Берлин

Берлѝн (на немски: Berlin [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 3 466 164 души (към 2014 г.[2]) и площ от 892 km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната [3]. Берлин е вторият по населеност град в Европейския съюз (ЕС) след Лондон и осмата най-населена градска агломерация в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в Европейската равнина, а климатът му е умереноконтинентален. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.

Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701 – 1918), Германската империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1933) и Третия Райх (1933 – 1945). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република, и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от Берлинската стена, която става символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Берлин е световен град с културно, политическо, медийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.

Берлин е домакин на Летните олимпийски игри 1936 и е градът, в който се провежда финалът на Световното първенство по футбол 2006.

Берлин
Berlin
Знаме
      
Герб
Berlin Montage 2016
Германия
52.5167° с. ш. 13.3833° и. д.
Берлин
Берлин
52.5167° с. ш. 13.3833° и. д.
Берлин
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Берлин
Площ 891.7 km²
Надм. височина 34 m
Население 3,748,148 души (2018)
0,0042032073567343 души/km²
Основаване 1237[1]
Пощенски код 10115–14199
Телефонен код 030
МПС код B
Официален сайт www.berlin.de

История

Документиран за пръв път през 13 век, Берлин се превръща успешно в столица на Кралство Прусия (от 1701), Германската Империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945).

В края на 19 век Берлин е най-важният център на книгоиздаването в страната. [4] През 1900 г. берлинската борса е най-голямата в Германия. [5]

След Първата световна война Берлин става културен център, в който заживяват и творят много писатели и художници. [6]

След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът получава статуса си на столица на цяла Германия.

География

Берлин е разположен в Източна Германия, в предимно блатист район в Северногерманската равнина на около 70 km западно от границата с Полша. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция Бранденбург. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km. Столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург е с обща площ от 5 730 km² и има население от 4 429 ,47 души.

Berlin relief location map-names
Карта на релефа на Берлин

Съвременният ландшафт на Берлин е оформен под въздействието на ледниците, образували се по време на последната ледникова епоха. До 18 хилядолетие пр.н.е. територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от Варшавско-Берлинската ледена долина (Warschau-Berliner-Urstromtal), която до 16 хилядолетие пр.н.е. е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река Шпрее. Северозападната част на Берлин е разположена на платото Барним, а югозападните райони на града се намират на платото Телто. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на Нойенското планинско плато.

Притоците на Шпрее са Панке, Даме, Вуле и Ерпе. В район Шпандау Шпрее се влива в река Хафел, която пресича Западен Берлин в посока север–юг. Коритото на Хафел представлява ледников канал, образувал множество малки езера по дължина си, сред които най-съществени са Тегел и Голямо Ванзе. Участъци от притоците на Хафел Тегел и Беке се намират на територията на Берлин.

С най-висока точка от 114,7 m хълмовете Мюгелберг в район Трепто-Кьопеник са най-високата част на Берлин. Достойна конкуренция на Мюгелберг е изкуствено създаденият хълм Тойфелсберг в район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, който се извисява на 114,7 m над морското равнище. Последният е създаден от Съюзническите войски, които след края на Втората световна война струпват на едно място останки от разрушения Берлин. Най-ниската точка в Берлин са Халфенските езера с надморска височина от 32 m.

Климат

Берлин е разположен в ширините с влажен континентален климат (Dfb по Кьопен). Летата са топли, със сравнително високи температури 22 – 25 °C и с най-ниски стойности от 12 – 14 °C. Зимите са студени, със средна максимална температура от 4 °C и средна минимална от -2 до 0 °C. Времето през есента и пролетта варира между хладно и меко. Гъсто застроените части на Берлин създават собствен микроклимат, благодарение на задържаната от сградите топлина. При освобождаването си тя може да покачи температурата в града с 4 °C разлика в сравнение с околните райони.

