Бронзова епоха

Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация. Бронзовата епоха е вторият главен период в трипериодната система, предложена през XIX век от Кристиан Юргенсен Томсен за класифициране и изучаване на обществата от Древността.

Едно древно общество се определя като принадлежащо към бронзовата епоха, когато произвежда собствен бронз чрез топене на мед и сплавянето му с калай, арсен или други метали или когато се снабдява с бронз чрез вноса му от други области. Самият бронз е по-твърд и устойчив от другите метали, известни по това време, което дава технологично предимство на обществата на бронзовата епоха.

Медните и калаени руди са редки, както се вижда от отсъствието на калаен бронз в Западна Азия преди началото на бронзовата търговия през III хилядолетие пр. Хр. Като цяло по света бронзовата епоха следва новокаменната, като каменно-медната епоха служи за преход между двете. Макар че обикновено желязната епоха настъпва след бронзовата, в някои региони, като Субсахарска Африка, тя започва непосредствено след новокаменната.[1]

Хронологическите рамки на бронзовата епоха в различни части на света варират в широки граници – нейното начало е между средата на IV хилядолетие и началото на II хилядолетие пр. Хр., а краят ѝ – между XII и IV век пр. Хр. Някои от културите на бронзовата епоха – тези в Месопотамия с клинописното писмо и в Египет с йероглифите – създават първите писмени системи, докато други не използват писменост.

Metallurgical diffusion
Разпространение на металургията в Мала Азия и Европа – по-тъмните зони са с по-ранна металургия
Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Обща периодизация на бронзовата епоха

World 2000 BCE
Розова граница – бронзовата епоха през 2000 г. пр.н.е.
  Ловци   Скотовъдци   Земеделци   Земеделци/Ранни цивилизации   Ранни цивилизации   Ненаселени територии

Ранна бронзова епоха

IE5500BP
Майкопска култура в Северен Кавказ – вероятното място на откриването на бронза
Collier de Penne
Артефакти от бронзовата епоха – Музей в Тулуза
Cuneiform script2
Клинописно писмо от 2041 – 2040 г. пр.н.е.

Границата, отделяща медната епоха от бронзовата е разпадът на Балкано-Карпатската металургична провинция (през първата половина на IV хилядолетие пр.н.е.) и формирането около 3500 – 3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха са открити и е започнала експлоатацията на медно-рудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в Египет, Арабия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.

Мястото и времето за откриване на начините за получаване на бронз не са известни. Може да се предполага, че бронзът е открит едновременно на няколко места. Най-ранните бронзови изделия с примеси на олово са открити в Иран и Ирак и датират от края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Има обаче свидетелства и за по-ранно откриване на бронз в Тайланд от V хил. пр.н.е. Изделия от бронз съдържащи примеси от арсен са се изработвали в Анатолия и от двете страни на Кавказ през III хил. пр.н.е. Някои бронзови изделия на майкопската култура датират още от IV хил. пр.н.е. Тези датировки са спорни, тъй като други анализи на Майкопската култура свидетелстват, че тези изделия са от III хил. пр.н.е.

В началото на бронзовата епоха се формират и активно започват да взаимодействат два блока от човешки общности в Евразия. Южно от централно планинския пояс (Саяно-Алтай – Памир и Тян ШанКавказКарпатиАлпи) се формират общества със сложна социална култура, стопанство основано на взаимодействието на земеделие и животновъдство, появата на градове, писменост и държавни образувания. На север, в Евразийските степи се формират войнстващи общества на номади скотовъдци.

Средна бронзова епоха

При средната бронзова епоха (2600 – 1900 г. пр.н.е.) зоните заети от металодобивни култури се разширяват (предимно на север). Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централна система на производствените металургични центрове на Евразия.

Късна бронзова епоха

Началото на късната бронзова епоха бележи разпада на Циркумпонтийската металургична провинция на границата между III и II хил. пр.н.е. и формирането на цяла верига нови металургични провинции, отразяващи в различни степени най-важните черти на планинско-металургичното производство практикувано в централните огнища на Циркумпонтийската металургична провинция.

