Букурещ

Букурѐщ (на румънски: București, [bukuˈreʃtʲ]) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната. Населението му е около 1 880 000 души (2011).

Градът се намира в Долнодунавската равнина, на бреговете на река Дъмбовица и на по-малко от 70 km северно от Дунав. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.

Букурещ
București
— град —
Знаме
      
Герб
Централната част на града.

Централната част на града.
Relief Map of Romania
44.4° с. ш. 26.0833° и. д.
Букурещ
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг
Площ 226 km²
Надм. височина 60 – 90 m
Население 1 883 425[1][2] души (2011)
Кмет Габриела Фиреа (СДП)
Основаване Преди 1459 г.
Пощенски код 0xxxxx
Телефонен код +40 x1
МПС код B
Часова зона EET
Официален сайт pmb.ro

Наименование

Произходът на името на града е неясен. Легендата го свързва с неговия основател Букур, според различни варианти княз, престъпник, рибар, овчар или ловец. Според нея Букур се изгубил в гъста мъгла и след като се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по чудо. В знак на признателност той построил малък параклис, около който впоследствие се заселили хора и така се родил днешният град Букурещ.

Османският пътешественик от XVII век Евлия Челеби приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския клан Бани Курейш. През 1781 година Франц Зулцер извежда етимологията от румънската дума bucurie („радост“), която от своя страна вероятно има дакийски произход.[3] Други автори от XIX век го свързват с bukovie („букова гора“).[4]

География

Букурещ е разположен в югоизточната част на страната, намира се на 60 km от Плоещ, 60 km от Русе, 80 km от румънското Търговище, 84 km от Александрия и 110 km от Бузъу. През града преминава река Дъмбовица.

Букурещ е втората най-замърсена столица в Европейския съюз по отношение на финия прах във въздуха след София. По отношение на зелените площи градът заема четвъртото най-лошо място с 23 m² зелени площи на жител (след Париж, Мадрид и Братислава).

Климат

Климатът на града е умереноконтинентален. Зимите могат да бъдат ветровити, но вятърът обикновено бива ограничен от урбанизацията. Летните температури често достигат 35 – 40 °C. Средната годишна температура е 10,8 °C, а средното количество годишни валежи е 643 mm.[5]

Климатични данни за Букурещ
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,1 24,4 29,0 32,2 36,9 39,0 42,2 41,0 38,5 35,2 25,1 18,4 42,2
Средни максимални температури (°C) 2,8 5,5 11,4 18,0 24,0 27,7 29,8 29,8 24,6 17,9 9,8 3,8 17,1
Средни температури (°C) −1,3 0,4 5,4 11,2 16,8 20,6 22,5 22,0 16,9 11,0 4,7 −0,2 10,8
Средни минимални температури (°C) −4,8 −4 0,1 4,9 9,6 13,6 15,4 14,9 10,5 5,4 0,6 −3,4 5,2
Абсолютни минимални температури (°C) −32,2 −29 −19,9 −9,5 −3,9 4,5 7,4 5,2 −3,1 −8 −19,4 −25,6 −32,2
Средни месечни валежи (mm) 37 37 44 50 56 83 70 56 64 53 46 48 643
Средно количество слънчеви часове 70.6 84.5 138.0 184.8 246.3 265.8 289.2 281.4 224.1 177.4 87.5 62.8 2112
Източник: Погода и Климат[5]

История

Bratianu si Magheru2
Букурещ през 1930-те години

Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики, но запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от княз Мирчо V Чобан. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен от Синан паша.

В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували се сеймени, а войводата Константин Щербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.

През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737) и руски (1769, 1771, 1806, 1828) войски.

Столицата на Румъния е наричана Малкия Париж както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Букурещ са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През Втората световна война, като столица на държава от Оста и транзитна точка на войските към Източния фронт, Букурещ претърпява тежки щети от съюзнически бомбардировки. На 23 август 1944 г. в Букурещ се извършва преврат, който превръща Румъния в съюзническа страна. Градът тогава претърпява кратък период от бомбардировки на Луфтвафе, както и провален опит на германците да си върнат града.

След установяването на социализъм в Румъния, градът продължава да расте. Построени са нови райони, повечето с жилищни блокове. Под ръководството на Николае Чаушеску голяма част от историческия център на града е разрушена и заменена от сгради в стил социалистически реализъм. На 4 март 1977 г. Вранчанското земетресение, на около 135 km от столицата, погубва 1500 души и причинява допълнителни щети по историческия център.

