Атина

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Атина.
Атина
Αθήνα
Атинският Акропол; Парламентът и Запейонът; Музеят на Акропола и площад „Монастираки“ („Манастирчето“); общ изглед към града

Атинският Акропол; Парламентът и Запейонът; Музеят на Акропола и площад „Монастираки“ („Манастирчето“); общ изглед към града
Гърция
37.9794° с. ш. 23.7161° и. д.
Атина
Атина
37.9794° с. ш. 23.7161° и. д.
Атина
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Атика
Дем Атина
Географска област Атина
Площ 39 km²
Надм. височина 70 m
Население 664 046 (град)
3 737 550 (метрополен регион) души (2011)
Демоним атиня̀ни
Покровител Дионисий Ареопагит[1]
Пощенски код 10x xx, 11x xx, 120 xx
Телефонен код 21
МПС код BK, BM, BN, BP, HY, IA, IB, IE, IK, IM, IO, IP, IT, IX, IY, IZ, OA, TT, XE, XH, XP, XT, XX, XY, XZ, YA, YB, YE, YH, YZ, ZH, ZK, ZM, ZZ
Часова зона EET
Официален сайт www.cityofathens.gr

Атѝна (на гръцки: Αθήνα, [aˈθina]) е столица на Гърция и седалище на областта Атика. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове на Гърция. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управленчески център на страната. Днес населението на Атина е около 3 130 841 души (2001). Градът е важен политически, културен, икономически и транспортен център на Гърция.

Наименование

Mattei Athena Louvre Ma530
Атина, богинята-закрилник на града

Името на град Атина е свързано с това на древногръцката богиня Атина, смятана за закрилник на града. Според известна още в Античността легенда, жителите на града приемат това име след спор между Атина и морския бог Посейдон кой да бъде покровител на града. Опитвайки се да убедят хората, Посейдон създава извор със солена вода, символизиращ морското могъщество, а Атина – маслиново дърво, символизиращо мира и благоденствието. Гражданите и техният цар Кекропс харесват повече предложението на Атина и кръщават града на нейно име.

Днес се смята, че произходът на самата дума „Атина“ вероятно не е гръцки нито дори индоевропейски, а е остатък от предгръцкия субстрат в Атика.[2] През XIX век са правени опити тя да се изведе от гръцки корени. Кристиан Лобек предлага като корен думата ἄθος или ἄνθος („цвят“), описваща Атина като цъфтящ град, а Лудвиг Дьодерлайн извежда името от глагола θάω („смуча“), който свързва с плодородната почва.[3]

В хода на историята името на Атина на няколко пъти променя формата си от единствено в множествено число и обратно. В най-ранните текстове от епохата на Омир името е в единствено число – Ἀθήνη (Атене), но през класическата Античност се използва формата за множествено число Ἀθῆναι (Атенаи), подобно на иманета на други гръцки градове, като Тива (Θῆβαι) или Микена (Μυκῆναι). През Средновековието отново започва да се използва единствено число – Ἀθήνα (Атина), но с налагането през XIX век на архаизиращата книжовна норма катаревуса официалното име на града отново става в множествено число – Ἀθῆναι (Атине). След правописната реформа от 1976 година то се връща в единствено число – Ἀθήνα (Атина).

География

Разположение

Athens - Mount Lycabettus - 20080729a
Изглед към хълма Ликавит, най-високата точка на Атина

Разположена в централната котловина на Атика, Атина е заобиколена от 4 планини – Егалео на запад, Парнита на север, Пентели на североизток и Химетус на изток.[4] Най-високата сред тях е Парнита – 1 413 m, основната част от която е превърната в национален парк.[5] На югозапад Атическата котловина е отворена към Сароническия залив на Егейско море.

Самият град е изграден около няколко хълма, като този на Акропола и Ликавит, най-високото възвишение в съвременния град с надморска височина 277 m. През Атина преминават реките Кифис и по-малките Илис и Еридан.

Attica 06-13 Athens 20 View from Acropolis Hill - pano
Поглед към Атина от Акропола

Климат

Климатът на Атина е средиземноморски (Csa по Кьопен), като валежите му са малко над горната граница на горещия степен климат (Bsh). Характерно за климата на Атина е редуването на продължително горещо и сухо лято с мека зима с умерени валежи.[6]

Средните годишни валежи са 414 mm, като повечето дъждове падат между октомври и април. Годишните валежи в Атина са по-ниски от типичното за Гърция, особено за нейните западни части. Например, валежите в Янина са около 1 300 mm, а в Агринио – около 800 mm. Юли и август са най-сухите месеци, с редки бури един или два пъти месечно. Зимата е хладна и дъждовна, със средна температура през януари 9 – 10 °C. Снеговалежите са редки (по-обичайни са за високите северни предградия на града) и обикновено предизвикват значителни затруднения.[7]

Средните дневни максимални температури през юли (1955 – 2004) са 33,7 °C в метеорологичната станция в Неа Филаделфия,[8] но в други части на града може да е и по-горещо, особено в западните райони.[9][10][11] По време на пословичните горещи вълни в града температурите често надхвърлят 38 °C.[4][12] Атина държи рекорда на Световната метеорологична организация за най-висока температура, измервана в Европа – 48 °C, регистрирани в предградията на града на 10 юли 1977 година.[13]

Подобно на други големи градове, разположени в котловини, като София, Лос Анджелис или Мексико, за Атина са характерни температурните инверсии, които допринасят за по-голямата замърсеност на въздуха.[14] Както при повечето големи градове, и в Атина човешката дейност създава ефекта на градски топлинен остров,[15][12] който променя температурата в града в сравнение със съседните неурбанизирани територии,[16][17] оказвайки отрицателно въздействие върху потреблението на енергия и разходите за охлаждане и здравеопазване.[18][12]

