Брити

Бритите (на английски: Britons) са келтски племена, които са били основното население на Британските острови до англосаксонското нашествие през V - VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс, Шотландия и към континента – Бретан.

Britishmuseumwaterloohelmet
Келтски церемониален шлем от колекцията на Британския музей, датиран от c.150–50 пр. Хр., открит при Лондонския мост Ватерлоо
Britonia6hcentury
Миграция на бритите по време на англосаксонската инвазия.
Алоброги

Алоброгите (на латински: Allobroges) са келтско племе, което е подчинено от Юлий Цезар.Тяхната земя се намира между реките Рона, Изер (в днешна югоизточна Франция) и Женевското езеро. Край Женева граничат с хелветите. През 121 г. пр.н.е. римските войски на Квинт Фабий Максим побеждават алоброгите (които са подкрепени от арверните) при главното им селище – Виен (на 30 км от Лион). Земите на племето са присъединени към римската провинция Нарбонска Галия. Алоброгите въстават за последен път през 61 г. пр.н.е..

Те играят значителна роля в Катилинския заговор, понеже издават Катилина на тогавашния консул Цицерон.

Арверни

Арверните (на латински: Arverni) са галско племе, живяло през последните столетия преди Христа в това, което сега се нарича район Оверн във Франция. То е едно от най-силните племена в Древна Галия, което на няколко пъти се противопоставя на римляните. Тяхната най-важна крепост е Герговия, в днешно време там се намира комуната Клермон Феран.

Белги

Белгите са група гало-германски народи, живели между Ла Манш и река Рейн поне от III век пр.н.е. Първото записано сведение тях е от 58 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар разполага легионите си в римската провинция Нарбонска Галия и започва завладяването на останалата част от Галия. През 56 г. пр.н.е. той се сблъсква с група племена в северната част на областта, които са петнадесет на брой и живеят покрай крайбрежието на морето – между реките Рейн и Лигер (днешна Лоара).Историците от XIX и началото на XX век дълго време се занимават с проблема дали белгите са келтски или германски племена. В „Записки за Галската война“ Цезар пише, че Галия е разделена на три части, обитавани от аквитани, белги и гали. От това би следвало, че белгите са различни от галите. От друга страна, той казва: horum omnium fortissimi sunt Belgae („от всички гали белгите са най-храбри“).

Бои (народност)

Боии (Boii, Bojer, Boier) са келтско племе в Средна Европа.

Боиите произлизат от територията на Рейн, Майн, Дунав и са заселвали днешните държави Чехия, Словакия, Унгария, Австрия до Балканския полуостров, също и Горна Италия. Италианските боии са романизирани след 200 пр.н.е, а северните боии са асимилирани от маркоманите.

През 216 пр.н.е. Луций Постумий Албин, претор в Цизалпийска Галия, се бие с войска от два легиона против боиите. През 215 пр.н.е. той е консул и е убит в битка против боиите.

Британия (римска провинция)

Терминът Римска Британия се свързва с тези части на острова, контролирани от Римската империя между 43 г. до около 410 г. Римляните наричат провинцията си Британия. Преди римската инвазия, Британия от железната епоха има културни и икономически връзки с континентална Европа, но нашествениците внасят ново развитие в селското стопанство, урбанизацията, промишлеността и архитектурата, оставяйки видимо и днес наследство.

Венети (келтско племе)

Венетите са морско келтско племе, което е живяло на територията на днешния полуостров Бретан (Франция), който в римско време е бил част от по-голям район, наречен Арморика. Те дават името си на днешния модерен град Ван. През 56 пр.н.е. венетите залавят няколко от офицерите на Юлий Цезар, недоволни от условията, които той им поставя. Римският военачалник събира армията си и разбива племето в морската битка при Морбиян.

Галати

Галати (Galatae; Γαλάται, Galatai) се наричат келтите/гали (на гръцки: Γαλάται, Galatai), населили през 278—277 г. пр.н.е. равнинните територии в централна Мала Азия и основали там държавата Галатия. Келтите наброяват около 20 000 воини с техните семейства и са от племената толистобои, тектосаги (част от племето на волките) и трокми, обединени в племенен съюз, и са част от келтската вълна, нахлула в земите на Балканския полуостров.

Тези келти, водени от Леонарий и Лутарий, са наети от царя на Витиния Никомед I срещу селевкидския владетел Антиох I Сотер, като в отплата получават земи за заселване. Тектосагите се заселват в района на град Анкира, който става тяхна столица; толистобоите се установяват в района на град Гордион, преименуван от тях на Виндия, а трокмите се заселват източно от река Халис.

