Барок

Барокът е стил в изкуството, доминирал в Европа почти два века: зародил се след Ренесанса в края на 16 век в Рим, той е изместен от Класицизма в края на 18 век. Стилът се разпростира в голяма част от Европа, но твърде слабо в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен стил и по-семпли архитектурни форми. Популярността и успехът на Барока са насърчавани от Римокатолическата църква, която решава на Трентския събор, в отговор на протестантската Реформация, че в изкуството трябва директно да бъдат третирани религиозни теми.

Характерни за Барока са преувеличените действия и лесната интерпретация на детайла, която създава драматичен ефект, напрежение и великолепие. Наблюдава се и особена величественост в скулптурата, картините, архитектурата, литературата, танците и музиката. Този стил е призван да прославя и пропагандира могъществото на властта, на аристокрацията, на църквата, но заедно с това и да изразява прогресивните за своето време идеи: за сложността на мирозданието, за безграничността и многообразието на света, за неговата изменчивост. Човекът в стила барок влиза като част от света, сложна личност, преживяваща драматични конфликти.

Барокът не се стреми да съблюдава ренесансовата хармония – той търси по-емоционален контакт с публиката. Архитектурата по това време се отличава с пространствен размах, обтекаемост на криволинейните форми, сливане на обемите в динамична маса, богата скулптурна декорация, неразривно свързана с околното пространство.

Peter Paul Rubens - The Adoration of the Magi - WGA20244
„Поклонението на влъхвите“ от Петер Паул Рубенс

Терминът „барок“

Mazzuoli-Death of Adonis
„Смъртта на Адонис“ от Джузепе Мацуоли

Думата „барок“, както повечето определения на периоди и стилове, е въведена от по-късните критици, а не от участниците в течението от 17 и началото на 18 век. Според Оксфордския английски речник, тя произлиза от френски (baroque), италиански (barocco) или португалски език (barroco) и означава неправилна перла или фалшив скъпоценен камък. В древния римски диалект съществува подобна дума (barlocco или brillocco) със същото значение, но може думата да е навлязла в тези езици и от арабски. Естествените перли, отклоняващи се от обичайната ососиметрична форма, и днес се наричат „барокови перли“.

Според алтернативното мнение коренът може би е изчезналата днес италианска дума baroco, означаваща в логическата схоластика силогизъм с неубедително съдържание. Обичайното определение, използвано за стила преди въвеждането на термина, e просто „стилът на летящите форми“.

Първоначално терминът „барок“ се използва в пренебрежителен смисъл, подчертавайки прекалената пищност, претрупаност, шумното изобилие на детайли на стила, в сравнение с по-ясната и сдържана рационалност на Ренесанса или на Рококо. Барокът е реабилитиран от швейцарския историк на изкуството Хайнрих Вьолфлин, който в труда си „Ренесанс и Барок“ (1888) идентифицира Барока като антитеза на Ренесанса и като различен вид изкуство. Въпреки това, за разлика от съвременните автори, той не прави разграничението между Барок и Маниеризъм и игнорира късната фаза на академичния Барок, която трае през 18 век. Френските и английските автори не се занимават с Барока, докато влиянието на Вьолфлин не прави немската школа водеща.

В съвременна употреба терминът „барок“ понякога се използва пейоративно за произведения на изкуството, занаятите или дизайна, за които се смята, че съдържат прекалена орнаментация и сложност на линиите.

Еволюция на барока

Барокът възниква около 1600, няколко десетилетия след Трентския събор, на който Римокатолическата църква взема важни решения за вътрешна реформа и се обръща към изобразителните изкуства, изисквайки картините и скулптурите в църковен контекст да се обръщат по-скоро към простолюдието, отколкото към образованите. Този завой към популистко разбиране на функциите на църковното изкуство се разглежда от много историци на изкуството като източник на иновациите на Караваджо и братята Анибале и Агостино Карачи, работили и конкурирали се за поръчки в Рим около 1600.

Акцентът на бароковия стил умишлено се измества от духовитостта и интелектуалността на маниеристите от 16 век към един по-първичен призив към сетивата. Той въвежда една по-директна, проста и драматична иконография. Зачатъчни идеи на Барока могат да бъдат открити още в работите на Микеланджело. Бароковото изкуство възприема някои героични тенденции от Анибале Карачи и неговия кръг и намира вдъхновение при други художници като Кореджо, Караваджо и Федерико Барочи, днес понякога наричани „протобарокови“ художници.