Климатични данни за Атина, Флаг на Гърция Гърция
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 22,1 22,0 28,0 30,4 35,6 39,6 42,0 41,9 37,6 33,8 27,0 22,5 42,0
Средни максимални температури (°C) 13,5 13,7 16,0 19,7 24,6 29,5 32,6 32,6 28,5 23,5 18,3 14,7 22,3
Средни температури (°C) 10,2 10,1 12,2 15,9 20,6 25,5 28,3 28,2 24,3 19,7 15,0 11,7 18,5
Средни минимални температури (°C) 7,0 6,7 8,4 11,4 15,6 20,3 23,0 23,2 19,7 15,8 11,7 8,7 14,3
Абсолютни минимални температури (°C) −2,9 −4,2 −1,8 0,6 8,0 11,5 15,5 16,0 10,4 5,4 1,4 −1,8 −4,2
Средни месечни валежи (mm) 48 37 47 33 15 6 6 6 22 42 67 69 398
Температура на водата 17 17 16 17 19 22 25 26 25 24 22 19 21
Източник: Туристический портал, „Погода и Климат“

История

Древност и Античност

Най-старите известни следи от човешко присъствие на територията на днешния град са от XI хилядолетие пр.н.е.[19] Атина е обитавана от хора без прекъсване поне от 7 хиляди години.[20][14] Към 1400 година пр.н.е. селището е един от центровете на Микенската цивилизация, а на Акропола е издигната крепост, от която и днес са запазени отделни участъци с характерната циклопска зидария. За разлика от други микенски средища, като самата Микена или Пилос, за Атина не е известно дали е пострадала при дорийските нашествия около 1200 година пр.н.е., като самите атиняни винаги са твърдяли, че са чисти йонийци без дорийски примеси. Въпреки това през следващото столетие и половина градът запада, както много други селища от бронзовата епоха, засегнат от т.нар. бронзов колапс.

Погребения от желязната епоха, от некропола Керамейк и други места, често са особено богати, което показва, че след 900 година пр.н.е. Атина е водещ център на търговията и стопанския възход в региона.[21] Водещото положение на града може да се дължи на неговото централно разположение в гръцкия свят, неговата сигурна крепост на Акропола и лесният му достъп до морето, който е естествено преимущество пред съперници от вътрешността, като Тива и Спарта.

Parthenon
Партенонът, посветен на богинята Атина

През VI век пр.н.е. масовите обществени вълнения в града довеждат до реформите на Солон, които проправят пътя за въвеждането на демокрацията от Клистен през 508 година пр.н.е. По това време Атина е значителна морска сила с голям флот и подпомага въстанието на гръцките градове в Мала Азия срещу Персийската империя. В последвалите Гръко-персийски войни Атина, заедно със Спарта, оглавява коалицията на гръцките градове, която успява да удържи победа, въпреки че през 479 година пр.н.е. Атина, както и голяма част от Гърция, е превзета и разграбена от персите.[22]

Десетилетията след Гръко-персийските войни са наричани Атински златен век, по време на който Атина е доминиращият град в Древна Гърция, а нейните културни постижения поставят основите на Западната цивилизация. През този период в града творят драматурзите Есхил, Софокъл и Еврипид, историците Херодот и Тукидид, лекарят Хипократ и философът Сократ. Ръководена от Перикъл, който покровителства изкуствата, Атина реализира амбициозна строителна програма на Акропола, включваща новия храм Партенон.

Атина на Перикъл изгражда собствена морска империя под формата на т.нар. Делоски морски съюз. Първоначално създаден като обединение на гръцки градове-държави за продължаване на войната срещу Персия, съюзът скоро се превръща в инструмент на имперските амбиции на Атина. Предизвиканите от това напрежения довеждат до Пелопонеската война в края на V век, в която Атина е победена от своя съперник Спарта, което нанася тежък удар на нейната политическа хегемония.

В средата на IV век Македонското царство започва все по-често да се намесва в живота на гръцките градове-държави, включително и Атина. През 338 година пр.н.е. съюз на такива градове, включващ Атина и Тива, претърпява поражение от войските на цар Филип II Македонски в битката при Херонея, което слага край на независимостта на града.

През 146 година пр.н.е. Атина е завладяна от Римската република, а след неуспешен бунт през 88 – 85 година пр.н.е. римският военачалник Луций Корнелий Сула разрушава укрепленията на града и много други сгради. Въпреки това и под римска власт Атина остава важен културен център, известен със своите престижни училища. През II век император Адриан строи в града редица обществени сгради и акведукт, който се използва и в наши дни.

Средновековие

В края на Античността градът постепенно започва да запада. В началото на VI век император Юстиниан I закрива известните атински училища, смятани за опасни за православието. Атина постепенно се възстановява през IX-X век, а по време на Кръстоносните походи преживява относителен разцвет, възползвайки се от нарасналата търговия с Италия. През 1205 година участниците в Четвъртия кръстоносен поход превръщат града в столица на Атинското херцогство, обхващащо Атика и Беотия. Управлявано последователно от няколко западноевропейски династии, то просъществува до 1458 година, когато е завладяно от Османската империя.

Османски период

Атина остава под османска власт от 1458 до 1833 година. През този период градът силно запада.

Столица на независима Гърция

През 1834 година, малко след края на Гръцката война за независимост и създаването на самостоятелна гръцка държава, Атина става нейна столица. Градът е избран главно по исторически и сантиментални причини, като символ на връзката на новата държава с Древна Гърция – по това време селището има едва около 400 къщи в подножието на Акропола. Първият гръцки крал Отон Вителсбах възлага на архитектите Стаматиос Клеантис и Едуард Шауберт проектирането на модерен град, подходящ за столица на новата държава.

Първият градоустройствен план включва триъгълник с върхове в Акропола, Керамейк и новия кралски дворец (днес сграда на Парламента), който трябва да подчертае континуитета между древна и съвременна Атина. Неокласицизмът, международният стил на епохата, е архитектурният стил, в който баварски, френски и гръцки архитекти проектират първите големи обществени сгради на новата столица.

През 1896 година Атина става домакин на първите съвременни Олимпийски игри. През 20-те години в града се установяват много бежанци от Мала Азия, напуснали домовете си след поражението на Гърция в Гръцко-турската война.

