Антропология

Антропологията (на гръцки: άνθρωπος – човек) е често много общо определяна като наука за човека и човечеството. Антропологията е предимно социална наука, която изучава голям брой въпроси от произхода и разселенията на човешките същества, през родствените системи и културните им практики и поведение в тяхната многоизмерност и многопластовост.

Изучаването на човешката природа е свързано с физическата му характеристика като животно и уникалната му небиологическа характеристика, наричана култура.

Основна тема на антропологията, от гледище на физическата характеристика на човека, е структурата и функциите на човешкото тяло.

Другата основна тема на антропологията е понятието за културата и идеята, че човешката природа представлява култура; че нашият вид е развил универсална способност да възприема света символично и абстрактно и да го преобразява (включително и себе си) с помощта на такива символи.

Границите на антропологията с останалите науки (философия, биология, езикознание, психология, социология, история, теология и медицина) са естествено неясни, тъй като „човекът“, като обект на изучаване, се изследва и от всички тези науки.

История на антропологията

Терминът „антропология“ се проследява още в античната философия. Древногръцкият философ Аристотел (384—322 гг. пр.н.е.) първи го употребява за да обозначи областта от знания, изучаваща духовната страна на човешката природа. През 15-ти и 16 век във връзка с развитието на колониалната политика спрямо туземните народи се заражда и антропологията като наука. В този период преобладава религиозното християнско мислене и увереността на управляващите, че трябва да внесат ред и морал в останалата част на света. През 18 век еволюира разбирането, че културите са еволюирали от дивачество към цивилизация.

През 1735 г. Карл Линей в „Sistema naturale“ допуска, че формите на живот са достигнали днешните си различия чрез еволюция и извършва системна категоризация на човека и другите живи същества.

През 1775 г. в „За естествената история на човечеството“ Блуменах разделя човешкия род на пет расови типа, базирайки се на цвета на кожата и други физически характеристики. Според него „кавказецът е сътворената от Бога форма, а другите човешки разновидности са дегенерирали въз основа на първоначалния кавказки тип“.

През 19 век се налага възгледът, че расовите различия обособяват начина на живот на отделните раси.

През 1859 г. Чарлз Дарвин излага своята теория „За произхода на видовете“. По това време в науката стават известни първите вкаменелости на древния човек. Археологическата наука също подкрепя тезата за еволюцията на цивилизациите. Е.Б.Тайлър развива теорията за „еволюция на религията“, като приема, че отживелиците са доказателство за реконструиране на еволюционното минало на примитивни култури. Той е първият антрополог назначен на работа през 1883 г. като професионален учен.

Франц Боас става основоположник на културния релативизъм, внасяйки научния стил на емпиризма в антропологията. Заедно със своите ученици превръща антропологията в изследователска област в по-големите университети на САЩ. На практика те стават най-ревностните критици на расизма в началото на 20 век, отхвърляйки твърдението, че расовата природа определя начина на живот. Според тях всеки начин на живот може най-добре да бъде разбран чрез собствените си ценности. През този период в САЩ се оформя идеята за културните региони в които отделните общества придобиват общи черти благодарение на дифузията в тези региони.

В този период и европейската антропология се отказва от културната еволюция и възприема свой собствен тип дифузионизъм като средство за реконструиране на социалната история.

През 30-те години на 20 век в Англия се обособява идеята, че обществото съществува, защото обичаите му са адаптивни и позволяват на хората да се справят с обкръжението си един с друг. Това е периодът на така наречения функционализъм в антропологията. Обществото оцелява, защото членовете му успяват да задоволят седем биологични и психологически потребности – изхранване, възпроизводство, физически удобства, сигурност, почивка, движение и растеж.

В Англия в същият период се обособява и паралелно виждане за ролята на психологията в обособяване начина на живот. След Втората световна война тези две паралелни направления в културната антропология продължават да се развиват, като се развиват много специализирани подобласти на тези два подхода.

Въпреки растящото си многообразие, антрополотията все още има идентичност на единна област. В САЩ са обособени Дружество за психологическа антропология, Етнологично Дружество, Дружество за културна антропология, Дружество за визуална антропология, Асоциация на практикуващите антрополози и др. Все повече се заемат кариерни ниши, които по-рано са се заемали от социолози, икономисти и други. Американската антропологична асоциация организира годишни срещи и издава месечен бюлетин за последните новости и тенденции в антропологията.

