Брюксел

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брюксел.
Столичен регион Брюксел
Bruxelles / Brussel
TE-Collage Brussels
Знаме
      
Герб
Разположение в Белгия
Разположение в Белгия
Площ 161,38 km²
Население (2013) 1 138 854 души
7057 души/km²
Общини 19
Министър-председател Руди Верворд (СП)
Официален сайт brussels.irisnet.be

Брюксел (на френски: Bruxelles; на нидерландски: Brussel; на немски: Brüssel) е столица на Белгия. Брюксел може да се отнася за общината с това име (население 141 000 души през 2004) или за Столичен регион Брюксел (население 992 000 души през 2003; вижте Административно деление на Белгия). Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълник Антверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.

Брюксел е седалище на множество международни организации. Тук са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.

Традиционният език в града е нидерландския, но от 19 век делът на говорещите френски нараства и днес това е преобладаващия език. Официалните езици в Брюксел са два – нидерландски и френски.

Етимология

Името Брюксел идва от старохоландската дума Bruocsella, комбинация от блато (bruoc) и дом (sella) или дома в блатото.

История

Възникване

Според легендата Брюксел е основан през VI век от Свети Гаудерик (или Сен-Жери). Обаче първото споменаване за селището Bruocsella се среща още през 996 година в грамотата на Отон Велики. От 977 до 979 година Карл Долнолотарингийски построява крепост и параклис на острова на река Сена, което става първа крачка в развитието на града. В 1229 г. Брабантският Дук Хенрих I дарява града с първата Харта, която давала право да има градски съвет, печат (символ на политическата еманципация), позорен стълб и бесилка (знак за криминална юрисдикция), както и да се изграждат защитни стени. В XIII век е построена първата градска стена с дължина от 4 km, обграждаща площ от 800 декара. В XIV век е построена втората градска стена с дължина от 8 km. Днес това съответства на околовръстните булеварди на брюкселския пентагон.

Средновековие

В 1430 година бургундският херцог Филип III Добрия наследява херцогството Брабант и прави Брюксел столица на Бургундска Нидерландия. Тогава се строи сградата на кметството и първите здания на Гран Плас, икономиката процъфтява.

В града се заселват скулптори, килимари и ювелири. Тук се развива производството на платове. През XV и XVI век градът е в пълен научен и културен разцвет. Тук работят анатомът Андрей Везалий, географът Герхард Меркатор, хуманистът Дезидериус Еразъм Ротердамски, композиторът Ролан де Ласус, както и художниците Питер Брьогел Стария, Бернард ван Орле и Рогир ван дер Вейден. През 1477 година внучката на Филип Добрия, Мария Бургундска, се омъжва за бъдещия император на Свещената Римска империя Максимилиан I Австрийски, за сметка на което Брабант преминава под управлението на Хабсбургите. Тяхната дъщеря Маргарита Австрийска временно пренася резиденцията в Мехелен. Към края на XV век Брюксел наброява 45 хил. жители.

Seghers viewbrus
Херкулес Сегерс. Изглед на Брюксел, 1625

След смъртта на Карл V, по време на царуването на неговия син Филип II, по-голямата част от (съвременна) Белгия става част от Южна Нидерландия. По време на управлението на испанеца Фернандо Алварес де Толедо са жестоко преследвани протестантите. Репресията довежда до напускане на интелектуалния елит от града (основно към Амстердам), което на свой ред довежда до икономически упадък на Брюксел.

Брюксел след Тридесетгодишната война

Според Вестфалския мир, сложил край на войната през 1648 година, северната част на Нидерландия е призната за независима, а южната част заедно с Брюксел остава под испанско управление. През втората половина на XVII век, при Луи XIV, Франция се опитва да установи господстващо положение в Европа. Френските войски завладяват Ено и Западна Фландрия.

През 1695 година брюкселският Гран Плас е обстрелван в продължение на три дни от артилерия и почти напълно разрушен. Според Рейсвейкския мир от 1697 година французите трябва да напуснат белгийските територии. В хода на войната за испанското наследство (1701 – 1714) Южните Нидерланди (заедно с Брюксел) попадат в ръцете на представителите на Хабсбургите от Австрия.