След Втората световна война

През 50-те и 60-те години населението на Атина нараства лавинообразно, като границите на града се увеличават значително. През 80-те години замърсяването от промишлеността и нарастващото автомобилно движение, както и свръхзастрояването, се превръщат в сериозен проблем. Поредица от мерки срещу замърсяването, предприети от градските власти през 90-те години, съчетани със значително подобряване на инфраструктурата (новата магистрала Атики Одос, разширяването на Атинското метро, новото Атинско международно летище „Елевтериос Венизелос“), чувствително подобряват положението. През 2004 година градът е домакин на Летните олимпийски игри.

Управление

Побратимени градове

Атина е столица на Гърция и в града се намират множество национални държавни институции. Градът е също административен център на област Атика и областната единица Централна Атина и е единственото селище на община (дем) Атина.

До 2011 година Атина е център на закрития с Плана „Каликратис“ ном Атина. Територията на бившия ном, наричана също Голяма Атина, включва сегашните областни единици Централна, Северна, Западна и Южна Атина с обща площ 361 km² и общо население 2 640 000 души (2011).[26] Атинската агломерация включва още областната единица Пирея и има площ 412 km² и население 3 090 000 души (2011).[27] Атинският метрополен регион обхваща и други части от област Атика с обща площ 2 929 km² и население 3 830 000 души.[28]

Същинският град Атина е единственото селище в едноименния дем и има площ 39 km² и население 664 000 души (2011).[28][26] Управлява се от кмет и общински съвет, избирани пряко с мандат 5 години. От 2010 година кмет на града е Георгиос Каминис, избран като независим кандидат, подкрепян от няколко лявоцентристки партии, сред които Общогръцкото социалистическо движение и Демократична левица.

В административно отношение дем Атина се подразделя на 7 района, обозначавани с номера – от Първи до Седми.

Икономика

Атина е финансовата столица на Гърция, а международни компании като Ericsson, Siemens, Motorola и Coca-Cola разполагат със свои регионални щабове за изследвания и развитие. Основна част от икономиката в града се заема от риболов, рибовъдство, воден транспорт и туризъм.

Инфраструктура

Транспорт

Транспортът на Атина се обслужва от различни транспортни средства, съставлявайки най-голямата система за масов градски транспорт в Гърция. Системата за обществен транспорт на града се състои от голям автобусен парк, тролейбуси, които обслужват главно центъра на Атина, метро, железопътна мрежа[29], както и трамвайна мрежа, свързваща южните предградия с центъра на града.[30]

Автобусен транспорт

Ethel (на гръцки: ΕΘΕΛ) (Etaireia Thermikon Leoforeion), или Thermal Bus Company, е основният автобусен оператор в Атина. Неговата мрежа се състои от около 300 автобусни линии, които обхващат Атинския район[31], разполага с оперативен персонал от 5327 души и автопарк от 1839 автобуса.[32] От тези 1839 автобуса 416 работят на сгъстен природен газ, съставляващи най-големия парк от автобуси с природен газ в Европа.[33]

Освен че се обслужва от автобуси на природен газ и дизел, градската зона на Атина се обслужва и от тролейбуси. Мрежата се състои от 22 линии и се обслужва от 1137 души персонал. Всичките 366 тролейбуса са оборудвани, за да могат да работят с дизел в случай на прекъсване на електрозахранването.[34]

Атинско метро

20100124-Nomismatokopio station
Влак на метрото

Метрото в Атина е по-широко известно в Гърция като метро Attiko (на гръцки: Αττικό Mετρό) и осигурява обществен транспорт в цялата градска част на града. Въпреки че основната му цел е транспорт, в него се намират и гръцки артефакти, открити по време на изграждането на системата.[35] Атинското метро разполага с 387 служители и експоатира две от трите линии на метрото; именно втора и трета линия, изградени предимно през 90-те години на миналия век, като първоначалните участъци са отворени през януари 2000 г. Всички маршрути преминават изцяло под земята, като 42 влака, които се състоят от 252 вагона, работят в рамките на мрежа с дневна заетост от 550 000 пътници.[36]

Трамваи

Athens Tram Peace and Friendship terminal
Трамваи

Трамвайната мрежа на Атина се състои от 35 трамвая, които обслужват 48 станции, обслужва се от 345 души персонал, като дневно превозваоколо 65 000 пътници.[37]

Летище

Атина се обслужва от Международното летище в Атина, разположено в близост до град Спата, в източната част на Месогия, на около 35 км източно от Атина.[38] Летището, наградено с наградата „Европейско летище на 2004 годината“[39], е предназначено за разширяването на въздушния транспорт в югоизточна Европа и е построено за 51 месеца и струва 2,2 милиарда евро. В него работят 14 000 служители.

Магистрали

Две главни магистрали на Гърция започват в Атина, а именно A1 / E75, която преминава през градската част на града от Пирея, на север към втория по големина град в Гърция – Солун, и A8 / E94 на запад, към Патра. Преди тяхното завършване голяма част от пътния трафик използваха GR-1 и GR-8.

Култура

Културни институции

Атина е дом на над 148 театъра, повече от всеки друг град в света, включително древния Herodes Atticus Theater, в който се провежда Атинският Фестивал от май до октомври всяка година.

В Атина се провеждат многобройни музикални и театрални фестивали. Планетариумът в Атина е един от най-добре оборудваните цифрови планетариуми в света. Руините около и на Акропола привличат над 10 милиона посетители на година.

Едни от най-известните музеи са:

Attica 06-13 Athens 02 Archaeological Museum

Националният исторически музей на Гърция

Byzantine Museum of Athens.1

Византийският музей̀

Stoa in Athens

Музеят на Древната Агора̀

Архитектура

През по-голямата част от XIX век атинската архитектура е доминирана от неокласицизма, с отделни отклонения като еклектизма, продължил и в началото на XX век. Старият кралски дворец е първата по-значима обществена сграда след освобождението на Гърция, построена между 1836 и 1843 година. В средата и втората половина на столетието Теофил фон Хансен и Ернст Цилер участват в изграждането на множество неокласически сгради, като Атинската академия и Запейона. Цилер проектира и множество частни сгради в централната част на града, които с времето стават обществена собственост, обикновено в резултат на дарения, като строения от Хайнрих Шлиман днешен Нумизматичен музей.

