 273 278 жители (към 2018 г.).

Нордвик (залив)

Заливът Нордвик (на руски: бухта Нордвик) е залив на море Лаптеви, в крайната северозападна част на Република Якутия, в Русия.

Разположен е в югозападната част на море Лаптеви, между полуостровите Нордвик на изток и Хара-Тумус на запад. На север се затваря от остров Голям Бегичев, на северозапад се свързва с Хатангския залив, а на североизток – с Анабарския залив. Вдава се в сушата на 37 km, ширина във входа 39 km, дълбочина до 6 m. Голяма част от годината е покрит с ледове.Заливът Нордвик е първично открит и бегло описан през 1739 г. от руския полярен изследовател лейтенант Харитон Лаптев. През 1902 г. руският геолог и географ Инокентий Толмачов вторично открива залива и извършва първото топографско заснемане и географско описание на бреговете му.

Онежко езеро

Онѐжкото езеро (на руски: Онежское озеро), наричано също Онего, е езеро в Европейската част на Русия – Република Карелия, Вологодска и Ленинградска област.

Има площ от 9616 km2 (при високи води 9720 km2). Принадлежи към водосборния басейн на Балтийско море от Атлантическия океан. По площ е 2-ро езеро в Европа (след Ладожкото) и 4-то в Русия след Каспийско море, езерото Байкал и Ладожкото езеро.

Перевозная (залив)

43.016667, 131.583333

Перевозная (на руски: Бухта Перевозная) се нарича малък залив, разположен на северозападния бряг на по-големия Амурски залив.

Провидения (залив)

Заливът Провидѐния (на руски: бухта Провидения) е залив в крайната североизточна част на големия Анадирския залив на Берингово море, на югоизточния бряг на полуостров Чукотка, в Чукотския автономен окръг на Русия. Дължина около 50 km, ширина на входа около 9 km. Бреговете му са високи (до 600 – 800 m) и стръмни, силно разчленени от наколко по-малки заливи. Приливите са полуденонощни с височина до 1 m. От октомври до май замръзва. На източното му крайбрежие е разположено сгт ПровиденияЗаливът Провидения е открит през 1660 г. от руския търговец на ценни животински кожи Курбат Афанасиевеч Иванов по време на плаването си на североизток от устието на река Анадир. В началото на август 1728 г. е вторично открит и за първи път бреговете му са описани от датския мореплавател на руска служба Витус Беринг. Името Провидия е дадено през 1848 г. от английски капитан Мур в чест на ознаменуването на „щастливото провидение“, позволило на кораба му да проведе успешно зимуване в залива.

Таймир (езеро)

Таймирското езеро (на руски: Таймы́рское о́зеро), наричано за краткост Таймир (Таймы́р), е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, разположено в централната част на полуостров Таймир на юг от планинската верига Биранга в Таймирски Долгано-Ненецки район на Красноярски край.

Влиза в територията на Таймирския биосферен резерват. Езерото е 5-то по площ след Каспийско море и езерата Байкал, Ладожко и Онежко в Русия, 2-ро по площ в азиатската част на страната (след Байкал) и най-северното съществуващо голямо езеро в света. Най-северните му координати надхвърлят 75° с. ш. Изцяло е разположено в зоната на вечната замръзналост.

Тикси (залив)

Заливът Тикси (на руски: бухта Тикси) е залив тип (бухта) в море Лаптеви, в северозападната част на големия залив Буор-Хая, край северното крайбрежие на Якутия, в Русия.

Разположен е в най-южната част на море Лаптеви, югоизточно от делтата на река Лена. Вдава се на запад в сушата на 21 km, ширина във входа (между носовете Косисти на югозапад и Муостах на североизток) 17 km. В средата на залива се намира остров Бруснев. На север е ограничен от южния бряг на полуостров Биковски, който е нисък изграден от ронливи скали и изкопаем лед. Приливите са полуденонощни с амплитуда до 0,3 m. В западната му част има два по-малки залива Булункан и Сого, като на полуострова между тях е разположено важното пристанище по Северния морски път на Русия Тикси.Първото изследване и картиране на бреговете на залива е извършено през 1739 г. от руския топограф Иван Киндяков, участник в експедицията на Дмитрий Лаптев.

Цемески залив

Цемѐският залив или Новоросийски залив (на руски: Цемесская бухта, Новороссийская бухта) е залив в североизточната част на Черно море, в северната част на Кавказкото крайбрежие, в Краснодарски край на Русия. Вдава се навътре в сушата на 15 km. Ширина на входа от Суджукската коса на северозапад до нос Дооб на югоизток 9 km, ширина в средната част 4,6 km. Дълбочина 21 – 27 m. Бреговете му на югозапад са ниски, а на североизток високи и слабо разчленени. В северозападният му ъгъл се влива река Цемес. През есента и зимата голяма опастност за корабоплаването представлява вятърът бора, който духа с ураганна сила. На брега на залива е разположен град Новоросийск.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.