Сред металургичните провинции от късната бронзова епоха най-голяма е Евразийската степна металургична провинция (около 8 млн. кв.км), наследила традициите на Циркумпонтийската металургична провинция. На юг тя граничи с малките по площ, но отличаващи се с особено богатство и разнообразие на формите на изделията, а също и с характера на сплавите, Кавказка металургична провинция и Ирано-Афганска металургична провинция. От Саяно-Алтай до Индокитай се изграждат производствените центрове със сложната си по характера на формиране Източноазиатска металургична провинция. Разнообразните форми на висококачествени изделия на Европейската металургична провинция простираща се от Северните Балкани до Атлантическото крайбрежие на Европа са съсредоточени основно в богатите и многочислени съкровища. На юг тя граничи със Средиземноморската металургична провинция, съществено различаваща се от Европейската металургична провинция по начина на производство и формите на изделията.

Регионална проява на бронзовата епоха

Целият период на бронзовата епоха се характеризира с широко използване на бронза, но мястото и времето на въвеждане и развитие на технологията на бронза се различават значително в различните части на света. Технологията на изкуствения калаен бронз изисква цял кръг от производствени процеси. Калаят трябва да бъде добит, главно във вид на рудата каситерит, и претопен самостоятелно, след което да се добави към разтопената мед, за да се получи бронзова сплав. Бронзовата епоха е време на активно използване на металите и на развитие на търговските мрежи.

Според някои източници най-ранното свидетелство за използване на калаен бронз е от неолитната Винчанска култура на Балканите в средата на V хилядолетие пр. Хр.,[2] но датировката на тези находки е спорна.[3][4] Майкопската култура в Северен Кавказ използва арсенов бронз в средата на IV хилядолетие пр. Хр., но Предна Азия се смята за мястото, откъдето започването масовото използване на технологията на бронза.

Близък Изток

Западна Азия и Близкият Изток са първият регион, в който настъпва бронзовата епоха. Това става с възхода на месопотамската цивилизация на Шумер в средата на IV хилядолетие пр. Хр. Културите в Древния Близък Изток, често наричан една от люлките на цивилизацията, практикуват интензивно целогодишно земеделие, развиват писменост, изобретяват грънчарското колело, създават централизирано управление, писмени закони, стопанска и гражданска администрация, градски и национални държави, империи, изграждат амбициозни строежи, за пръв път в историята създават социално разслоение и робство и практикуват организирано военно дело, медицина и религия. Обществата в региона поставят началото на астрономията, математиката и астрологията.

В историографията и археологията бронзовата епоха в Близкия Изток има добре установена триделна периодизация:[5][6]

Ранна бронзова епоха (РБЕ)

3300 – 2100 пр. Хр.

3300 – 3000: РБЕ I
3000 – 2700: РБЕ II
2700 – 2200: РБЕ III
2200 – 2100: РБЕ IV
Средна бронзова епоха (СБЕ)

2100 – 1550 пр. Хр.

2100 – 2000: СБЕ I
2000 – 1750: СБЕ II A
1750 – 1650: СБЕ II B
1650 – 1550: СБЕ II C
Късна бронзова епоха (КБЕ)

1550 – 1200 пр. Хр.

1550 – 1400: КБЕ I
1400 – 1300: КБЕ II A
1300 – 1200: КБЕ II B (Бронзов колапс)

Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на градове-държави, както и с появяването на писмеността (Урук, IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона – (аморити, хети, хурити, хиксоси и навярно израилтяни).

През късната бронзова епоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали (Древен Египет, Асирия, Вавилон, хети, митанийци). Широки контакти се осъществяват с егейската цивилизация на ахейците, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича бронзов колапс. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия изток.

Желязото се появява в Близкия изток и Анатолия едва през късната бронзова епоха. Настъпването на желязната епоха се свързва най-вече с политически промени, а не толкова с пробив в металургията.