Борба за независимост

През 1789 година с помощта на Брабантското въстание Брюксел за кратко време придобива независимост от управлението на Хабсбургите по времето на Йозеф II, докато териториите не са превзети през 1794 година от войските на Френската република. Френското господство е отхвърлено през 1815 година след поражението на Наполеон в битката при Ватерлоо, който се намира на 15 km на юг от Брюксел. На Виенския конгрес през 1814 – 1815 е решено да се обединят Южните Нидерланди със Северните под управлението на Вилхелм I.

Wappers belgian revolution
Белгийската революция от 1830 година в Брюксел

Нидерландският Юг, където са били разпространени френският език и католицизма, се е чувствал ощетен в областта на държавното управление, образование и икономическо развитие в сравнение с протестантският Север, говорещ нидерландски език. След време Белгийската революция довежда до отделянето на Белгия от Обединеното кралство Нидерландия и образуването на Белгийското кралство. Най-силните държави през този период – Англия, Прусия, Австрия и Русия са били заинтересовани от мирно разрешаване на конфликта и провъзгласяват на Лондонската конференция от 1830 година независимостта на новата държава. Брюксел става столица на кралството, а Леополд I – първият крал на Белгия с форма на управление конституционна монархия.

Ново време

Благодарение на статута на столица и на икономическият възход на Белгия през епохата на индустриализация (XIX век), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка на имигрантите от Валония и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят такива сгради като Двореца на правосъдието, Брюкселската фондова борса, Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стил Ар нуво (като сградите на Виктор Орта).

Въпреки че Белгия е жертва на агресивната политика на Германия и в двете световни войни, Брюксел не получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до 1960-те (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Още през 1930-те са свързани с релсов път Северната и Централната гари през центъра на града.

Bruxelles-Brussel
Двуезичие в Брюксел
Brussels Great Market Square
Гран Плас

Старият конфликт между фламандското (нидерланскоезично) и валонското (френскоезично) население води до това, че през 1932 – 1938 година Брюксел се превръща в двуезичен: имената на улици, спирки на общественият транспорт и общините са дублирани на двата езика. Под влиянието на по-развитата по това време Валония градът все повече се „пофренчва“ и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френския стил.

След Втората световна война Брюксел завоюва все по-голямо международно значение: през 1958 г. тук се настанява Европейската икономическа общност (предшественик на Европейският съюз). През същата година в Брюксел се провежда Световно изложение, за което е построен Атомиумът. През 1967 г. от Париж в Брюксел се премества и НАТО.

Публикуваният през 1953 г. закон, по който разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружена от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена „брюкселизация“. Освен това характерна черта за новия Брюксел е образуването на гето и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.

География

Brussels 1837.jpeg
Петоъгълника – историческата сърцевина на Брюксел (карта от 1837

Формата на общината на Брюксел е неправилна и се състои от три части: широка северна, централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областите Лаакен, където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.

През Брюксел минава белгийската река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е била покрита от белгийските инженери, под ръководството на Мишел-Анри-Жозеф Мо, в периода на урбанизацията (втората половина на XIX в.).

Климат

Климатът на Брюксел е умерено морски. Морски въздушни маси, възникнали над разположеното в относителна близост Северно море, определят малката амплитуда на дневната и годишна температури и високата относителна влажност. Най-горещите месеци юли и август са със средна температура от 17,0 °C, а най-студения януари е със среден минимум до 2,5 °C. Средната годишна температура е 9,7 °C. Количеството часове на слънцегреене в годината е 1585.

За морският климат е типично голямо количество на валежите. Така за година в Брюксел падат 821 mm валежи, като най-голямото количество (от 79 mm) е през ноември и декември.

Население

Динамика на изменението
на населението на Брюксел

1806 73 928
1830 98 279[1]
1846 123 874
1856 152 828[2]
1880 162 498
1900 183 686
1910 177 078
1920 154 801
1930 200 433[3]
1947 184 838
1970 161 080
1980 143 957
1990 136 706
2000 133 859
2004 141 312
2008 148 873

На територията на град Брюксел живеят 148 873 човека (1 януари 2008), при плътност на населението 4566 души/km². Заедно с 18-те комуни на Брюкселския столичен окръг агломерацията образува най-големия (и заедно с това един от най-гъстонаселения) град в Бенелюкс с население 1 048 491 човека.

От общините в регион Брюксел-столица, най-голяма и най-населена е общината на град Брюксел. С най-малко население е Кукелберг с 18 541 жители, докато най-малката по площ е Сен-Жос-тен-Ноде, която е само 1,1 km². Въпреки че е най-малката община, Сен-Жос-тен-Ноде е най-гъсто населената от всички общини с 20 822 жители/km².

