Арондисман

Арондисман [на френски: arrondissement - окръг (дословно), от arrondir - окръглям] е административна единица във Франция и в повечето френскоговорещи държави. Терминът се използва също и в Белгия и Нидерландия, където арондисманът е съставен от няколко общини.

Франция има 101 департамента, които са разделени на 342 арондисмана, а те от своя страна се разделят на кантони и общини. Главният град на всеки арондисман се нарича субпрефектура, а когато има град, който е префектура на департамент, тогава този град действа едновременно като префектура и като субпрефектура в съответния арондисман. Най-големите градове - Париж, Лион и Марсилия, са разделени на общински арондисмани (съответстващи на градски райони в България). Те функционират като подразделения на общината и имат собствен кмет.

Въпреки че понякога се определят като окръзи, арондисманите не бива да се бъркат с т.нар. ведомствени окръзи, които са обединения на общините в рамките на един департамент.

AccorHotels Arena

„Пале Омниспорт дьо Пари-Берси“, също така познат под своя акроним ПОПБ, просто „Берси“ или в превод Дворец на спорта „Берси“, е многофункционално закрито спортно съоръжение в Париж, Франция.

Намира се на булевард „Берси“ в едноименния квартал „Берси“, 12-ти арондисман на града (югоизточната част). Разположено е на брега на река Сена.

Има капацитет до 14 768 души. Използва се както за спортни, така и за музикални и други културни изяви.

Елисейски дворец

48.870278, 2.316389

Елисейският дворец (на френски: Palais de l'Élysée – Палѐ дьо л'Елизѐ) е официална резиденция на президента на Френската република.

Разположен е в Париж, 8-ми арондисман, ул. „Фобур Сент Оноре“ (Faubourg Saint-Honoré) 55, недалеч от прочутото авеню „Шанз-Елизе“, което в превод означава „Елисейски полета“ и откъдето е получил името си.

Жусийо (кампус)

Кампусът Жусийо (на френски: Campus universitaire de Jussieu) е университетски кампус в 5-ти арондисман в Париж.

Основната част от него е заета от Университета „Пиер и Мария Кюри“, а по-малка - от учебни корпуси на Университета „Париж Дидро“ и Парижкия институт по геофизика.

Главният вход на кампуса е на едноименния площад. И площадът, и кампусът са наречени на френския род ботаници Дьо Жусийо (Антоан дьо Жусийо, Антоан-Лоран дьо Жусийо и др.), много от които съществено допринесли за развитието на ботаническата градина на намиращия се в съседство на кампуса Национален природонаучен музей.

Кампусът приютява сгради на 1 от най-престижните университети в Европа (Според Шанхайската класация на световните университети за 2009 г. Университетът „Пиер и Мария Кюри“ е на 39-то място в света, 5-то в Европа и 1-во във Франция), а неспиращите повече от десетилетие строителни работи по неговото обезазбестяване му носят славата на „вечен строеж“.

Конкорд (площад)

Площад „Конкорд“ (на френски: Place de la Concorde, в превод площад на Съгласието) се намира в Париж, в началото на Шанз-Елизе, 8-ми арондисман. Сградите представляват пример на строителството от епохата на класицизма.

Площадът е идея на Луи XV, който възлага осъществяването му на главния си архитект през 1755 г. Първоначално представлява заобиколен с ровове осмоъгълник, в чиито ъгли се намират алегорични статуи, символизиращи най-големите и важни градове на Франция. По средата на площада се намира конна статуя на Луи XV.

По време на Френската революция паметникът в средата на площада е заменен от огромна гилотина и името му е сменено на „Площад на Революцията“. Тук са обезглавени Луи XVI и Мария-Антоанета, а по-късно Жорж Дантон и Максимилиан Робеспиер. През 1795 година площадът си възвръща името.

В периода 1787 – 1790 г. над Сена е построен мостът Конкорд, който свързва площада с Бурбонския дворец на отсрещния бряг (днес седалище на Националното събрание).