Климатични данни за Берлин (1971 – 2000)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,2 18,6 25,1 30,9 33,2 35,0 37,2 37,7 34,2 27,5 19,5 15,7 37,7
Средни максимални температури (°C) 2,9 4,2 8,5 13,2 18,9 21,6 23,7 23,6 18,8 13,4 7,1 4,4 13,4
Средни минимални температури (°C) −1,9 −1,5 1,3 4,2 9,0 12,3 14,3 14,1 10,6 6,4 2,2 −0,4 8,2
Абсолютни минимални температури (°C) −21 −26 −16,5 −6,7 −2,9 0,8 5,4 4,7 −0,5 −9,6 −16,1 −20,2 −26
Средни месечни валежи (mm) 42,3 33,3 40,5 37,1 53,8 68,7 55,5 58,2 45,1 37,3 43,6 55,3 570,7
Брой на дните с валежи 10.0 8.0 9.1 7.8 8.9 9.8 8.4 7.9 7.8 7.6 9.6 11.4 106.3
Източник: WorldWeather.org

Административно деление

След реформата на административното деление от 10 юни 1998 г. броят на берлинските райони след 1 януари 2001 г. е намален от 23 на 12.

Район
Жители към[7]
31 декември 2014
Площ, km2
Гъстота, д/km2
Герб
Райони на Берлин
Coat of arms of borough Pankow.svg Панков 384 367 103,07 3705
Coat of arms of borough Mitte.svg Митте 356 506 39,47 8780
Coat of arms of borough Tempelhof-Schoeneberg.svg Темпелхоф-Шьонеберг 335 767 53,10 6334
Coat of arms de-be char-wilm.png Шарлотенбург-Вилмерсдорф 326 354 64,72 5065
Coat of arms of borough Neukoelln.svg Нойкьолн 325 716 44,93 7187
Coat of arms of borough Steglitz-Zehlendorf.svg Щеглиц-Целендорф 299 268 102,56 2927
Coat of arms of borough Friedrichshain-Kreuzberg.svg Фридрихсхайн-Кройцберг 275 691 20,34 13 818
Coat of arms of borough Lichtenberg.svg Лихтенберг 268 465 52,12 5134
Coat of arms of borough Marzahn-Hellersdorf.svg Марцан-Хелерсдорф 256 173 61,78 4141
Coat of arms of borough Reinickendorf.svg Райникендорф 254 000 89,31 2764
Coat of arms of borough Treptow-Koepenick.svg Трептов-Кьопеник 249 440 168,42 1466
Coat of arms of borough Spandau.svg Шпандау 230 419 91,87 2519

Население

Berlin population2
Развитие на населението (1880 – 2012)

Към 31 декември 2014 г. населението на Берлин е 3 466 164 жители, което е повече от населението на Хамбург и Мюнхен, взети заедно. [3] Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург има население от над 4,4 милиона жители.

До средата на 17 век Берлин и околните земи са рядко населени, а Тридесетгодишната война (1618 – 1648) допълнително намалява населението наполовина. Едва когато Фридрих Вилхелм I, курфюрст на Бранденбург, поема контрола над града от баща си Георг Вилхелм, населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди хугеноти от Франция да се заселят в региона и така от едва 6 000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57 000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за гросщат (град с население над 100 000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.

През 1900 г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град. [8]

800px-PeopleMyfest
Млади хора в Берлин

С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на Втората световна война населението намалява съществено и оттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След Обединението на Германия (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143 852 души (56 028 чужденци), а същевременно 133 335 са напуснали столицата (59 083 са заминали в чужбина).

Към декември 2010 г. 457 806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от Турция (104 556), Полша (40 988), Сърбия (19 230), Италия (15 842), Русия (15 332), Франция (13 262), Виетнам (13 199), САЩ (12 733), Босна и Херцеговина (10 198), Великобритания (10 191), Хърватия (10 104) и България (9 988)[9]. Около 394 000 германски граждани са с чужд произход.

Език

Berliner Dom, Nacht, 160316, ako
Берлинската катедрала – най-голямата църква в града
Buddy Bear One-World Bär
Buddy Bear: символ на Берлин за толерантност, мир и демокрация

Немският е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източноцентралните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като метролект (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който е местна разновидност на берлиниш. Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия, в берлиниш са навлезли множество специфични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс, е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремели да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинериша се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците, живеещи в източната част на Берлин.