От 20-те години на XX век модернизмът, включително баухаус и ар деко, започват да оказват силно влияние върху гръцката архитектура. Голям брой сгради в този стил има в квартал Колонаки и някои части от центъра на града, а през този период е построен и новият квартал Кипсели.[40]

През 50-те и 60-те години, при бързото разрастване и развитие на града, водеща роля започват да играят други направления, като интернационалния стил. Центърът на града е основно реконструиран, при което са разрушени много неокласически сгради. Архитектите от този период използват материали като стъкло, мрамор и алуминий, като често смесват съвременни и класически елементи.[41] През този период по големи обекти в Атина работят световноизвестни архитекти, като Валтер Гропиус, който проектира сградата на американското посолство, и Ееро Сааринен с източния терминал на Международно летище „Елиникон“.

Спорт

Атина има дългогодишна традиция в спорта и спортните събития и е дом на най-значимите клубове в гръцкия спорт – Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК. Градът има голям брой спортни съоръжения, а също така е бил домакин на няколко спортни събития от международно значение.

Атина е домакин на летните олимпийски игри два пъти, през 1896 и 2004 година. Игрите от 2004 г. вдъхновяват разработването на Олимпийския стадион в Атина, който след това печели репутацията на един от най-красивите стадиони в света, както и на един от най-интересните съвременни паметници.[42] Най-големият стадион в страната е бил домакин на два финала на Шампионската лига, през 1994 и 2007. Другият основен стадион в Атина, разположен в местността Пиреос, е стадион Караискакис, построен 1896 г., обновен е през 1960-те и напълно е реконструиран през 2004 г. През 1971 г. на него се играе финалът за купата на носителите на купи. Атина е домакин на Евролигата три пъти, първият през 1985 г. и вторият през 1993 г. и последният през 2007 на Олимпийската зала. Провеждани са и голям брой събития от други спортове като лека атлетика, волейбол, водна топка т.н.

Личности

Външни препратки

Бележки

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 4 януари 2018.
  2. Beekes 2009, с. 29.
  3. Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια 1927, с. 30.
  4. а б urbanheatisland.info 2009.
  5. parnitha-np.gr 2006.
  6. Founda 2011, с. 7 – 41.
  7. BBC 2011.
  8. hnms.gr 2012.
  9. Μαυρογιάννης 1981, с. 29.
  10. eib.org 2009.
  11. Giannopoulou 2011, с. 16 – 28.
  12. а б в esciencenews.com 2009.
  13. wmo.asu.edu 2009.
  14. а б Tung 2001, с. 266.
  15. Giannakopoulos 2010, с. 745 – 752.
  16. Katsoulis 1985, с. 1296 – 1302.
  17. Stathopoulou 2005, с. 108 – 112.
  18. Santamouris 2001, с. 201 – 216.
  19. Ethnos.gr 2010.
  20. Immerwahr 1971.
  21. Osborne 2009.
  22. Lewis 2010, с. 34.
  23. Ajuntament de Barcelona 2014.
  24. os.dc.gov 2014.
  25. chicagosistercities.com 2014.
  26. а б ypes.gr 2007.
  27. kedke.gr 2014.
  28. а б statistics.gr 2014.
  29. www.proastiakos.gr
  30. www.tramsa.gr
  31. www.oasa.gr
  32. www.oasa.gr
  33. www.minpress.gr
  34. www.oasa.gr
  35. www.culture.gr
  36. www.oasa.gr
  37. www.tramsa.gr
  38. www.aia.gr
  39. www.aia.gr
  40. Φεσσά – Εμμανουήλ 2009, с. XXI, XXV.
  41. Φεσσά – Εμμανουήλ 2009, с. XXXI.
  42. Rizzo 2004.
Цитирани източници
  • Barcelona internacional – Ciutats agermanades. // Ajuntament de Barcelona, 2014. Архивиран от оригинала на 27 август 2011. Посетен на 19 ноември 2014. (на каталонски)
  • Greece snow: Bad weather brings chaos to Athens roads. // bbc.com. BBC, 2011. Посетен на 19 ноември 2014. (на английски)
  • Beekes, Robert S. P. Etymological Dictionary of Greek. Brill, 2009. (на английски)
  • Athens – Chicago Sister Cities. // chicagosistercities.com. chicagosistercities.com, 2014. Посетен на 19 ноември 2014. (на английски)
  • ΕΡΓΟ ΑΝΑΒΑΘΜΙΣΗΣ ΔΙΥΛΙΣΤΗΡΙΟΥ ΕΛΕΥΣΙΝΑΣ. // eib.org. eib.org, 22 юни 2007. Посетен на 3 октомври 2014. (на гръцки)
  • European Space Agency to help Athens become bearable in summer. // esciencenews.com, 2009. Архивиран от оригинала на 11 април 2010. Посетен на 17 април 2010. (на английски)
  • Οι πρώτοι... Αθηναίοι – τεχνες, πολιτισμος. // Ethnos.gr. Ethnos.gr, 2010. Посетен на 25 януари 2010. (на гръцки)
  • Founda, D. Evolution of the air temperature in Athens and evidence of climatic change: A review. // Advances in Building Energy Research 5 (1). 2011. p. 7 – 41. (на английски)
  • Giannakopoulos, C. et al. The impact of climate change and urban heat islands on the occurrence of extreme events in cities. The Athens case. // Proc. of the 10th International Conference on Meteorology, Climatology and Atmospheric Physics, Patras, Greece, 25th–28 May 2010. 2010. p. 745 – 752. (на английски)
  • Giannopoulou, K. et al. On the characteristics of the summer urban heat island in Athens, Greece. // Sustainable Cities and Society 1. 2011. p. 16 – 28. (на английски)
  • ΚΑΥΣΩΝΑΣ. // hnms.gr, 2 май 2012. Посетен на 3 октомври 2014. (на гръцки)
  • Immerwahr, S. The Athenian Agora XII: the Neolithic and Bronze Ages. Princeton, 1971. (на английски)
  • Katsoulis, B.D. et al. Indications of the Urban Heat Island in Athens, Greece. // Journal of Applied Meteorology 24 (12). 1985. p. 1296 – 1302. (на английски)
  • FEKB129211082010 (PDF). // kedke.gr. kedke.gr, 2014. Посетен на 27 ноември 2014. (на гръцки)
  • Lewis, John David. Nothing Less than Victory: Decisive Wars and the Lessons of History. Princeton University Press, 2010. ISBN 9781400834303. (на английски)
  • DC Sister Cities. // os.dc.gov. os.dc.gov, 2014. Посетен на 19 ноември 2014. (на английски)
  • Osborne, Robin. Greece in the Making 1200 – 479 BC. Routledge, 2009. ISBN 978-0415469920. (на английски)
  • Welcome to the National Park of Parnitha!. // parnitha-np.gr. parnitha-np.gr, 2006. Посетен на 10 ноември 2014. (на английски)
  • Rizzo, Demetrio. Athens Olympic Stadium. // athens-today.com. athens-today.com, 2004. Посетен на 10 ноември 2014. (на английски)
  • Santamouris, M. et al. On the impact of Urban Climate to the Energy Consumption of Buildings. // Solar Energy 70 (3). 2001. p. 201 – 216. (на английски)
  • Stathopoulou, M. et al. Assessing the thermal environment of major cities in Greece. // International Conference „Passive and Low Energy Cooling for the Built Environment“, May 2005, Santorini, Greece. 2005. p. 108 – 112. (на английски)
  • [www.statistics.gr/portal/page/portal/ESYE/BUCKET/General/resident_population_census2011.xls  Detailed census results 2011 (XLS)]. // statistics.gr. statistics.gr, 2014. Посетен на 27 ноември 2014. (на гръцки)
  • Tung, Anthony. The City the Gods Besieged. New York, Three Rivers Press, 2001. ISBN 0-609-80815-X. (на английски)
  • Focus on Athens. // UHI Quarterly Newsletter, Issue 1, May 2009, page 2. urbanheatisland.info, 2009. Посетен на 18 март 2011. (на английски)
  • Europe's highest temperature. // wmo.asu.edu. wmo.asu.edu, 2009. Посетен на 3 април 2009. (на английски)
  • Characteristics. // ypes.gr. ypes.gr, 2007. Архивиран от оригинала на 4 януари 2007. Посетен на 6 януари 2007. (на гръцки)
  • Μαυρογιάννης, Κωνσταντίνος. Παρατηρήσεις επί του κλίματος των Αθηνών και της ενεργείας αυτού επί της ζωϊκής οικονομίας. Αθήναι, 1981. (на гръцки)
  • Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια, II. Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια, 1927. (на гръцки)
  • Φεσσά – Εμμανουήλ, Ελένη. Ελληνική Αρχιτεκτονική Εταιρεία: Αρχιτέκτονες του 20ού αιώνα: Μέλη της Εταιρείας. Ποταμός, 2009. ISBN 978-960-6691-38-6. (на гръцки)
Аполодор

