Африка

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за континента. За римската провинция вижте Африка (римска провинция).
Африка
LocationAfrica
Площ 30 370 000 km²
Население 1 225 080 510 д.
Гъстота 36,4 д./km²
Държави 54
Зав. територии 7
Езици 1250-3000 езика включително арабски,
оромо,
хауса
и други
Градове Кайро,
Лагос,
Киншаса,
Йоханесбург,
Хартум
и други
Часова зона UTC-1 до UTC+4

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 km² (11 млн. мили²) (включително площта на островите), тя заема 6% от повърхността и 20% от сушата на Земята, а нейните над 1 001 320 281 обитатели представляват над 15% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 52 суверенни държави, включително остров Мадагаскар, редица други островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.

Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични зони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс. Меридианът Гринуич също преминава по нейната територия.

Етимология

Древните римляни я наричали Africa terra – земята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийското „афар, прах“; или пък от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или пък да идва от гръцкото африке, без студ; или пък от латинското africa, слънчев.

География

Africa FebAug
Сателитна снимка на Африка, показваща растителността през август и февруари

Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море, свързана е с Азия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан. Най-северната точка на континента е нос Рас ал Абиад в Тунис – 37°21′ с.ш., най-южната – нос Иглен нос в Република Южна Африка – 34°51′15″ ю.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Верде з.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия – 89°31′66″ и.д. Бреговата линия на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо.

На континента са разположени 63 политически територии, от които 54 независими държави. Най-голямата е Алжир – 10-та в света, следвана от Судан – 16-та в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк – Гамбия.

Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона:

Релеф

Iharen
Възвишението Ихарен в планинския масив Ахагар, Алжир

По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на Африканската литосферна плоча. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма надморска височина. По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна Африка и Югоизточна Африка.

Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток – Източноафриканската рифтова система от вулкани – тя се простира от Етиопия (Етиопско плато) до ЮАР (Драконови планини). Част от нея продължава на Арабския полуостров. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от Еритрея до Ангола. Други забележителни планини са Атласките в Северна Африка, както и масивите Тибести в Сахара, Фута Джалон в западна Африка и Камерунската планинска верига.

Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини, Рувензори, Етиопска планинска земя, Тибести, Камерун и др.

Най-голямата пустиня на Земята е в Африка – Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб, Калахари, Арабска пустиня. В резултат на тектоничното движение се е образувала т. нар. Източноафриканска рифтова долина, чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени Великите африкански езера.

Води

Повечето големи реки се вливат в Атлантическия океан. На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя – Нил, дълга 6 671 km. Други големи реки са Конго (Заир), Нигер, Сенегал, Замбези, Оранжева река, Лимпопо, Руфиджи и Убанги. Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.

Разположено между ДР Конго, Бурунди, Танзания и Замбия е второто по дълбочина езеро на Земята – Танганика, дълбоко 1 470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са Чад в централна Африка, Виктория, Няса, Рудолф, Мверу и Киву.

Климат

Nyiragongo
Образуване на мъгли над екваториална гора. Поглед към вулкана Нирагонго, ДРК

В Африка симетрично на екватора ca разположени 4 климатични пояса: екваториален, субекваториален, тропичен и субтропичен. Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди. Въпреки това различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването едновременно на екваториални гори, савани, полупустини, пустини.

Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пустиня в света – Сахара. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за регулирането на климата и образуването на най-големият полупустинен регион в света – Сахел. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Трябва обаче да се отбележи, че най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата.

Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари.

Флора, фауна и климат

В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата. Този климат предразполага към образуването на екваториални гори, савани, полупустини, пустини на континента. Флората и фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека. Той е най-горещият континент. Валежите в Африка са разпределени много неравномерно.

Природни ресурси

Африка е богата на природни ресурси. Особено големи са запасите на различни минерални суровини.