Големият брой чужденци в Берлин е причина и за разнообразието от чужди езици, които се използват в ежедневието. Турският и руският са двата най-говорени езика, следвани от полския, сръбския и кюрдския. Английският език е най-изучаваният чужд език, а също така е майчин на около 25 хиляди души. В Източен Берлин живеят мнозинството от имигранти от Централна и Източна Европа, а в Западен – тези от Азия, Западна, Северна и Южна Европа и Америките. Българският е родният език на всички етнически българи в Берлин, а мнозинството български турци владеят и турски.

Религия

С повече от 60% от населението на града, неизповядващо нито една религия, Берлин неслучайно е наричан „атеистската столица на Европа.“ Най-голямата деноминация в града е тази на Евангелистката църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица (църква в състава на Немската евангелска църква) с 19,4% последователи. Римокатолическата църква е с 9,4% последователи сред берлинчани, а 2,7% принадлежат към други християнски църкви. Мюсюлманите в Берлин са 8,8%, а последователите на други религии възлизат на 1,1%. В града живеят около 12 хиляди юдаисти, като 80% от тях са преселници от СССР. Западно- и средноевропейската епархия на Българската православна църква е със седалище в Берлин.

В Берлин има над 600 църкви, 76 джамии, 11 синагоги и 5 будистки храма. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.

Икономика

През 2009 г. номиналният БВП на Берлин отбелязва ръст от 1,7%, докато ръстът за страната е –3,5% и се равнява на 90,1 млрд. евро, или около 117 млрд. долара.[10] Икономиката на Берлин се доминира от сектора на услугите – около 80% от компаниите извършват дейност в него. През септември 2011 г. безработицата достига 15-годишно дъно – 12,7% при средно равнище на безработицата за Германия 6,6%.[11]

Култура

Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, авангардното изкуство печелят международна репутация на Берлин. Бидейки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът-столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване. Немската столица официално е призната за един от градовете с най-много музеи в света, като към момента общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. зоната между река Шпрее и Купферграбен е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, а понастоящем кварталът, наричан от местните „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на ЮНЕСКО. За многообразието от музеи и изложения в града допринася и големият брой запазени и реставрирани сгради.

В съвременната история на града ярък отпечатък оставя музикалният фестивал Loveparade (известен по света като Love Parade), който води началото си от дните преди разрушението на Берлинската стена през 1989 г. и се е провеждал в Берлин общо 16 пъти до 2006 г. Провеждащият се и до днес Карнавал на културите привлича хиляди представители на различни държави и доказва мултиетническото многообразие на Берлин.

Театри в Берлин: Немска опера (Deutsche Oper), Комише опер (Komische Oper), Шилеров театър (Schiller Theater), Берлински ансамбъл (Berliner Ensemble), Немски театър (Deutsches Theater), Театър на Куфюрстендам (Theater und Komödie am Kurfürstendamm), Фридрихщадтпаласт (Friedrichstadt-Palast), Театър „Максим Горки“ (Maxim-Gorki-Theater), „Народна сцена“ на площад „Роза Люксембург“ (Volksbühne am Rosa-Luxemburg-Platz).

Редовни събития

Berlin Brandenburger Tor Abend
Бранденбургската врата

През последните десетилетия Берлин се превръща също така и в централа на световната музикална сцена, като по-специално внимание в града още от края на 80-те се обръща на зараждащата се вълна електронна музика. През 90-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Tresor, UFO, E-Werk.

Най-големият парад за гейове и лесбийки в Европа – Кристофър Стрийт Дей, се радва на подкрепата както на обществеността, така и на местната власт.

Наука и образование

Bundesrat
Сградата на Бундесрата

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.