Месопотамия

Ancient ziggurat at Ali Air Base Iraq 2005
Зикурат в Ур – паметник на шумерската архитектура от бронзовата епоха

Подобно на Египет в Месопотамия вече е развита една висша култура − от около 3500 г. пр.н.е. − със земеделие, писменост, градостроителство и организирана държавност, преди да дойде новият материал бронз към разпространения вече мед. Необходимият калай за производството на бронз вероятно се внася от съседните региони в Западен Иран и Узбекистан. Употребата на бронз се налага в по-големи размери едва през II хил. пр. Хр. В предния Ориент най-късно около 1000 г. пр.н.е. бронзът е заменен от желязото като по-подходящ материал.

Египет

В Египет медта е известна от около 4000 г. пр.н.е. доказано в културата Бадари, към която от началото винаги са добавяли част арсен. Следващото хилядолетие в Горен Египет е доминирано от Накадската култура, а в Долен Египет от културата Маади. Двете култури принадлежат към медната епоха. Бронзовата епоха започва малко след появяването на египетската държава, малко преди 2700 г. пр.н.е. Първият истински бронз (мед и 7 – 9% калай) е намерен в съдове в гроба на фараон Хасехемуи. Старото царство (около 3000 – 2200 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха, Средното царство (около 2000 – 1650 г. пр.н.е.) като средна бронзова епоха и Новото царство (около 1550 – 1070 г. пр.н.е.) като късна бронзова епоха. Поради недостиг на суровини в Египет почти всички бронзови предмети се внасят. Каменни инструменти се употребяват и по-нататък през цялата епоха.

Южна Арабия

Предисторията на Южна Арабия е досега малко проучвана. Вероятно металната технология е внесена тук от Палестина. Желязната епоха тук започва през I хил. пр. Хр. с появяването на една висша култура. До около 3200 г. пр.н.е. тук се живеело вероятно по номадски. След това се появяват селища, керамика и обработка на земята.

Времето на въвеждането на бронза е още недоказано, мед и медни легировки са със сигурност доказани от около 2500 г. пр.н.е.

Палестина

Бронзовата епоха в Палестина започва около 3300 г. пр.н.е..

Предшествана е от каменно-медната епоха с висок стандарт на металната обработка (Nachal Mischmar). Бронзовата епоха в Палестина се отличава с появата на градове-държави. Палестина се намира между високоразвитите култури на Египет, Сирия и Месопотамия и е силно повлияна от тях като съседна страна.

С ранната бронзова епоха (ок. 3300 – 2000 г. пр.н.е.) много села са изоставени и се създават нови селища, които до голяма степен вече имат градски характер. Много от тях са силно укрепени, което показва, че са настъпили военни времена. Грънчарството вече е високотехнологично. Керамиката е отчасти рисувана. От този период са запазени само малко метални артефакти, на които към медта не е добавян калай и така не е произвеждан още истински бронз. Мъртвите са погребвани директно в издълбани в скалата масови гробове. Страната е организирана от градове-държави. Има множество доказателства за обширна търговия, макар че съседите египтяни рано започват да заобикалят Палестина по морски път, за да стигнат до Библос и Сирия. От 2400 до 2000 г. пр.н.е. в Палестина почти не се намират археологически находки.

От 2000 г. пр.н.е. започва средната бронзова епоха. В началото на тази епоха населението живее по номадски. От 1800 г. пр.н.е. отново възникват множество градове. Търговията с Египет процъфтява. В Йерихон са открити множество добре запазени гробове от това време, в които са намерени преди всичко дървени предмети като мебели и паници. На други места са намерени златни украшения. Находките от бронзови оръжия показват, че се е произвеждал вече истински бронз.

От 1550 г. пр.н.е. Палестина е завладяна от Египет, което означава започването на късната бронзова епоха в страната. Градовете-държави продължават да съществуват и с появата на писмеността регионът бележи значителен напредък.

Мала Азия

Бронзовата епоха настъпва в Мала Азия в средата на III хилядолетие пр. Хр. За разлика от земеделските цивилизации на относително гъсто населените Месопотамия и Египет, тук има местни суровини за производството на бронза и самият им добив дава тласък на стопанското и обществено развитие. Хатите започват да произвеждат метални изделия и търгуват активно с Шумер, а след това попадат под влиянието на Акадската империя. Археологичните свидетелства сочат и за хатско влияние върху Минойската цивилизация на остров Крит.