Въпреки че на много места Барокът е изместен от стила Рококо, започвайки с Франция от края на 1720-те, особено в интериора, живописта и декоративните изкуства, бароковата архитектура остава жизнена до появата на неокласицизма в края на 18 век.

В живописта формите на барока са по-широки от тези на маниеристите, по-недвусмислени, не толкова тайнствени и мистериозни, по-близки до сценичните форми на операта, която е основен бароков жанр. Бароковите пози разчитат на contrapposto (противотежест, равновесие), напрежението във фигурите, движещи равнините на раменете и ханша си в противоположни посоки. Пример за това е статуята „Давид“ на Бернини.

По-сухите, не така драматични и цветни, сдържани форми на архитектурата на 18 век често се разглеждат като отделен стил – Късен барок, чийто най-явни примери са сградите на Клод Перо.

Sant'Andrea
Църквата „Св. Андрей на Квиринал“, проектирана от Джовани Лоренцо Бернини

Барокът е определен от Хайнрих Вьолфлин като епоха, в която овалът заменя окръжността като център на композицията, когато централизацията замества равновесието и цветовите и „живописни“ ефекти започват да стават по-ясно проявени.

Протестантските историци на изкуството традиционно подчертават, че барокът еволюира по времето, когато Римокатолическата църква е принудена да се съпротивлява на много нови революционни културни движения, създали новата наука и нови религиозни форми – Реформацията.

Независимо дали това е така, Барокът е силно развит в Рим, където архитектурата в центъра на града е масово подновена.

В Русия, Барокът, особено в архитектурата и живописта, придобива доста своеобразни форми, които включват в по-голяма или по-малка степен елементи от доминиралия над 700 години в страната византийски стил, или съчетават няколко стила едновременно: Барок, Рококо и Класицизъм. Най-характерните течения в Руския барок са: Наришкинският барок в Москва, Петробарокът в Санкт Петербург и сменилият ги в средата на 18 век Елисаветински барок.

Периоди

Някои учени за удобство условно разделят Барока на три периода:

  • Ранен барок: ок. 1590 – ок. 1625
  • Зрял барок: ок. 1625 – ок. 1660
  • Късен барок: ок. 1660 – ок. 1725

Късният барок понякога е използван като синоним на навлизащия Рококо.

Проявления на барока

Живопис

Основна статия „Барокова живопис

Aeneas' Flight from Troy by Federico Barocci
„Еней бяга от горящата Троя“ (1598) от Федерико Барочи

За определение на Барока в живописта може да се използва поредицата картини, изпълнени от Петер Паул Рубенс за Мария де Медичи в двореца Люксембург в Париж (днес те се намират в Лувъра [1]), в които един католически художник задоволява изискванията на един католически клиент – отразени са разбиранията на епохата за монархията, иконографията, рисуването и композицията, както и изобразяването на пространство и движение.

Барокът включва „преувеличено осветяване, наситена емоция, отдалечаване от сдържаността и дори един вид артистичен сенсуализъм“. Бароковото изкуство всъщност не отразява живота на хората от този период, а вместо това „силно свързан с Контрареформацията, стилът мелодраматично затвърждава емоционалната дълбочина на католическата вяра и величае църквата и монархията“.

Съществува съвсем ясно откроено движение на италианска барокова живопис, представено в творбите на Караваджо и Пиетро да Кортона – и двамата третират динамичното движение, но в различни стилове. Често цитирана като барокова творба е „Екстазът на св. Тереза“ на Бернини, в която се обединени архитектурата, скулптурата и театъра в една величествена концепция.

Късният бароков стил постепенно отстъпва място на по-орнаменталния стил Рококо. Забелязват се значително смекчаване, от драматичните пози към по-пасторални сцени, от драматичното към ефирното. Облаците и градините стават все по-чести сюжети, цветовете стават по-пастелни.