Друг известен монумент на площада е древноегипетският обелиск, който през 1831 г. е подарен на Франция от Мохамед Али паша, управител на Египет и Судан. Пристига в Париж на 21 декември 1833 година, а е монтиран на мястото му на 25 октомври 1836. Обелискът е висок 23 метра и тежи 250 тона. Наблизо се намира и църквата Света Мария Магдалена – известна като Мадлената.

Монмартър

Монмартър (на френски: Montmartre, от латинското: Mons Martyrtum, което означава „Планината на мъчениците“) е хълм в 18-ти арондисман на Париж, висок около 130 m. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20 век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали.

Името си Монмартър дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дьони, който е обезглавен на това място през около 250 година.

Заради височината и ветровете мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж (в превод Червената мелница).

На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), построена през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал – средище на нощния живот в Париж.

Музей Клюни

Музеят на Клюни с официално име Национален музей на Средновековието (на френски: Musée National du Moyen Âge) е музей, който се намира в Париж, 5-ти арондисман.

На мястото на римски бани през XIII век е построен манастир на ордена Клюни, като през XV век е достроен. По време на Френската революция е национализиран, през 1832 г. става частен музей, който по-късно е изкупен от държавата през 1843 г.

В музея могат да се видят много ценни предмети, запазени от времето на Средновековието. Сред тях са:

гоблени – най-известният е „Дамата и Еднорогът“;

дървени и каменни скулптури (XII – XIII век);

витражи;

миниатюри;

изделия от слонова кост;

ключове, монети, инструменти.

Мулен Руж

„Мулен Руж“ (на френски: Moulin Rouge, Червената мелница) е известно нощно заведение, кабаре в Париж, открито на 6 октомври 1889 г. по случай първата световна изложба. Разположено е в 18-ти арондисман, в близост до прословутия квартал с червените фенери и Плас Пигал.

Залата побира 850 души. В кабарето е играла и българката Фео Мустакова (р. 1909). Тук са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели и други.

Прочутият канкан, който става емблематичен тук, е кадрил по музика на Офенбах. В края на 19 век англичанинът Чарлз Мортън го нарича френч канкан и според него е „ужасно шумен танц, дошъл от Франция“.

Звездите на „Мулен Руж“ стават известни предимно от картините на известния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който от самото откриване на кабарето идва в него всяка вечер и вдъхновен от красивите танцьорки, създава творбите си.

Ньой сюр Сен

Ньой сюр Сен (на френски: Neuilly-sur-Seine, произнася се най-близо до Ньойѝ сюр Сен, МФА:[nœji syʀ sɛn]) е град в Северна Франция, департамент О дьо Сен в регион Ил дьо Франс. Ньой е западно предградие (град-спътник) на Париж, разположено на 6,8 km от центъра на града, на брега на река Сена. Населението му е около 60 500 души (2007).

Макар и директно продължение на града, Ньой е богато предградие, включващо главно жилищни зони, както и седалища на много корпорации. Заедно със съседните райони от 16-ти арондисман на Париж то е включвано в групата Отьой-Ньой-Паси, типичните „буржоазни“ квартали на града.

Олимпия (Париж)

„Олимпия“ е концертна зала (мюзик-хол), намираща се в Париж, Франция, 9-ти арондисман (район).

Това е най-старата действаща зала в Париж и една от най-популярните в света. Лесно се разпознава по големите червени букви на фасадата.

Основана е през 1888 г. от Жозеф Оле, чието дело е и кабарето „Мулен Руж“. Открита е през 1889 г. под името Montagnes Russes (в превод „Руски планини“) и е преименувана на „Олимпия“ през 1893 г. Освен концерти в „Олимпия“ се представят циркови, балетни и оперетни спектакли. Известно време служи и като киносалон.