Демографски данни

Най-бързо населението на Брюксел се увеличава по време на урбанизацията през XIX – XX век; за едно столетие числеността на населението нараства два пъти, от 98 000 през 1830 година до 200 433 човека през 1930 година. Пикът на числеността на населението е 1930 година и оттогава населението на града намалява и през последните 30 години е около 140 000.

През 2007 година коефициента на раждаемост е 17,4, а коефициента на смъртност e 8,8. Така естественият прираст на населението е +8,6, а общият +17,1, което е доста висок показател за Европа.[4]

Половият състав на населението на града е еднороден 50,18 % мъже и 49,82 % жени.[5] Половината от цялото брюкселско население (51,6%) е неомъжено/неженено.[6]

Етнически състав

Благодарение на разполагането в Брюксел на учреждения на Европейския съюз, НАТО и други международни организации, повече от една четвърт от населението (27,1%) на града са чужденци.[7]

Религия

Въпреки че исторически основната религия в Брюксел е католицизъм (протестантите са били преследвани и експулсирани от испанците през 16 век), повечето хора в Брюксел не са вярващи. Около 10% от населението редовно посещава църковните служби. Сред религиите, наред с исторически господстващия католицизъм, съществуват големи малцинства от мюсюлмани, атеисти и агностици. Други (признати) религии (протестантство, англиканство, православие и юдаизъм) се изповядват от много по-малки групи в Брюксел.

Администрация и управление

Регионът Брюксел-столица е един от трите региона на Белгия, като френската и фламандската общност упражняват, всяка от своя страна, своите културни компетенции на територията на региона. Брюксел има регионален парламент с 89 депутати (72 френско говорещи и 17 фламандско говорещи, като партиите се организират на езикова основа) и правителство с министър-председател и управител.

Регионът Брюксел-столица е съставен от 19 общини (през 1831 г. Белгия е разделена на 2739 общини), всяка една управлявана от кмет. За разлика от повечето общини в Белгия, тези, разположени в региона Брюксел-столица, не са били слети с други по време на реформите през 1964, 1970 и 1975 г. Въпреки това, няколко общини извън региона, са исторически свързани с град Брюксел, като Лаакен, Харен и Недер-на-Хембек, които са обединени с града през 1921 г.

Общините в региона Брюксел-столица са политически единици със задължения на местно равнище, като например прилагане на закона, поддържането на училища и пътни мрежи в рамките на техните граници. Общинската администрация се управлява от кмет, Съвет и изпълнителна власт.

Brussels-Capital Region blank stylised

4
11
19-те общини на регион Брюксел-столица
  1. Андерлехт
  2. Аудергем
  3. Синт Агата – Берхем
  4. Брюксел
  5. Етербек
  6. Евере
  7. Ворст
  8. Гансхорен
  9. Иксел
  10. Йете
  11. Кукелберг
  12. Синт Янс – Моленбек
  13. Синт Гилис
  14. Синт Йост тен Ноде
  15. Схарбек
  16. Юкел
  17. Ватермал& – Босворде
  18. Синт Ламбрехтс – Волюве
  19. Синт Питерс – Волюве

Икономика

Брюксел е най-големият икономически център на Белгия. На икономическия ръст на белгийската столица помагат както централното ѝ разположение, така и фактът, че там са разположени такива международни организации като ЕС и НАТО. По обем БВП на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове след Люксембург и централен Лондон. Най-голяма печалба принасят гастрономията (през април 2007 г. в града има повече от 2000 ресторанта) и сферата на услугите. Освен това е развито машиностроенето. В града има голям брой финансово-кредитни институции.

Транспорт

Брюксел разполага с добре развит обществен транспорт, както и с извънградски транспортни връзки.

Градът се обслужва от летище, разположено в община Завентем в близост до Брюксел, както и от летище Шарлероа Юг, намиращо се до Шарлероа на около 50 km от Брюксел. Също така градът е свързан с пряка високоскоростна железопътна линия с Лондон (с влака Евростар през тунела под Ламанша) и с Амстердам, Париж и Кьолн (с влака Thalys).

Брюксел също има свое пристанище на канала Брюксел-Шелда, разположено в северозападната част на града. Каналът Брюксел-Шарлероа свързва Брюксел с главните индустриални зони на Валония.