Съвсем различно изкуство се развива от северната реалистична традиция от Нидерландския Златен век в изобразителното изкуство. В него има много малко религиозни елементи и историческа живопис, а вместо тях ключови са светските жанрове като натюрморта, битовата и пейзажната живопис. Докато бароковата природа на творчеството на Рембранд е очевидна, този етикет е много по-рядко използван за Вермеер и другите нидерландски художници. Фламандската барокова живопис споделя част от тези тенденции, но продължава да твори и в традиционните категории.

По подобен начин френския класически стил в живописта, в лицето на Никола Пусен, често е класифициран като бароков и споделя много от качествата на италианската живопис от този период, въпреки че спокойствието и сдържаността, произлезли от класическите идеи, му придават различно цялостно настроение.

Графика

Много от графиците в този период се свързват с книгоиздаването. Използва се вече новата техника гравюра върху мед. Французинът Жак Кало (1592 – 1635) дава тласък на изкуството с някои технически нововъведения.

Скулптура

Residenzschloss Ludwigsburg
Дворецът Лудвигсбург край Щутгарт, най-големият бароков дворец в Германия

В бароковата скулптура фигурните групи придобиват ново значение, подчертава се динамиката на движението и енергията при човешките форми – те се въртят около празно централно ядро или се протягат навън към околното пространство. Бароковата скулптура често има множество различни идеални ъгли на наблюдение. Типичната барокова скулптура добавя и извънскулптурни елементи, например прикрито осветление или водни фонтани.

Архитектурата, скулптурата и фонтаните на Джовани Лоренцо Бернини (1598 – 1680) демонстрират силно напрегнатия характер на бароковия стил. Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Той се доближава до Микеланджело по обхвата на своята дейност – той прави скулптури, работи като архитект, рисува, пише пиеси и прави театрални представления. Днес Бернини е най-познат със своята скулптура, както заради виртуозното ваене на мрамора, така и заради способността му да създава фигури, съчетаващи физическо и духовно. Негова е прочутата сцена „Екстазът на св. Тереза“ в римската църква „Санта Мария дела Виктория“. Друга негова прочута творба е „Фонтанът на четирите реки“, както и интериора на базиликата „Св.Петър“

Архитектура

В бароковата архитектура акцентът отново се поставя върху смелото струпване на обеми, колонади, куполи, киароскуро, „живописни“ цветови ефекти, както и с играта с обеми и празни пространства. В архитектурата най-добре проличават трите отделни периода на барока. До 1630 г. е периодът на строгия барок. Свързва се с работата на Карло Мадерна (1556 – 1629), който работи по завършването на катедралата „Св.Петър“.

Wilanow palace
Бароков дворец във Варшава

Бароковата архитектура е възприета с ентусиазъм в Централна Германия (вижте например двореца Лудвигсбург и Цвингер в Дрезден) и Австрия. В Англия кулминация на бароковата архитектура са работите на Кристофър Рен, Джон Ванбръх и Никълъс Хоуксмоор. Много примери на барокова архитектура могат да бъдат открити в градовете на Европа и Латинска Америка. Градоустройството от този период предпочита радиални булеварди, пресичащи се в площади, схема, откриваща се и в бароковите паркове.

Театър и танци

GarnierOperaParis
Необарок: фоайето на Операта в Париж, архитект Шарл Гарние, проект от 1861, открита през 1875

В театъра претенциозната превзетост, множеството обрати в действието и разнообразните ситуации, характерни за маниеризма, са изместени от операта, събираща в едно цяло всички изкуства.

Литература и философия

Барокът е изражение на нови ценности, често обобщавани чрез метафори и алегории, широко използвани в бароковата литература, както и чрез търсенето на maraviglia (учудване, удивление; например в маринизма). Ако маниеризмът е първото отклонение от формите на Ренесанса, бароковият език е вече напълно противоположен. Той излага очевидността на кризата в ренесансовите неокласически схеми – объркването на човека, изоставен след революциите на Коперник и Лутер в търсене на устойчиви корени. Тъй като основният клиент е Римокатолическата църква, голяма част от бароковите произведения имат религиозна тематика.