В нея са изнасяли концерти и представления едни от най-известните изпълнители в света. През 1964 г. концерт изнасят Бийтълс заедно със Силви Вартан. Други известни изпълнители, които са имали представления тук: Арета Франклин, Далида, Дейвид Бауи, Джаксън 5, Джеймс Браун, Джими Хендрикс, Джони Холидей, Джуди Гарланд, Дийп Пърпъл, Едит Пиаф, Жак Брел, Жилбер Беко, Жо Дасен, Жозефин Бекер, Ив Монтан, Карлос Сантана, Лед Цепелин, Луис Армстронг, Лучано Павароти, Мирей Матьо, Нели Фуртадо, Пинк Флойд, Пол Маккартни, Ролинг Стоунс, Салваторе Адамо, Селин Дион, Франк Синатра, Хулио Иглесиас, Шарл Азнавур, и др.

През 2009 г. в зала Олимпия пее и Лили Иванова. През март 2013, Мария Илиева е единственият гост-изпълнител на европейското турне на Тони Карейра.

Пале Гарние

Пале Гарние (на френски: Palais Garnier – Дворец „Гарние“), известна също като Опера „Гарние“, Гранд опера̀ и Парижка опера, е сградата на операта, която се намира в 9-ти арондисман на Париж.

Построена е в архитектурен стил боз-ар на Площада на операта, в близост до едноименната станция на метрото.

Пантеон (Париж)

48.846111, 2.345833

Пантеонът (на френски: Panthéon) е гробница на известни личности, намираща се в сърцето на Латинския квартал в Париж (V арондисман), на възвишението Св. Женвиев.

Мнозина от най-влиятелните личности във Франция са намерили последен покой в тази огромна сграда, извисила се над Латинския квартал. Сред погребаните са:

Волтер

Рене Декарт

Жан-Жак Русо

Жозеф Луи Лагранж

Виктор Юго

Лазар Карно

Мари Франсоа Сади Карно

Емил Зола

Луи Брайл

Пиер Кюри

Мария Кюри

Александър Дюма-бащаПостроена за църква в чест на св. Женвиев, по време на Френската революция сградата е превърната в светски храм в прослава на влиятелните французи, погребани в криптата.

Изграден в периода 1757-1790 г., Пантеонът е ранен образец на неокласическата архитектура с фасада като на първоначалния Пантеон в Рим и просторен интериор във формата на гръцки кръст. Елипсовидният купол е оказал влияние върху проекта за сградата на американския Капитолий.

Тук може да се види и така нареченото Махало на Фуко, поставено през 1851 г. Махалото представлява 27-килограмова сфера, която е закачена на стоманено въже, дълго 67 м. На дъното на сферата има метален шип, който очертава движението на махалото по посипания с пясък под.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Парижка община (сграда)

Парижката община (на френски: Hôtel de ville de Paris) е административна сграда в Париж, столицата на Франция, седалище на градската община.

Разположена е на Площада на общината в центъра на града, на десния бряг на Сена срещу Ил дьо ла Сите. Седалището на общината се намира на това място от 1357 година, но съвременната сграда е построена след 1533 година в ренесансов стил по проект на Доминик дьо Кортон и Пиер Шамбиж. Тя е полуразрушена от пожар по време на Парижката комуна, след което е възстановена със значително изменен интериор по проект на Теодор Балю и Едуар Дьоперт.

Пигал (площад)

„Пигал“ (на френски: Place Pigalle) е площад в Париж, 9-ти арондисман, в близост до църквата „Сакре кьор“ в подножието на хълма Монмартър.

Площадът носи името на Жан-Батист Пигал - френски скулптор от епохата на барока. През 19 век тук се събират да творят художници и писатели. Днес площад „Пигал“ е известен със секс и стрийптиз клубовете, кабаретата и нощния живот.„Площад Пигал“ е името и на известен шансон от Морис Шевалие, записан на 9 април 1946 г.

Танд

Танд (на френски: Tende; на италиански: Tenda) e село в региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг, арондисман Ница, Франция, на около 30 км северно от италианския град Вентимиля.

До 1947 г. селото се нарича Тенда. Намира се на 820 м надморска височина на река Роя в зоната на национален парк Меркантур.

