Боянска църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Тук в 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на българското средновековие.

Строителни периоди

Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част.

Най-старият строителен период е от края на Х век – началото на XI век. Това е малка едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

Boyana-church-plan
План на първия етаж на Боянската църква

Църквата е разширена с пристроената през XIII век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където, освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, е приложен т.нар. „живописен стил“ – смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две – Света Петка Стара и параклиса Свети Николай.

Третата възрожденска част е достроена от боянчани с техни средства в средата на XIX в. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска, но тя е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на княз Фердинанд I, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

Стенописи

Desislava
Севастократорица Десислава,
стенопис от Боянската църква

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.

Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения – втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи "Аз, Василий, писах"[1]. Според учените, той е оставен от Василий Зограф - един от зографите, които рисуват стенописите през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата позната врата в България, на възраст от около 760 години[1]. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян – севастократор и ктитор, Десислава – севастократорица и ктиторица, Константин – цар, Ирина – царица.

Реставрация

Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите. Доктор Богдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-късно пак по поръка на музея през 1914 – 1915 г. Марин Георгиев завършва започнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се налага реставрация, която е възложена на професор Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г.

BASA-2072K-1-379-20-Boyana Church
Снимка преди 1945 година, източник ДА „Архиви“

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г., ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за близки на Палеологовия ренесанс и предшественици на европейския Ренесанс[2].

Туризъм

Адрес: кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3.

  • Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище или с автобус номер 107, като се слиза на спирка „Боянска църква“.

Литература

  • Айналов, Д., Боянская роспись 1259 года, ИАИ, IV, стр. 121 – 134
  • Баласчев, Г., Титлите на старобългарските господари, Минало, I, стр. 90
  • Брунов, Н. К., К вопросу о болгарских двуетажних церквах-гробницах, ИАИ, IV, стр. 135 – 144
  • Grabar, A., Un reflet du monde latin dans une peinture balkaniquedu 13-e siecle // Byzantion, I, 1921, p. 229 – 243
  • Грабар, А., Болгарские церкви-гробници, ИБАИ, I, 1922, стр. 103 – 136
  • Грабар, А., Боянската църква, София, 1924, X, 88 стр., 39 табл., 2 цветни
  • Грабар, А., Материали по средневековому искусству в Болгарии. Стенописи, ГНМ, 1920, стр. 98
  • Grabar, A., La Peinture religieuse en Bulgarie, Paris, 1928, p. 117 – 176
  • Иванова, В., Останки от постройки в Бояна, ИБАИ, XIII, стр. 317
  • Кепов, Ив. П., Из миналото на Бояна, София, 1934, 46 стр.
  • Schweinfurt h, Ph., Die Wandbilder der Kirche von Bojana bei Sofia, Berlin 1943, 60 S.
  • Лазарев, Н. Н., История византийской живописи, Москва, 1947, стр. 178 – 180
  • Мавродинов, Н., Боянските стенописи, Златорог, X, стр. 1 – 7
  • Мавродинов, Н., Боянската църква, София, 1943,32 стр., 22 табл.
  • Мавродинов, Н., Старобългарската живопис, София, 1946, 195 стр.
  • Миятев, К р., Декоративната система на българските стенописи // Сб. Златарски, 1925, стр. 138, 142 – 143, 145 – 147
  • Стойков, Г., Боянската църква, София, 1954, 8 стр., 22 табл.
  • Филов, Б., Боянската църква. – сп. Отечество IV, 1917, № 39, стр. 5 – 10
  • Цонев, К., Стенописите на Боянската църква, София, 1955, диплян.
  • Цонев, К., Стенописите в Боянската църква, София, 1957, 17 стр., 48 табл.
  • Акрабова-Жандова, Ив., Боянската църква. Водач, С. 1960
  • Койнова-Арнаудова, Лозинка / Венков, Веселин, Консервационно-укрепителни работи в Боянската църква // в. Народна култура 3 1979,
  • Попконстантинов, К., Зограф Василий и Боянската църква след 750 години. София, 2009.
  • Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011.

Вижте също

Източници

  1. а б "Най-старите запазени врати в света", SBS Design, 8 февруари 2019г.
  2. Боянската черква най-после е възстановена, в. „Дневник“, 3 декември 2006 г.

Външни препратки

Аргирокастро

Аргирокастро (на албански: Gjirokastër, Гирокастър, членувано Gjirokastra, Гирокастра, на гръцки: Αργυρόκαστρο, Аргирокастро, катаревуса: Αργυρόκαστρον, Аргирокастрон) е град южните части на Албания, център на едноименната административна област Аргирокастро. Аргирокастро е главният град на историческата област Северен Епир.

Името на града означава Сребърна крепост на гръцки. Градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Ботко

Бойко (Ботко) , Батил или Боян е съратник на цар Петър Делян (1040-1041 г.), по всяка вероятност управител на Средец (дн. София).