Четирите берлински университета, в които следват общо 112 хил. души, са:

От 2003 г. медицинските факултети на Свободния и на Хумболтовия университет са слети под общото название „Charité – Universitätsmedizin Berlin“ (Шарите – медицински университет Берлин). Оттогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

Символите на Берлин

Най-известните по целия свят символи на Берлин са Бранденбургската врата, Райхстагът и Монументът на победата. Друг символ на Берлин са мечките Бъди, които впоследствие по всичките 5 континента се превръщат в понятие за космополитен Берлин.

Спорт

20090818 Olympisch Stadion Berlijn
Олимпийският стадион в Берлин

В Берлин има над 2,000 спортни клуба, в които членуват около 550 000 души. Към 2010 г. градът е дом на 145 футболни отбора, от които най-значими са Херта БШК Берлин в първа дивизия и 1. ФК Унион Берлин във втора дивизия. Други големи спортни отбори са Айсберен Берлин (хокей на лед), АЛБА Берлин (баскетбол), СКШ Берлин (волейбол мъже), Кьопеникер СК (волейбол жени) и Васерфройнде Шпандау 04 (водна топка).

Клуб Спорт Създаден Лига Съоръжение Треньор
Херта[12] Футбол 1892 Втора Бундеслига Олимпийски стадион Маркус Бабел
1. ФК Унион Берлин[13] Футбол 1966 Втора Бундеслига Алте Фьорщерай Уве Нойхаус
АЛБА Берлин[14] Баскетбол 1991 Баскетболна бундеслига O2 World Л. Павичевив
Айсберен Берлин[15] Хокей 1954 Немска хокейна лига O2 World Дон Джаксън
Фюксе Берлин[16] Хандбал 1891 Хандбална бундеслига Макс-Шмелинг-Хале Д. Сигурдсон
СК Шарлотенбург Берлин[17] Волейбол 1911 Волейболна бундеслига Шпортхале Шарлотенбург А. Урнаут
Кьопеникер СК Берлин[18] Волейбол 1991 Женска волейболна бундеслига Шпортхале Хемерлингщрасе Юрген Трепнер

Берлин е домакин на множество международни спортни събития, с което се е утвърдил като един от големите спортни центрове в Европа. През 1936 г. градът е домакин на XI-те Летни олимпийски игри. На 9 юли 2006 г. се провежда финалната среща от Световното първенство по футбол, чийто домакин е Германия. Август 2009 г. в Берлин се провежда XII-то Световно първенство по лека атлетика. От 1974 г. насам в немската столица всяка година се провежда престижният Берлински маратон. Между 1998 и 2009 г. Берлин е част от градовете, в които се провеждат състезанията от Златната лига на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации. Градът е домакин на Катар Телеком Джърман Оупън, който е професионален тенис-турнир за жени, част от веригата на WTA Тур и се провежда от 1896 г. насам и така се нарежда сред най-старите турнири за жени, които все още съществуват. От няколко години Световната федерация по волейбол провежда първенство по плажен волейбол.

Личности

Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града, са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.

Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас, Алберт Айнщайн и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.

Побратимени градове

Берлин има 17 побратимени градове към 4 януари 2013 г.: [19]

Вижте също

Източници

  1. www.berlin.de
  2. www.statistik-berlin-brandenburg.de
  3. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 162.
  5. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 158.
  6. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 195.
  7. www.statistik-berlin-brandenburg.de
  8. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 154.
  9. www.statistik-berlin-brandenburg.de
  10. de.reuters.com
  11. www.morgenpost.de
  12. Hertha BSC, www.herthabsc.de. Посетен на 1 юли 2008.
  13. Union Berlin, www.fc-union-berlin.de. Посетен на 3 април 2010.
  14. ALBA Berlin, www.albaberlin.de. Посетен на 1 юли 2008.
  15. Eisbären Berlin, www.eisbaeren.de. Посетен на 1 юли 2008.
  16. Füchse Berlin, www.fuechse-berlin.de. Посетен на 1 юли 2008.
  17. SCC Berlin, www.scc-berlin.de. Посетен на 1 юли 2008.
  18. www.k-sc.de. Посетен на 10 май 2010.
  19. Städtepartnerschaften. // berlin.de. Senatskanzlei Berlin. Посетен на 4 януари 2013. (на немски)

Външни препратки

1950-те

1950-те са десетилетие на 20 век, обхващащо периода от 1 януари 1950 до 31 декември 1959 година.