В началото на II хилядолетие пр. Хр. хатите в Мала Азия са изместени от хетите, индоевропейски народ, който създава своя централизирана държава и в зенита си през XIV век пр. Хр. поставя под своя власт централна Мала Азия, югозападна Сирия до Угарит и горна Месопотамия. Хетското царство е унищожено по времето на Бронзовия колапс, но хетски държави съществуват и по-късно, през желязната епоха.

През бронзовата епоха в западната част на Мала Азия съществуват и други държавни образувания, като Арзава и Асува, сведенията за които са ограничени.

Кипър

NAMA Akrotiri 3
Фреска от антилопи от Акротири

Бронзовата епоха в Кипър започва около 2600 г. пр.н.е. Тук имало големи залежи от мед. Не е ясно дали островът е наречен на думата „купфер“ (мед) или обратно.

С началото на средната бронзова епоха (ок. 1900 – 1650 г. пр.н.е.) са доказани множество контакти с другите средиземноморски култури. Кипър (като Alaschia) е споменаван в клинописни надписи. През края на периода се водят войни. Често се намират оръжия и селищата са силно укрепени. Това вероятно е свързано с политически неспокойствия в Сирия и Мала Азия. Търговията с Египет и Палестина силно се увеличава. Кипър става износител на мед и малки шишета, които вероятно са съдържали луксозни мазила. През късната бронзова епоха (ок. 1650 – 1050 г. пр.н.е.) се създават градове и една азбука.

Европа

Ранен период

През III хил. пр.н.е. на Крит се развиват множество селища като средище на ръчното производство и търговията. Минойската култура се разпространява и на територията на днешна континентална Гърция. Там независимо от нея процъфтява микенската култура. Появява се икономически доминиращо висше общество, което с течение на времето получава монархически владетелски статут.

На островната група на Цикладите в южната част на Егейско море бронзовата епоха започва с еладския период (Helladikum) на цикладската култура.

В западното егейско крайбрежие на Мала Азия раннобронзовата епоха на фазата Троя I (около 2800 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха. Условното наименование на сходните култури от бронзовата епоха (около 3000 – 1200 гг. пр.н.е.) в ареала е Западноанатолийска цивилизация.

Средно- и северноевропейска бронзова епоха

Solvogn
Слънчева колесница теглена от кон, от Трундхолм – важна част от митологията на северната бронзова епоха, Дания

Бронзовата епоха пристига късно в Средна и Северна Европа – около 2200 г. пр.н.е.

Бронзова епоха в България

Бронзовата епоха в България съвпада с III и II хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в Караново, където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В Казанлък бронзовата култура е след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I-III.

Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените наколни селища, открити в дълбоките слоеве на Варненското езеро.

Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили – Дипсизката могила при с. Езеро, Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. Биково, Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и Михалич, Хасковско, Разкопаница и Юнаците, Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. Балей на р. Тимок.

Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15 – 16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вероятно датират във времето преди Троя I-IV хоризонт.

Керамиката през бронзовата епоха в България изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, с или без дръжки, т.нар. чаши тип „Свети Кирилово“. Освен такива чаши в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип „Юнаците“ (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дъно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино „на екс“. Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.

Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.

По отношение на погребалните обреди през бронзовата епоха за първи път на територията на България се появяват могилни гробове.

Късната бронзова епоха (1650 – 1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХIII-ХII век пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при Суворово, бронзови сечива. Е

Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатия от историята облик. Траките вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Проучени са много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.