Население

Година: 1800 1859 1900 1918 1930 1966 1992 2002 2011
Жители 32 000 122 000 282 000 383 000 639 000 1 452 000 2 064 474 1 926 334 1 883 425
Bucharest - Palace of Justice (Justizpalast) - no filter (29340923631)
Съдебната палата
Bucharest - Șoseaua Nicolae Titulescu
Офис сгради

Населението се увеличава бързо през последните 2 века и Букурещ става важен център. Това е отчасти поради урбанизацията на румънците, които в по-голямата си част до 19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.

Средната продължителност на живота в Букурещ през 2000 – 2002 г. е 73,1 години, или с близо 2 години по-висока от тази в другите румънски селища.

Около 96,6% от населението на Букурещ е представено от румънци.[7] Други етнически групи със значително присъствие са: цигани, унгарци, евреи, турци, китайци и германци. Към 1930-те години евреите са втората най-голяма етническа група, живееща в Букурещ.

Управление

Bucharest 038
Сградата на парламента

Икономика

Букурещ е центърът на румънската икономика и промишленост, отговорен за около 23% (2013 г.) от БВП на страната, бидейки населяван от 9% от населението ѝ.[8] През 2016 г. Букурещ има БВП на глава от населението, равняващ се на 20 500 евро, което е 122% от средното за Европейския съюз и над двойно повече от средното за Румъния.[9] След относителна стагнация през 1990-те години силният икономически растеж на града възражда инфраструктурата и води до развиването на търговски центрове, жилищни зони и високи офис сгради. Към януари 2013 г. Букурещ има ниво на безработицата от 2,1%, което е значително по-ниско от националното ниво – 5,8%.[10][11]

Икономиката на столицата е фокусирана върху промишлеността и услугите, като последните претърпяват особен растеж през последните 10 години. Седалищата на 186 000 фирми, включително почти всички по-големи румънски компании, се намират в Букурещ. Важен източник на доходи в последно време е бързо разрастващия се имотен и строителен сектор. Букурещ е и най-големият център за информационни технологии и комуникации на Румъния.

Градът търпи бум на магазини, като супермаркети и хипермаркети биват откривани всяка година. Търговски центрове се строят още от края на 1990-те години.

Транспорт

Henri Coandă International Airport, March 2013
Международно летище Анри Коанда.

Мрежата на градския транспорт на Букурещ е най-голямата в страната и една от най-големите в Европа. Съставена е от Букурещкото метро и наземна транспортна система от автобуси, трамваи, тролеи и лекорелсов транспорт. Към 2007 г. има наложено ограничение от 10 000 таксиметрови лиценза.[12]

Букурещ е центърът на националната железопътна мрежа на страната. Главната гара е Гара де Норд, предоставяща връзка с всички големи градове из страната, както и до международни дестинации като: София, Варна, Белград, Кишинев, Киев, Чернивци, Лвов, Солун, Виена, Будапеща, Истанбул, Москва и други.

Градът разполага с още пет железопътни гари. Те са в процес на интеграция в градска железница, обслужваща Букурещ и околния окръг Илфов. Седем основно линии излизат от Букурещ.

Най-старата гара в Букурещ е Филарет. Тя е отворена през 1869 г., но през 1960 г. комунистическото правителство я превръща в автобусен терминал.[13]

Букурещ разполага с две международни летища:

  • Анри Коанда, намиращо се на 16,5 km северно от центъра на града в град Отопени, Илфов. Това е най-натовареното летище в Румъния, като през 2014 г. през него минават 8 317 168 пътници.[14]
  • Аурел Влайку е бизнес летището на града. Намира се само на 8 km северно от центъра на града.

Букурещ е важен кръстопът в националната пътна система на Румъния. Няколко от най-натоварените пътища и магистрали в страната свързват града с всички по-големи румънски градове, както и със съседни страни като България, Унгария и Украйна. Магистралите А1 до Питещ, А2 до Добруджа и Констанца и А3 до Плоещ започват от Букурещ.

Пътищата на града обикновено се задръстват по време на час пик, поради повишаване на притежателите на автомобили напоследък. Към 2013 г. броят на регистрираните автомобили в Букурещ е 1 125 591.[15] Това бързо разрушава пътищата, което е един от основните инфраструктурни проблеми на града.

Макар да се намира при бреговете на река, Букурещ никога не е функционирал като пристанищен град, докато други градове като Констанца и Галац играят ролята на главни пристанища. Незавършеният канал Дунав-Букурещ, който е 73 km дълъг и на 70% завършен, би могъл да свързва Букурещ с река Дунав и чрез канала Дунав – Черно море с Черно море. Работите по канала, обаче, са спрени през 1989 г.[16]

Култура

Покровител на града е свети Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово, което се намира на около 7 km южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом. Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ.

