Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България[1].

Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.

Босна и Херцеговина
на босненски: Bosna i Hercegovina
      
Национален химн: Intermezzo
Наименование на местния жител: бошняк
Местоположение на Босна и Херцеговина

Местоположение на Босна и Херцеговина
География и население
Площ 51 197 km²
(на 125-то място)
Води 1.4%
Столица Сараево
43°52′ с. ш. 18°25′ и. д. / 43.866667° с. ш. 18.416667° и. д.
Най-голям град Сараево
Официален език босненски, сръбски, хърватски (де факто)
Население
(пребр., 2013)
3 531 159[1]
Гъстота на нас. 68,5 души/km²
Управление
Форма Парламентарна република
Председателстващ(1) Желко Комшич
Министър-председател Денис Звиздич
История
Независимост от СФРЮ 5 април 1992
Икономика
БВП (ППС, 2018) $45,858 млн.
БВП на човек (ППС) $11 950
БВП (ном., 2018) $18.56
БВП на човек (ном.) $4,836
ИЧР (2016) Повишение 0,750 (висок)
(81-во)
Коеф. на Джини (2011) 33,8 (среден)
Валута Босненска конвертируема марка (BAM)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO BA
Интернет домейн .ba
Телефонен код +387
(1): Тричленно ротационно председателство

История

География

Босна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.

Климат

Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.

Население

Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 1991 г.
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 2013 г.
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 2013 г.
Етническа карта на Босна и Херцеговина от 2013 г.

След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.

Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.

Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.[2] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души.

Вероизповедания в БХ
религии процент
Християнство
  
48%
ислям
  
40%
други и атеисти
  
10%
Етноси в БХ
етноси процент
бошняци
  
48.4%
сърби
  
32.7%
хървати
  
14.6%
други
  
4.3%

Икономика

Държавно устройство

Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.

Административно деление

Map Bih entities mk
Административно деление на Босна и Херцеговина

Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина

Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.

Автономна област „Бръчко“

От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.

Кантони на Федерация Босна и Херцеговина

Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.

Общини

Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.

Служебни градове

Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.

Култура

Други

Източници

  1. www.euro2001.net
  2. Данни на ЦРУ

Външни препратки

.ba

.ba е Интернет домейн от първо ниво за Босна и Херцеговина. Администрира се от Университетски център по телеинформация. Представен е през 1996 г.

Босна

Босна е историко-географска област, заемаща северната и централната част от днешната държава Босна и Херцеговина.

Бошняци

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72,9% (2002) от населението.

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Северна Македония.

Бошняшки език

Босненски или бошняшки (самоназвание: bosanski jezik/босански језик, на хърватски: bošnjački jezik; на сръбски: бошњачки језик) е южнославянски език. Той е национален стандартен език на бошняците (босненските мюсюлмани), който е базиран на щокавския йекавски диалект, като за писменост се използва латиницата. На босненски език говорят около 2 милиона души в Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Хърватия, както и неустановен брой емигранти в Турция, Европа и Северна Америка.

Босненски език е приет за един от трите официални езика в Босна и Херцеговина наред със сръбски и хърватски. Бошняшкият, сръбският и хърватският са един език в лингвистично отношение, наричан до 1991, а и все още сърбо-хърватски или хърватско-сръбски език, главно извън територията на четирите страни, говорещи на него (Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора), въпреки че това название има недостатъци и предизвиква различни възражения. Разликите между тях са съпоставими с разликите между британски, американски и австралийски английски. Бошняшкият език е създаден чрез лингвистична глотомия по подобие на македонския и молдовския език по политически причини.

Далмация

За римската провинция Далмация, вижте Далмация (римска провинция)Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

Зеница (град)

Зе́ница (на босненски: Zenica; на хърватски: Zenica; на сръбски: Зеница) е град в Централна Босна и Херцеговина в състава на Зенишко-добойски кантон от Федерация Босна и Херцеговина.