Обществен транспорт

Метрото в Брюксел датира от 1976 г., но подземни линии, известни като „premetro“ са били обслужвани от трамвай от 1968 г. насам. Градът разполага също и с добре развита автобусна и трамвайна мрежа. Според съществуващите планове през следващите няколко години градският транспорт ще бъде увеличен със Столична регионална експресна железопътна мрежа (Gewestelijk ExpresNet (GEN)), която ще свързва Брюксел по-добре с околните населени места.

Автомобилен транспорт

A201-ring-Bru
Магистралата R0 с табела за летището Завентем

В Брюксел се събират много линии на пътните комуникации на страната. Пътната мрежа прилича по своето устройство на френската пътна мрежа: подобно на парижкия булевард Périférique, в Брюксел е налице околовръстна магистрала R0, към която се включват пътища от всички посоки. Цялата мрежа от магистрали е добре осветена.

Поради големи задръствания на главните кръстовища голяма част от пътищата са преместени под земята. Така скрити под земята са не само прави участъци, но и разклонения, и дори светофари. Един от тунелите води директно от магистралата в източната част на града в квартала, където са разположени учрежденията на ЕС.

Гербове

Coat of Arms of Brussels

Град Брюксел

Belgium brussels iris

Брюкселски столичен район

  • Гербът на Град Брюксел показва Архангел Михаил, който е патрон на град Брюксел, убиващ дявола.
  • Емблемата на Брюкселски столичен район изобразява жълт ирис (естествен за Брюкселската зона) на син фон.

Други

  • Един от символите на града е Атомиумът, конструкция, изобразяваща клетка на железен кристал

Фестивали

  • Международен фестивал на фентъзи филмите в Брюксел – провежда се от 1983 г. по идея на Ани и Фреди Бозо, Джиджи Етиен, Жорж и Гай Делмоте. Провежда се всяка година през март или април.

Изкуство и култура

В Брюксел има над 40 музея,[8] включително Музей на Модерното изкуство[9] и кралският музей за изящни изкуства на Белгия. Последният разполага с богата колекция от различни художници, включително фламандски художници, като Брьогел, Рогир ван дер Вейден, Робърт Кампин, Антонис ван Дайк и Якоб Йорданс. Други музеи са музеят на Магрит, който съдържа най-голямата колекция в света на творчеството на сюрреалиста Рене Магрит и Белгийският музей на комиксите.

Градът е бил домакин на много панаири и конференции. През 1958 тук се провежда и Световно изложение.

Образование

В Брюксел има няколко университета. Двата основни са френско-езичният Свободен университет в Брюксел (Université Libre de Bruxelles) с около 20 000 студенти разположени в три кампуса в града (и други два отвън), и холандско-езичният Свободен университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel) с около 10 000 студенти. Двата университета произхождат от един прародител основан през 1834 г., а именно Свободния университет на Брюксел, който се разделя през 1970 г. по време на реорганизацията на висшето образование.

Други университети са Facultés Universitaires Saint-Louis с 2000 студенти, Hogeschool-Universiteit Brussel, Кралската военна академия, военен колеж, установени през 1834 г. от френски полковник и две театрални училища основани през 1982 г.: Френско-езичната кралска консерватория (Conservatoire Royal) и холандско-езичната кралска консерватория (Koninklijk Conservatorium).

Някои други университети също имат филиали в Брюксел, като например Католическият университет в Льовен има Медицински факултет в града от 1973 година. В допълнение University of Kent's Brussels School of International Studies предлага следдипломно обучение по международни изследвания, а Бостънският университет в Брюксел, създаден през 1972 г., предлага магистърска степен по бизнес администрация и международни отношения. Поради международното присъствие в града след Втората световна война, има и редица международни училища, включително Международното училище в Брюксел, британското училище в Брюксел, както и четири европейски училища, обслужващи работещите в институциите на ЕС.