Често се твърди, не без известно основание, че предимството, отдавано на външните форми, се компенсира и уравновесява от липсата на съдържание, наблюдавана в много барокови произведения. Например споменатите Maraviglia на Джамбатиста Марино са изградени от чиста изпразнена форма. У зрителя, читателя, слушателя трябва да бъдат провокирани фантазията и въображението. Всичко е фокусирано около индивидуалния човек, търси се пряка връзка между изкуството и неговите потребители. Това повишено внимание към индивида създава важни жанрове като romanzo (роман) и дава възможност за проявата на народни и местни форми на изкуството, особено диалектната литература. В Италия това движение към отделния индивид довежда до окончателното изместване на латинския от италианския. Някои определят процеса като „културен упадък“, докато други го сочат като една от причините за класическата реакция на барока.

В английската литература движението на метафизичните поети е близко свързано с барока. Тяхната поезия също търси необичайни метафори, които те често изследват в крайни подробности. Стиховете им демонстрират вкус към парадокса и подчертано изобретателни и необичайни обрати на фразата.

Музика

Определението барок се използва и за музикалния стил от период, застъпващ се с този на бароковата живопис, но като цяло малко по-късен. Бах и Хендел са водещите барокови композитори. Интересен проблем е степента, в която бароковата музика споделя естетическите принципи на изобразителното изкуство и литературата на барока. Един явен общ елемент е склонността към орнаментация, като ролята на орнамента видимо отслабва, както в музиката, така и в архитектурата, когато барокът отстъпва на класицизма. Трябва да се отбележи, че използването на термина барок в музиката е относително нововъведение. За пръв път това е направено през 1919 от Курт Закс и дори през 1960-те в академичните среди се водят разгорещени дискусии дали музиката, толкова разнородна при Пери, Франсоа Купрен или Бах може да се обобщи с един термин.

Типични барокови композитори:

Списък с художници представители на барока

Вижте също

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Baroque“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Гватемала

Република Гватемала (на испански: República de Guatemala) е страна в Централна Америка, на юг от Северна Америка, граничеща с Тихия океан и Карибско море. Граничи с Мексико на север, с Белиз на североизток и с Хондурас и Ел Салвадор на югоизток. Името идва от езика науатъл и означава „място с много дървета“ (Cuauhtēmallān).

Държавна опера Варна

43.203549, 27.912143

Варненската опера, известна също като Държавна опера Варна и Оперно-филхармонично дружество – Варна, е водещо културно учреждение във Варна.

Понастоящем ползва красива сграда в стил барок заедно с Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, разположена на централния градски площад „Независимост“.

Изобразително изкуство

Изобразителното изкуство, наричано напоследък с чуждици като визуално изкуство или визуални изкуства (на английски: visual arts), е художествено творчество, чиято цел е възпроизвеждане на околния свят.

То включва както изящното изкуство (традиционните пластични изкуства), така и близки и нови форми като декоративно-приложно изкуство и др.

Много изкуства (сценични изкуства, концептуално изкуство, текстилни изкуства) включват аспекти на изобразителното изкуство. Към него се причисляват приложните изкуства като промишлен дизайн, графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн и декоративно изкуство. Разграничението е подчертано от художници от Движението „Изкуства и занаяти“, оценили характерните за дадена област форми на изкуството като висши форми. Училищата по изобразително изкуство правят разграничение между изобразителното изкуство и занаятите, според което занаятчията не може да се счита за практик в изкуствата.

Засилващата се тенденция към привилегированата живопис и в по-малка степен към скулптурата, над другите изкуства е характерна черта на западното изкуство, както и в изкуството на Източна Азия. В двата региона живописта е била оставяна в най-високата степен на въображението на художника, а в най-отдалечените райони се разчитало най-вече на ръчния труд – в китайска живопис най-високо ценени били тези стилове на „учената живопис“, поне на теория практикувана от сръчни аматьори. Западната йерархия на жанровете отразява подобни нагласи.

Инди рок

Инди рок е жанр в рок музиката, който е създаден във Великобритания и САЩ през 1980-те години.

Корените му са в по-стари жанрове от типа на алтернативния рок, пост пънка и ню уейва. Терминът често се използва, за да се опишат средствата за продукция и разпространение на независима (инди, от independent - 'индипендънт') ъндърграунд музика, както и стилът музика, който първоначално бива асоцииран с това средство за продукция. Музикантите, свирещи инди рок, поставят приоритет върху пълния контрол върху музиката си, като издават албуми чрез независими звукозаписни компании (понякога притежавани от тях самите).

