Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (БВП) е икономически термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година), преди амортизация. Тези данни се изразяват в пари. Терминът се различава от брутния национален продукт (БНП) по това, че той изключва от изчисленията трансферите на средства между държавите.

Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация, но има икономисти, които са против това.

Map of countries by GDP (nominal) in US$
БВП (2012)
GDP per capita PPP 2014-en
БВП на човек от населението (2014)

Видове и съставни части

Има два вида БВП, номинален и реален. И при двата вида, най-общо казано, се използва формулата

Обикновено БВП се изчислява по разходния подход и се изразява чрез следното уравнение:

  • , consumption, от англ. потребление, са разходите на консуматорите за крайни продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например, ако се купи картина на Пикасо за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги;
  • , investment, от англ. инвестиция, са инвестициите на компаниите за инфраструктура, маркетинг, обучение на персонала и други, както и покупката на недвижима собственост от страна на консуматорите. В случая думата „инвестиция“ се отнася за закупуването на нефинансови продукти. В макроикономиката закупуването на финансови продукти се класифицира като спестяване;
  • , government purchases, от англ. правителствени покупки, са правителствените разходи. Тук не се включват заплатите в бюджетната сфера и разходи които не представляват производство на стоки и услуги. Включват се правителствените разходи за стоки и услуги, както и разходи за отбрана, инфраструктура, образование, полиция, пожарна и др. Според Кейнс тази стойност е ключова за крайния резултат на БВП;
  • , net export, от англ. нетен износ, е нетният износ (брутният износ минус брутния внос). Внесените стоки и услуги се изваждат, защото те вече са били включени в горните части от уравнението (използвани от потребителите или държавата, или вложени), а не искаме да прибавим продукт, който е произведен в друга държава. Износът се прибавя, защото независимо от това, че крайният потребител на стоките и услугите е в чужбина, те са произведени в границите на държавата и са част от вътрешния ѝ продукт.

Има няколко модела, които използват горното уравнение, за да обяснят промените в БВП. В най-общия случай не се взима под внимание, защото то зависи от политически, а не икономически фактори. Консумацията пък зависи само от приходите на гражданите: това е определена част от самия БВП. е разликата от износа и вноса. Тук вносът също се дава просто като пропорционална част от БВП, докато износът зависи от лихвените проценти у дома и в чужбина. Обикновено като причина за промяна в БВП се търсят движения в I. То от своя страна е по-високо, когато лихвените проценти са ниски.

БВП на глава от населението

Този показател е производен на БВП и показва средно количеството на стоките и услугите, които се падат на един човек от населението на дадена страна. Получава се, като БВП се раздели на броя на жителите на съответната страна:

Критика

БВП е често критикуван в ролята си на мерило на обществените блага. Той, например, не отчита факта, че голяма част от населението има достъп до малка част от тези блага. Той също така не включва производство, за което не е официално съобщено. Това създава особено сериозен проблем в България, където сивата икономика на моменти достига 1/3 от цялото производство на стоки и услуги. БВП също така не включва блага, които не се измерват в пари или не се разменят на пазара: например услугите вътре в семейството или фактът, че по-малкото производство води до повече време за почивка и съответно блага за работещите по-малко. БВП е критикуван и заради нещата, които включва, но които са във вреда за всеки в обществото. Тук примерът е разлив на нефт в морето. Подобна дейност води от една страна до сериозни вреди, а от друга до разходи за почистване, които увеличават БВП.

Вижте също

Горна Бавария

Горна Бавария (на немски: Oberbayern) е един от седемте административни окръзи в Бавария, Германия.

Граничи на юг и изток с Австрия, на североизток с Долна Бавария и Горен Пфалц, на северозапад със Средна Франкония и на запад с Швабия. Столица е Мюнхен.

Горна Бавария има площ от 17 529,63 km² и 4 346 465 жители (на 31 декември 2009 г.)

Горна Бавария е регионът с втория в Германия (след Хамбург) по големина брутен вътрешен продукт на жител.

Най-големите градове в Горна Бавария са:

Мюнхен

Инголщат

Розенхайм

Фрайзинг

Демократична република Конго

Демократична република Конго (на френски: République démocratique du Congo), също – Конго (Киншаса), е държава в Централна Африка. В периода от 1971 до 1997 г. се нарича Заир, а през колониалния ѝ период се е наричала Белгийско Конго.

Не трябва да се бърка със съседната държава Република Конго, наричана също Конго (Бразавил), а по-рано Френско Конго.

ДРК е втората по територия държава на континента и 12-ата в света. Има население от над 75 милиона човека, което ѝ отрежда 19-о място в света по населеност и 4-то в Африка, като я прави най-многолюдната франкофонска страна. Столица е град Киншаса, с население 10,1 милиона души.Граничи с общо 8 държави, има излаз на Атлантическия океан, а през част от територията ѝ минава екваторът. През нея тече река Конго – 10-ата по дължина и най-дълбоката река в света. Макар и по дефиницията на ООН да се намира в Централна Африка, ДРК е икономически обвързана с южните африкански страни.