Има 2025 жители (към 1 януари 2008).

Селото е населено от 690 г. През 11 век е в пределите на графство Вентимиля. През 1261 г. граф Пиетро ди Вентимиля се жени в Константинопол за Евдокия Ласкарина Асенина, внучка на българския цар Иван Асен II и на никейския император Теодор II Ласкарис и основава с нея династията Ласкарис ди Вентимиля. По-късно самото графство се нарича „Тенде“.

През 1581 г. графството чрез женитба преминава към Савойското херцогство; 1627 г. става пощенска станция на тогавашния важен търговски път; 1860 г. е към Италия.

На 17 септември 1947 г. е причислено чрез референдум към Франция.

Университет Париж-I Пантеон-Сорбона

Университетът Париж-I: Пантеон-Сорбон (на френски: Université Paris I Panthéon-Sorbonne) е университет в Париж, Франция.

Той е измежду 13-те наследници на Парижкия университет след неговото разделяне през 1971 година. Член е на университетското обединение Europaeum.

Има 3 департамента:

департамент по икономика и стопанство,

департамент по социални науки,

юридическо-политически факултет.

Фоли Бержер

„Фоли Бержер“ (на френски: Folies Bergère) е знаменито вариете, кабаре и концертна зала в Париж, Франция. Намира се на адрес улица „Рише“ 32, 9-ти арондисман.

От 1890 до 1920 г. се ползва с невероятна популярност. Фасадата е обновена през 1929 г. в стил ар деко. Първоначалната идея е това да бъде опера. Отваря врати на 2 май 1869 г. под името „Фоли Тревиз“ (на френски: Folies Trévise). Програмата по онова време включва основно оперети и комични опери.

Сред известните изпълнители, които са участвали там, са Чарли Чаплин, Морис Шевалие, Фернандел, Ела Фицджералд, Елтън Джон, Марсел Марсо, Ив Монтан, Едит Пиаф, Франк Синатра и много други.

Център „Жорж Помпиду“

„Жорж Помпиду“ (на френски: Centre Georges-Pompidou, пълно название на френски: Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou) е съвременен културен център в Париж, построен през 1971–1977 година по инициатива на френския президент Жорж Помпиду и разположен в 4-ти арондисман.

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, известен като „Център Жорж Помпиду“, „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ е многокултурно учреждение, намиращо се в квартала „Бобур“, четвърти арондисман в Париж, между квартала на Халите и квартала Маре. Центърът е плод на желанието на Жорж Помпиду, тогавашен президент на Френската република, да създаде в сърцето на Париж оригинална културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство, където пластичното изкуство ще съжителства с книги, дизайн, музика и филми.

Създаден през 1977 г., Центърът „Помпиду“ приема през 2006 г. вече 6,6 милиона посетители годишно, което го прави 3-та най-посещавана институция във Франция след Лувъра и Айфеловата кула. В рамките на Националния музей на модерното изкуство / промишлен център дизайн той запазва един от трите най-важни колекции на модерно и съвременно изкуство в света, наред с тази на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Тейт Модерн в Лондон, дом на големи временни изложбени галерии, концертни зали и театри, първата обществена читалня в Европа.

От 12 май 2010 г. в град Мец има децентрализиран клон – „Център Помпиду – Мец 2“.

През 2013 г. е 15-тият най-посещаван музей в света с около 3,7 млн. посетители.

Янка Хекимова

Янка Хекимова е българска органистка.

Родена е в София, България. Музикалната си кариера започва още от дете като пианистка, като изнася концерти в София. По-късно следва едновременно пиано и орган в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“.

След дипломирането си заминава да живее в Париж, където и до днес се изявява като концертриращ органист. Понастоящем свири предимно на най-големия френски орган в църквата „Сан-Юсташ“ в Първи арондисман.

Освен с изпълнение на богатия си репертоар от произведения на композитори от Барока до днес Хекимова се занимава с транскрибиране за орган на произведения за оркестър или пиано. Има и собствени композиции.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.