В Русия под антропология до 90-те години се разбира дисциплината физическа антропология, но след перестройката във висшите учебни заведения започват да се появяват катедри по социална, културна, политическа и философска антропология.

Видове антропология

Физическа антропология

Физическата антропология изследва разнообразни въпроси за произхода на човека, еволюционната му история, разселения и продължаващото видоизменение сред общностите в света. Често биват изучавани вкаменени останки и праисторически следи, за да се изгради картина на адаптацията на човека. Обект на интерес е приспособяването на човека към определена природна среда, а също и неговата диета и ефектите ѝ върху човешкото тяло. Така например се теоретизира, че азиатски етноси може би имат свити очи, защото в много продължителен период са живели в пустинни области, като се смята, че промяната в техните очи е свързана с тези условия на живот.

Медицинска антропология

Медицинската антропология е интердисциплинарно поле, което изучава „човешкото здраве и заболявания, здравеопазващи системи и биокултурна адаптация“ [1]. Понастоящем изледванията в медицинската антропология представляват едно от най-растящите и развиващите се полета на антропологията като цяло. Други полета, които са пресечни на медицинската антропология са културна психиатрия, транскултурна психиатрия и т.н. [2]

Лингвистична антропология

Антропология на езика (лингвистична антропология). Основни въпроси са: ролята на езика в човешкия живот, произхода на езика, начините, по които се изменят езиците. Тази наука е интердисциплинарна. Служи си много с езикознанието, но за разлика от лингвистите в други области, антрополозите-лингвисти се занимават не само с езика сам по себе си, а с отношенията между езика, човека и приложението му в различните социални групи.

Културна антропология

Културната антропология, или още етнология, е основно подразделение на антропологията, която се занимава с изучаването на културата във всичките ѝ аспекти и използва методи, концепции, както и данните на археологията, етнографията и етнологията, фолклора и лингвистика в описанията и анализите на различните общности по света.

Социална антропология

Bronisław Malinowski among Trobriand tribe 3
Малиновски сред жителите на Тробрианските острови

Терминът социална антропология се появява във Великобритания през първите години на 20 век и е използван, за да опише отличителния стил на антропологията – сравнителна, теренна работа, базирана, и със силни интелектуални връзки към социологическите идеите на Емил Дюркем и групата на френските учени свързана със списанието L'année Принос има Бронислав Малиновски, който е един от най-важните антрополози на 20 век, широко признат като основател на социалната антропология и главно се свързва с теренни проучвания на народите на Океания.

Темите на интерес за социалните антрополози включват обичаи, икономическа и политическа организация, право и разрешаване на конфликти, модели на потребление и обмен, родство и структурата на семейството, отношенията между половете, раждаемост и социализация, религия. Днешните социални антрополози също се занимават с проблемите на глобализма, етническо насилие, джендър изследвания, транс национализъм и местния опит, и най-новите култури на киберпространството, и също може да помогне с привеждане на опоненти, когато грижите за околната среда влязат в конфликт с икономическото развитие.

Вижте също

Източници

  1. ((en)) McElroy, A. Medical Anthropology. // Encyclopedia of Cultural Anthropology. 1996.
  2. Списание Transcultural Psychiatry, изд. Sage
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anthropology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Бит

Бит означава начина на всекидневен живот, съвкупността от жизнени условия, порядки, навици, традиции и обичаи, които са присъщи на народ, класа или социална група.

Изследванията на бита са в полето на интерес на хуманитарни дисциплини като антропология, етнология, социология и фолклористика. Пример за такова изследване за България е монографията „Бит и душевност на нашия народ“ на Иван Хаджийски.

В езика думата „бит“ се среща в комбинации като „селски бит“ (живот на село) и „патриархален бит“ (живот, характерен за патриархалното общество).

Битова техника се нарича техниката, използвана за ежедневни домакински нужди.

Битовата живопис е направление в изкуството, отразяващо сцени от съвременния за художника обществен и домашен бит.

Българско народно творчество

Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционо от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да не се забрави името на техния автор.