За промотирането си разчитат главно на турнета, популяризиране от уста на уста, ефирно време в независими или колежански радиостанции, а в последните години — и в Интернет. Въпреки че повечето инди рок музиканти записват за независими звукозаписни компании, понякога те се прехвърлят към големи лейбъли. С навлизането през 90-те на американските гръндж и пънк ривайвъл групи и британските бритпоп групи в мейнстрийма, терминът инди поп започва да се употребява за идентифицирането на онези групи или изпълнители, които запазват чуждестранните и ъндърграунд очертанията си (доколкото под чуждестранни се разбира онова, което не е типично разпространено).

Много музикални жанрове са асоциирани с инди рока. Някои от тях: лоу фай, садкор, C86, мат рок, шугейз/дрийм поп, джангъл поп, инди поп, нойз рок, райът гърл, пост хардкор, туий поп, пост пънк ривайвъл, геридж рок ривайвъл, денс пънк, инди фолк, барок поп, чилуейв и индиетроника.

Катания

Ката̀ния (на италиански: Catania) е пристанищен град и община в Сицилия, Южна Италия. Градът е административен център на едноименната провинция Катания в област (регион) Сицилия.

Коимбра

Коѝмбра (на португалски: Coimbra, [ˈkwĩbɾɐ]) е град в Централна Португалия, административен център на окръг Коимбра. С население около 143 000 души (2011), градът е трети по големина в страната след Лисабон и Порто.

В Коимбра има много археологически паметници, които датират от преди Римско време. Запазени са много сгради от периода, когато градът е бил столица на Португалия (от 1131 до 1255). През Късното средновековие Коимбра са превръща в голям културен център след отварянето през 1290 година на Университета на Коимбра. Той е един от най-старите и утвърдени университетски центрове не само на Пиринейския полуостров, но и в цяла Европа.

Конкордия Саджитария

Конкордия Саджитария (на италиански: Concordia Sagittaria) е град и община в провинция Венеция, в регион Венето, в Италия.

Градът се намира на 4 м над морското равнище и има 10 716 жители (на 31 декември 2011). Той е разположен на река Лемене, южно от град Портогруаро и на около 80 км североизточно от Венеция. Конкордия е католическио епископско седалище. Понеже в града се намирала фабрика за оръжия, той получава допътлнителното име Саджитария (Sagittaria).

Градът е основан от римляните през 42 пр.н.е. като Юлия Конкордия (Iulia Concordia) и при него се пресичали Виа Ания и Виа Постумия.

След падането на Западната Римска империя е град на лангобардите от Чивидале дел Фриули. След това е част от Марка Фриули и след това към Патриархат Аквилея. През 1420 г. заедно с Фриули е в състава на Република Венеция. През 1838 г. се отделя от Фриули и влиза в провинция Венеция.

В римския град Юлия Конкордия е роден ок. 345 г. Руфин Аквилейски, монах, историк и теолог.

Тук е роден и Антонио Карнео (1637-1692), венециански барок жудожник.

Кубизъм

Кубизмът е течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.

Движението води началото си от 1906 г. и неговите първи представители са французинът Жорж Брак и испанецът Пабло Пикасо. И двамата живеят в парижкия квартал Монпарнас и са повлияни от творбите на Пол Сезан, африканското племенно изкуство и либерийската скулптура.

Терминът „кубизъм“ е използван за пръв път през 1908 г. от френския критик Луи Воксел. Той бързо придобива гражданственост, въпреки че Жорж Брак и Пабло Пикасо дълго време се въздържат от употребата му.

Насау-Вайлбург

Насау-Вайлбург (на немски: Nassau-Weilbur, (Gefürstete) Grafschaft Nassau-Weilburg) е територия на Свещената Римска империя и линия на фамилията Дом Насау от 1344 до 1806 г.

Територията Насау-Вайлбург първо е имперско графство. През 1366 г. е издигната на покнязено графство. През 1688/1737 г. покнязените графове получават титлата и ранга на имперски князе. През 1806 г. те стават херцози. От фамилията произлизат от 1890 г. великите херцози на Люксембург.