Други европейски култури от бронзовата епоха

  • Култура Адлерберг
  • Култура Aunjetitzer (Унетицка култура)
  • Андроновска култура и камера гробна култура (Югоизточна и Източна Европа)
  • Бонанаро култура (Сардиния)
  • Ел Аргар култура (Испания)
  • Надгробни могили (средна бронзова епоха в Средна Европа)
  • Култура Нурага (Сардиния)
  • Култура Лаузитц
  • Зингенска група, Зингенска култура
  • Щраубингска култура
  • Срубна култура (Югоизточна Европа, Западна Азия)
  • Култура Талайот (Балеарски острови)
  • Култура Терамаре (Северна Италия)
  • Култура Торе (Корсика)
  • Култура Ворлаузитц
  • Култура Уесекс

Бронзовата епоха в степния пояс

Курганната хипотеза се отнася към къснобронзовото разделяне на единната преди това прото-индоевропейска цивилизация населяваща причерноморските степи. В различните индоевропейски езици бронзът произлиза от общ корен. Мария Гимбутас и последователите ѝ свързват с протоиндоевропейците такива култури от ранната бронзова епоха като катакомбната културно-историческа общност и ямната култура.

В началото на II хил. пр.н.е. започва разпространение на индоевропейските племена на изток и на запад. Андроновската култура свързвана с индоиранците заема обширни части от пространствата на Централна Евразия (вж. Синтаща, Аркаим). Залог за успеха на разпространението на индоевропейците става наличието на новаторски технологии за онова време като колесницата и меча.

Индоевропейските пришълци от запад повлияват на културата от бронзовата епоха в Южен Сибир – най-вече на карасукската и тагарската култури. Находки на идентично оръжие на разстояние от хиляди километри позволява на археолозите да предположат, че над туземните народи от степния пояс на Евразия от XVI век пр.н.е. господства някакъв подвижен конен елит.[7]

Бележки

  1. UNESCO 2002.
  2. Radivojevic 2013, с. 1030 – 1045.
  3. Sljivar 2014, с. 1310 – 1315.
  4. Radivojevic 2014, с. 1315 – 1319.
  5. Bienkowski 2010, с. 60.
  6. Kuhr 1995, с. 9.
  7. Уральская Историческая Энциклопедия 2015.
Цитирани източници

Външни препратки

Арамейци

Арамейците са били северозападен семитски народ, които са с географски произход от това, което е сега днешна западна, южна и централна Сирия (Библейският Арам) по време на късната бронзова епоха и желязната епоха. Арамейците са били последната значима семитска вълна идваща от Арабия. Постепенно арамеите се слели със завареното аморейско-хуритско население в Древна Сирия.

Към 12 – 10 век пр.н.е. проникват в Сирия, Вавилония и Североизточна Месопотамия и основават там редица държави.

Бронз

Бронзът е сплав от мед и калай. Отличава се с ковкост, разтегливост и лесни възможности за обработка, което го прави един от предпочитаните метални сплави за направата на скулптури, медали, монети, различни оръдия на труда и съоръжения в строителството и бита. Познат е от древността, като продължава да се използва. Бронзът е открит 4000-2000 г. пр. Хр. през т.нар. бронзова епоха. Отличителен е със своята твърдост и ниска точка на топене, заради и което спомогнал за изработката на оръжия и сечива, които окончателно изместили медните от халколита и каменните от праисторическо време.

Бронзът е изместен от желязото, което е по-здраво и устойчиво както за изработката на предмети за бита и производството, така и за оръжия. Бронзовата епоха отстъпила пред желязната в историята.

Видове бронз

- червен (90-99% мед)

- жълт (85% мед)

- бял (50% мед)

- сив (до 35% мед)

- фосфорен - 0,5-0,6% фосфорни съединения 90-91% мед, при над 0,5% фосфор, цветът му става златист.

също има алуминиев, манганов и силициев бронз

Бронзов колапс

Колапс на Бронзовата епоха или Бронзовият колапс е преходът от бронзовата към желязната епоха в Източното Средиземноморие. Няма еднозначно мнение за причините довели до осезаемите промени, но са изказани преположения за климатични промени, нашествия или системен колапс. Някои историци смятат за период на насилие и културен упадък.

Периодът обхваща първата половина на XII век преди новата ера. По време на Бронзовия колапс дворцовата икономика в Егейския басейн и Мала Азия изчезва и след кратко прекъсване е заменена с културата на обособени села - настъпват т.нар. Гръцки тъмни векове. По това време настъпва краят на Микенската цивилизация в Гърция, Хетското царство в Мала Азия и XIX династия в Египет.