В Букурещ се намира втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света – Палата на парламента на Румъния.

Галерия

Bucuresti punte 1837

Букурещ през 1837 година

Bucharest 039
Bucharest-Calea-Victoriei-Aerial-View

Изглед от централната част

Izvor-bucuresti-bgiu

Сгради в центъра на града

Metro pipera bucharest RO

Букурещкото метро на станция Пипера

National Stadium, Bucharest

Националния стадион в Букурещ

Известни личности

Родени в Букурещ
Починали в Букурещ
Други личности, свързани с Букурещ
  • Георги Атанасович (1821 – 1892), лекар и политик, работи в града през 1849 – 1878
  • Ролан Барт (1915 – 1980), френски философ, преподава в града през 1948 – 1950
  • Христо Ботев (1848 – 1876), български революционер, живее в града през 1871 – 1876
  • Йордан Йовков (1880 – 1937), български писател, живее в града през 1920 – 1927
  • Любен Каравелов (1834 – 1879), български революционер и писател, живее в града през 1869 – 1878
  • Сава Киров (1893 – ?), български дипломат, посланик през 1936 – 1940
  • Олимпий Панов (1852 – 1887), български офицер, живее в града през 1867 – 1875
  • Жул Паскин (1885 – 1930), художник, живее в града през 1892 – 1895
  • Георги Странски (1847 – 1904), български революционер и политик, живее в града през 1864 – 1878
  • Иван Фичев (1860 – 1931), български офицер и дипломат, посланик през 1921 – 1924
  • Христофор Хесапчиев (1858 – 1938), български офицер и дипломат, посланик през 1909 – 1911

Бележки

  1. INSSE 2013.
  2. urbanaudit.org 2011.
  3. Russu 1967.
  4. Georgescu 1965, с. 76 – 77.
  5. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Бухареста. Посетен на 8 юли 2018 г.
  6. Главно управление на архивите 2006, с. 832.
  7. Archived copy. // Посетен на 17 февруари 2012.
  8. Joint Inclusion Memorandum of Romania. // Web.archive.org. Посетен на 14 април 2011.
  9. Regional GDP per capita ranged from 29% to 611% of the EU average in 2016
  10. "AMOFM: Rata șomajului în București a fost de 2,05%, la sfârșitul lunii ianuarie"
  11. Situația statistică a șomajului înregistrat la 31 ianuarie 2013, Agenția Națională Pentru Ocuparea Forței de Muncă
  12. Săptămâna Financiară | Anchete | Atacul clonelor în taximetria bucureșteană. // Sfin.ro. Посетен на 7 юли 2009.
  13. Răduță, Cristina. Poveștile gărilor din Bucureşti. Cum a vrut Ceauşescu să demoleze Gara de Nord, ridicată din ordinul Regelui Carol I. Filaret, prima gară din București. // Adevărul. 8 март 2014.
  14. CNAB. // bucharestairports.ro.
  15. O mașină, la doi bucureșteni. Cum arată parcul auto din Capitală. // Adevărul. Посетен на 11 февруари 2014.
  16. Danube-Bucharest Canal vs. the Global Crisis. // 13 декември 2010.
Цитирани източници
  • Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав. Главно управление на архивите, 2006. (на български)
  • Georgescu, Florian и др. Istoria Orașului București. Muzeul de Istorie a Orașului București, 1965. (на румънски)
  • Official data for 2011 census. // INSSE, 4 юли 2013. Посетен на 4 юни 2013. (на румънски)
  • Russu, Ion I. Limba traco-dacilor. Editura științifică, 1967. (на румънски)
  • Urban Audit: Bucharest Profile. // urbanaudit.org. urbanaudit.org, 2011. Посетен на 14 април 2011. (на английски)

Вижте също

  • Фойшорул де Фок – Противопожарната кула, понастоящем Музей на пожарникарите

Външни препратки

Асен Константинов

Асен Константинов Фелдеску е български офицер, генерал-майор.

Букурещки договор (1913)

Букурещкият договор, сключен на 28 юли (10 август по нов стил) 1913 г. между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга, е един от двата договора (наред с Цариградския), които слагат край на Втората балканска война.

Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно договора Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на Първата световна война се присъединява към Централните сили, за да потърси реванш от Сърбия.По преценка на Едуард Грей (британски външен министър през 1905 – 1916) „всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше“.

България в Първата световна война

Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война. То обхваща периода от 14 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.

Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.

През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд I абдикира.

България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.