Вайлбург в Хесен е още по времето на Меровингите кралска собственост. Крал Адолф от Насау купува през 1294 г. за фамилията си цялия Вайлбург с господството Вайлбург. През 1355 г. неговият внук граф Йохан I основава старата линия Насау-Вайлбург. През 1381 г. чрез женитбата на Йохан I за Йохана графството Саарбрюкен отива на Насау-Вайлбург. Фамилията получава Графство Сарверден и други територии. През 1428/1442 г. територията се разделя на нова линия Насау-Вайлбург и линия Насау-Саарбрюкен. Насау-Вайлбург се дели през 1561 г. още веднъж на Насау-Вайлбург и Насау-Вайлнау.

От 1545 до 1590 г. се построява барок-дворец Вайлбург на местото на кастел „Вилинебурх“ от 906 г. на Конрадините, при устието на река Вайл в Лан.

През 1688 г. Насау-Вайлбург и Насау-Узинген получават титлата имперски княз. Чрез женитба през 1799 г. голяма част от имперското графство Сайн-Хахенбург отива към Насау-Вайлбург.

През 1806 г. Насау-Вайлбург е член на Рейнския съюз и се присъединява заедно с Насау-Узинген към херцогство Насау. От 1816 г. херцозите от Насау-Вайлбург управляват сами херцогство Насау. През 1866 г. херцозите получават 8,5 милиона талери и дворците Вайлбург и Бибрих от Прусия. Херцог Адолф фон Насау (1817 – 1905) става през 1890 г. велик херцог на Люксембург. Линията Насау-Вайлбург се прекратява през 1912 г. със смъртта на Вилхелм IV (1852 – 1912) и отива на неговата дъщеря великата херцогиня Шарлота (1896 – 1985) в новооснованата фамилия Дом Люксембург-Насау, след нейната сватба 1919 г. с нейния братовчед принц Феликс от Бурбон-Парма (1893 – 1970) от Бурбоните.

Необарок

Необарок, нов барок или втори барок е термин, използван за произведение на изкуството, което притежава важни аспекти на стила барок, но не е от периода на същинския барок. Произведението може да е музика, архитектура, живопис или приложни изкуства, но най-често терминът се използва за музика или архитектура.

Стилът се появява във втората половина на 19 век, като става особено популярен след 1880 година. Смята се за проява на историцизма, който заменя класицизма.

Необарокът се използва особено при театрите – още същинският барок предизвиква бум в сценичните изкуства. В късната фаза на историцизма общата ориентация към Ренесанса отстъпва на заден план и в многобройни постройки се изолзва необарок.

В Австрия необарокът има и патриотични конотации, тъй като се свързва с културния и политически възход на страната в началото на 18 век. В късната си фаза необарокът съжителства с ар нуво, който отчасти повлиява.

Неокласическа архитектура

Неокласическата архитектура е архитектурен стил, свързан с движението на неокласицизма, възникнал в средата на XVIII век и преобладаващ в западната архитектура до началото на XX век.

Той възниква като реакция срещу изобилната натуралистична орнаментика на рококо и доразвива късния барок с акцент върху архитектурата на класическата Античност, принципите на Витрувий и работата на Андреа Паладио. Характеризира се с монументални мащаби, опростени форми, използване на колонади, опростяване на фасадите с предпочитание към плоските форми.

Пасау

Пасау (на немски: Passau) е град в Германия.

Прага

Прага (на чешки: Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.

Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известна е с многообразната си архитектура от различни периоди – барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.

Рококо

Рококо (на френски: rococo, от френски: rocaille – раковина) е стил в изобразителното изкуство и архитектурата, възникнал в началото на 18 век във Франция. Разпространява се главно в Западна и Централна Европа, но също така и в Русия. След Франция, най-широко приложение стилът намира в Германия. Отличава се с грациозност, лекота и интимно-кокетен характер. Заменя тежкия барок. Рококото е логически резултат от неговото развитие, но в същото време е и негов антипод. Докато барокът въплъщава монументалната тържественост, рококо предпочита изяществото и лекотата. Тъмните, пищни цветове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли тонове – розово, синьо, зелено и бяло. Към средата на 18 век, рококото постепенно заглъхва, за да отстъпи място на неокласицизма.