Бронзова епоха (Гърция)

Бронзовата епоха в днешна Гърция обхваща т.нар. егейски цивилизации – група цивилизации и култури от годините 3000 – 1000 г. пр.н.е., разположени около Егейско море, и включва Крит, Цикладите и континентална Гърция. Крит се асоциира с минойската цивилизация. Цикладите имат общо с континентална Гърция по време на ранно-еладския (минийски) период и с Крит по време на средно-минойския период. От около 1450 г. пр.н.е. (късно-еладски, късно-минойски периоди) микенската цивилизация достига Крит. Егейските цивилизации са тясно свързани с и обусловени от развитието на корабоплаването.

Древен Египет

Древен Египет е антична цивилизация в източната част на Северна Африка, по долното течение на река Нил на територията на днешната държава Египет.

Египетската цивилизация възниква около 3150 година пр.н.е. с политическото обединение на Горен и Долен Египет при първия фараон. Историята на Древен Египет се разделя на поредица от устойчиви царства, разделени от периоди на относителна нестабилност, наричани преходни периоди – Старото царство през ранната бронзова епоха, Средното царство през средната бронзова епоха и Новото царство през късната бронзова епоха. Египет достига апогея на своето могъщество при Новото царство, при управлението на XIX и XX династия, след което навлиза в период на бавен упадък. През последните столетия на Античността страната попада под властта на няколко последователни външни сили, а през 31 година пр.н.е. властта на фараоните е премахната и Египет става провинция на Римската република.Успехът на древноегипетската цивилизация се дължи в значителна степен на нейната способност да се приспособи към условията в долината на река Нил. Предвидимите наводнения и контролираното напояване на плодородната долина създават излишък от земеделска продукция, който подхранва общественото развитие и културата. С тези излишни ресурси администрацията финансира експлоатацията на подземните богатства на долината и окръжаващите я пустинни области, ранното развитие на самостоятелна писменост, организацията на обществени строителни и селскостопански проекти, търговията със съседните области и армията. Тези дейности се организират от бюрократична система от елитни писари, религиозни водачи и администратори под контрола на фараона, който осигурява сътрудничеството и единството на народа в контекста на сложна система от религиозни вярвания.Сред множеството постижения на древните египтяни са минни, геодезически и строителни техники, които позволяват изграждането на монументални пирамиди, храмове и обелиски, една от първите математически системи, практична и ефективна медицина, напоителни системи и селскостопански технологии, първите известни днес кораби, технологии за производство на фаянс и стъкло, нови литературни форми и най-старият известен мирен договор. Древен Египет оставя трайно наследство. Неговите изкуство и архитектура оказват влияние върху по-късните цивилизации, а древноегипетски антики са пренесени в отдалечени части на света. Монументалните останки от Древен Египет вдъхновяват въображението на пътешественици и писатели в продължение на векове. В по-ново време появилото се уважение към древността и разкопките стават основа на научното изследване на древноегипетската цивилизация и на по-висока оценка нейното културно наследство.

Ефес

Ефес (на гръцки: Ἔφεσος; на латински: Ephesus; на турски: Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, днес недалеч от турския бряг на Егейско море, а в античността е бил на самия бряг при устието на река Кючук Мендерес, която с времето запълва залива и градът вече не е на морето.

Славата на Ефес се дължи в голяма степан на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на 6 век пр.н.е. започва строителство на храм на Артемида, превърнал се в едно от седемте чудеса на античния свят.

Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния град Селчук, тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефеса, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг на седловината между два хълма.

Ефес и неговите жители се споменават многократно в Деяния на апостолите (Acta Apostolorum). Ефеската църква фигурира в Откровение на Йоан като една от седемте църкви на Апокалипсиса.

Първите археологически разкопки са направени през 1869 г. от английски учени, които разкриват града на хълма, преместен там от Лизимах и така светът научава за красотата на античния град. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет километра в околностите на турския град Селчук, в чийто музей са събрани уникалните находки.