За него, като противник направил с храбростта си дълбоко впечатление в Империята, свидетелства съвременникът му Кекавмен във връзка с битката с българите на император Михайл IV Пафлагон при крепостта Боян (дн.Бояна), защитаваща Средец от юг (византийските сили идвали от Солун), която била отбранявана от „именити и войнствени мъже българи, а техен войвода там бил Ботко“ . Употребеният византийски термин свидетелства за високото положение на военачалника Боян (Бойко, Батил) в йерархията на възстановената от Петър Делян българска власт. „Онези прочути българи“, начело с Ботко смело излизат в открит бой с многократно превъзхождащия ги по численост противник „като че ли се срамуваха да останат в крепостта“ – възкликва византийският автор. Обаче атаката им е отбита от огромните императорски сили и при отстъплението си към града (Средец) бойците не успяват да спрат ромеите и те нахлулват заедно с тях в него, като изавършват голямо клане над българския град. Така е унищожено последното значимо огнище на българска съпротива в Средечко през 1041 г.

Сегашното название на крепостта Батил най-вероятно е свързано с името на споменатия български войвода. Останки от крепостта днес се намират на витошкия връх Момина скала (1087 m) над Бояна. Там сред откритите, почти заличени днес, останки е имало стражева крепост с цитадела . Развалини от значителни средновековни постройки са намерени и под крепостта – на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището "Царева ливада" (старото име е „Царево падало“).

Бояна (квартал на София)

„Бояна“ е квартал на София в район „Витоша“ на Столичната община. Намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле.

Боянски майстор

Боянски майстор e понятие използвано в историческата наука и изкуствознанието за обозначаване на група средновековни художници, изписала в 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян прочутата Боянска църква.

Витоша (район)

Район „Витоша“ е един от 24-те административни района на Столична община. Той се намира в подножието на планината Витоша и обхваща кварталите Бояна, Симеоново, Драгалевци, Павлово, Бъкстон, Манастирски ливади, Княжево и селата Владая и Мърчаево.

Намира се в южната част на София в подножието на планината Витоша – първият Народен парк на Балканския полуостров.

Германски манастир

Гѐрманският манастир „Св. Иван Рилски“ е български православен манастир.

Живопис на Търновската художествена школа

Живописта на Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново. Въпреки че следва основните тенденции на Палеологовия ренесанс, Търновската живопис има свои отличителни белези, даващи основание да се разглежда като отделна школа.

В зависимост дали служи за украса по стените на християнските храмове или става дума за кавалетни произведения може да се раздели условно на два вида: стенописи и иконопис.

При археологическите разкопки са открити твърде малко следи от мозаечна украса, което показва, че тази техника не е намерила широко разпространение в България.

Търновската школа продължава да оказва силно влияние върху църковната и светската живопис в България чак до края на 17 век.

Кладнишки манастир

Кладнишкият манастир „Свети Николай“ е български манастир.

Котор

Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора. Намира се в най-изолираната част на Которския залив. Населението на града е 13 510, като град Котор е център на община Котор.

Национален исторически музей

Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.

Обекти на световното наследство в България

Общо 10 материални обекта от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, включително 7 културни и 2 природни обекта, се намират в България. Нематериалните обекти в страната са хорът на Бистришките баби, ритуалът "нестинарство", традицията на производство на "Чипровските килими" и ритуалът "Сурова/Сурва".

Палеологов ренесанс

Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г. Свързва се с последната династия, управлявала империята – Палеолози, по чието име е и известен.

Покров Богородичен (София)

Покров Богородичен е православна църква в София, разположена недалеч от Руски паметник. Построена е през 1922 – 26 г. от Йорданка Филаретова. Иконостасът е един от малкото оригинални позлатени иконостаси в България. Изработен е в атонската Света гора.

Света Троица (София, Слатина)

„Света Троица“ е православна църква в София, посветена на Света Троица. Намира се в парк „Гео Милев“, кв.„Гео Милев“.

Свети Йоан XXIII (София)

„Свети Йоан XXIII“ е католическа униатска църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е част от Евхаристинския манастир.

Свети Мина (София)

„Свети Великомъченик Мина“ е българска църква в град София.

Църквата е строена по време на османското владичество през 1872 г. и първоначално е била посветена на „Света Троица“, тъй като по предание, до края на XIV в. на това място е имало манастир „Св.Троица“ разрушен от турците, чиито развалени се виждали чак до края на XVII век. През Втората световна война, храма е бил посветен на „Св. Терапонтий“ (до 1957 г.), тъй като съществува предание, че на това място е бил посечен Св. Терапонтий Сердикийски. Освен това изградения на Редута храм (на земя собственост на храм „Св. Мина“), през 1943 г. е бил посветен на „Св. Троица“ с престол и на „Св. Атанасий Велики“. През 1957 г. църквата е посветена на „Св. Вмчк. Мина“ със храмов празник 11 ноември.

