Бенелюкс

Бенелюкс е западноевропейски икономически съюз, включващ три съседни държави: Белгия, Нидерландия и Люксембург. Името му най-вероятно е въведено през 1946 г.[1] и идва от първите букви на страните членки. Официалните езици са нидерландски (заради Нидерландия и Фландрия) и френски (заради Белгия и Люксембург).

От 27-милионното население на Бенелюкс:

  • 83% са нидерландско говорещите, или 22,5 милиона души, разпределени 16,5 милиона в Нидерландия и 6 милиона фламандци в Белгия;
  • 17% са франкофоните, или 4,7 милиона души, разпределени 4,2 милиона в Белгия и 0,5 милиона в Люксембург.
Бенелюкс
Benelux Logo
Benelux
Информация
Тип икономически съюз
Основана 5 септември 1944 г.
Правно положение действаща организация
Седалище Брюксел
Официални езици немски, люксембургски, западнофризийски, английски и папяменто
Членове
Сайт www.benelux.int

Историческо развитие

Държавите от Бенелюкс са тясно свързани – имат близки културни, географски и социални връзки от стотици години. Те са и монархии. Териториите им са били последователно под испанско и австрийско владение. Историческите връзки обуславят и последвалото икономическо сътрудничество. През 20 век Белгия и Люксембург получават своята независимост и бързо разбират, че имат нужда да бъдат икономически съюзници. На 25 юли 1921 г. е подписано „Белгийско-люксембургското икономическо обединение“. То се счита за предвестник на Бенелюкс. Географското разположение на Белгия, Холандия и Люксембург се оказва неблагоприятно за страните по време на Първата и Втората световни войни. Заради последствията от войните – разрушения, икономическа стагнация и множество човешки жертви, през септември 1944 г. трите правителства в изгнание започват да подготвят план за икономическо сътрудничество и взаимопомощ; те се съгласяват да премахнат митниците по общите си граници и да обявят обща цена за стоките, влизащи от страни нечленки на Бенелюкс.

На 5 септември 1944 г. договорът е подписан, но е уточнено, че той ще влезе в сила от 1 януари 1948 г. В договора се предвижда създаването на митнически съюз, като заложената крайна цел е постигането на пълен икономически съюз – свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на съюза. След края на Втората световна война, на 16 март 1948 г., се подписва Брюкселският договор между страните от Бенелюкс, Франция и Англия. С него те взимат общо решение да се защитават взаимно от СССР, който в началото на 1948 г. спомага за осъществяването на комунистически преврат в Чехословакия, което развързва ръцете на новата американска външна политика, като през април 1949 г. се подписва Северноатлантическият договор – НАТО.

Договорът за икономически съюз между страните от Бенелюкс се сключва на 3 февруари 1958 г.

Институции в Договора от 1958 година

Институциите на Бенелюкс в договора от 1958 година включват: Комитет на министрите, Консултативен междупарламентарен съвет (Парламент на Бенелюкс), Съвет на икономическия съюз, Главен секретариат, Комитети и специални комитети, Икономически и социален консултативен съвет, Съвместни служби и Колегия на съдиите.[2]

1. Комитетът на министрите включва поне трима делегати от всяка страна-членка. Функцията му е изграждане на политики на сътрудничество, които се одобряват или не от правителствата на трите държави. Комитетът на министрите може да делегира правомощия на министерски работни групи относно вземането на решения. Решенията, които се вземат, се подготвят от специални комисии.

2. Парламентът на Бенелюкс е основан няколко години преди подписването на икономическия съюз – на 5 ноември 1955 г. Състои се от 49 депутати: 21 депутата от парламента на Белгия, 21 депутата от Холандия и 7 от парламента на Люксембург. Белгийските депутати са избират от двете камари на Белгийския федерален парламент и от Парламента на общините и регионите. Холандските депутати са избират от Сената и Камарата на представителите на парламента. Седемте депутата от Люксембург са избират от Камарата на депутатите. Парламентът на Бенелюкс заседава в Брюксел, Хага и Люксембург, като във всеки град пленарните срещи се провеждат за период от две години. През 2011 г. градът домакин е Хага. Секретариатът на парламента на Бенелюкс се намира в Брюксел.

3. Съветът на икономическия съюз е следващата по значение институция в Бенелюкс. Той наблюдава дейността на всички икономически специални комитети и се занимава с изготвяне на директиви.

4. Главният секретариат обслужва административната и логистична мрежа на Бенелюкс; осъществява връзка с дипломатите, държавите-членки на Бенелюкс и различните комитети и съвети на национално регионално и местно ниво.