Варвари

Първоначално варвари е определение, използвано за чужденци, които не споделят установената култура или степента на изтънченост на използващия термина. Думата произлиза от гръцки език и изразява с подигравателно повторение (бар-бар) звученето на чуждите за гърците езици т.е. тази дума първоначално е имала значение на „чужд, негръцки“. (Преходът от „б“ към „в“ е вследствие на промяната в произношението на буквата бета (вита) в гръцкия.)

За пръв път думата „варвари“ е използвана от Омир, който нарича племето кари буквално „варварофони“ сиреч „варвароезични“. Варварски се използва в елинския смисъл и от Павел в Новия завет (Римляни (1:14), (Колосяни (3:11)), за да опише негърци. В неговите писания думата се използва в модерното ѝ значение (по-близко до „диваци“).

Терминът е често срещан в историята. Много народи са отхвърляли чужди култури или дори съпернически цивилизации като „варварски“. Гърците са се възхищавали на скитите и източните гали като геройски народи, но са смятали културата им за варварска. Римляните са считали номадските германски племена, заселилите се гали и нахлуващите хуни за варвари, без да правят особена разлика. За китайците хунну, татарите, тюрките, монголите, манджурите и европейците са варвари. В миналото, японците са наричали европейците намбан, буквално варвари от юга, тъй като португалските кораби акостирали на южните брегове (обратно, португалците са наричали японците маймуни).

Днес, варварин се използва най-често за описване на жестоки, примитивни или некултурни хора.

Във фентъзи романи, ролеви игри и др., варварите са смели, нецивилизовани воини, способни да атакуват с голяма физическа сила. Конан варваринът е може би най-известният пример.

За варварство на езика се говори при неправилно съставени думи примерно при солесизъм или малапропизъм.

Канибализъм

Канибализмът (от на френски: cannibale; на испански: canibal) е хранене с организми от същия вид.

При липса на храна животните често нападат себеподобни. Например гладен хамстер изяжда малките си или друг хамстер. Канибализмът е разпространен сред много голям брой месоядни животни. Среща се и сред редица групи от птиците. Най-често е наблюдаван сред дневните грабливи птици и совите.Ворарефилия е названието на желание да изядеш някого или нещо или да бъдеш изяден. В антропологията за означение на феномена се използва термина антропофагия. Най-често терминът се използва при случаите, когато човек яде човешко месо, независимо дали по принуда (глад) или поради друга причина. В тези случаи за хранещия се със себеподобните си се използва и думата людоед.

В повечето развити цивилизации канибализмът е табу. По тази причина проявите му се смятат за признак на душевно и/или сексуално разстройство.

Според някои източници, канибализмът е бил често срещано явление по време на глада в Украйна през 30-те години на 20 век (Гладомор), по време на Обсадата на Ленинград през Втората световна война и по време на Китайската гражданска война и Големия скок напред в Китай.

Ловци събирачи

Ловци-събирачи е общество, при което основното средство за препитание е директното набавяне, сдобиване и т.н. на растения и месо от животни (лов) от природата. Съответно лов и събирателство е методът за препитание благодарение на ядивни растения, плодове и ловуване на животни от дивата природа.

Първите представители на съвременния човек (Homo sapiens recens) се появяват в Близкия изток и Северна Африка преди около 90 000 години. Те са съвременници на последните хора от вида Homo sapiens neandertalensis и постепенно ги изместват.

Преди повече от 30 000 години възникването и по-късно разцветът на художествените умения свидетелстват за развитие на символното мислене. Групите ловци от горния палеолит са наследници на дълъг опит и познават до съвършенство възможностите на своята територия и начина на живот на дивеча: тревопасни, живеещи на стада (северни елени) или като самци (елени), хищници, дребни бозайници, птици.

Те се приспособяват към сезонните миграции на северните елени, които са важен източник на месна храна. Използват се всички части на това полезно животно: от кожите, които щавят с червена охра, се правят дрехи, платнища за палатки или съдове; от рогата – оръдия (шила, копиемети, прътове с отвор); а сухожилията и червата служат за прикрепване на дръжки към сечивата и оръжията; пробитите зъби пък се превращат в накити.

Магия

Магия (от лат. magia – обреди, ритуали) е употребата на ритуали, символи, действия, жестове и езика с цел използване на свръхестествени сили. Вярата във и практикуването на магия съществуват от зората на човечеството и продължава да играе важна духовна, религиозна и медицинска роля за много култури и в наши дни.