Български революционен централен комитет

Българският революционен централен комитет (БРЦК) (по правопис от 1870 г.: Бѫлгарски революционни централенъ комитетъ, Б.Р.Ц.К.) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена във румънския град Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Раковски, който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от Любен Каравелов и Васил Левски. На общо събрание в Букурещ през 1872 г. за председател на Българският революционен централен комитет е избран Любен Каравелов. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия на Георги Раковски през май и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г. Тогава част от ББЦ дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групата „Млада България“ и с подкрепата на групировката през 1868 – 1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи:

Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на Турция

При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори.

Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.

БРЦК ратува за демократично управление на освободената българска държава.

Идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на „южнославянска или дунавска федерация“ от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен.

Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов.

Вторият, наречен още Български революционен централен комитет (БРЦК) в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.За внасяне на единство в революционната дейност от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Общо събрание, на което се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“, е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация.

Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация.

В резултат на авантюристичните действия на Димитър Общи, който необмислено ограбва орханийската хазна (данъчните постъпления от Орханийската кааза) в прохода Арабаконак, върху вътрешната революционна организация е нанесен удар, който се отразява тежко и върху самия Български революционен централен комитет (БРЦК). Заловени са редица революционери, сред които и Левски, който е осъден на смърт и обесен в София през 1873 г.

След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на комитета. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като наскоро след това попада в ръцете на османските власти.

През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на Панайот Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на Панайот Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.

През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя за следващ заместник на Васил Левски в Българско Стефан Стамболов. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Любен Каравелов, Киряк Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура в него. Функциите на ЦК в българските земи поема Русенският революционен комитет.

След закриване на Общото събрание Стефан Стамболов се прехвърля в българските земи и установява контакт с някои от старите революционни комитети.

В края на декември 1874 г. между членовете на БРЦК настъпва сериозно разногласие по въпроса за насоките на неговата бъдеща дейност, в резултат на което през лятото на 1875 г. Любен Каравелов е отстранен от неговите редове. Революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев. Той става и редактор на неговия печатен орган – в. „Знаме“.

През 1875 г. започва третият период в съществуването на БРЦК. Най-силно влияние върху неговата дейност по това време оказват радикално-революционните възгледи на Христо Ботев.

През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина, което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание и в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в Старозагорско, Шуменско и Търновско (известно е като Старозагорско въстание – 1875 г.). Неговият неуспех довежда до нова криза в Българския революционен централен комитет, в резултат на което Христо Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.

В края на 1875 г., в разгара на Източната криза (1875 – 1878 г.), привържениците на революционните действия изграждат Гюргевския революционен комитет, който на практика е продължение на Българския революционен централен комитет след провала на събитията в Старозагорско.

Изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК) бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което е Априлското въстание през 1876 година.

Идеологически и практически наследници на БРЦК след Освобождението са Вътрешната македоно-одринска революционна организация (бореща се след Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. за освобождението на Македония и Одринско и присъединяването им към свободна България), Вътрешната тракийска революционна организация (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Беломорска Тракия и присъединяването ѝ към свободна България), Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“ (бореща се след Ньойския диктат от 1919 г. за освобождението на Западните покрайнини и присъединяването им към свободна България) и Вътрешната добруджанска революционна организация (бореща се от 1923 г. за освобождението на Северна и Южна Добруджа и присъединяването им към свободна България).

Георги Раковски

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец.

Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, писател/поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог.

Добродетелна дружина

Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността ѝ през периода на съществуване (1853 – 1897) е разнопосочна по идеали.

Евлоги Георгиев

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век.

Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат на Христо Георгиев.

Европейски път Е81

Е81 е международен път, част от европейската пътна мрежа. Пътят започва от Мукачево, Украйна и завършва в Букурещ, Румъния. Общата дължина на пътя е около 990 km, от които 120 km са автомагистрала – отсечката между Питещ и Букурещ. През 2004 година се взима решение за изграждането на нова отсечка от Букурещ към Кюстенджа . Тази отсечка с дължина около 270 km се преустройва в автомагистрала.

Страни и градове, през които преминава европейски път Е81

Украйна: Мукачево – Берегово

Румъния: Халмеу – Сату Маре – Залъу – Клуж-Напока – Турда – Себеш – Сибиу – Питещ – Букурещ

Любен Каравелов

Любен Стойчев Каравелов (1834 – 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от Османска власт. По-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843 – 1903).

Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Национален отбор по футбол на Румъния

Националният отбор по футбол на Румъния представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Румънстата футболна асоциация.

Окръзи в Румъния

Окръг или жудец (на румънски: judeţ) е административно-териториална единица в Румъния и Република Молдова.

Административното деление на жудци е създадено през 19 век по френски образец. Комунистическата партия прокарва съветския модел (на райони), но старата система е върната през 1968 г.

