Арианство

Арианството е антитринитарен възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-нисше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:

  1. Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
  2. Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
  3. Световете („вековете“) са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Урфила, който от своя страна е приятел на Евсевий Никомидийски и, тъй като Евсевий споделя в ранен етап от живота си арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила.

Повлиян от Арий в етап от живота си е също и Евсевий, човекът от когото е приел кръщение самия император Константин I Велики.

От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат „правоверното“ християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред I обявява на третия събор в Толедо, че приема православната вероизповед.

Литература

  • Hans Christof Brennecke: Studien zur Geschichte der Homöer. Der Osten bis zum Ende der homöischen Reichskirche, (BHTh 73), Mohr Siebeck, Tübingen 1988. ISBN 978-3-16-145246-8
  • Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, Andre Vauchez: Die Geschichte des Christentums. Altertum, Herder, Freiburg i. B. 2005 (Sonderausgabe, Bd. 2 und 3). ISBN 978-3-451-29100-5.
  • Adolf Martin Ritter: „Arianismus“ in: Theologische Realenzyklopädie (TRE) 3, S. 692 – 719. De * Gruyter, Berlin 1976 – 2004. ISBN 3-11-002218-4 / ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4; Studienausgabe: ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4

Външни препратки

Арабски халифат

Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт. Различните периоди от историята на халифата се разглеждат според името на съответната управляваща династия.

Първоначално ядро на халифата става създадената от Мохамед в началото на VII век в Хиджаз (Западна Арабия) мюсюлманска община, наречена умма (нация, народ). В резултат от арабските завоевания е създадена огромна държава, включвала Арабския полуостров, Ирак, Иран, по-голямата част от Задкавказието, Централна Азия, Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка, по-голямата част от Пиренейския полуостров, Синд.

Епохата на съществуване на Арабския халифат, заедно с няколкото последващи столетия е съпроводена с разцвет на ислямската наука и култура, известен в западната историография като Златен век на исляма.

Арий

Арий е древноримски християнски теолог, основоположник на арианството.

Арий е роден в Древна Либия, бил е възпитаник на Лукиан Антиохийски, бил е презвитер във Александрийската патриаршия. Осъден е на първия (Никейски) Вселенски събор от присъствалите на него 318 свети отци.

Ария (пояснение)

Ария (Aria; Arria) е име на:

ария – съставна част от класическо музикално произведение за солово пеене

„Ария“ – руска хеви метъл група

„Ария“ - руски метъл фестивал, организиран от група „Ария“

Ария – град в Навара, Испания

женското име на римския род Арии:

Ария Антонина (* 70 г.), дъщеря на Гней Арий Антонин и Бойония Процила, съпруга на сенатора Луций Юний Цезений Пет (* 65 г.) и майка на Луций Цезений Антонин

Ария Фадила, дъщеря на Гней Арий Антонин и Бойония Процила, майка на император Антонин Пий

Ария Лупула, дъщеря на Ария Фадила и Публий Юлий Луп, полусестра на Антонин Пий

Ария Старша, съпруга на Цецина Пет

Ария Младша, дъщеря на Цецина Пет и съпруга на Публий Клодий Тразеа Пет, 67 г.

Ария Гала, съпруга на Домиций Сил

Ахил Лариски

Свети Ахил Лариски, известен още и като Преспански, заради пренесените му от цар Самуил мощи, е християнски светител, живял при властването на император Константин Велики.

Приема християнската вяра, като е поставен за епископ на Лариса. Като участник на Първия Вселенски събор в Никея, изобличава ереста на Арий и неговите съмишленици, станала по-известна като арианство.

След събора се връща в Лариса, където според житието си върши чудеса, разрушава много езически капища и гони бесовете от хората. Известен ктитор на много църкви по Тесалия и Гърция.

Цар Самуил след превземането на Лариса, пренася мощите на Свети Ахил на едноименния остров в Преспанското езеро, където построява голямата базилика „Свети Ахил“. Гробът на цар Самуил е в южния кораб на базиликата.

В края на ΧΙΙΙ век сръбският крал Стефан Драгутин издига църквата „Свети Ахил“ в Ариле.

Богородица

Пресвета Богородица (на латински: Virgo Maria, Deipara; на гръцки: Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ; на иврит: מירים; {{lang-ar|مريم) според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Една от трите съвършени жени в исляма.