Аполодор (на гръцки: Ἀπολλόδωρος ὁ Ἀθηναῖος) е древногръцки писател, филолог и архитект, работил в средата на 2 век пр.н.е., известен преди всичко с трудовете си „Хроника“ (Chronika) и „За боговете“ (Peri theon). Син е на Асклепиад от Атина. Учи при родоския философ Панетий Родоски, както и при Аристарх Самотракийски. Работи в Александрийската библиотека, а след 146 г. пр.н.е. – в Пергамон. Живота си завършва в Атина след 120 г. пр. Хр.Макар да се води автор на „Митологическа библиотека“ (позната и само като „Библиотека“) – единственият пълен древен труд по древногръцка митология, той се датира едва след 61 г. пр.н.е.

Атика

Атика (на гръцки: Αττική, Атики – крайбрежна страна) е една от 13-те области на Република Гърция, с обща площ 3808 км2, което представлява 2,9% от общата площ на страната.

Атина (богиня)

Атина в древногръцката митология е богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии.

Атина е известна със спокойния си нрав, както и с това, че води битки само със справедливи каузи, никога безпричинно.

Изобразявана е като проницателната приятелка на герои, като богинята покровителка на геройски начинания.

Тя е една от главните фигури в древногръцката митология и по своята значимост е равна на Зевс, а в периода на матриархата в митологията, даже го превъзхожда.

Според по-късни митове тя е дъщеря на Зевс и Метида, но не Метида родила детето. Зевс се страхувал, че съпругата му може да роди син, който да вземе властта на Олимп, и погълнал бременната си жена. Метида обаче родила дъщеря и почнала да кове в стомаха му шлем за нея. Зевс получил силно главоболие и повикал на помощ Хефест, който да разцепи главата му, за да го отърве от болката. Оттам излиза Атина с целия си блясък и с нов лъскав шлем. Родена от главата на Зевс, тя била най-мъдрата богиня и Гръмовержецът често се съветвал с нея.

Има мит, според който Атина и Посейдон се състезавали кой от тях да бъде покровител на гръцката столица. Гражданите решили да приемат покровителството на този бог, който направи по-добър подарък на града. Посейдон подарил извор, но водата била солена като морската и не ставала за пиене. Атина подарила маслиново дръвче, на което може да се ядат плодовете, да се прави зехтин и да се използва за дървесина. Така Атина спечелила правото да е покровителка на града и хората нарекли града на нейно име.