Църквата „Свети Великомъченик Мина“ е обслужвала нуждите на бившето село Слатина. Северно от храма са се намирали селските гробища, където са били погребани английските летци, загинали през 1943 г. – 1944 г. – при бомбардирането на София.

През 1955 г. храма е обявен за паметник на културата, автентичен и единствен от XIX век на територията на София, а през 1989 г. и като архитектурно – художествен паметник на културата.

Църквата е еднокорабна, засводена, с една цилиндрична апсида без притвор. От стенописите са запазени само в абсидната ниша – 8 фигури на църковни отци и фигурата на Св. Богородица ширшая небес в конхата над тях. В проскомидийната ниша е сцената „Христос жертва“, а в спомагателната ниша е „Сретение Христово“. Състоянието на стенописите е лошо, покрити с варна бадана, надраскани. Иконостасните икони са от края на XIX век от неизвестен, опитен, много добър късновъзрожденски зограф. В апостолския пояс, съгласно протокол от 1989 г. е имало 17 икони от XIX век нарисувани от същия зограф с много добри художествени качества. Тронът е дъсчен с икона на „Христос Архиерей“ от XIX век.

Църквата „Свети Великомъченик Мина“ има висока културно–историческа стойност като паметник – единствен от XIX век на територията на София.

Софийска Света гора

Софийската (Mала) Света гора или Средецка Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство в периода 1185 – 1417 г.

За лавра (първи в йерархията) се е приемал Бистришкият манастир „Св. Никола“, напълно разрушен от турците. На негово място е издигната днешният храм „Св. Георги“ в Бистрица, а най-прочут и днес е царският Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“, издигнат от цар Иван Александър и обгрижван от сина му цар Иван Шишман.

В Софийско до нашествието на турците съществуват над 100 духовни убежища. Много от тях, запазили в добра степен автентичния си вид или възобновени, са действащи православни манастири и днес – общо над 40 манастира в Софийското и околните му полета, във Витоша, Люлин, Лозенската планина, в Софийска планина (южните склонове на Стара планина при София) и съседните им планини – в Конявска планина и Голо бърдо, във Вискяр планина, в Бурел и Чепън.

Генезисът на комплекса е спонтанен, около съществуващи черкви.

Общността от първите 14 манастира включва:

Бистришки манастир „Св. Никола“ (днес храмът „Св. Георги“ в Бистрица), разрушена крепост до манастира в местността Калугерови ливади. От времето на ІІ-рото Българско царство, бил е централен за Софийската Света Гора, разрушен в 1382 г.,

Бистришки манастир „Св. Петка“, от 10 век, действащ, мъжки, игумен е отец Силуан.

Бистришки манастир „Св. Петър“, от 9 век, разрушен е от турците в 14 век. Под него днес е запазена късноантична гробница от 4 век с размери 3,35 х 2,99 х 2,28 м, в която се влиза по каменни стълби от притвора. Сега е манастир „Свети Йоаким и Анна“, настоящия храм е от 1950 г., а манастирските сгради от 1977 г., действащ манастир един монах – отец Яков.

Боянска църква „Св Св. Никола и Пантелеймон“,

Владайски „Св. Петка“,

Германски „Св. Йоан Рилски“, подворие на Зографския манастир „Св. Георги“ в Света Гора, Атон.

Драгалевски „Св. Богородица Витошка“,

Железнишки „Св. Дух“,

Кладнишки „Св. Никола“,

Кокалянски „Св. Архангел Михаил“,

Лозенски „Св. Спас“,

Симеоновски „Св. Архангел Михаил“,

Студенечки манастир ”Св. Георги“,

Урвички (Панчаревски) „Св. Никола“.Днес към тези 14, по едноименения проект за възражднето и социализирането на обителите и светите места около София от Столичната община, са приобщени и:

Буховски манастир „Света Мария Магдалена“ – 16 век, недействащ,

Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“ – 16 век, недействащ,Елешнишки манастир „Свето Успение Богородично“,

Курилски манастир „Свети Иван Рилски“,

Кремиковски манастир „Свети Георги Победоносец“,

Подгумерски манастир „Свети Великомъченик Димитър“,

Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски“ и др.

Стенопис

Стенопис е всяко произведение на изкуството, директно нарисувано на стена, таван или друга стабилна плоскост. Отличителна характеристика на стенописта е, че архитектурните елементи на дадено пространство са хармонично включени в картината. Някои стенописи са рисувани върху големи платна, които след това са прикрепени към стената. Тази техника е обект на някои противоречия в света на изкуството, но е в обща употреба от края на 19 век.

Църкви в София и манастири в Софийско
Църкви
в София
Манастири
в Софийско
Обекти от световното културно и природно наследство в България

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.