Желязна епоха

Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия. Нейните начални и крайни дати, както и археологическите характеристики, се различават в зависимост от географския регион.Широкото разпространение на желязото и стоманата е съпътствано с промени в обществото, земеделските технологии, религиозните вярвания и художествените стилове. Това е последната трета епоха, след каменната и бронзовата, в периодизацията на праисторията на Кристиан Юргенсен Томсен. Последователността на тези епохи не е универсална – в някои области, като Океания, вътрешността на Африка и части от Америка, желязната епоха настъпва непосредствено след каменната без междинна бронзова епоха. Желязната епоха обхваща не само края на праисторията, но и ранния исторически период, в който се появяват първите писмени източници, като авестийските гати, Ведите, най-старите части на Библията.

Началото на желязната епоха в Европа и съседните региони се характеризира със специфични инструменти, оръжия, украшения и керамика, като и с декоративни системи, които са напълно различни от тези в предходната бронзова епоха. Технологията на обработка на метала се пренасочва от характерното за бронза отливане към коване, а при декоративните елементи повтарящите се мотиви с правоъгълни форми са изместени от криволинейни орнаменти.

История на Гърция

Историята на Гърция по принцип обхваща изучаването на гръцкия народ, областите, които той управлява исторически и територията, която обхваща днешната държава Гърция. Нивото на гръцка населеност и власт варира значително през вековете и като резултат историята на Гърция също е гъвкава относно това, което обхваща.

Смята се, че първите протогръцки племена са пристигнали на полуостровите на Гърция между края на третото и първата половина на второто хилядолетие преди новата ера, когато различни предгръцки народи вече живеят на тази територия и се занимават със земеделие още от седмото хилядолетие пр.н.е.

В своята връхна точка древногръцката цивилизация се разпростира от Гърция до Египет и до планините Хиндукуш в Пакистан по времето на елинизма и благодарение на успешните походи и завоевания на Александър Македонски. Оттогава гръцки малцинства живеят в предишните гръцки територии (тоест Турция, Италия, Либия и т.н.), а гръцки имигранти населяват разнообразни места из цялото земно кълбо (например Северна Америка, Австралия, Северна Европа, Южна Африка и т.н.). Днес повечето гърци живеят в своята държава – Гърция (независима от 1830) и Кипър.

Карановска култура

Карановска култура (Karanowo-Kultur; Karanovo culture) е праисторическа култура в България. Името идва от селищния хълм Караново (Карановска селищна могила) наблизо до село Караново в Тракия.

Карановската култура дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.

Селищната могила в Караново е от най-старите и най-големи селищни могили в България и Европа. Разпростира се на площ от 24 000 м², с височина 13, дължина 250 и ширина 150 м.

Могилата се намира в северозападната част на село Караново. Следващият град на изток, Нова Загора, е на 10 км. Гробната могила е на 5 км северно от пътя между Стара Загора и Нова Загора, която е част от автомагистралата София – Пловдив – Бургас.

Селищната могила е в подножието на планината Сърнена Средна гора, източната част на Средна гора. На юг се намира плодородната черноземна долина на Нова Загора.

Съществуват общо седем шихти на култура Караново. Под шихт Караново I не са намерени следи от заселение.

Караново I и II: ранна новокаменна епоха (Neolithikum) ок. 6200-5500 пр.н.е.

Караново III – IV: късна новокаменна епоха, ок. 5500-4950 пр.н.е.

Караново V/Марица: каменно-медна епоха (Chalkolithikum, Äneolithikum), ок. 4950-4500 пр.н.е.

Караново VI, късна медна епоха, ок. 4500-4000 пр.н.е.

Караново VII, ранна бронзова епоха, ок. 4000-? пр.н.е.

Късна бронзова епоха

Късната бронзова епоха е най-младият период на бронзовата епоха, който в Средна Европа е през 1300 - 800 пр.н.е.

