Астроном

Астроном или астрофизик е учен, чиято област на изследвания обхваща астрономията или астрофизиката.

Счита се, че астрономията е основана в древен Вавилон от персийски жреци, наричани още маги. Последните изследвания на вавилонски записи показват тяхната изключителна точност спрямо разположението на звездите от древното небе. След вавилонците, египтяните поставят акцент върху наблюдението на звездното небе.

За разлика от повечето учени, астрономите не могат да манипулират и не са в директен контакт с небесните тела, което им налага да разчитат основно на наблюдения за да направят открития. В най-честия случай, астрономите използват телескопи или други наблюдателни уреди за извършането на такива наблюдения.

13 юли

13 юли е 194-тият ден в годината според григорианския календар (195-и през високосна). Остават 171 дни до края на годината.

2 век

2 век започва на 1 януари 101 г. и свършва на 31 декември 200 г.

M10

Тази статия се отназя за астрономическият обект. За американския "танкоубиец" вижте M10 Wolverine.

М10 (също познат като Месие 10 или NGC 6254) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Змиеносец.

М10 има ширина 83 светлинни години и съдържа само 4 променливи звезди. Разположен на дистанция 16000 светлинни години, този куп от 7” има диаметър 15.1 дъгови минути (повече от половин Луна), което отговаря на линеен диаметър от около 70 светлинни години. Този звезден куп се отдалечава от нас със скорост 69 км/секунда.

Открит е от френския астроном Шарл Месие през 1764 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 6254.

Разстоянието до М10 e изчислено на около 14 300 светлинни години.

M11

М11 (също познат като NGC 6705) е разсеян звезден куп в съзвездието Щит. Съдържа над 2900 звезди, което го прави един от най-богатите и компактни разсеяни звездни купове в галактиката.

Открит е от германския астроном Готфрид Кирх през 1681 година.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 6705.

Разстоянието до М11 e изчислено на около 6200 светлинни години.

M28

М28 (също познат като Месие 28 или NGC 6626) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Стрелец.

Купът е открит от френския астроном Шарл Месие през 1764 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 6626.

М28 има ширина 60 светлинни години. Разстоянието до М28 e изчислено на около 19 000 светлинни години.

M3

М3 (също познат като NGC 5272) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Ловджийски кучета.

М3 има ширина 90 светлинни години и съдържа над 500,000 звезди, което прави купа един от най-големите кълбовидни звездни купове в нашата галактика.

M3 също съдържа голям брой променливи звезди. Открити са 212 променливи, 186 периода са изчислени – много повече, отколкото в останалите сферични купове в Млечния път. Неговия магнитуд е 6.2, има ректасцензия 13:42.2 и деклинация +28:23 градуса. Може да се наблюдава с бинокъл или малък телескоп.

Открит и каталогизиран е от френския астроном Шарл Месие през 1764 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 5272.

Разстоянието до М3 e изчислено на около 33 900 светлинни години.

M34

М34 (също познат като NGC 1039) е разсеян звезден куп в съзвездието Персей. Съдържа над 100 звезди.

Открит е от италианския астроном Джовани Батиста Ходиерна преди 1654 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 1039.

Разстоянието до М34 e изчислено на около 1400 светлинни години.

M35

М35 (също познат като NGC 2168) е разсеян звезден куп в съзвездието Близнаци.

Открит е от италианския астроном Жан-Филип Лоа дьо Шезо през 1745 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 2168.

Разстоянието до М35 e изчислено на около 2800 светлинни години.

M36

М36 (също познат като NGC 1960) е разсеян звезден куп в съзвездието Колар. Съдържа около 60 звезди

Открит е от италианския астроном Джовани Батиста Ходиерна преди 1654 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 1960.

Разстоянието до М36 e изчислено на около 4100 светлинни години.

M37

М37 (също позната като NGC 2099) е най-богатия разсеян звезден куп в съзвездието Колар. Съдържа над 500 звезди.

Открит е от италиански астроном Джовани Батиста Ходиерна преди 1654 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 2099.

Разстоянието до М37 e изчислено на между 3600 и 4700 светлинни години.

M46

М46 (също познат като NGC 2437) е разсеян звезден куп в съзвездието Кърма.