Вестготско кралство

Вестготското кралство (на латински: Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от три века (418 – 721) на територията на днешна югозападна Франция и Иберийския полуостров. Тя е една от германските държави в рамките на бившата Западна Римска империя.Кралството е основано от вестготите на крал Валия в римската провинция Аквитания в Югозападна Франция, където те са настанени от римското правителство, след което завоюват целия Иберийски полуостров. Кралството запазва независимостта си от Източната Римска империя или Византия в периода на нейния Юстинианов разцвет, чиито опити да се възстанови римската власт в Иберия са само частично успешни и краткотрайни. В началото на 6 век територията на кралството в Галия е завоювана от франките, с изключение на тясната крайбрежна ивица на Септимания (Septimania), но вестготите запазват контрола си над Иберия до края на века с изключение на териториите под властта на свебите и баските. Почти цялата територия на Вестготското кралство е завладяна в 716 г. от ислямските войски (маврите), дошли от Мароко, като в християнски ръце остава само най-северната част на днешна Испания (вж. Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров), където се заражда средновековното Кралство Астурия.

Вестготите и ранните им крале са били християни-ариани, поради което влизат в конфликт с Католическата църква, но след приемането на символа на вярата и проведените Толедски събори постулатите и догмите на християнската религия се приемат от кралството и всичките му християнски поданици.

В своето кралство вестготите разработват най-широкото светско законодателство в Западна Европа, известно като (лат.) Liber Iudiciorum, т.е. Готски закон, който служи за основа на испанското право през Средновековието.

Вулфила

Вулфила (Vʊlfila / Wulfila), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (на гръцки: Ουλφίλας, Ουρφίλας, на латински: Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).

Арианското тълкуване на Библията, което Улфила популяризира сред готите, се обръща срещу универсалното християнство. Така готите, вместо да бъдат приобщени към църквата и в резултат към гръкоримската държавност, остават изолирани от църквата.

Дейността на Улфила протича в град Никополис ад Иструм (до днешното село Никюп), на 18 километра от съвременния град Велико Търново.

Вулфила е сред първите готи с християнско самосъзнание. Неговите християнски родители от Кападокия са отвлечени от готите през 3 век, той е син на готски баща и майка – кападокийска християнка (Жак льо Гоф, История на християнския запад).

Епископът на Константинопол, Евсевий Никомидийски провъзгласява Улфила най-късно през 341 г. в Антиохия (Антакия) за „Епископ на християните в готската земя“. До 348 г. Улфила проповядва в тогавашната територия на вестготите по Долния Дунав. Започналото от Атанарих гонение на християните прогонва Улфила и други при римляните, които ги заселват при Никополис.

След узаконяването на християнството през 311 г. от император Галериий със Сердикийския Едикт за толерантност се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе св. Улфила, епископ на готите, заселили се в околностите на Никополис ад Иструм (при днешното с. Никюп), този „съвременен Мойсей“ в тяхната „обетована земя“ Мизия, както е наречен в „Църковната история“ на Филосторгий и от Патриарх Фотий. Както те, така и Йорданес, Сократ Схоластик и Созомен оставят за него един образ на високообразован апостол и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя Константин Философ (Кирил) и Методий половин хилядолетие по-късно. Пространен негов житиепис е оставил и Доростолският (Силистренският) епископ Авксентий, негов ученик и приемник, за което ние знаем известно от изложението на епископ Максимин (* ок. 360 – † сл. 427). Учител на Улфила е Херсонският епископ Теофил, участвал в Първия вселенски събор в гр. Никея (Никейски събор), ползвал еднакво добре готски, гръцки и латински език. Улфила е ръкоположен през 340/341 г. за готски епископ в Гетия [39] и приемник на починалия първи техен архиерей Теофил от Цариградския патриарх св. Евсевий Никомидийски (покръстителят на Константин Велики), виден представител на арианството и съученик на александрийския свещеник Арий (* ок. 250 – † 336), презвитер в гр. Александрия, т.е., когато партията на арианите е най-силна в Империята (337 – 361 г.).

Улфила осиновява Авксентий от Дуросторум. От Авксентий и историка Филосторгий произлизат сведенията за Вулфила. Протестантската църква го чества на 26 август.

Ледник Вулфила на о. Гринуич в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на епископ Вулфила, „създал готската азбука и положил началото на германската литература.“

Гепидско кралство

Гепидското кралство е европейска феодална държава от Ранното средновековие, просъществувала със столица Сирмиум в Потисието на Централна Европа в течение на около век. Основана е от германското племе гепиди след разпадането на хунската военна мощ.

Основен исторически извор, от който се черпи информация за гепидите, са ранносредновковните латински съчинения на живелия по-късно остготски хронист Йорданес. В тях той описва гепидите, като счита, че произхода на племенното название произтича от обидната дума "gepanta", означаваща "бавен, безполезен".