Към края на десетилетието светът вече се е възстановил от последиците на Втората световна война, а Студената война, започнала сравнително скромно в края на 1940-те, прераства в оспорвано състезание между САШ и Съветския съюз.

Десетилетието е ознаменувано със сблъсъци между комунизма и капитализма, основно в Северното полукълбо. Корейската война (1951-1953) е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, това е сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР.

В Европа нараства напрежението в Берлин, разделен на окупационни зони, като стотици хиляди германци от Източен Берлин (съветската зона) преминават в Западен Берлин (187 000 през 1950; 165 000 през 1951; 182 000 през 1952 и 331 000 през 1953.. През 1953 започва Кубинската революция, завършила през 1959 година с победа на въстаниците начело с Фидел Кастро. В Унгария през есента на 1956 г. избухва Унгарската революция, но е потушена от съветски войски.

Започва космическата надпревара с изстрелването на Спутник-1. Нарастват тестовете на ядрено оръжие (като РДС-37 и американски тестове в Невада (Operation Upshot-Knothole), допринасяйки за установяване на политически консервативен климат. В САЩ възниква и достига апогей маккартизмът с публични заседания на комисии от двете палати на Конгреса и дал начало на дългогодишни антикомунистически настроения. Започва деколонизация в Африка и Азия, която ускорява темповете си пред следващото десетилетие.

В средата на десетилетието изгрява звездата на Елвис Пресли и започва ерата на рокендрола в музиката.

Берлин (филмов фестивал)

Берлинският международен кинофестивал, наричан и (от немски) Берлинале, по подобие на венецианското биенале, се нарежда по важност до кинофестивалите във Венеция и Кан като водещ европейски фестивал.

Берлинска стена

Берлинската стена (на немски: Berliner Mauer) служи за граница между Германската демократична република и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г. Разделя западната част на град Берлин от цялата територия на ГДР и от източната част на града.

Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

Бранденбург

Бранденбург (на немски: Brandenburg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Разположена е в североизточната част на Германия, около столицата Берлин. Столица е град Потсдам.

Васил Радославов

Васил Христов Радославов е български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Германия

Герма̀ния (на немски: Deutschland), официално име Федерална република Германия (на немски: Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (на немски: BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 82 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз и с второто най-голямо в Европа след Русия и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата в Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Bundesländer). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин, който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е член на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален брутен вътрешен продукт и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям износител и вносител на стоки в света, а жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водеща позиция в света.

Германска демократична република

Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), съкратено ГДР (DDR), неофициално наричана Източна Германия, е бивша германска социалистическа държава от ХХ век.

Основана е на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин (наричан Източен Берлин). ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ) въз основа на сключения между тях Договор за обединение на Германия от 31 август 1990 г.

Густав Лудвиг Херц

Густав Лудвиг Херц (на немски: Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г. заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.

Западен Берлин

За̀паден Берлѝн (на немски: West-Berlin) е особен субект в международното право, съществувал от 1949 до 1990 година на територията на американския, британския и френския окупационен сектор в Берлин.

През август 1961 г. започва строителството на Берлинската стена, която отделя физически Западен Берлин от Германската демократична република. Стената става символ на Студената война. Много граждани на ГДР умират при опит да избягат в Западен Берлин.

Западна Германия

Западна Германия е неофициално наименование на Федерална република Германия (съкратено ФРГ) в периода от нейното създаване през май 1949 г. до Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., когато Източна Германия (официално: Германска демократична република) се присъединява към Западна Германия.

С това обединение приключва 40-годишното разделение на Германия и столицата Берлин. След обединението от 1990 г. увеличената Федерална република Германия продължава да съществува, но вече широко известна като Германия.