Саксония-Вайсенфелс

Саксония-Вайсенфелс (на немски: Herzogtum Sachsen-Weißenfels) е Секундогенитур-херцогство и територия в Свещената Римска империя. То съществува от 1656/1657 до 1746 г. Главният град-резиденция е Вайсенфелс и е собственост на странична линия на Албертинските Ветини. То е наричано също Саксония-Магдебург и Саксония-Хале, понеже основателят на линията, херцог Август като администратор на архиепископския манастир Магдебург остава да резидира в Хале на Заале и херцогската главна резиденция дворец Ной-Аугустусбург, първо трябвало да се подготви.

Саксонският курфюрст Йохан Георг I завещава на 20 юли 1652 г., неговите три по-малки сина, които нямат право да получат част от курфюрството, да получат Секундогенитур - княжества. След неговата смърт на 8 октомври 1656 г., на 22 април 1657 г. в Дрезден братята си поделят териториите. Създават се албертинските странични линии Саксония-Вайсенфелс, Саксония-Мерзебург и Саксония-Цайц, които основават свои херцогства.

Херцог Август, резидиращ в Хале, започва през 1660 г. строежа на дворец Ной-Аугустусбург, бъдещата резиденция на херцозите на Саксония-Вайсенфелс. Неговият син херцог Йохан Адолф I завършва строежа през 1694 г. и се нанася пръв в новия барок-дворец.

През 1663 г. Август, създава княжеството Саксония-Вайсенфелс-Кверфурт. Той получава получава през 1657 г. господството Барби, което получава през 1659 г. по-малкият му син Хайнрих и се нарича Саксония-Вайсенфелс-Барби (от 1659 до 1679 г.). През 1746 г. херцогството Саксония-Вайсенфелс е отново към Курфюрство Саксония.

Свети Павел (Лондон)

Катедралата „Свети Павел“ (на английски: Saint Paul's Cathedral) е разположена на хълма Лъдгейт в центъра на Лондонското сити, 300 метра северно от река Темза.

Тя е главната църква на Лондонския диоцез на Църквата на Англия, седалище на епископа на Лондон.

Катедралата Сейнт Пол е символичното сърце на Лондон и е трета по големина в света. Датира от 17 век и е дело на архитект сър Кристофър Рен, който е погребан в криптата. Куполът ѝ е висок 110 м и широк 34 м и е втори по големина в света. Около него се намира "Галерията на шепота" – внимавайте какво говорите, чува се и най-слабият шепот, издаден от другия край на дългата галерия.

Съвременната конструкция на катедралата е построена през 17 век, и е четвъртата по ред катедрала изграждана на това място. Предишната сграда изгаря по време на големия Лондонски пожар. Строителството започва през 1675 г. и работата приключва на 20 октомври 1708 г., на 76 рожден ден на архитекта сър Кристофър Рен. Конструкцията на сградата е изградена в стил характерен за ренесанса или късния барок. Тази комбинация от двата стила се появяват в много църкви, дело на Кристофър Рен. Големият купол на църквата е повлиян от базиликата "Св. Петър" в Рим. С височина от 108 метра, катедралата Сейнт Пол заема място сред най-високите сгради в Лондон.

Символизъм

За символизма в поезията и литературата виж символизъм (литература).Символизмът е направление в изкуството, възникнало в края на 19 век във Франция и Белгия и разпространило се през следващите години в други части на Европа. Символизмът се проявява най-вече в поезията, но оказва влияние и на изобразителното изкуство, музиката, прозата, театъра.

Символизмът възниква до голяма степен като реакция срещу натурализма и реализма. За разлика от тези течения, опитващи се да изобразяват реалността, символизмът акцентира върху духовността, въображението и сънищата, върху приказката и мита.

За начало на европейския символизъм започва да се говори след сонета на Шарл Бодлер „Съответствия“. Приема се, че той е основополагащ за символизма. Именно Бодлер създава темата за универсалните аналогии, според която целостта е осъществена посредством мистическа връзка между нещата. Тази връзка се долавя интуитивно от твореца и се изразява чрез символите.

Направления в западното изкуство
Средновековие
Ренесанс
XVII век
XVIII век
XIX век
XX век
XXI век
Свързани статии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.