Грациан

Флавий Грациан (на латински: Flavius Gratianus) е римски император на Западната римска империя, управлявал в периода 375 - 383 г. Заедно с източния император Теодосий I, Грациан окончателно налага християнството като единствена държавна религия на Римската империя.

Син на Валентиниан I и Марина Севера, Грациан е роден в Сирмия (днес Сремска Митровица, Сърбия) в Панония. На 4 август 367 г. западният император Валентиниан I обявява първородния си син Грациан за свой съвладетел, давайки му титлата Augustus.

Демофил I Константинополски

Демофил или Димофил I Константинополски (на гръцки: Δημόφιλος, Димофилос, на латински: Demophilus, Демофилус) е християнски прелат от IV век, епископ на Бер от 40-те години на IV век до 370 година и ариански епископ на Константинопол от 370 г. до изгонването си в 380 година. Ръководи арианската община в града до смъртта си. Демофил е привърженик на умереното арианство - омийството.

Емил Иванов

Емил Василев Иванов е български археолог, преподавател по Църковна археология и християнско изкуство

Католицизъм

Католицизъм е най-разпространените вероизповедания на християнството (1-то по брой хора), наброяващо приблизително 1100 милиона членове. Неговите последователи смятат единствено християнство за права вяра и считат църквата си за Единната, Свята, Съборна и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли. Католическа църква почита Светата Троица и определя за своя мисия разпространението на евангелската проповед на Исус Христос, извършването на тайнствата и благотворителността. Католическото богослужение е силно фокусирано върху литургията, с която се отбелязва тайнството на евхаристията. Според Католическата църква, когато са осветени от ръкоположен свещеник, хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез преосъществяване. Тя практикува закрито причастие, като обикновено само на кръстените членове на Църквата в състояние на благодат е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към Богородица, за която поддържа четири конкретни догми – за нейното непорочно зачатие без първороден грях, за нейния статут като Майка Божия, за нейната вечна девственост и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния ѝ живот.

Лангобардско кралство

Лангобардското кралство (на латински: Regnum Langobardorum) е кралство със столица Павия, създадено от германското племе лангобарди между 568 – 569 г. в Северна Италия. Престава да съществува през 774 г.

Лангобардите са живели в началото на първото хилядолетие на брега на Елба, след това, в 5 век, се преселили на Дунав, и по това време приемат арианството.

През 566 г. в съюз с аварите те разгромили гепидите и завоювали Панония. Оттук лангобардите начело с крал Албоин нахлули в Италия, завоювали нейната северна територия и ѝ дали своето име – Лангобардия (оттук названието Ломбардия).

През 572 г. след тригодишна обсада лангобардите завоюват Павия и я правят столица на тяхната държава.

Остготско кралство

Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя. Столица му е Равена, а кралството на остготите просъществува между 489 и 553 година, като след Втората Готска война пълководеца на Юстиниан I – Велизарий връща територията на кралството в състава на продължилата съществуването си Източна Римска империя. Територията на кралството обхваща Италия, Сицилия, предалпийските области в днешна Италия, Далмация и Прованс (към 510).

Православие

Православието е една от трите деноминации в християнството и най-малката от трите по брой хора. Наброява приблизително 225 милиона души. Неговите последователи смятат единствено православното християнство за права вяра и считат църквата си за Единната, Свята, Съборна и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли. Църквата се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско отношение. Всички те признават първите седем Вселенски събора и споделят пълно общение, както и специфични доктрини и традиции.

Православието е масово разпространено в Беларус, България, Гърция, Грузия, Северна Македония, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Република Сръбска, Черна гора и Украйна, многочислени православни общности има в някои страни от Близкия изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия, където последователи на православното учение са предимно потомци на имигранти от страните с традиционно православие.

Присцилиан

Присцилиян от Авила (ок. 340-385) е римски богослов, важна фигура в развитието на ранното християнство на Пиренейския полуостров.

Уилям Уистън

Уилям Уистън (на английски: William Whiston) е английски теолог, историк и математик.

Известен е на първо място с превода си на „Юдейски древности“ на Йосиф Флавий и със своето арианство.

Църковна археология

Църковната археология е направление в археологията, което изследва християнската култура и изкуство във всичките им проявления в общия контекст на късноантичната култура – топография, обществени и сакрални сгради (базилики, баптистерии, църкви, манастири, некрополи), както различни аспекти на късноантичното приложно изкуство.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.