Нерядко името на Федерална република Германия се използва неправилно, включително и чрез съкращенията ФРГ и ГФР (от по-старото наименование Германска федерална република), за да обозначи западната от двете германски държави, образувани няколко години след окупацията на Германия след Втората световна война.

Федерална република Германия е провъзгласена на 23 май 1949 г., включвайки британската, френската и американската окупационни зони, със столица Бон. Обявена е за „напълно независима“ на 5 май 1955 г.

Територията на Западен Берлин, подобно съставена от британската, френската и американската окупационни зони в града, формално не влиза в състава на Западна Германия, макар че политически, икономически и културно е тясно свързана с нея, а не с обкръжаващата я териториално Германска демократичана република. Територията на Източен Берлин е включена, както и останаланата част от съветската окупационна зона, в състава на ГДР и е нейна столица.

Купа на Германия

Купата на Германия (на немски: DFB-Pokal) (до 1943 г.: Купа Чамер (на немски: Tschammer-Pokal)) е футболен турнир, провеждан от 1935 г. до днес, в който участват германски клубни отбори. Провежда се ежегодно под егидата на Германския футболен съюз и е второто по значимост футболно състезание на Германия след германското първенство.

Победителят в надпреварата се определя на принципа на директната елиминация, а съперниците се определят чрез жребий, който се тегли преди всеки кръг на турнира. За първия кръг се класират 36-те отбора от Първа и Втора Бундеслига, както и още 28 тима от по-долни дивизии. В случай, че представител на някоя от двете бундеслиги се падне да играе с отбор от по-ниска лига, то долноразредният клуб автоматично получава домакинско предимство. Когато мачът завърши при равен резултат в редовното време, се преминава към две продължения по 15 минути. Когато и след тяхното изиграване не се излъчи победител, дузпите определят тима, който продължава напред. От 1985 г. финалът в турнира за Купата на Германия се играе на Олимпийския стадион в Берлин.

Актуалният носител на трофея Байерн Мюнхен спечелва за деветнадесети път турнира в 76-ото му издание след победа над РБ Лайпциг с 3:0 на 25 май 2019 г.

Летни олимпийски игри

Летните олимпийски игри са най-голямото международно спортно събитие, в което спортисти от цял свят се състезават в различни спортове. Провеждат се на всеки 4 години.

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г., когато се провеждат I летни олимпийски игри в Атина.

Следващите олимпиади са:

1900 — II летни олимпийски игри в Париж

1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис

1906 — Неофициални летни олимпийски игри в Атина

1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон

1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм

1916 — Поради Първата световна война не се провеждат VI летни олимпийски игри в Берлин.

1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен

1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж

1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам

1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин

1940 — Поради Втората световна война не се провеждат XII летни олимпийски игри в Токио/Хелзинки.

1944 — Поради Втората световна война не се провеждат XIII летни олимпийски игри в Лондон.

1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон

1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки

1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн и Стокхолм

1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим

1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио

1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико

1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен

1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал

1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва

1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул

1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона

1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта

2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни

2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина

2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин

2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон

2016 — XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро

Мюнхен

Мюнхен (на немски: München, произношение ['mʏnçən], на баварски диалект: Minga, на латински: Monacum, Monachium) е център на германската провинция Бавария. С население от 1 450 381 души (2015) той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург (вж. Списък на градовете в Германия). Намира се на река Изар. Фигурата на герба на Мюнхен е т. нар. „мюнхенското детенце“ (Münchner Kindl), което в действителност е фигура на монах. Мюнхен е вторият по промишлена сила град в Германия и важен културен метрополис. Той е на първо място по важност в сферата на информационните технологии в Европа и на второ в сферата на издателската дейност и медиите в света след Ню Йорк.