Известни личности

Родени в Брюксел
Починали в Брюксел
Други личности, свързани с Брюксел
  • Исак Албенис (1860 – 1909), испански композитор, учил в града през 1876 – 1880
  • Лорънс Алма-Тадема (1836 – 1912), британски художник, живял в града през 1863 – 1869
  • Шарл Бодлер (1821 – 1867), френски поет, живял в града през 1864 – 1866
  • Вилхелм Орански (1533 – 1584), нидерландски държавник, живял в града в средата на 16 век
  • Никола Генадиев (1868 – 1923), български политик, завършил право в Брюксел през 1891
  • Петър Гудев (1862 – 1932), български политик, завършил право в Брюксел в края на 19 век
  • Пол Делво (1897 – 1994), художник, учил изкуство в Брюксел в началото на 20 век
  • Мориц Корнелис Ешер (1898 – 1972), нидерландски художник, живял в града през 1937 – 1941
  • Тодор Кръстев (1865 – ?), български политик, завършил право в Брюксел през 1892
  • Никола Недев (1886 – 1970), български офицер и политик, завършил военна академия през 1915
  • Ран Босилек (1886 – 1958), български писател, завършил право в Брюксел в началото на 20 век
  • Данис Танович (р. 1969), босненски режисьор, учил и работил в града през 1990-те
  • Андрей Тошев (1867 – 1944), български дипломат, завършил естествени науки в Брюксел през 1891
  • Чавдар Червенков (р. 1941), български офицер и дипломат, военен аташе през 1978 – 1982

Външни препратки

Източници

  1. През 1830 година става Белгийската революция
  2. Присъединяване на квартала Леополд (сега Европейски квартал)
  3. Пик на населението; през 1921 година към града се присъединяват Haren, Laken и Neder-Over-Heembeek
  4. Демографските коефициенти са изчислени въз основа на статистическите данни ecodata
  5. Данните на Националния статистически институт
  6. Национален статистически институт
  7. ecodata.mineco.fgov.be
  8. Museum
  9. Museum of Modern Art
Александър Малинов (булевард в София)

„Александър Малинов“ е голям булевард в София, най-дългият път в ж.к. „Младост“. Наименуван е на българския политик Александър Малинов.

Простира се от Цариградско шосе до Околовръстния път, в направление североизток-югозапад, като преди района на Академията на МВР свива на юг. Северно от Цариградско шосе преминава в бул. „Христофор Колумб“, от който се отделя бул. „Брюксел“.

Белгия

Кралство Белгия (на нидерландски: België; на френски: Belgique; на немски: Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.В Белгия се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.

Брабант

Херцогство Брабант (на нидерландски: Hertogdom Brabant; на френски: Duché de Brabant) е историческа васална държава в Западна Европа през Средните векове, част от Свещената Римска империя. Територията на Херцогство Брабант съвпада приблизително с днешната провинция Северен Брабант в Нидерландия и провинциите Фламандски Брабант, Валонски Брабант и Антверпен и Столичния регион Брюксел в Белгия. По-големи градове в Брабант са Брюксел, Антверпен, Льовен, Бреда, 'с-Хертогенбос.

Брабант се обособява като графство в края на ІХ в., по времето на Каролингите, като по-късно става част от Свещената Римска империя. През 1085 г. графството е въздигнато в ландграфство, а сто години по-късно, през 1185 г. ландграфство Брабант е преобразувано в херцогство в рамките на Долна Лотарингия. Първоначално то включва ограничена територия западно от съвременния Брюксел, но в края на 12 век, след разпокъсването на Долна Лотарингия, нейните владетели започват да се наричат херцози на Брабант и Долна Лотарингия, като разпростират наименованието Брабант върху остатъците от своите владения. През 1430 година титлата е наследена от Филип III Добрия, херцог на Бургундия, а през 1477 година преминава към Хабсбургите като част от зестрата на Мария Бургундска. След Осемдесетгодишната война (1568 – 1648 г.) Брабант е разделен, като северната му част е присъединена към Нидерландия, а южната остава владение на Хабсбургите до края на 18 век.

Брюксел (булевард в София)

Булевард „Брюксел“ е булевард в район „Искър“, Източна София, свързващ Летище София с булевард „Цариградско шосе“, като върви успоредно на бул. „Христофор Колумб“.

Простира се на протежение от 3,5 километра, по-голямата част (2,9 км) от което представлява естакада, известна като естакада за летището. Булевардът започва с естакадата от бул. „Христофор Колумб“ при спускането му от кръстовището „7-ми километър“ (с бул. „Цариградско шосе“), която продължава над жилищния комплекс „Дружба - 1“ и после като граница между източната индустриална зона на район „Слатина“ и северната индустриална зона на район „Искър“, като минава:

преди жилищната зона – над бул. „Професор Цветан Лазаров“ и после над ул. „Капитан Димитър Списаревски“;

след жилищната зона – над булевардите „Асен Йорданов“ на запад и продължението му „Искърско шосе“ на изток;

между индустриалните зони – над железопътната линия София – Пловдив.От естакадата накрая се отделя скоростно отклонение към Терминал 2 на летището (също с естакада), а бул. „Брюксел“ продължава по наземен път до Терминал 1.