5. Колегията на съдиите е разделена на отдели в зависимост от естеството на проблема. Всяка страна-членка назначава по двама граждани във всяко подразделение. За всеки съдебен спор съответното подразделение осигурява по един съдия от националността на всяка от страните в съдебния спор и един член, избран от списък на Съвета на министрите. Колегията може да се произнася по възникващи различия между трите държави от съюза по отношение на приложението и целите на договора за съюз на Бенелюкс и свързаните с него конвенции. Друга функция на тази институция е да дава съвети при допитване от страна на Комитета на министрите. Към момента Колегията на съдиите не е действащ орган, тъй като е заместена от Съда на Бенелюкс, който покрива същата сфера на дейност[3].

„Новите“ институции

Договорът между страните от Бенелюкс е подновен на 17 юни 2008 г.[4] и в него представляващите институции са редуцирани до пет: Комитет на министрите, Съвет на Бенелюкс, Парламент на Бенелюкс, Съд, Главен секретариат и Агенция за интелектуалната собственост.

1. Съдът на Бенелюкс е международен форум за уреждане на спорове, към който могат да се обръщат граждани, организации, правителства на Люксембург, Белгия и Холандия. Създаването на Съда на съюза се въвежда с подписването на Договора на Бенелюкс от 1965 г., но влиза в сила през 1975 г. Съдът на Бенелюкс е съставен от съдии от върховните съдилища на трите държави и трябва да гарантира еднаквото тълкуване на общите правни норми. Позициониран е в Брюксел.

2.Агенцията за интелектуална собственост обединява двете служби на Бенелюкс – Управлението на търговските марки и Управлението по дизайн и проектиране. Това се случва, когато влиза в сила (от 1 септември 2006 г.) договорът за създаване на Организация за интелектуална собственост на Бенелюкс.

Перспективи

Съюзът Бенелюкс е използван като модел за сключването на трите европейските общности с икономическа насоченост – ЕОВС, Европейската икономическа общност и ЕВРАТОМ[5].

Главните цели на договора са продължаване и разширяване на сътрудничеството между страните от Бенелюкс в широкия европейски контекст. Освен това се предвижда засилване на сътрудничеството на Бенелюкс с други европейски държави или регионални структури на тези държави.

Основните теми, върху които се фокусира съюзът, са икономически съюз и вътрешен пазар, правосъдие и вътрешни работи, и устойчиво развитие.

Източници

  1. ((en)) Статия в Economist, посветена на Бенелюкс
  2. ((en)) Договор за икономически съюз на Бенелюкс от 1958 г.
  3. ((en)) „International organization and integration“, Joan P., Kapteyn G., Sohn L., M.Nijhoff, 1983,Dir.II.B.5
  4. ((en)) Договорът на Бенелюкс от 2008 г.
  5. ((bg)) Европейски организации

Външни препратки

17 март

17 март е 76-ия ден в годината според григорианския календар (77-ми през високосна). Остават 289 дни до края на годината.

18 април

18 април е 108-ият ден в годината според григорианския календар (109-ти през високосна). Остават 257 дни до края на годината.

3 февруари

3 февруари е 34-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 331 дни до края на годината (332 през високосна).

5 септември

5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-ти през високосна). Остават 117 дни до края на годината.

Ананасова Ренета

Ананасова Ренета е зимен сорт ябълка първоначално отглеждан в Бенелюкс и от 1920 по немските брегове на Рейн.

Плодовете са средно едри, закръглено конусовидни, жълти до жълтокафяви. Узряват през втората половина на септември. Плодовото месо е възжълто, крехко, дребнозърнесто, с аромат на ягода, вкусно. Дърво родовито, умерено растящо, с пирамидална корона.

Блокада на Германия (1939 – 1945)

Блокадата на Германия (1939 – 1945) е най-известната икономическа война, осъществена по време на Втората световна война от Великобритания, Франция, а по-късно и Съединените щати, за да се ограничат доставките на минерали, метали, храни и текстил за Нацистка Германия, които са ѝ необходими да поддържа на оптимално ниво военната си индустрия.

Това е основно морска блокада, като част от по-широката битка за Атлантическия океан. Осъществява се най-вече посредством преклузивни покупки с широко използване на стратегически бомбардировки – най-вече над Германия.