Освен че е богиня на войната, Атина е също девица и защитничка на целомъдрието. Нейни символи сред животните са змията, олицетворяваща мъдростта, и совата. Херодот разказва, че в храма на богиня Атина в гръцката столица имало огромна змия, пазителка на храма. Сова и змия охранявали и двореца.

Гърция

Гъ̀рция, официално Република Гърция (на гръцки: Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика, с високи доходи на населението и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света). Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година, на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005. Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.

Древна Атина

Древна Атина (на гръцки: Αρχαία Αθήνα) е полис в Атика, който от 5 век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.

Древна Атина е демокрация и в този смисъл се разглежда като прототип за класическо такова държавно управление, като същевременно е и център на класическата философия и театралното изкуство през античността.

Археологическите разкопки и проучвания на древния град започват през 1830-те, но същите придобиват систематичен характер едва през 1870-80-те години, когато се формират три археологически школи: френска, немска и английска. Съхранилите се до днес литературни източници и археологическият материал дават възможност да се възстанови с малки изключения цялата древна и антична история на атинския полис. Основен литературен източник за тази история е „Атинска полития“ от Аристотел (4 век пр.н.е.).

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г. пр. Хр.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на западната цивилизация, на съвременната демокрация и на Олимпийските игри. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култура (на западната философия, основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезията).

Древните гърци обитават територията на днешна Гърция на континента и островите, но също така и малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.

Древна Спарта

Древна Спарта (на гръцки: Σπάρτη – Спарти) е полис в Древна Гърция, на полуостров Пелопонес, намиращ се в подножието на планината Тайгет. Днешният му наследник е едноименният гр. Спарта.

В Античността Спарта е войнствен полис, в чиято територия попадат целите области Лакония и Месения. Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски са се плашили цяла Древна Елада. Самата Спарта е била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Тя е основана от дорийски заселници, през 8 век преди Христа. Населението на Древна Спарта се разделя на няколко категории: гражданите, наречени „равни“, участвали в Народното събрание. Тяхно основно задължение било да служат на армията на полиса. Те притежавали земя, но не я обработвали. Периеките също били свободни хора, които можели да търгуват и притежават земя. Те също били задължени да участват в армията. Илотите били поробени месенци и ахейци. Те не били изселвани от родните им места, но обработвали земите на гражданите и плащали данък за нея.

Спарта имала олигархично управление. Съветът на старейшините, който вземал политическите решения, се състоял от 2 наследствени царе и 28 пожизнено избрани от събранието на гражданите старейшини, на възраст над 60 години. Единствено гражданите – около 5000 души, вземали участие в Народното събрание и можели да приемат или отхвърлят решенията на Съвета на старейшините. Цялото възпитание на момчетата било посветено на военна подготовка. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.

През 546 г. пр. Хр. в градовете с гръцко население в западните части на Мала Азия е имало негодувания. Те са породени от завземането на древната държава Лидия от Персия, която накърнява икономическите им интереси, тъй като налага по-високи данъци. Персийската флота е далеч по-мощна от тази на гръцките градове и спира връзката им с Черно море. Освен това гърците в западните малоазийски градове са принудени да бъдат на строежите на персите и да бъдат част от войските им. Всичко това довежда до общо въстание на поробените от Персия гърци. Въстанието, наречено още Йонийско въстание, е подкрепено от Атина и Еретрия и избухва в Милет, но е бързо потушено от Персия. Град Милет е превзет и опустошен, а персите започват подготовка за наказателна акция към Атина и Еретрия. Първият отпор на атиняните е даден при Маратонското поле, където персите са обърнати в бяг. В името на борбата срещу мощната империя гръцките полиси се обединяват в Общоелински морски съюз, в който се включва и Спарта. След продължителните гръко-персийски войни елините печелят битката и близо 2 десетилетия Персия престава да бъде заплаха за Елада. Но след войните Спарта и Атина се изправят една срещу друга в борба за надмощие в Древна Гърция. Конфликтът между двата полиса довежда до Пелопонеската война, спечелена от Спарта, чието превъзходство в Гърция е наречено спартанска хегемония. То обаче трае само до поражението през 371 пр.н.е. при Левктра, когато спартански хоплити в пълно въоръжение за първи път са победени в бой от тиванците начело с Епаминонд.

По-късно, по времето на Александър Велики, през 336 пр.н.е. Спарта е само сянка на предишното си величие и се принуждава да стане членка на Ахейската лига.

Спарта възниква към 10 в. пр.н.е. по долината на река Евротас. Поради социалната структура и държавното си устройство Спарта заема особено място между гръцките полиси. То дава повод на нея да се гледа още през древността като нещо изключително. През 740 – 720 г. пр.н.е. започва първата месенска война, последвана от втора (650 – 620 г. пр.н.е.). Войните завършват с пълно завоевание на областта и с поробване на местното население.

Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите ѝ институции в строго йерархични. Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинение на отделната личност пред нея.

През 8 – 6 в. пр.н.е. в обществото се оформят 3 основни класи: спартанци, периеки и илоти. Спартанците са жители на Спарта – представители на господстващата военна върхушка. Те образуват т.н. спартански демос, включващ семействата им. Мъжете се занимават само с военно дело и не вземат участие в земеделието, занаятите и търговията. Периеките – (тези, които живеят наоколо) са вероятно потомци на предишните ахейски жители. След завземането на земите им те са подчинени съюзници. Те запазват личната си свобода, но не се ползват с никакви политически права, плащат данъци и не могат да встъпват в брак със спартанците. В ръцете на периеките са занаятите и търговията. Периеките участват и в бойните действия, но са в отделна група от спартанците и ги използват като помощни отряди. Илотите са поробеното население в Месения. Те се занимават със земеделието, като се изхранват главно с него. В ежедневието илотите са под постоянно наблюдение и се отличават от всички с особеното си облекло. За да се предотвратят каквито и да е опити за въстание, всяка година държавата прилага предпазни мерки, като спартанците се пръскат из цялата страна и избиват най-смелите и енергичните сред илотите.