Територията на Румъния са обособени множество исторически области, но няма планове те да бъдат преобразувани в административни единици. Доколкото съществуват планове за разделяне на Румъния на области, състоящи се от няколко окръга в зависимост от географското им разположение и икономическо развитие, те са свързани с изискванията на Европейския съюз.

Територията на Румъния е разделена на 41 окръга и градския окръг Букурещ като самостоятелна административно-териториална единица.

Румъния

Румъ̀ния (на румънски: România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 391 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

Румънска лига I

Лига I (на румънски: Liga I), е лигата от най-високо ниво в румънския футбол. Официално име е Liga I Bergenbier заради спонсорството с бирата Bergenbier. Преди сезон 2006/07 първенството се е наричало „Дивизия А“ (Divizia A), но след като се установява, че това име вече е регистрирано се взема решение да се промени името. Лигата е основата през 1909. Всеки сезон изпадат 4 отбора и се качват 4, два от „Серия I“ и два от „Серия II“.

Първенството е част от Румънската Професионална Футболна Лига (Liga Profesionistă de Footbal).

Симона Халеп

Симона Халеп (на румънски: Simona Halep) е професионална тенисистка от Румъния.

Тя започва да тренира тенис на 4-годишна възраст, по настояване на своя по-голям брат Николае. От 9 октомври 2017 г. Халеп е новата номер 1 в света в списъка на жените първи ракети по рейтинга на WTA.

Сорана Кърстя

Сорана Кърстя (на румънски: Sorana Cîrstea) е румънска тенисистка, родена на 7 април 1990 г. Най-високото ѝ класиране в ранглистата за жени на WTA e 22 място, постигнато на 17 юни 2013 г. Най-доброто ѝ постижение в турнир от Големия Шлем е достигането ѝ до четвъртфиналите на Ролан Гарос 2009.

През 2005 г. печели първата си титла на сингъл от веригата на ITF. През 2007 г. стига до първия си финал на ниво WTA в турнира Гран при на Будапеща 2007, но отстъпва на аржентинката Жизела Дулко в мача за титлата.

Година по-късно печели първите си WTA титли и на сингъл, и на двойки. Турнирът Ташкент Оупън 2008 е спечелен от Кърстя, след като тя надиграва Сабине Лисицки във финалния двубой. На Гран при на Нейно Кралско Височество принцеса Лала Мерием 2008 пък вдига първия си трофей на двойки.

В кариерата си на сингъл Кърстя е спечелила общо 7 ITF титли и още 1 от тура на WTA, а на двойки е носителка на 9 ITF титли и 4 WTA трофея.

След 5-годишна пауза, през 2013 г. Кърстя отново стига до WTA финал. Това става на турнира от категория „Висши 5“ Роджърс Къп 2013. По пътя към финалния двубой тя побеждава бившите номер 1 Каролине Возняцки и Йелена Янкович, а след това и защитаващата титлата си Петра Квитова, както и финалистката от Роджърс Къп 2012 Ли На.

ФК Динамо (Букурещ)

ФК „Динамо“ (на румънски: FC Dinamo Bucureşti) е известен румънски футболен клуб. Той е един от трите големи отбора в румънската столица Букурещ, заедно със Стяуа и Рапид.

ФК Рапид Букурещ

ФК „Рапид“ (Букурещ) (на румънски: FC Rapid Bucureşti) е румънски футболен клуб от Букурещ. Четирикратен шампион на страната и 13 пъти носител на Купата на Румъния. До 2012 г. собственик на клуба е бизнесменът Джордже Копос, бивш вицепремиер на Румъния (2004-2006). От юли 2014 г. собственик на клуба е Валери Морару.

ФК ФКСБ (Букурещ)

ФКСБ (на румънски: FCSB) е румънски футболен клуб от столицата Букурещ. ФКСБ е абревиатура от Футболният клуб на Стяуа Букурещ (изговаря се фе-ка-се-бе).

Отборът е най-успешният румънски футболен отбор на всички времена. Те са първият източноевропейски отбор, спечелил финал на клубно европейско състезание – КЕШ през 1986 г., срещу „Барселона“. Клубът е бил свързван с Румънската армия. Eдинствената връзка с армията остава стадиона, който е военна собственост.

Христо Георгиев

Христо Георгиев Недев е български предприемач, банкер, дарител, по-малък брат на Евлоги Георгиев.

1 883 425 души
над 300 000 души
над 200 000 души
над 100 000 души
над 90 000 души
над 80 000 души
над 70 000 души
над 60 000 души
над 50 000 души
над 40 000 души
над 30 000 души
над 20 000 души
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави
Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.