Според Страбон трите племена говорят един и същи език и не се различават едно от друго в никакво отношение. Всяко от тях е разделено на четири части, като всяка има собствено управление. След основаването и укрепването на Галатия, трите племена живеят на федеративен принцип, управлявани от общ съвет от 300 души. Предполага се, че първият, който ги обединява под общо управление е Ортиагон — вожд от средите на толистобоите, което става около 189 г. пр.н.е., в отговор на заплахата от римската експанзия, ръководена от Гней Манлий Вулзон.

След смъртта на последния независим владетел на Галатия Аминтас през 25 г. пр.н.е., келтската държава е превърната в римска провинция. По-късно галатите се споменават в Новия завет (Послание към галатяните на Апостол Павел), от Йосиф Флавий в Юдейски древности и от Йероним.

Едуи

Едуите (или хедуи, на латински: Aedui, Haedui) са галско племе от Лугдунска Галия, населяващи територията между реките Арар (Сона) и Лигер (Лоара) в днешна Франция. По време на пристигането си в Галия (58 г. пр.н.е.), Цезар възстановява тяхната независимост. Въпреки това, едуите се присъединяват към галската коалиция срещу Цезар (B. G. vii. 42). След предаването на Верцингеторикс при Алезия, отново изказват верността си към Цезар.

Инсубри

Инсубрите (на латински: Insubres) са келтско племе, обитаващо областта Инсубрия (днешна Ломбардия). Те са основателите на град Медиоланум (дн. Милано). Считани за етнически келти по времето на завладяването им от римляните, инсубрите са по-скоро резултат от смесването на живеещото тук преди това лигурийско, келтско (от района на Алпите и река По) и италийско население с келтски племена, дошли от района на днешна южна Франция.

Заедно с бойите, лингоните, таврините, гезатите и други келтски племена, през 224 г. пр.н.е. инсубрите са разбити в битката при Теламон от римска армия, водена от консула Луций Емилий Пап. Две години по-късно, римляните, подкрепени от галските си съюзници ценоманите, превземат Ацере, единственото им укрепено селище и ги побеждават отново в битката при Кластидиум.

По време на нашествието на Ханибал в Италия през 218-217 г. пр.н.е., инсубрите вдигат въстание, подкрепяйки картагенците. Те отново ги подкрепят – този път Хамилкар през 200 г. пр.н.е.. След още няколко сблъсъка, инсубрите окончателно се съюзяват с Рим през 194 г. пр.н.е., поддържайки до известна степен самостоятелност. През 89 г. пр.н.е. те получават латинско гражданство, а през 49 г. пр.н.е. – римско.

Романизирането на инсубрите вероятно е бързо, което се дължи на приликите на келтския и латинския език; в кратък период от време след завладяването от Рим, се появяват няколко литературни фигури, като тази на Цецилий Стаций.

На племето е наречена областта Инсубрия, както и езика, на който говорят – инсубрийски.

Ирландци

Ирландците (на ирландски: Muintir na hÉireann, na hÉireannaigh, na Gaeil) са западноевропейски етнос, съставна част на европеидната раса. Общата численост на ирландците по света е около 90 000 000 души, като те са основно население на Република Ирландия и Северна Ирландия (Обединено кралство). Големи ирландски диаспори има в страните от британската общност на нациите и в Северна Америка.

Карнути

Карнути (Carnutes, Carnuti, Carnuten, Karnuten) са галски келтски народ между Liger (Лоара) и Sequana (Сена) с главни градове Autricum (Шартр) и Cenabum (Орлеан). През 1 век пр.н.е. карнутите имат бронзови монети, в повечето случай с мотив орел.

Друидите се събират ежегодно на свещено място на територията на карнутите, за да решават спорни въпроси.

Катувелауни

Катувелауните (лат. Catuvellauni) са много мощно белгийско племе в Британия по времето на Юлий Цезар.

Белгите са група от келтски племена, произлизащи от Северна Галия. Името им идва вероятно от тогавашния им вожд Касивелаун (Cassivelaunus) и противник на Цезар.

Те насерляват територията северно от Темза. Тяхната столица е близо до днешен Wheathampstead.

През 54 пр.н.е. те са победени от Цезар. През края на лятото на 54 пр.н.e. те побеждават стоящите под римска защита тринованти със столицата Camulodunum (Колчестър) и стават самостоятелно племе с нова столица Verulamium до Сейнт Олбанс.

След почти 100 години през 43 г. те са победени във втория британски поход на римляните от император Клавдий.

През 49 г. Колчестър става римска ветеранска колония и главен град на управителя на Британия.

Катувелауните са богати и се занимават със земеделие.

Келти

Названието келти обхваща племената и народите, говорещи протокелтски езици - специфична група от индоевропейското езиково семейство. Историци и археолози употребяват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Макар и келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през Античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до I век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (на английски: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединеното кралство (United Kingdom или UK), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа.