Държавният строй в Спарта е пригоден за военизирана аристократична робовладелска държава. Начело на държавата стоят двама наследствени царе – базилевси или още наричани архигети. Произхождат от два аристократични рода – дорийски и ахейски. Вторият орган на управление е герузията – съветът на старейшините. Той е съставен от 28 души – геронти. Висшата власт принадлежи на народното събрание – апела. В нея влизат всички спартанци, навършили 30 години.

Към Спарта със силата на оръжието се присъединяват и Елида, Сикион, Коринт, Егина, в съюза не влизат само Аргос и Ахея. По този начин през втората половина на 6 в. пр.н.е Спарта започва активно да се намесва и във вътрешните работи на Средна Гърция.

Атина и Спарта заемат главно място сред многобройните градове и държави в Древна Гърция. Съперничеството между тях играе важна роля в Древногръцката история на 4 век пр.н.е.

Атина и Спарта имат различно държавно устройство, различни традиции и начин на живот. Атина е оживен търговски град, в който непрекъснато прииждат граждани от другите полиси. Върховната власт в Атина е оглавена от народно събрание, в което се обсъждат и решават главни за града въпроси чрез гласуване. Могъщата и богата Атина става най-големият търговски и културен център на Древна Гърция, привличащ знаменити поети, историци и философи.

Спарта е управлявана от двама царе и висши длъжностни лица. Спартанското общество се подчинява на строги военни закони. Градът разполага със силна дисциплина и великолепно обучена армия. В резултат на реформите на Клистен и Перикъл Атина става родина на демокрацията. Право да гласуват и да заемат държавни длъжности имат всички атински граждани. От това право са лишени жените, чужденците и, разбира се, робите. В 400 г. пр.н.е. благодарение на мощния си флот Атина контролира корабоплаването в Егейско море и в много от гръцките колонии.

Тя контролирала със силната си воля съюзниците си и безпощадно потушава с военна сила всяка тяхна съпротива и опит и да излязат от съюза. Много от народите плащат данъци на атинската хазна, за да си осигурят защита и преимущества в търговията. В Атина са издигнати величествени храмове и обществени сгради, украсени с великолепни скулптури.

Настъпва подем в областта на духовния живот. Постиженията на атинските поети, философи и математици допринасят за развитието на гръцката култура. Създадените в този период творения на изкуството стават в следващия век обект за подражание, затова са смятани за класически. От тук идва наименованието на този период в древногръцката история. Свой принос към културата на класическа Гърция имат и много други гръцки полиси – Коринт, Тива, Самос, Византион. Тъй като са по-малки и не толкова силни, колкото Атина и Спарта, те са принудени да се съюзят или с единия, или с другия от големите съперници.

Отношението на спартанците към своите роби – илоти, е много жестоко. През 464 г. пр.н.е. илотите се разбунтуват, което продължава близо 20 години. За потушаването на бунта на помощ се притичат и други гръцки градове, но спартанците се справят едва когато създават специална армия за борба срещу робите – първата „държавна полиция“. След края на войната в държавата на спартанците започва голяма криза, след която Спарта не се възстановява никога повече. Спартанските жени също са обучавани военно. В сравнение с другите гръцки градове държави, жените в Спарта имат много повече права и свободи. Те живеят в градовете, често без своите мъже и се занимавали предимно с мъжки професии като например търговия.

Керамика

Керамиката (на старогръцки: κέραμος – глина) е общото наименование на изделия от неорганични, неметални материали (например глина) и техните смеси с минерални добавки. Изделията се използват за домакински съдове, стенна украса и други. Тя намира приложение в строителството, архитектурата, медицината, науката и дома.

В по-общ смисъл терминът се използва от 19 в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, откъдето впоследствие така се именуват всички глинени съдове. Същото име носи и квартал в древна Атина населен предимно с грънчари.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. Керамичните изделия са също така и добри топлоизолатори. Професионално керамика днес се изучава в Троян (троянска керамика) (Национална Гимназия за Приложни Изкуства „Проф. Венко Колев“) и Национална художествена академия в гр. София.

Летни олимпийски игри

Летните олимпийски игри са най-голямото международно спортно събитие, в което спортисти от цял свят се състезават в различни спортове. Провеждат се на всеки 4 години.

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г., когато се провеждат I летни олимпийски игри в Атина.

Следващите олимпиади са:

1900 — II летни олимпийски игри в Париж

1904 — III летни олимпийски игри в Сейнт Луис

1906 — Неофициални летни олимпийски игри в Атина

1908 — IV летни олимпийски игри в Лондон

1912 — V летни олимпийски игри в Стокхолм

1916 — Поради Първата световна война не се провеждат VI летни олимпийски игри в Берлин.

1920 — VII летни олимпийски игри в Антверпен

1924 — VIII летни олимпийски игри в Париж

1928 — IX летни олимпийски игри в Амстердам

1932 — X летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1936 — XI летни олимпийски игри в Берлин

1940 — Поради Втората световна война не се провеждат XII летни олимпийски игри в Токио/Хелзинки.

1944 — Поради Втората световна война не се провеждат XIII летни олимпийски игри в Лондон.

1948 — XIV летни олимпийски игри в Лондон

1952 — XV летни олимпийски игри в Хелзинки

1956 — XVI летни олимпийски игри в Мелбърн и Стокхолм

1960 — XVII летни олимпийски игри в Рим

1964 — XVIII летни олимпийски игри в Токио

1968 — XIX летни олимпийски игри в Мексико

1972 — XX летни олимпийски игри в Мюнхен

1976 — XXI летни олимпийски игри в Монреал

1980 — XXII летни олимпийски игри в Москва

1984 — XXIII летни олимпийски игри в Лос Анджелис

1988 — XXIV летни олимпийски игри в Сеул

1992 — XXV летни олимпийски игри в Барселона

1996 — XXVI летни олимпийски игри в Атланта

2000 — XXVII летни олимпийски игри в Сидни

2004 — XXVIII летни олимпийски игри в Атина

2008 — XXIX летни олимпийски игри в Пекин

2012 — XXX летни олимпийски игри в Лондон

2016 — XXXI летни олимпийски игри в Рио де Жанейро

Летни олимпийски игри 1996

XXVI летни олимпийски игри се провеждат в Атланта, Съединените американски щати от 19 юли до 4 август 1996 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са Атина, Белград, Манчестър, Мелбърн и Торонто.