Потсдам

Потсдам (на немски: Potsdam; на долнолужишки: Podstupim; на полски: Poczdam; на чешки: Postupim) е град в Германия, столица на провинция Бранденбург. Разположен е близо до Берлин на река Хафел. Към 31 декември 2011 година населението на града е 158 902 души.В Потсдам се намира дворецът „Сансуси“, построен от Фридрих Велики, по подобие на този във Версайския дворец, в стил рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини. В друг потстамски дворец – Цецилиенхоф, е изготвена Потсдамската декларация от Великите сили за прекрояване на следвоенна Европа.

Потсдам е важен промишлен и фестивален център.

Прусия

Прусия (на латински: Borussia, Prussia или Prutenia; на немски: Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.

През средновековието Прусия се споменава като територия, обитавана от западнобалтийското племе пруси, загубило езика си през 18 век. Включва прибалтийски области, завладени и управлявани от Тевтонския орден. На 8 април 1525 г. великият магистър на Тевтонския орден Алберт фон Бранденбург получава титлата херцог на Прусия, а на 18 януари 1701 г. в Кьонигсберг император Леополд I Хабсбург коронясва Фридрих I за крал на Прусия.

Като самостоятелна държава Кралство Прусия съществува от 1701 г. до включването му в Германската империя през 1871 г., в която кралят на Прусия е и германски император; във Ваймарската република е „свободна държава“ (Freistaat) – административна единица. В Нацистка Германия (Третия райх) самостоятелността и значението ̀и намаляват, а с капитулацията на Германия и окупацията от съюзнически войски е окончателно ликвидирана като административно и географско понятие.

По-известни пруски владетели са Фридрих Вилхелм I (1713 – 1740) и неговият син Фридрих II (1740 – 1786). По време на управлението на двамата монарси Прусия за кратко време се издига от незначителна държавица, през една от значимите централноевропейски монархии до велика сила в средата на 18 век, около която с края на Френско-пруската война в Огледалната зала във Версай се осъществява обединението на Германия. Благодарение на смятаната за най-модерна за времето си армия през втората половина на 19 век, Прусия взема надмощие над останалите германски държави и до голяма степен стои в основата на Германския съюз, а по-късно и на Германската империя.

В този контекст, историята и значимостта на пруската държава, и най-вече нейната роля в общогерманската и общоевропейската история, е огромно. Държавните символи на Прусия са три: Кьонигсебргският замък, около който възниква държавността, Кьонигсбергската катедрала, която е главният християнски храм на лютеранската конфесия и в чийто двор е погребан Имануел Кант, и Бранденбургската врата, известна като „Портата на света“.

Историческа столица на Прусия е Кьонигсберг, а държавна след образуването на кралство Прусия – Берлин.

Страни от Оста

Страните от оста (по наименованието на Оста Рим – Берлин – Токио) или страните от Тристранния пакт е военен съюз между Хитлеристка Германия, Кралство Италия, Японска империя и други държави, участвали във Втората световна война и противостоящи на Антифашистката коалиция.

Херта БШК (Берлин)

Херта БШК Берлин или само „Херта“ (на немски: Hertha BSC Berlin) е германски спортен клуб от град Берлин, провинция Берлин, Германия. Основан е на 25 юли 1892 г. Със своите 17 000 членове Херта е един от най-популярните клубове на своя град. Централата му се намира в квартала Шарлотенбург-Вилмерсдорф и е известен преди всичко с футболния си отбор. Клубът е преобразуван в командитно дружество с акции през 2002 г., което контролира професионален футболен отбор, аматьорски отбор, както и юношески формации. Домакинските си срещи Херта игае на берлинския Олимпийски стадион, който разполага с капацитет от 74, 228 места. Освен футбол спортният клуб развива и бокс, кегелбан, плажен волейбол, хокей, тенис на маса и електронни спортове.

Хумболтов университет на Берлин

Хумболтовият университет на Берлин (на немски: Humboldt-Universität zu Berlin) е най-старият университет в град Берлин, Германия. Той е основан през 1810 година от Вилхелм фон Хумболт. Първоначално се нарича Берлински университет, от 1828 година – Университет „Фридрих-Вилхелм“, а от 1949 година носи днешното си име.

1 000 000+
500 000+
200 000+
100 000+
Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.