Експлоатират се големите находища на нефт и газ в Северна и Западна Африка, в Либия, Алжир и Нигерия; на желязна руди в Либерия, Мавритания, Гвинея и Габон; на манганови и уранови руди в Нигер и Габон; на боксити в Камерун и Гвинея. Значителни са находищата на въглища, злато и диаманти в Южна Африка, на медни и кобалтови руди в Заирската котловина, на фосфорити в Атласките планини. Хидроенергийните ресурси са около 1/5 от световните. Агроклиматичните и почвените условия позволяват развитие на различна земеделска дейност по долината на Нил, по африканското Средиземноморие и в субтропичните.

Екология и биоразнообразие

Африка има над 3000 резервата , със 198 морски защитени зони, 50 биосферни резервата и 80 влажни зони. Значителното унищожаване на местообитанията, увеличаването на човешкото население и бракониерството, намаляват африканското биологично разнообразие и обработваемата земя. Човешкото посегателство, гражданските вълнения и въвеждането на видове, които не са местни, заплашват биологичното разнообразие в Африка.

Според Университета на Пенсилванския африкански изследователски център, 31% от пасищата в Африка и 19% от горите ѝ и гористите местности се класифицират като понижени. Африка губи над четири милиона хектара гори годишно, което е два пъти повече от средната норма за обезлесяване за останалата част от света. Някои източници твърдят, че приблизително 90% от първоначалните девствени гори в Западна Африка са били унищожени. Над 90% от първоначални гори на Мадагаскар са унищожени след пристигането на хората преди 2000 години. Около 65% от земеделските земи на Африка страдат от ерозия на почвата.

История

Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски.

През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента.

До този момент представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития. Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, а по-късно Германия, Италия и Белгия. Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия.

След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка – Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света – Ангола, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Гвинея-Бисау.

Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Страните от Африка, с изключение на Република Южна Африка, са част от страните на Третия свят.

Около 3300 г. пр.н.е., историческите данни са изложени в Северна Африка с повишаването на грамотността във фараонските цивилизации на Древен Египет.

Един независим център на цивилизацията с търговските връзки към Финикия е създадена от финикийци от Тир върху северозападния африканския бряг в Картаген.

Европейското проучване на Африка започва с древните гърци и римляни. През 332 г. пр.н.е., Александър Велики е посрещнат като освободител в Перскийския окупиран Египет. Той основава Александрия в Египет, която се превръпща в просперираща столица на династията на Птолемеите след смъртта му.

След завладяването на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка от Римската империя, районът е интегриран икономически и културно в римската система. Настъпва Римско селище в съвременния Тунис и на други места по крайбрежието. Първият римски император роден в Северна Африка е Септимий Север. Роден е в днешна Либия, майка му е с корени от Италия и Рим.

Християнството се разпространява в тези области в ранна дата, от Юдея през Египет и извън границите на римския свят в Нубия.

В началото на 7 век, новосформираният Арабско ислямски халифат разширява дейността си в Египет, а след това в Северна Африка. За кратко местният берберски елит е интегриран в мюсюлманските арабски племена. 

Ислямът се разпространява в Субсахарска Африка главно чрез търговски пътища и миграцията.

Ръст на търговията с роби

Робството отдавна се практикува в Африка. Между 7 и 20 век, арабската търговия с роби (известна също като робството на Изток) взима 18 милиона роби от Африка. Между 15-ти и 19 век (500 години), търговията на Атлантически роб се оценява на 7 – 12 милиона роби в Новия свят. Повече от 1 милион европейци са заловени от средиземноморски пирати и продадени като роби в Северна Африка между 16-ти и 19 век.

В Западна Африка спадът на търговията с роби причинява драматични икономически промени в местните политически общества. Между 1808 г. и 1860 г., британската западна африканска ескадрила иззема приблизително около 1600 кораби с роби и освобождава 150,000 африканци, които са на борда. 