Страната се възстановява от Втората конгоанска война, (наричана „Африканска световна война“, и най-смъртоносната след Втората световна война.). Конфликтът избухва през 1998 г. и официално приключва през 2003 г., като отнема живота на 5,4 млн. души. Въпреки подписаните мирни споразумения продължават сраженията в източната част на страната, където се регистрира най-високият ръст на масови изнасилвания и убийства в света.Жителите на ДР Конго имат едни от най-ниските доходи в света, а БВП на глава от населението е най-ниският. Въпреки това страната е най-богатата в света от гледна точка на природни ресурси – нейните неразработени запаси от полезни изкопаеми, минерали и метали се изчисляват на $24 трилиона, което почти се равнява на националния брутен вътрешен продукт на САЩ и Европейския съюз, взети заедно. ДР Конго притежава 50% от всички горски масиви на континента, а хидроенергийният ѝ потенциал е достатъчен да захрани с електричество цяла Африка.

Икономика на Дания

Икономиката на Дания е малка, силно развита, диверсифицирана, модерна и добре интегрирана в световната търговия, което се обуславя от географското ѝ разположение в най-проспериращия регион на Европа. Базирана е основно на услуги, търговия и производство, и в много по-малка степен на земеделие и риболов. Характеризира се с висок стандарт на живот. По размер на Брутен вътрешен продукт на глава от населението, се нарежда на едно от първите места в света. Средата за правене на бизнес в скандинавската държава е силно атрактивна, но в същото време и с високи оперативни разходи, въпреки че са въведени редица данъчни облекчения. Безработицата е на ниски нива, което обуславя и растящата нужда от квалифициран персонал. На лице е монетарна стабилност.

Защитата на правата на собственост, в това число и интелектуална, строго се спазва, като гарант за нея е съдебната система.

Общата данъчна тежест се равнява на 45,9% от доходите на домакинствата. През последните години правителството преразпределя около 53% от БВП на страната, бюджетния дефицит се равнява на 0,7% от БВП, а публичният дълг – 36,4% от БВП (2017).

Най големият търговски партньор на северната държава е Германия, следвана от Швеция, Великобритания и Норвегия. Други важни търговски партньори извън Европа са САЩ и Япония.

Правителството на Дания се стреми да регулира икономическите дейности и инфлацията, провеждайки фискална политика. Монетарната политика до голяма степен е насочена към поддържане на стабилен обменен курс за Датската крона.

Дания е дом на компании, световни лидери във фармацевтичната индустрия, корабоплаването, производството на енергия от възобновяеми източници и високотехнологичното земеделие.

Икономика на Израел

Израел е технологично силно развита пазарна икономика със значителен държавен сектор. Страната е силно зависима от вноса на енергийни носители (петрол, природен газ и въглища). Въпреки това селското стопанство и индустрията се развиват със завидни темпове в последните 20-на години. Израел притежава сериозни възможности в сферата на нефтопреработването, шлифоването на диаманти и производството на полупроводници. Израелският износ е съсредоточен в шлифованите диаманти, високите технологии, софтуера, лекарствените средства, военното оборудване.

Брутен вътрешен продукт – 101 294 000 000 USD

Икономически растеж

Икономически растеж е нарастването на общия обем и стойността на стоките и услугите, произвеждани от дадена икономика в определен период, в сравнение с предходен. Ако стoйността на стоките и услугите за дадена икономическа област е по-висока от предходната година, то тя има позитивен ръст, обикновено наричан "икономически растеж". Ако в дадената година има по-малка стойност от предходната на произведеното и продаденото, то има "негативен икономически растеж", още наричан "рецесия" или "депресия".

Обикновено икономическият растеж се измерва в процентно нарастване на реалния брутен вътрешен продукт (БВП), като отношение към даден базисен период. Трябва да се прави разлика между краткосрочно (конюнктурно) изменение, което се изразява като икономически подем и процеса на икономически растеж – при икономическия растеж икономиката надраства потенциала си.

Калабрия

Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Граничи на север с регион Апулия, на запад с Тиренското море, на изток и на юг с Йонийското море. Месинският пролив отделя региона от Сицилия.

Лигурия

Лигурия (на италиански: Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).

Граничи на север с регион Пиемонт, на изток с регионите Емилия-Романя и Тоскана, на юг с Лигурското море и на запад с Франция.

Регионалната територия се състои от малка ивица земя между Апенините и морето, и традиционно се разделя от административния център, Генуа, на „Западно крайбрежие“ (Riviera di Ponente) и „Източно крайбрежие“ (Riviera di Levante). Туризмът е важен заради природните привлекателности на бреговете.