Открит е от френския астроном Шарл Месие през 1771 г.

В Нов общ каталог се води под номер NGC 2437.

Разстоянието до М46 e изчислено на около 5400 светлинни години.

M64

М64 (също позната като NGC 4826) е спирална галактика в съзвездието Косите на Вероника. Популярното име на галактиката на английски е Black Eye Galaxy.

Открита е от английския астроном Едуард Пижот през 1779 г. В Нов общ каталог се води под номер NGC 4826.

Намира се на 24 милиона светлинни години от Земята.

M9

М9 (също познат като Месие 9 или NGC 6333) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Змиеносец.

Открит и каталогизиран е от френския астроном Шарл Месие през 1764 г. В Нов общ каталог се води под номер NGC 6333.

М5 има ширина 45 светлинни години и съдържа 13 променливи звезди. Разстоянието до М9 e изчислено на около 25 800 светлинни години. М9 е един от най-близките кълбовидни звездни купове до центъра на Млечения път намирайки се на разстояние от 5500 светлинни години.

Антъни Хюиш

Антъни Хюиш (на английски: Antony Hewish) е британски астроном, носител на Нобелова награда за физика за 1974 г., за неговите приноси в радиоастрономията, включително ролята му за откриването на пулсарите.

Градус Целзий

Градус Целзий (означение °C) е единица за измерване на температура. Наименувана е на шведския астроном Андерс Целзий (Anders Celsius) (1701 – 1744), който пръв предлага подобна система през 1742 г. Използва се в Международната система единици (SI) наред с келвина (K).

По ска̀лата на Целзий 0,01 °C е тройната точка на водата, а един градус е 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула. Преди 1954 г. ска̀лата е дефинирана с точката на замръзване на водата (0 °C) и точката ѝ на кипене (100 °C) при атмосферно налягане от 1 атмосфера.

Първоначалното определение на градус Целзий зависело от определението на стандартното атмосферно налягане, тъй като и температурата на кипене на водата, и температурата на топене на леда зависят от налягането. Това не е много удобно за стандартизация на единица за измерване. Затова, след приемането на келвина (K) като основна единица за измерване на температурата, определението за градус Целзий е преразгледано.

Съгласно съвременното определение, един градус Целзий е равен на един келвин (K), но нулата от скалата на Целзий е установена така, че температурата на тройната точка на водата е равна на 0,01 °C. В резултат, скалите на Целзий и на Келвин са отместени на 273,15 единици:

Клавдий Птолемей

Клавдий Птолемей (на гръцки: Κλαύδιος Πτολεμαίος; на латински: Claudius Ptolemaeus), известен и само като Птоломей или Птолемей, е египетски географ, астроном и астролог, разработил математическата теория за движението на планетите около неподвижната Земя, която ни позволява да се изчисли позицията им на небето. Заедно с теорията на движението на Слънцето и Луната, това е т.нар. Птолемеева система на света.

Юлиански календар

Юлианският календар (наричан също „стар стил“) е предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е. (708 AUC) като реформа на римския календар.При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският астроном и математик Созиген създава на основата на римския календар нов календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.През 20 и 21 век датата, според юлианския календар, е 13 дни преди грегорианската дата, а след 2100 г. несъответствието ще се разширява.

През 44 година пр. н. е. по инициатива на Марк Антоний, в памет на Юлий Цезар месец Квинтили е преименуван на Юлиус, от където произлиза съвременното му име Юли. Аналогично през 23 г. пр. н. е. по инициатива на Римския Сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Aвгустус, наричан днес Aвгуст. Гръцкият астроном Метон (около 400 г. пр.н.е.) открива, че 235 синодични месеца съвпадат по продължителност с 19 слънчеви тропични години (имат 6940 денонощия). Това е т. нар. цикъл на Метон, който показва, че ако първият месец на лунната година съвпада точно с първия месец на слънчевата година, то след 19 години се повтаря това съвпадение. Благодарение на откритието на Метон съгласуването на лунното изчисление с египетската слънчева година става лесно.

По-трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишния период от юлиански години има не 6939, а 6936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието. Римският християнски монах Дионисий Малки определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим. С това началото на новата ера (н. е.) се слага от рождението на Иисус Христос.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.