Действия се взимат и по отношение на африканските лидери, които отказват да се съгласят с британските договори с незаконната търговия. Например срещу "узурпирането на крал Лагос ", свален от власт през 1851 г., който е против робските договори, които са подписани с над 50 африкански владетели. Най-големите сили на Западна Африка), приемат различни начини за адаптиране към промяната. Асанте и Дахомей се концентрират върху развитието на „законната търговия“ във формата на палмово масло, какао, дървен материал и злато, формиращи основата на модерният търгови износ на Западна Африка.

Берлинска конференция

На конференцията в Берлин проведена през 1884 – 85 г. бе важно събитие в политическото бъдеще на африканските етнически групи. Тя бе свикана от крал Леополд 2 на Белгия и с участието на европейските сили, които имат претенции към африканските територии. Той иска да сложи край на надпреварата на европейските сили за Африка, като се съгласява на политическо разделение и сфери на влияние.

Вижте също

Икономика

2010 UNDP Human Development Report Quartiles -2
Карта на страните в света според индекса им на човешко развитие (ИЧР) за 2010 г. С черно са отбелязани страните с най-нисък индекс, повечето от които са в Африка.

Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави, които са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била добре развивана инфраструктурата. След деколонизацията континентът се превръща в едно от основните идеологически бойни полета в Студената война, и десетките войни породени от конфликта между суперсилите допринасят за допълнителното усложнение на икономическата ситуация. От 54 различни страни на континента, 25 от тях са в списъка на ООН с най-слабо развитите държави.

Bardera Aerial view, DD-SD-00-00987
Бардера, Сомалия. Стотици градове в Африка имат слабо развита (или отсъстваща) инфраструктура.

Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие, добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли.

Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка, която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави е туризмът. Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.

Население

Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година,[1] а между 1955 и 2009 то се е учетворило.[2] Към края на 2009 г. то вече е било около 1 милиард души.[1] Най-населената страна е Нигерия (160 млн. души), следвана от Египет (ок. 80 милиона) и Етиопия (78 млн. души).

Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер – 50,08 раждания на 1 000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава прираст от близо 40%, или 3,66% годишно нарастване на населението.[3] Средното ниво на естественият прираст в относителен израз за континента е около 25 – 30‰. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст – Ботсуана, Република Южна Африка, Есватини и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Есватини продължителността на живота е под 35 години.

Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др.

В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър.

Култура

Chinguetti-biblio
Различни издания на Корана в библиотека в Шингети, Мавритания

Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка, пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак.

Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка – районът на Египет, Судан, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В пустинята Сахара в планинските ѝ части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха – планината Тибести. По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори. Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето ѝ в Америка от чернокожите роби, където впоследствие се развива като афро-американска култура.

Религия

Многообразието от религии е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и християнството. Ислямът е разпространен в северните части на континента, вследствие на арабската експанзия през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя. Първо се християнизират жителите на провинция Египет. Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите. В малко по-късен етап се християнизират и етиопците. Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента. Католицизмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори. Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия.

Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.

Държави

Blank Map Africa surroundings equirect

Страните в Африка са 54 на брой.

Повечето от тях са били колонии на различни колониални империи. В някои от африканските страни все още се говори на езика на колониалистите. Техните граници са се променяли. Ето и няколко карти с техните изменения

Colonial Africa 1913 map

Колониите на Африка през 1913: белгийски, френски, немски, великобритански, италиански, португалски и испански (в бяло са независимите държави)

Колонии на Африка през 1914

Колониите на Африка през 1914

African nations order of independence 1950-1993

Анимирана карта на обявяването на независимост на колониите
(1950 – 1993)

Име на държавата или територията и знаме Площ
(km²)
Население
(2014 приблизително)
Гъстота на
населението