Има 4 отделни фази. Първият период е от септември 1939 г. до края на „Странната война“, завършил с победа за Вермахта в битката за Франция. Вторият период започва след бързата германска окупация на Бенелюкс и Норвегия, която предоставя на Германия възможност да постави под свой контрол основните центрове на промишлеността и селското стопанство на Стария континент. Третият период е от края на 1941 г., след началото на военните действия между Америка и Япония, и последният четвърти период е след десанта в Нормандия с наложената на Оста предходно тотална война по силата на формулата на безусловната капитулация.

Най-голямата дупка в блокадата е на Балканите – Югославия, Румъния и България годишно изнасят за Германия голяма част от излишъка си на петрол, хром, боксити, пирити, царевица, пшеница, месо и тютюн. Германия, също така, прави големи покупки в Гърция и Турция и гледа на района като на част от неприкосновената си зона за доставки.

Брюкселски международен фестивал на еротиката

Брюкселският международен фестивал на еротиката (на английски: Brussels International Festival of Eroticism; на немски: Internationaal Erotica Festival van Brussel; на френски: Festival International de l'Érotisme de Bruxelles) е търговско шоу на европейската порнографска индустрия, провеждано ежегодно в град Брюксел, Белгия.

В рамките на това шоу се организира и церемонията по връчване на Европейските Х награди (European X Awards) за постижения в областта на порнографията в Европа.

Първият Брюкселски международен фестивал на еротиката е проведен през 1993 г., а първата церемония по връчване на Европейските Х награди се състои през 1995 г.

Германия

Герма̀ния (на немски: Deutschland), официално име Федерална република Германия (на немски: Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (на немски: BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 82 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз и с второто най-голямо в Европа след Русия и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата в Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Bundesländer). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин, който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е член на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален брутен вътрешен продукт и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям износител и вносител на стоки в света, а жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водеща позиция в света.

Европейска патентна конвенция

Европейската патентна конвенция (ЕПК) (на английски: European Patent Convention (EPC)) или Конвенцията за издаване на европейски патенти (на английски: Convention on the Grant of European Patents) е регионален договор, подписан в Германия на 5 октомври 1973 г., в сила от октомври 1977 г., когато Конвенцията е ратифицирана от 7 страни – Франция, Швейцария, Великобритания, Германия и страните от Бенелюкс.

История на Нидерландия

Историята на Нидерландия е свързана с тази на Бенелюкс; едва през 16 век е основана независима държава, грубо съответстваща на съвременната. Поради това тази статия понякога покрива географски и южните части на Бенелюкс. При това голяма част от сегашна Нидерландия през значителна част от Средновековието е била море или блата.Ако се вземат най-старите свидетелства за човешка дейност като начална точка в историята на Нидерландия, тя би обхващала поне 250 000 години. Писмени източници за местното население обаче има предостатъчно едва след пристигането на римляните, които анексират южната част на сегашна Нидерландия. По време на римската окупация страната е населена от различни германски племена, а Югът е населен с келти, които се сливат с новодошлите от други германски племена по времето на Великото преселение на народите, последвало упадъка на Римската империя.

През Средновековието ниските земи (приблизително днешна Белгия и Нидерландия) се състоят от няколко графства, херцогства и епархии, влизащи в границите на Свещената римска империя. Те се обединяват в една държава под владение на Хабсбургите през 16 век. Контрареформацията, последвала успеха на калвинизма в Нидерландия, и опитите да се централизира управлението водят до голямо въстание срещу Филип II Испански. На 26 юли 1581 г. е декларирана независимост, която окончателно е призната след Осемдесетгодишната война (1568 – 1648 г.). Годините на войната отбелязват и започването на нидерландския Златен век – период на процъфтяване на икономиката и културата, грубо обхващащ 17 век.

След Френската окупация в началото на 19 век Нидерландия става монархия, управлявана от Оранската династия. След консервативен период обаче силните либерални нагласи не могат да бъдат пренебрегвани и през 1848 г. страната става парламентарна демокрация с конституционен монарх. Тя е такава и досега с кратко прекъсване по време на окупацията от нацистка Германия.

Нидерландия сега е модерна индустриализирана нация и е голям износител на селскостопански продукти. Международната търговия (буквално „презморска“) винаги е била централна за нидерландската икономика (влияейки също и на културата) и също важна причина за борбата за независимост и последвалото богатство.

Йос Верстапен

Йоханес Франсискус „Йос“ Верстапен (роден на 4 март 1972 в Монфорд) е холандски състезателен пилот. Той е един от най-добрите холандски пилоти във Формула 1, печели състезания в A1 Гран При и Льо Ман Серии. Преди дебюта си във Формула 1 е през 1994 г. той става шампион на Германската Формула 3 и победител във Формула 3 Мастърс през 1993 г.