Мегалит над село Бузовград

Мегалитът над село Бузовград (Врата на богинята Майка и Бащин камък или Бубакая) е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Намира се по северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до село Бузовград, община Казанлък. Източно от мегалита в близост се намира римската крепост Бузово кале. Работи се по задачата мегалитът над Бузовград да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като „Българският Стоунхендж“. На 28 май 2013 г. обектът е обявен за природна забележителност.

Меч

Меч (на английски: Sword; на руски: Меч; на френски: Épée) се нарича хладно оръжие със сравнително дълго острие, което по-често е остро от двете страни, но понякога и само от едната. Мечовете са основните и най-разпространени оръжия, използвани от Бронзовата епоха до края на Средновековието като на доста места продължават да се използват и дълго след това.

Плоска могила

Плоска могила е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

В центъра на селото се намира голяма плоска праисторическа селищна могила, дала името на селото. Много малка част от нея е изследвана. Селището има няколко праисторически пласта и е загинало при силен пожар. По повърхността се засичат керамични фрагменти от късната бронзова епоха. При бъдещи разкопки, този обект може да се окаже изключително ценен за науката, почти колкото близката Карановска могила.

Средна бронзова епоха

Средната бронзова епоха (1600 пр.н.е. – 1200 пр.н.е.) е периода в Средна Европа, в който се появяват погребенията в надгробни могили и се нарича още „Култура на кургановите погребения“.

Троя

Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на Омир. До към средата на 19 век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.

Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха.

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Фимбулвинтер

В скандинавската митология Фимбулвинтер (от нордически: Fimbulvetr) представлява прелюдия към събитията от Рагнарьок. Фимбулвинтер е всъщност три последователни зими, през които снегът идва от всички страни и няма други сезони. През това време ще има безброй войни и братя ще избиват братя.

Префиксът „fimbul“ означава „големият/великият“, така че правилният превод на думата би бил „великата зима“.

Съществуват няколко извести предположения за това дали тази част от митологията не е свързана с промените в климата, случили се в скандинавските страни към края на скандинавската бронзова епоха или около 650 г. пр. Хр. Преди тази промяна по тези северни земи е значително по-топло.

В Дания, Норвегия и Швеция думата се използва и когато се говори за необикновено дълга и студена зима.

Хати

Хатите са древен народ, населявал централната част на Мала Азия през бронзовата епоха.

Най-ранното им споменаване е в клинописна табличка от Месопотамия от акадския период (около 2350-2150 години пр.н.е.) Смята се, че през XX-XVIII век пр.н.е. хатите постепенно са асимилирани от индоевропейските хети, които наследяват името на страната. За разлика от хетите, хатите използват език, който не е точно категоризиран, но не е индоевропейски.

Цикладска цивилизация

Цикладската цивилизация е археологическа култура на бронзовата епоха, съществувала през 3 – 2 хилядолетие пр.н.е. на Цикладите. Съставна част от т.нар. егейски цивилизации.

Първите човешки поселения на островите датират към средния и късния неолит. Островите са посещавани още през VII хилядолетие пр. Хр., но с разпространението на металодобивните технологии през ранната бронзова епоха започва разцвет, свързван с природните им ресурси: на Парос има мед, на Наксос и Кеос – олово и сребро, на Сифнос – злато. Възникват селища, укрепени със стени и кули (Кастри на Сирос). Добре проучени са само селищата на о. Мелос (Милос) и на о. Сирос. Погребенията се извършват отначало в каменни камери (цисти), а след това в куполни гробници. Намерени са медни и сребърни украшения, оръдия на труда и оръжие.

Към 2800 – 2400 г. пр. Хр обитателите на островите строели многовеслови кораби и с гребци, понякога до 17 реда. Селищата са обкръжени с масивни крепостни стени (Полиохни на Лемнос, Терми на Лесбос и др.).

Не е известно как са се наричали народите, обитавали островите; Херодот ги нарича лелеги. Народът на лелегите се споменава и в други древногръцки източници, които разказват за тяхното поробване и асимилация от карийците от Западна Мала Азия. Тукидид разказва, че когато по време на Пелопонеските войни атиняните извършват очищение на о. Делос „вдигнали гробовете на мъртъвците и се оказало, че повече от половината били карийци“

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.