(на km²)
Столица
Източна Африка
Флаг на Бурунди Бурунди 27,830 10,163,000 322.9 Бужумбура
Флаг на Джибути Джибути 23,000 864,618 22.4 Джибути
Флаг на Еритрея Еритрея 121,320 6,340,000 46.5 Асмара
Флаг на Етиопия Етиопия 1,127,127 86,613,986 75.6 Адис Абеба
Флаг на Замбия Замбия 752,614 15,092,666 15.7 Лусака
Флаг на Кения Кения 582,650 44,360,000 66.0 Найроби
Флаг на Коморски острови Коморски острови 2,170 724,300 346.7 Морони
Флаг на Мавриций Мавриций 2,0404 1,257,900 Порт Луи
Флаг на Мадагаскар Мадагаскар 587,040 20,696,070 35.1 Антананариво
Флаг на Малави Малави 118,480 16,363,000 120.4 Лилонгве
Flag of France.svg Мейот (Франция) 374 212,600 489.7 Мамудзу
Флаг на Мозамбик Мозамбик 801,590 23,700,715 27.0 Мапуто
Flag of France.svg Реюнион (Франция) 2,512 820,136 296.2 Сен Дьони
Флаг на Руанда Руанда 26,338 10,537,222 397.6 Кигали
Флаг на Сейшелски острови Сейшелски острови 455 90,945 192.2 Виктория
Флаг на Сомалия Сомалия 637,657 10,496,000 15.4 Могадишу
Флаг на Танзания Танзания 945,087 44,928,923 43.3 Додома
Флаг на Уганда Уганда 236,040 35,357,000 137.1 Кампала
Централна Африка
Флаг на Ангола Ангола 1 246 700 20 609 294 10,3 Луанда
Флаг на Габон Габон 267 667 1 672 000 5,6 Либревил
Флаг на Демократична република Конго ДР Конго 2 345 410 67 514 000 29,2 Киншаса
Флаг на Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея 28 051 1 622 000 22,6 Малабо
Флаг на Камерун Камерун 475 440 20 386 800 39,7 Яунде
Флаг на Република Конго Република Конго 342 000 4 448 000 11,7 Бразавил
Флаг на Сао Томе и Принсипи Сао Томе и Принсипи 1 001 187 356 212,4 Сао Томе
Флаг на Централноафриканска република Централноафриканска република 622 984 4 616 000 7,2 Банги
Флаг на Чад Чад 1 284 000 12 825 000 8,0 Н'джамена
Флаг на Южен Судан Южен Судан 619 745 11 296 000 Джуба
Северна Африка
Флаг на Алжир Алжир 2 381 740 37 900 000 14,3 Алжир
Флаг на Египет Египет [4] 1 002 450 83 600 000 82,9 Кайро
Флаг на Западна Сахара Западна Сахара 266 000 567 000 1,5 Ел Аюн
Флаг на Либия Либия 1 759 540 6 602 000 4,0 Триполи
Флаг на Мароко Мароко 446 550 33 077 100 78,0 Рабат
Флаг на Судан Судан 1 861 484 37 077 100 16,4 Хартум
Флаг на Тунис Тунис 163 610 10 777 500 64,1 Тунис
Испански и португалски територии в Северна Африка:
Флаг на Канарските острови Канарски острови (Испания)[5] 7,492 1,694,477 (2001) 226.2 Главни градове: Лас Палмас де Гран Канария,
Санта Круз де Тенерифе
Флаг на Мадейра Мадейра (Португалия)[6] 797 245,000 (2001) 307.4 Главен град: Фуншал
Флаг на Мелиля Мелиля (Испания)[7] 12 66,411 (2001) 5,534.2
Флаг на Сеута Сеута (Испания)[8] 20 71,505 (2001) 3,575.2
Южна Африка
Флаг на Ботсвана Ботсвана 600,3706[9] Габороне 2,024,904
Флаг на Зимбабве Зимбабве 390,580 12,973,904 29.1 Хараре
Флаг на Лесото Лесото 30,355 2,074,000 70.2 Масеру
Флаг на Намибия Намибия 825,418 2,113,077 2.6 Виндхук
Флаг на Южна Африка Южна Африка 1,219,912 52,980,990 40.2 Блумфонтейн, Кейп Таун, Претория[10]
Флаг на Есватини Есватини 17,363 1,250,000 64.7 Мбабане
Западна Африка
Флаг на Бенин Бенин 112,620 10,323,000 Порто Ново
Флаг на Буркина Фасо Буркина Фасо 274,200 17,322,796 57.4 Уагадугу
Флаг на Гамбия Гамбия 11,300 1,849,000 157.7 Банджул
Флаг на Гана Гана 239,460 24,658,823 99.5 Акра
Флаг на Гвинея Гвинея 245,857 10,824,200 40.9 Конакри
Флаг на Гвинея-Бисау Гвинея-Бисау 36,120 1,704,000 42.5 Бисау
Флаг на Кабо Верде Кабо Верде 4,033 490,875 107.3 Прая
Флаг на Кот д'Ивоар Кот д'Ивоар 322,460 23,202,000 63.9 Абиджан,[11] Ямусукро
Флаг на Либерия Либерия 111,370 4,294,000 30.9 Монровия
Флаг на Мавритания Мавритания 1,030,700 3,460,040 3.0 Нуакшот
Флаг на Мали Мали 1,240,000 15,302,000 10.2 Бамако
Флаг на Нигер Нигер 1,267,000 17,129,076 12.1 Ниамей
Флаг на Нигерия Нигерия 923,768 173,615,000 161.5 Абуджа
Flag of the United Kingdom.svg Света Елена, Възнесение и
Тристан да Куня
(Великобритания)
410 14.4 Главен град: Джеймстаун
Флаг на Сенегал Сенегал 196,190 13,567,338 69.9 Дакар
Флаг на Сиера Леоне Сиера Леоне 71,740 6,190,280 89.9 Фрийтаун
Флаг на Того Того 56,785 6,190,155 106.0 Ломе
Африка Общо 30,368,609 33.0