Лигурия е била основната част от независимата държава Генуезка република от 11 век до 1797 г. След наполеоновия период тя е част от Сардинското кралство и през 1861 г. влиза в Италианското кралство.

Международен долар

Вижте Долар за други парични единици, наречени долар.Международният долар е условна разчетна парична единица, прилагана при сравняване на макроикономически показатели на различни страни на света.

Изчислява се чрез деление на единица от валутата на съответната страна на разчетния показател на паритета на покупателната способност (ППС), която доларът на САЩ има вътре в САЩ в уговорено време. Обикновено за еталон се приема 1990 или 2000 година.

Основа за такъв подход служи концепцията за взаимовръзка на паритетите на покупателната способност валути и средните международни цени на потребителските стоки. Разчетът показва съпоставими цени на вътрешния пазар на страната.

Това се използва, за да се правят сравнения както между страните, така и вътре в дадена страна през някакъв период от време. Например да се сравнява брутен вътрешен продукт на човек от населението на различни страни в международни долари е по-подходящо, отколкото просто въз основа на обменни курсове. Този показател е по-добър за сравняване на равнището на живота в разни страни.

Системата е предложена от Рой Гири през 1958 г. и е получила по-нататъшно развитие от Салем Хамис през 1970 – 1972 г.

Понастоящем системата няма широко разпространение. Понякога се използва от международни организации (като Световната банка и Международния валутен фонд) в техните статистически отчети.

Молизе

Молизе (на италиански: Molise) е административен регион в Южна Италия с население – 320 360 жители (2009). Граничи на север с регион Абруцо, на запад с Лацио, на юг с Кампания и на изток с Пулия и Адриатическото море.

Регионът се ражда през 1963 г., когато старият регион Абруци и Молизе се разделя на два независими региона, Молизе и Абруцо. Молизе включва две провинции: Кампобасо и Изерния.

Нова Фрибурго

Нова-Фрибурго (на португалски: Nova Friburgo) е град — община в Югоизточна Бразилия, щат Рио де Жанейро. Влиза в икономико-статистическия микрорегион Нова Фрибурго. През 2006 г. населението наброява 178 102 човека. Заема площ от 932,635 км². Плътността на населението е 191 човека на км².

Петрополис

Петро̀полис (на португалски Petrópolis, на бразилски португалски Петрополис, на португалски се изговаря по-близко до Петропулиш) е община в Югоизточна Бразилия, щат Рио де Жанейро. Градът възниква около извънградска резиденция на император Педро II, на чието име е наречен. Населението му е около 312 800 души (2009). Заема площ от 774,606 км². Плътността на заселеност е 395,9 ч./км².

Потенциална свръхсила

Потенциална свръхсила е държава, за която се смята, че е или е в процес да стане свръхсила в следващите десетилетия. Към 2012 година е широко прието да се смята, че само Съединените американски щати отговарят на критериите за свръхсила. Държавите, най-често сочени като потенциални свръхсили са Бразилия, Китай, Европейския съюз (като наддържавно обединение), Индия и Русия. Общо на тези пет потенциални свръхсили, заедно със Съединените щати, се падат 67% от световния номинален брутен вътрешен продукт, 62% от брутния вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност, над 1/3 от площта на сушата и над 50% от световното население.

Списък на държавите в Африка по БВП

Това е списък на държавите в Африка по Брутен вътрешен продукт (БВП).

Списък на общините на Амапа

Общините на Амапа са официалните деления на бразилския щат Амапа, в Северния регион на страната. Според IBGE (Бразилския институт по география и статистика), щатът се дели на 16 общини, от последната промяна на границите със закон № 171, от 8 септември 1994 г., по силата на който е основан град Витория до Жари. Така Амапа се подрежда на второ място сред бразилските щати с най-малък брой общини, предшестван от Рорайма с 15, и следван от Акри с 22 и Рондония с 52. Също така е и вторият най-малко населен щат, с 626.609 жители, като преди него е Рорайма, с 421.499 души. Общините на щата официално са групирани в 4 микрорегиона (Амапа, Мазагао, Макапа и Ояпоки) и 2 мезорегиона (Северен и Южен).Общата територия на щата е 142.814,585 km², нареждайки се на 18-то място в Бразилия, с площ сравнима със страни като Таджикистан. Най-голямата община е Ларанжал до Жари, с 29.699 km², а най-малката е Сантана, с 1.578 km². Амапа граничи с щата Пара на юг, както и с Френска Гвиана на северозапад и със Суринам на запад. В Макапа, щатската столица, се намира щабът на щатското правителство. Амапа е първият бразилски щат, който демаркира всичките си индиански земи.