Метиси

Метиси се наричат потомците на смесени бракове на европейци и американски индианци. Като такива, метиси се срещат в бившите европейски колонии в Северна и Южна Америка. Думата е с френски произход и се използва във франкофонски държави в други краища на света с по-широкото значение на потомък на смесен брак на европеец и представител на местна етническа група.

Митология

Митология (на старогръцки: μυθολογία, μῦθος – предание, разказ и λόγος – учение) се нарича сборът от митовете (легенди, предания) на дадена общност, както и науката, изучаваща митовете.

Така Древногръцката митология е термин за всички митове и легенди, произлезли от Древна Елада, докато сравнителната митология е наука, сравняваща допирните точки в митологиите на различни култури,.

За древните народи разказите за действията на боговете и героите дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления и на преходността на нещата от живота. Всички народи създават илегенди от този тип, които често много си приличат.

Френският антрополог Клод Леви Строс третира митовете като езикова форма, използвайки лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти. Констатирайки сходност на структурата им в много отдалечени едни от други общества, той прави извод, че те са свъзрзани със самото мислене, като дават конкретизиран израз на все още липсваща абстрактна логичност.

Мишлинг

Мишлинг (на немски: Mischlinge, „кръстоска“) е немски термин, използван за идеологически и политически цели по времето на Третия райх за означаване на онези, които не притежават напълно арийски произход, т.е. родени са от смесен брак между арийци и евреи.Немският термин е аналогичен на метис на испански и френски език и означава етнически мелез.

Моногамия

Моногамия (от старогръцки: μονογαμία) означава единобрачие, т.е. наличието на един брачен партньор. Съгласно българският СК, в сила от 1.10.2009 г., една от пречките за сключване на брак между мъж и жена е именно наличието на вече съществуващ такъв. Чл. 7, ал. 1, .т. 1 поставя изискването, че едно лице, което е свързано с валидно сключен брак (сключен съгласно изискванията на закона и не прекратен поради каквото и да е основание – смърт, развод или унищожаемост) не може да сключва друг брак, докато първият не бъде прекратен на едно от посочените основания. Липсва брак, когато липсва валиден законов такъв, а именно: при фактическо съжителство, при сключен нищожен брак, прекратен брак поради смърт или поради обявена смърт; прекратен брак с развод, след влизане в сила на съдебното решение; при унищожен предшестващ брак. Последиците от нарушаването на принципа за моногамията са две: 1) всеки от съпрузите по втория брак има право на иск за унищожаване на брака, такова право имат и прокурорът и съпругът от първия валиден брак; 2) деянието е въздигнато в престъпление от НК, съгласно чл. 176, ал.1 и се наказва с лишаване от свобода до 3 г.

Наличието на такава пречка за сключване на брак е абсолютна.

Номади

Номади или чергари са племена и други етнически групи, които не водят уседнал живот, а се придвижват от едно място на друго, обикновено в рамките на някакъв определен регион. Номадският начин на живот възниква през първобитнообщинния строй при първото обществено разделение на труда у племената, чийто основен поминък става събирачеството, ловът, риболовът и и главно – животновъдството. Форми на номадския начин на живот се срещат и днес у някои етнически групи в слаборазвитите страни, особено в Предна Азия и Северна Африка.

Съществуват и високоразвити култури, в чиито ценности постоянното движение е основен културен модел, които също могат да се определят като номадски. Икономиката на тези общества най-често е основана на търговията, което поражда нуждата от постоянно движение на голяма част от населението. Такива са например древните култури на финикийци и елини, които постоянно се движат по море и основават многобройни градове (търговски постове) в Средиземно и Черно море.

Перу

Перу, официално Република Перу (на испански: República del Perú, на кечуа и аймара: Piruw) е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад. На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките. Република Перу е с площ 1 285 220 km². Столица е гр. Лима (6,4 млн. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.