Източници

  1. а б Africa population tops a billion. // BBC, 18 ноември 2009.
  2. "World Population Prospects: The 2004 Revision" United Nations (Department of Economic and Social Affairs, population division)
  3. Списък на страни според нарастване на населението на година, ЦРУ
  4. Египет се счита за трансконтинентална държава, като по-голямата ѝ част е разположена в Северна Африка, а останалата – в Западна Азия.
  5. Испанските Канарски острови се считат за част от Северна Африка, защото са по-близо до Африка, отколкото до Европа.
  6. Островите Мадейра се считат за част от Северна Африка, защото са по-близо до Африка, отколкото до Европа.
  7. Испанският ексклав Мелиля е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
  8. Испанският ексклав Сеута е изцяло заобиколен от Мароко и се счита за част от Северна Африка.
  9. USCensusBureau:Countries and Areas Ranked by Population: 2009 Архив на оригинала от 6 май 2009.
  10. Блумфонтейн е съдебната столица, Кейп Таун е законодателната, а Претория е административната столица на РЮА.
  11. Ямусукро е официалната столица на Кот д'Ивоар, но Абиджан продължава да бъде столица де факто.
Ангола

Република Ангола е страна, намираща се в южната част на Централна Африка. Граничи с Намибия, Демократична република Конго, Замбия, а на запад – с Атлантическия океан. Анклавът Кабинда, граничещ с Република Конго, е част от територията на Ангола, но няма обща граница с основната територия на страната. Столица на страната е Луанда. Намира се в северозападната част на страната, на брега на океана. Ангола има значителни природни ресурси.

Ботсвана

Ботсвана, официално Република Ботсвана (на цвана, и африканс Botswana, на английски Botswana), е страна в Африка, притежаваща богати находища на диаманти. Независима държава е от 1965 г. Граничи с Южноафриканската република, Зимбабве, Замбия и Намибия. Официални езици са английски и сетсуана. В Ботсвана живеят и работят значителен брой чужденци, включително и българи. Едно от чудесата на света, делтата на Окаванго, се намира в Ботсвана. Окаванго се „влива“ в пустинята и изчезва в нея. 70% от територията на Ботсвана е заета от пустинята Калахари.