Икономиката се основава на сектора на услугите, животновъдството, риболова, растениевъдството, добива на дървесина и на селското стопанство (отглеждат се ориз, фасул, царевица, маниока). Частните предприятия са отговорни за около 70% от работните места. Амапа има трети най-нисък брутен вътрешен продукт сред бразилските щати, въпреки високия прираст, който се наблюдава в последните години.

Списък на общините на Рорайма

Общините на Рорайма са официалните подразделения на бразилския щат Рорайма, в северния регион на страната. Според IBGE (Бразилския институт по география и статистика), щатът е разделен на 15 общини, като последната промяна на границите е от 1 юли 1982 г. Така, Рорайма се нарежда на първо място сред бразилските щати с най-малък брой общини, следван от Амапа̀, с 16, Акри с 22 и Рондония с 52. Също така е и най-малко населената федеративна единица на Бразилия, с общо население от 421 499 жители. Щатът официално се дели и на 4 микрорегиона (Боа Виста, Каракараи, Североизточна и Югоизточна Рорайма) и на 2 мезорегиона (Северна и Южна Рорайма).Общата площ на щата е 224 300 km², с което се нарежда на 14-то място в страната, и с територия сравнима с тази на Румъния. Най-голяма община по територия е Каракараи, с 47 411 km², а най-малката е Сао Луис, с 1527 km² площ.Рорайма граничи с щата Пара на югоизток, с Амазонас на юг и запад, с Венецуела на север и запад, както и с Гаяна на изток. В Боа Виста, единствената щатска столица на Бразилия, разположена изцяло в северното полукълбо, се намира правителството на щата.

Разположен е в периферията на район, познат като Легалната Амазония (Amazônia Legal), като преобладава амазонската джунгла, както и една обширна саванна зона в централно-източната част на щата. Разположен в Гвианското плато, част от него принадлежи към Амазонската низина. По този начин щатът представлява своеобразна мозайка от култури, фауна и флора. Икономиката се основава на сектора на услугите, на земеделието (ориз, фасул, царевица и маниока), животновъдството (говеда, свине и овце) и извличането на суровини (дървесина, злато, диаманти, каситерит). Рорайма все още е най-изоставащият бразилски щат по брутен вътрешен продукт в страната, въпреки високият прираст, който се наблюдава в последните години.

Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)

Това е списък на страните в света, подредени по техния брутен вътрешен продукт (БВП), стойността на всички крайни стоки и услуги, реализирани в икономиката на страната за една година (в доларов еквивалент). Оценките на БВП са получени чрез преизчисляване на базата на паритета на покупателната способност. Последният е мярка колко стоки и услуги могат да се купят на вътрешния пазар. Списъкът е по версията на Международния валутен фонд, цифрите са в милиарди долари.

В таблицата са посочени данни за 190 държави членки на МВФ, а също за Специалния административен район Хонконг (влизащ в състава на Китай) и за Китайската република (Тайван), която не членува в МВФ. От държавите членки на МВФ няма данни за фактически разпадналата се Сомалия; освен това, няма данни и за Сирия, за която МВФ понастоящем не прави оценка за БВП.

Терезополис

Терезополис (на португалски: Teresópolis) е община в Югоизточна Бразилия, щат Рио де Жанейро. Влиза в икономико-статистическия микрорегион Серана. През 2007 г. населението наброява 150 268 човека. Заема площ от 770,507 км². Плътността на населението е 195 човека на км².

Токио

Токио (на японски: 東京, Tōkyō, [toːkjoː]) е столицата на Япония. Градът е една от 47-те префектури в страната и център на Голямо Токио, най-големият метрополен регион в света. Токио е седалище на японското правителство и на Императорския дворец. Разположен е в региона Канто в югоизточната част на главния японски остров Хоншу и включва в административните си граници архипелазите Идзу и Бонински острови.Администрацията на Токио управлява 23 специални района, имащи административен статут на градове, които обхващат територията на града от 1943 година, както и 39 общини в западната част на префектурата и на архипелазите. Населението на специалните райони е над 8 милиона души, а общото население на префектурата надхвърля 13 милиона. Метрополният регион, надхвърлящ границите на префектурата, има население над 35 милиона души и най-голямата агломерация в света не само по население, но по своя брутен вътрешен продукт, надхвърлящ 1,479 трилиона долара (2008, по паритет на покупателната способност). В Токио се намират седалищата на 51 от компаниите във Форчън Глобал 500, повече, отколкото във всеки друг град по света.Токио е определян като един от трите „командни центъра“ на световната икономика, наред с Ню Йорк и Лондон. Класифициран е като алфа+ глобален град и е поставян на четвърто място сред глобалните градове. През 2012 година изследване на Мърсър и Икономист Интелиджънс Юнит определя Токио като най-скъпия за чужденци град в света. Градът е домакин на Летните олимпийски игри през 1964 година и ще бъде домакин на Лятната олимпиада през 2020 година.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.