Държавата се състои от четири историко-географски и етнически области, наричани съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия – всички на остров Великобритания, и Северна Ирландия – на остров Ирландия. Понякога държавата е наричана с ограниченото по обхват Англия. В българския и други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и като по-кратка форма за Обединеното кралство. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция Британия.

Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от големите острови са коронни владения на Обединеното кралство – Ман, Гърнси, Джърси, и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови.

На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан. Проливът Ла Манш (на френски: La Manche – „ръкав“), наричан от британците „Английски канал“ (на английски: English Channel), отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Дължината на този пролив е 220 км, а ширината му е 32 км в най-тясната му част – пролива Па дьо Кале (от френски Pas de Calais – „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover – „Проливът на Доувър“). Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в него не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан.

В близкото минало се използват имперски единици: например паричната единица британска лира (паунд стърлинг) се деляла на 20 шилинга, 1 шилинг – на 12 пени, 1 пени – на 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т.нар. „децимализация“) за паричните единици лира (паунд), шилинг, пени се използват съкратените обозначения съответно £, s, d (от латинските имена на паричните единици: £ – libra, s – solidus, d – denarius), като след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5 p = 1 s = 12 d). Британците използват специфични мерки за течности: 1 галон е 4,5 литра. 1 фунт = 453,592 g, а 1 миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците инч (2,54 cm), фут (12 инча), ярд (равен на 3 фута = 36 инча.

Движението на автомобилите е в лявото платно за движение (съответно воланът и шофьорът са отдясно), т.е. обратно на повечето страни в Европа.

Силури

Силурите (Silurer; лат.: Silures) са могъщо и войнствено келтско племе в ранна Британия, населявали южен Уелс в началото на първото хилядолетие от Новата ера. Йорданес ги описва като хора със смугли лица, които обикновено се раждат с къдрава черна коса, по което той ги оприличава на галите или испанците.Силурите се съпротивляват на римляните през 48 г. заедно с Каратак от племето на катувелауните, който е избягал при тях, след като неговото племе е победено. В територията им римляните строят легионския лагер Иска Силурум (при днешен Керлеон).

До 78 г. римският управител Секст Юлий Фронтин подчинява племето. Техният град Вента Силурум (днешното село Caerwent, на 10 км западно от Чепстоу) е романизиран. Масивните римски стени на селището още съществуват. При археологически разкопки са разкрити форум, магазини, много удобни къщи с мозайки.

Скоти

Скоти (Skoten; лат.: Scot(t)i)) са келтско народно племе в Ирландия. От 3 до 5 век извършват грабежни походи в Северна Великобритания и накрая се заселват там.

От 5 век са християнизирани и развиват Келтската Църква.

Скотският крал Kenneth Mac Alpin († 858 г.) обединява през 843 г. своето царство Далриада с това на пиктите и дава на северната част от Великобритания името Шотландия.

Тревери

Треверите (на латински: Treveri или Treviri) са галско племе, най-известното от групата на белгите, което е населявало бреговете на река Мозел в днешна Западна Германия. Живели са между земите на нервиите, медиоматриките, ремите и десния бряг на река Рейн. Археологични находки на келтските племена има от 3 до 1 в. пр.н.е. Особено от втората половина на 2 в. пр.н.е. и втората половина на 1 в. пр.н.е. треверите, както всички келтски племена са в разцвет – имат парично стопанство, занаяти и търговия. Строят се градове (Мартберг, Отценхаузен), крепости (Валендорф) и села с отбранителни стени.

Главният им град е Августа Треверорум (лат. Augusta Treverorum – „Град на Август в страната на треверите“, днешният Трир), основан от император Август през 30 г. пр.н.е.. Според Юлий Цезар, който пръв ги споменава в своите „Записки за Галската война“ (I, 37; II 24; III 11; IV 6, 10; V 2 – 4, 24, 47, 53, 55, 58,; VI 2, 3, 5 – 9, 29, 32, 44; VII 63), те имали германски произход, но говорели на келтски. Съседните племена на сегните, кондрусите и ебуроните зависели от треверите, които се управлявали от 113-те члена на техния сенат, намиращ се в съюз с Рим. Славили са се с храбрата си конница. Подчиняват се на Цезар, но в 54 г. пр.н.е. вождът им Индуциомар е победен от Лабиен и през 30/29 г. въстават (победени са от Ноний Гал). Въстанието на Юлий Флор през 21 г. е потушено от римляните, както и въстанието през 68 – 70 г.

В Трир са намерени техни храмове и различни божества, особено женски. Делили са се на три класи: благородници, народ и роби. По-късно, към втората половина на 5 в., треверите биват асимилирани от немскоезичните франки.

Уесекс

Уесекс (на английски: Wessex) е англосаксонско кралство, просъществувало в Югозападна Англия между VI и IX век, след което става част от обединената английска държава.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.