Габон

Габонската република или Габон е държава в западна централна Африка. Граничи с Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго и Гвинейски залив. От освобождението си от Франция на 17 август 1960, Габон е управляван само от двама президенти. Бившият президент Ел Хадж Омар Бонго е бил на власт от 1967 до 2009 г. и е бил най-дълго управлявалият президент в Африка. Габон въвежда многопартийна система и нова демократична конституция в началото на 90-те години на 20 век, които позволяват прозрачен избирателен процес и реформи на управленските институции. Малкото население, богатите природни запаси и частните чуждестранни инвеститори подпомагат страната да е една от най-проспериращите държави в региона.

Гана

Република Гана (на английски: Republic of Ghana) е държава в Западна Африка. Има площ 238 535 km² и граничи с Того на изток, Буркина Фасо на север, Кот д'Ивоар на запад и Атлантическия океан. По дължина на крайбрежието се простира низина с ширина до 15 km, а в централните части на страната е платото Ашанти (вис. до 300 m). В източните части са разклоненията на планината Атакора.

Столицата на Гана е Акра, в която са и двата национални парка – замъкът Кристианброс от 17 век и националният музей.

В Гана се изповядват едновременно християнската и мюсюлманска религии. От огромно значение за населението е връзката с родовите корени, което личи от имената им.

Екваториална Гвинея

Екваториална Гвинея (на испански: República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, край Гвинейския залив. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Манди, Пагалу и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 хил. км². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

Есватини

Кралство Есватини (на свати: Umbuso weSwatini, до 19 април 2018 г. Свазиленд, също Суазиленд) е държава в Южна Африка

Замбия

Република Замбия е държава в Южна Африка. Тя е заобиколена от суша. Граничи с Демократична република Конго на север, Танзания на североизток, Малави на изток, Мозамбик, Зимбабве, Ботсвана и Намибия на юг и Ангола на запад. В миналото Северна Родезия, държавата е преименувана на името на река Замбези.

Зимбабве

Република Зимбабве (на английски: Republic of Zimbabwe) е държава в Южна Африка без излаз на море, разположена между реките Лимпопо и Замбези. Столица на страната е град Хараре. Граничи с Република Южна Африка на юг, Ботсвана на югозапад, Замбия на север и Мозамбик на изток. Официалните езици са три – английски, шона и ндебеле.

В началото на 20 век Британската южноафриканска компания оформя два протектората в Южна Африка – Северна и Южна Родезия, наречени на крупния британски диамантен магнат Сесил Роудс. През 1964 година на Северна Родезия е дадена независимост и от нея се образува Замбия, а Южна Родезия обявява едностранно независимост през 1965 година. От 1970 г. до 1979 г. тя просъществува като непризната република, управлявана от бялото малцинство, начело с Иън Смит. Водената още от 1964 година „освободителна“ война на черното мнозинство (наречена Родезийска война или Втора Чимуренга) се разгаря с пълна сила през 1970-те и завършва със свалянето на бялото малцинство от власт, връщането за кратко към статут на колония и даване на независимост от Британската корона през 1980 г. Оттогава насам Зимбабве се управлява от Робърт Мугабе.

Кот д'Ивоар

Република Кот д'Ивоар (на френски: République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро.

Либерия

Република Либерия е държава, разположена на западното крайбрежие на Африка. Граничи със Сиера Леоне, Гвинея, Кот д'Ивоар и Атлантическия океан. Столицата е Монровия. Основана е през 1822 г. като колония на освободени роби от САЩ и поради това носи името Либерия (от англ. Liberty – „свобода“). Териториите, които те заемат обаче, са населени от местни етнически групи много столетия преди това. През 1847 г. колонията обявява независимост и това поставя началото на Република Либерия. През 1980 г. правителството е свалено след военен преврат, по-късно последван от две граждански войни (през 1989-96 и 1999-03), които се оказват катастрофални за икономиката и социалния живот в страната.