Люксембург

Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

С население от 549 680 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.

Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.

Немски Ренесанс

Германският Ренесанс, част от Северен Ренесанс, е културно и артистично движение, разпространявано сред германските мислители през XVI и XVI в., което произхожда от Италианския Ренесанс. Много области в изкуството и науката били повлияни, поради разпространението на ренесансовия хуманизъм към различните германски държави и княжества. Настъпил напредък в областта на архитектурата, изкуствата и науките. В Германия настъпили две епохи на човешко развитие, които ще доминират през 16 век из цяла Европа. Това са книгопечатане и Протестантската реформация.

Един от най-важните немски хуманисти е Конрад Келтис (1459-1508). Келтис учи в Кьолн и Хайделберг, а по-късно пътува из цяла Италия, събирайки латински и гръцки ръкописи. Силно повлиян от Тацит, той използва книгата му Germania, за да представи немската история и география. Но в крайна сметка посвещава времето си на поезията, в която възхвалява Германия по време на Римската империя на латински. Друга важна фигура за Германския Ренесанс е Йоханес Ройхлин (1455-1522), който учи на различни места в Италия и по-късно преподава гръцки. Той изучава еврейския език, като се стреми да пречисти християнството, но срещнал съпротива от църквата.

Най-значимият немски ренесансов художник е Албрехт Дюрер, известен със своята графика в дърворезбата и гравиранетов рисунки и рисувани портрети, които се разпространяват из цяла Европа. Важната архитектура на този период включва резиденцията Ландсхут, замъка Хайделберг и кметството в Аугсбург.

Нидерландия (историческа област)

Нидерландия (de Nederlanden) или Ниски земи е исторически термин, с който се назовават териториите при устията на реките Рейн, Шелда и Маас. Днес този термин се използва значително по-рядко, тъй като средновековните владения не отговарят на днешните Нидерландия, Белгия и Люксембург. Вместо него в годините след Втората световна война се налага използването на алтернативния термин Бенелюкс.

Правителство

Правителството е висш колективен орган на изпълнителната власт в държавата. В някои държави по света носи наименованието Кабинет, а в други – Съвет на министрите.

В парламентарните републики се избира от парламента. При изразен вот на недоверие правителството е длъжно да подаде оставка.

В президентските републики се образува (назначава) от президента.

Правителството може да бъде еднопартийно или коалиционно. Оглавява се от председателя на Министерския съвет или на кабинета, министър-председател или премиер(-министър).

Състои се от министри, които ръководят отделни сфери на държавното управление.

В България това е Министерският съвет.

Руб ал-Хали

Руб ал-Хали (на арабски: الربع الخالي, буквално: Празно каре) е пустиня, разположена на Арабския полуостров.

Това е най-дългата пясъчна пустиня извън Сахара. Тя е дълга 1000 км и е широка 500 км и е напълно необитаема. Нейната площ от 650 000 км2 е колкото площта на Франция и Бенелюкс заедно. Разположена е на територията на държавите Саудитска Арабия, Оман, ОАЕ, Йемен.

Субрегион

Субрегион (или макрорегион) е концептуална единица, която обхваща голям регион или континент и обикновено се определя по местоположение. За дефиниране на съответния субрегион се използват основните посоки, като южен, западен и т.н.

Хьосден-Золдер

Хьосден-Золдер (на нидерландски: Heusden-Zolder) е селище в североизточна Белгия, окръг Хаселт на провинция Лимбург. Населението му е около 33 000 души (2016).

Край Хьосден-Золдер е разположена пистата за автомобилни състезания Золдер. Там се намира и последната каменовъглена мина в Бенелюкс, закрита през 1992 година.

Чингиз Айтматов

Чингѝз Тореку̀лович Айтма̀тов е изтъкнат белетрист, който от 1950-те години пише както на руски, така и на киргизки език разкази, повести, романи, сценарии.

На български са превеждани негови произведения като романа „Голгота“ – развихрил огромни литературни полемики, „Клеймото на Касандра“, „Белият параход“, „Джамиля“, „Сбогом, Гюлсаръ!“, „Тополчице моя, с червена забрадка“, „Денят по-дълъг е от век...“ – обявен за бестселър, повестите „Ранни жерави“, „Синеоката вълчица“ и други.

Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР.

От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това – на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс.

Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.