По случай стогодишния олимпийски юбилей на церемонията по откриването е поканен най-възрастният жив олимпийски медалист — словенецът Леон Щукел.

В олимпийската програма правят дебют спортовете плажен волейбол, планинско колоездене и софтбол.

На 27 юли в олимпийския парк при бомбен атентат загиват двама души, а 111 са ранени.

Журналистът Лоурънс Донегън определя игрите като „организационен хаос“ и „комерсиална алчност“.

Летни олимпийски игри 2004

XXVIII летни олимпийски игри се провеждат в Атина, Гърция през август 2004 г.

Те са резултат на огромни инвестиции (около 10 млрд. евро), преодоляване на сериозни проблеми (системата за сигурност е причина за спорове) и най-вече на желанието на гърците да върнат игрите в античната им родина.

Участие взимат около 11 000 спортисти, от които около 100 са българи.

Градът е посетен от 150 000 туристи по време на Игрите. 31 спортисти са уличени в употреба на допинг.

Национален отбор по футбол на Гърция

Национален отбор по футбол на Гърция е отборът, които представлява гръцката държава във всички международни турнири на УЕФА И ФИФА

Национална библиотека на Гърция

Националната библиотека на Гърция (на гръцки: Εθνική Βιβλιοθήκη) се намира в близост до центъра на Атина. Тя е проектирана от датския архитект Теофил фон Хансен, като част от неговата известната трилогия на нео-класически сгради, включваща Академията на Атина и оригиналната сграда на Атинския университет. Тя е основана от Йоан Каподистрия.

Библиотека разполага с над 4500 гръцки ръкописа, една от най-големите колекции с гръцка азбука. Там се съхраняват много хрисовули и архивите на гръцката революция.

Сред притежанията на библиотеката са кодекс от четирите евангелия, приписвани на книжник Матей; ръкопис с унциален шрифт, фрагмент от Евангелието на Матея от 6 век, Flora Graeca Sibthorpiana на английския ботаник Джон Сибторп; Rigas' Chart по Ригас Велестинлис; The Large Etymological Dictionary, исторически византийския речник; и първото издание на Омирския епос и химни.

Пелопонески войни

Пелопонеските войни представляват военен конфликт в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта. Протичат в периода 431 – 404 пр.н.е.

През втората половина на 5 век пр. Хр., борбата за хегемония в гръцкия свят, водена между Атинското Архе и Пелопонеския съюз, довежда до многогодишни военни действия, известни под името Пелопонески войни, водени в периода 431 – 404 г. пр. Хр. Конфликтът е предизвикан главно от търговските интереси на полисите, особено след като Атинският полис основава колонията Турии в Южна Италия. Атина жъне успехи при размяната със Магна Греция, а керамиката ѝ постепенно измества тази на другите производствени центрове. Заетите позиции изострят конкуренцията с Древен Коринт и Мегара и заплашват атинското надмощие да се разпростре върху целия Западен и Северен Пелопонес.

Посейдон

Посейдон, Посидо́н или Посидаон (на старогръцки: Ποσειδών, микен. po-se-da-o , беотийска форма Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея , брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес.

Той е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет.

Атрибути на Посейдон са тризъбец и кон.

Тезей

Тезей (на гръцки Θησεύς, Theseus) в гръцката митология е легендарен владетел на Древна Атина (1259/1258 пр.н.е.)

Бил е в подземното царство и в двореца на цар Минос – така нареченият лабиринт. Тезей убил минотавъра с помощта на Ариадна. Баща му Егей (син на Посейдон и Етра) го чакал с нетърпение в Атина. От радост, че е победил чудовището, Тезей забравил да сложи бяло платно на кораба си. Уговорката била, че ако Тезей е жив, платната на кораба трябва да са бели, ако е мъртъв обаче – черни.

Когато видял черните платна, Егей се хвърлил в морето, което оттогава носи неговото име – Егейско море.

ФК АЕК Атина

АЕК е спортен клуб от град Атина, Гърция. Името му е съкращение от Атлитики Еносис Константинуполеос, което означава Константинополски спортен съюз.

ФК Панатинайкос

ФК Панатинайкос (на гръцки: ΠΑΕ Παναθηναϊκός Α.Ο. panaθinaiˈkos, слушай), пълно име Спортно общество „Панатинайкос“ (на гръцки или Παναθηναϊκός Αθλητικός Όμιλος; Панатинайкос Атлитикос Омилос, букв. „Всеатински спортен клуб“) е известен гръцки футболен отбор от град Атина.

Херодот

Херодот (на старогръцки: Ἡρόδοτος) е древнрогръцки историк, роден около 484 г. пр.н.е. в град Халикарнас в Западна Мала Азия. Има сведения, че е починал приблизително в 425 г. пр.н.е. в Турии, Южна Италия. Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина и по майчина линия, от който произхожда. Предприема продължителни обиколки из Европа, Азия и Африка, като събира ценна историческа и географска информация. По-голямата част от живота си Херодот прекарва в Атина, по времето на Перикъл и Софокъл, с когото се е срещал. Изложението му дава основания да се смята, че е живял в Атина или поне в централна Гърция по време на началото на Пелопонеските войни (431 г. пр.н.е.) и че произведението му е вече известно към 425 г. пр.н.е.. Около 443 г. пр.н.е. заминава за Магна Греция с група гръцки колонисти и участва в основаването на гр. Турии, където вероятно прекарва последните години от живота си.

Известен е преди всичко с първата книга от исторически характер История (Херодот) поради което е наричан „баща на историята“.

Flag of Europe.svg Столици на страните-членки на Европейския съюз
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.