Мадагаскар

Република Мадагаска̀р (на малгашки: Repoblikan'i Madagasikara, /republiˈkʲan madaɡasˈkʲarə̥; на френски: République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова са застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.

Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.

До края на XVIII век остров Мадагаскар се управлява от фрагментирани държавици, а в началото на XIX век повечето от тях са обединени под властта на кралство Мерина. То е унищожено през 1897 г. и островът става част от Френската колониална империя до своята независимост през 1960 година. Оттогава насам държавата сменя четири конституции, като от 1992 г., с прекъсване след преврат през 2009 – 2014 г., тя е демократична президентска република.

Към 2012 г. населението на Мадагаскар се оценява на малко над 22 милиона души, 90% от които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Малгашкият и френският са двата официални езика. Мнозинството от населението се придържа към традиционни вярвания, към християнството или към смесица от двете. Екологичният туризъм и селското стопанство, съчетани с инвестиции в образованието, здравеопазването и частното предприемачество, са основните елементи в стратегията за развитие на страната. В началото на XXI век тази политика довежда до значителен стопански растеж, отслабен с политическата криза от 2009 – 2014 г.

Малави

Република Малави е държава в Югоизточна Африка, без излаз на море. Заобиколена е от Танзания на север, Замбия на северозапад, а на изток, юг и запад се вдава в Мозамбик. Езерото Малави заема около една пета от територията на страната по продължение на почти цялата източна граница. Страната е една от най-бедните в света и икономиката ѝ разчита главно на чуждестранни помощи.

Мароко

Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Република Южна Африка

Република Южна Африка (РЮА) или Южноафриканска република (ЮАР) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2 798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан.. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток – с Мозамбик и Есватини, а държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен у дома език.Около 79,5% от жителите на РЮА са чернокожи, разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални. В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка. Около една четвърт от населението са безработни и живеят с по-малко от 1,25 долара на ден.Република Южна Африка е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. Тя е и един от основателите на Организацията на обединените нации и Новото партньорство за развитие на Африка и членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество, Южноафриканския митнически съюз, Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Г-20 и Г-8+5.

Сенегал

Сенегал (на френски: Senegal) е държава в Западна Африка. Граничи с Гвинея Бисау, Мали, Гамбия, Гвинея и Мавритания. На запад страната има обширна брегова линия с Атлантическия океан – 720 km. Столицата на Сенегал е Дакар. Други по-големи градове в страната са Тиес, Каолак, Зигиншор, Сен Луи.

Танзания

Танзания, официално Обединена република Танзания (на суахили: Jamhuri ya Muungano wa Tanzania), е държава в Източна Африка.

Граничи с Кения и Уганда на север, Руанда, Бурунди и Демократична република Конго на запад и Замбия, Малави и Мозамбик на юг. На изток бреговете на Танзания се мият от водите на Индийския океан.

Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.

През 1996 г. държавната администрация се премества от Дар ес Салаам в Додома, която съответно става столица. Въпреки това Дар ес Салаам продължава да бъде градът с най-голямо търговско значение.

Уганда

Република Уганда е държава в централната част на Източна Африка. На югоизток граничи с езерото Виктория, на изток с Кения, на север с Южен Судан, на запад с Демократична република Конго (Заир) и на югозапад с Руанда и Танзания.

Южна Африка

Южна Африка е регион на континента Африка и включва държавите:

Ангола

Ботсвана

Есватини

Замбия

Зимбабве

Лесото

Мавриций

Мадагаскар

Малави

Мозамбик

Намибия

ЮАР

Страни и територии в Африка
LocationWesternAfrica.png
Западна Африка
LocationNorthernAfrica.png
Северна Африка
LocationCentralMiddleAfrica.png
Централна Африка
LocationEasternAfrica.png
Източна Африка
LocationSouthernAfrica.png
Южна Африка
Зависими
Непризнати

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.