Илирия

Илирия (на старогръцки: Ἰλλυρία; на латински: Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите. Илирите обитават Динарските планини и съседните области от предисторическо време, а от VIII век пр. Хр. основават свои царства. През 168 година пр. Хр., след Илирийските войни, Илирия е завладяна от Римската република и става основа на провинция Илирик.

Мюсюлмани (народ)

Мюсюлманите по народност (или мюсюлмански народ) е изкуствено въведено понятие за народност (етническа група) в Социалистическа Югославия за етно-религиозната общност на мюсюлманите, говорещи предимно сърбохърватски език.

Национален отбор по футбол на Босна и Херцеговина

Националният отбор по футбол на Босна и Херцеговина представлява страната в международните футболни срещи. Националният отбор се контролира от Футболната федерация на Босна и Херцеговина.

До 1991 г. Босна и Херцеговина е в състава на Югославия и не взема участие в международни мачове.

Република Сръбска

Република Сръбска (на сръбски: Република Српска или Republika Srpska), съкратено Сръбска (на сръбски: Српска или Srpska), е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина. Възниква в хода на войната в бившата югорепублика и е утвърдена с Дейтънското споразумение. От 1998 г. официално седалище на Република Сръбска е град Баня Лука.

Сава (река)

Сава (на босненски: Sava; на словенски: Sava; на сръбски: Сава или Sava и на хърватски: Sava) е река в Европа, десен приток на Дунав.

Дълга е 745 километра, а водосборният ѝ басейн е 95 719 квадратни километра. Реката мие бреговете на 4 държави: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (очертава северната ѝ граница) и Сърбия.

Сараево

Сараево (на босненски и на хърватски: Sarajevo; на сръбски: Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната. Населението му днес е около 400 000 души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и Зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те. През града тече река Миляцка.

Социалистическа федеративна република Югославия

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991 – 1992 г. по време на Югославските войни. Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Сръбски език

Сръбският език (на сръбски: Српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Северна Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите – изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за йекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар торлашки говор.

Сърби

Сърбите са южнославянски народ населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина. Според преброяване от 2011 г., общият брой на гражданите на Сърбия (без Косово) е 7 186 862 души. Според това последно преброяване броят на сърбите възлиза на 83,3 % от населението на Сърбия. В Централна Сърбия те са 89,4%, а в автономната област Войводина – 66,76%.

Федерация Босна и Херцеговина

Федерация Босна и Херцеговина (на босненски: Federacija Bosne i Hercegovine) е една от двете съставни части на Босна и Херцеговина. Образувана е след подписването на Вашингтонските споразумения от 18 март 1994 година между Хърватия и Босна и Херцеговина. С тези споразумения е затвърден хърватско-бошняшкият съюз в Босна и Херцеговина.

На 30 март 1994 година в Сараево заседава Скупщината (Велико Народно събрание) на Федерация Босна и Херцеговина, която приема Конституция на Федерацията. Тази Скупщина заседава до 1996 година, когато са проведени избори за Парламент на Федерация Босна и Херцеговина.

Фоча

Фоча (на сръбски: Фоча) е град в Република Сръбска, федерация Босна и Херцеговина. Административен център на община Фоча. Населението на града през 1991 година е 14 335 души.

Херцеговина

Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров.

Тя включва южната част на Босна и Херцеговина и северозападната част на Черна гора (наричана Стара Херцеговина). Води името си от средновековното Херцогство на Свети Сава. Към Херцеговина не спада тясната ивица земя по крайбрежието (до първите планински възвишения), която е част от Далмация.

Хървати

Хърватите (на хърватски: Hrvati) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Хърватия, където броят им е 89,6%, в Босна и Херцеговина, където са третият по численост народ (след бошняците и сърбите) с 14,3%, и Сърбия (най-вече Войводина), където представляват около 1% от населението. Хърватски малцинства има в САЩ, Германия, Австралия, Канада, ЮАР, Австрия, Швеция, Италия, Великобритания, Унгария и Словения.

Мнозинството от хърватите изповядват католицизма. Говорят на хърватски език, който е много близък до сръбския и босненския.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Членове
Кандидати
Членове
Партньори за
сътрудничество

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.