Булевардът е реконструиран основно през 2010 г. Строителните работи по обекта са изпълнени за 122 дни. Стойността на ремонта на бул. „Брюксел“ е 16,19 млн. лева. При реконструкцията е изградена и първата в България шумоизолираща стена – от 2-те страни на естакадата на булеварда. Обектът е пуснат отново в експлоатация на 28 ноември 2010 г. – 9 дни преди договорения срок.

Брюксел (община)

Град Брюксел (на френски: Ville de Bruxelles, произнася се bʀyˈsɛl или bʀyˈksɛl; на нидерландски: Stad Brussel, произнася се ˈbrɵsəɫ) е град в централна Белгия и столица на страната. Той е една от 19-те общини, съставляващи Столичен регион Брюксел. Населението на града е 144 784 жители (за сравнение, това на целия столичен регион Брюксел е 1 119 088 жители).

Джеки Икс

Джеки Икс (на френски: Jacques (Jacky) Bernard Ickx, Жак (Жаки) Бернар Икс, собственото име Джеки се утвърждава в България от английски) е бивш пилот от Формула 1.

Роден е на 1 януари 1945 година в Брюксел, Белгия.

През 1977 година е победител в 6-часовите състезания на пистата „Силвърстоун“, „Брандс Хеч“ и „Уоткинс Глен“ в Англия.

В началото на кариерата се състезава с мотоциклети, но подобно на други пилоти от Формула 1 – Хуан Мануел Фанджо, Алберто Аскари, Тацио Нуволари и Джон Съртис – талантът му се развива пълноценно едва във Формула 1.

Европейска комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28 члена – по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка, те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства. Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав. Председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.

Европейски парламент

Европейският парламент, Европарламентът или ЕП е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на Европейския съюз. Заедно със Съвета на Европейския съюз той осъществява законодателната власт на ЕС. Настоящият председател на Европейския парламент е Давид-Мария Сасоли (ПЕС), който е избран на 3 юли 2019 г. за следващите 2,5 години.

ЕП представлява 500 милиона души, колкото е близо общото население на 28-те държави – членки на Европейския съюз. Неговата главна роля, като движеща политическа сила, е създаването на различни инициативи. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години. Парламентът се състои от 751 депутати от втория по големина демократичен електорат в света след индийския и е най-големият международен електорат в света – 342 милиона избиратели през 2004 г. Институцията еволюира заедно със Съюза и съществува първоначално като Европейска парламентарна асамблея а по-късно е преименувана на Парламент.

Жорж Албер Буланже

Жорж Албер Буланже (на френски: George Albert Boulenger) е британски зоолог и ботаник от белгийски произход. Член на Британското кралско научно дружество.

Източна тангента (улица в София)

„Източната тангента“ е улица в район „Слатина“, София.

Намира се в източната част на София. Простира се между бул. „Ботевградско шосе“ на север до бул. „Брюксел“ на юг.

Купа на носителите на купи

Купа на носителите на купи (КНК) е европейски футболен турнир, в който се съревновават носителите на националните купи на страните-членове на УЕФА. Първият турнир се е състоял през сезон 1960/61, а последният – през сезон 1998/99, след което турнира е слят с Купата на УЕФА/Лига Европа.

По време на своята 39-годишна история турнирът винаги се е приемал за втория най-престижен европейски клубен турнир след този за Купата на европейските шампиони (днес Шампионска лига). В периода 1972 – 1999 г. победителят в турнира за КНК участва в мача за Суперкупата на Европа срещу носителят на КЕШ.

Най-успешният отбор в турнира за КНК е испанският ФК Барселона, който е спечелил четири отличия и е губил още два финала. След него с по две отличия се нареждат белгийският Андерлехт, италианският Милан, английският ФК Челси и украинският Динамо Киев (спечелил двете си купи като представител на СССР).

Турнирът за купата на носителите на купи винаги се е провеждал по принципа на пряката елиминация в два мача на разменено гостуване. Финалът винаги (освен при първото издание на турнира) се е състоял от един мач на неутрален терен.

НАТО

Организацията на Северноатлантическия договор, НАТО (на английски: North Atlantic Treaty Organization, NATO, на френски: Organisation du traité de l'Atlantique Nord, OTAN) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Седалището на организацията е в Брюксел.

Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи:

Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област.

Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на Съветския съюз срещу някоя от европейските страни членки или САЩ ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна намеса. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовават на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните атаки на 11 септември 2001.

Договорът се позовава на чл. 51 от Устава на ООН, според който страните имат право на отбрана. Тази отбрана може да се осъществява както самостоятелно, така и колективно (с подкрепа от съюзни държави).

Национален отбор по футбол на Белгия

Националният отбор по футбол на Белгия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Белгийската футболна федерация.

Професор Цветан Лазаров (булевард в София)

„Професор Цветан Лазаров“ е булевард в източна София. Носи името на българския авиоконструктор Цветан Лазаров. Дължината на булеварда е 5,5 км.

Успоредно на част от трасето на булеварда минават железопътни релси. Две от най-близките железопътни гари до булеварда са гара Христо Смирненски и гара Искър. Булевардът пресича булевардите „Асен Йорданов“, „Брюксел“, „Христофор Колумб“ и „Копенхаген“, както и ул. Димитър Пешев. Служи за граница между кварталите Дружба 1 и Дружба 2, а също и между Дружба 1 и Полигона.

По булеварда вървят автобусни линии 9, 204 и 404, както и тролейбусна линия номер 4.

РСК Андерлехт

РСК „Андерлехт“ (на нидерландски: RSC Anderlecht) е футболен клуб от град-община Андерлехт (окръг Брюксел-Столица, Столичен регион Брюксел, Белгия.

Основан е през 1908 г. Това е най-успешният белгийски футболен отбор в Европа (с 5 трофеи). Тимът играе в Белгийската Про Лига – най-високото ниво на белгийския футбол.

„Андерлехт“ е и най-успешният белгийски тим на вътрешната сцена – 31 спечелени титли (рекорд за Белгия) и 9 национални купи. Към забележителните постижения на тима може да се прибави и това, че е рекордьор по спечелени поредни титли – 5 поред, в периода 1964-1968. Клубът е основан през 1908 година, като печели промоция за Про Лигата през 1922. Въпреки всичко първият му значим трофей идва след почти 40 години чакане – титлата на Белгия за сезон 1946/47. Оттогава насам Андерлехт никога не е финиширал сезона на място под 6-то. Клубът е на 12-то място в класацията на УЕФА за спечелени европейски трофеи и на 10-то място в класацията за най-добрите клубове в света за 20 век.

Тиери Бутсен

Тиери Марк Бутсен (на френски: Thierry Marc Boutsen) е бивш белгийски пилот от Формула 1, роден на 13 юли 1957 в Брюксел, който се състезава с Ероуз, Бенетон, Уилямс, Лижие и Джордан. Той записва общо 164 старта с 15 подиуми, 3 победи и 132 точки. Дисквалификациран е веднъж след Голямата награда на Белгия през 1988 след като завършва на на трето място.

Фламандски регион

Фламандският регион (на нидерландски: Vlaams Gewest) е един от трите официални региона на кралство Белгия. Той заема северната част на страната и има площ от 13 522 km² (44,29% от Белгия). Населението му е 6 552 967 души (по приблизителна оценка от януари 2018 г.).

Фландрия

Фландрия (на нидерландски: Vlaanderen [ˈvlaːndərə(n)] ( чуйте); на френски: Flandre [flɑ̃dʁ]) е северната част на Белгия, в която се говори предимно нидерландски език. Съществуват няколко препокриващи се дефиниции за термина, в това число свързани с култура, език, политика и история. Тя е една от общностите, регионите и езиковите области в Белгия. Демонимът свързан с Фландрия е фламандец, а прилагателното – фламандски. Официалната столица на Фландрия е Брюксел, въпреки че сам по себе си Брюксел е с независимо регионално управление, а правителството на Фландрия само наблюдава някои културни аспекти от живота в Брюксел.

Франсоа Англер

Франсоа Англер (произношение на френски: [ɑ̃glɛʁ], изписване на на френски: François Englert, на български: Франсоа Енглер) е белгийски физик-теоретик, носител на Нобелова награда за физика за 2013 г. „за теоретичното откритие на механизъм, допринасящ съществено за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици, експериментално потвърден от откриването на предсказаната фундаментална частица от детекторите на елементарни частици ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер на ЦЕРН".

Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави
Общности
Провинции

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.