Полигамия

Полигамията (от гръцки πολύς – „многочислен“ и γάμος – „брак“) буквално означава „многобрачие“ или наличието на повече от един брачен партньор. Противоположно е на моногамията. Най-релевантният вид полигамия е полигинията (харем – мъжът има две или повече жени). Съществува и полиандрия, при която жената има повече от един мъж. В социологията и зоологията полигамията се използва като по-широк термин, обозначаваща всякакъв вид чифтосване с различни индивиди. От религиозна гледна точка, Библията показва над 36 мъже, които имат повече от една жена. В културите, практикуващи полигамия, тя е свързвана с класата и социално-икономическия статут сред населението.

Политология

Политологията е социална наука, която изучава теорията и практиката на политиката, анализира политическите системи и политическото поведение. Политолозите „се чувстват въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия отношения. И на базата на тези откривания, те се опитват да конструират общи принципи за начина, по който светът на политиката работи.“ Политологията се пресича с други научни полета, включително антропология, държавна политика, национална политика, икономика, международни отношения, сравнителна политология, психология, социология, история, право и политическа теория.

Сватба

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак или подобен институционализиран съюз. Сватбените традиции и обичаи варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви, златни халки, получаването на подаръци (материални, нематериални и символични) и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Често се носи специално сватбено облекло, а церемонията е последвана от прием/празненство. Допълнително по време на самата сватбена церемония може да има музика, поезия, молитви, четения от свети писания и други традиционни прояви. При извеждането на булката се пее песен. Родителите на младоженеца са наричани от булката — свекър и свекърва. Братът на младоженеца е наричан от булката девер.

Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да носи бяла рокля и букет.Тя ще смени фамилията си с тази на мъжа си, ако реши. След церемонията се празнува и като свърши празненството младоженецът и булката имат брачна нощ.

Законният брак, съгласно законите на Република България, се сключва при извършване на сватбен ритуал от общинските органи кметове или упълномощени лица. Така нареченият църковен брак като ритуал е съобразен с източноправославната християнска религия. Провеждането на ритуала, наричан още венчавка е повече морален, отколкото законен акт, защото с него не може официално да се узакони сключването на брака.

Субкултура

Субкултура (в буквален превод „подкултура“ – от sub- /sʌb/ (на английски и латински: „под(вид), подчинен, в по-ниска степен“) + култура) в социологията, антропологията и културологията, е група от хора с култура (независимо дали отличима или скрита), която се различава от по-голямата култура, към която принадлежат и например, ако съответната субкултура е характеризирана от систематична опозиция на доминантната култура, тя може да бъде описана като контра-култура.

Субкултурите може да се различават по възраст, етническа принадлежност, класа, местоположение и/или пол. Характеристиките, които определят субкултурите като различни, специфични от общата култура могат да бъдат езикови (специфичен жаргон), естетически, религиозни, политически, сексуални, географски или комбинация от тези или други фактори.

Субкултурите често се определят чрез тяхното противопоставяне на ценностите на по-широката култура, към която те принадлежат, въпреки, че тази дефиниция не е универсално призната от теоретиците. Членовете на определена субкултура обикновено показват принадлежността си към нея чрез отличителен и символичен стил. Ето защо изучаването на дадена субкултура често включва изучаването на символиката в дрехите, музиката или други отличителни черти на членовете на субкултурата, както и начините, по които членовете на доминиращата култура интерпретират тези символи. Ако субкултурата се характеризира със системно противопоставяне на ценностите на доминиращата култура, тя може да се определи като контракултура.

Идентификацията на субкултурите може да е затруднена поради присвояване на техния стил (особено облекло и музика) от масовата култура за комерсиални цели. Бизнесът често иска да извлече изгода от разрушителния апел на субкултурите в търсене на „готиното“, което остава все така ценно при продажбите на всеки продукт. Този процес на културно присвояване често може да довете до смъртта или еволюцията на субкултурата, докато членовете ѝ възприемат нови стилове, чужди за доминиращата култура.

Пример за такова присвояване е субкултурата на пънка във Великобритания, чийто отличителен (и първоначално шокиращ) стил на обличане е набързо присвоен от масовата, пазарна мода след като медиите започват да се интересуват от субкултурата. Този цикличен процес осигурява постоянен поток от стилове и идеи, които могат да бъдат присвоени от доминиращата култура с комерсиална цел.

Философска антропология

Философска антропология (от философия и антропология; философия на човека) обикновено се разбира в два смисъла: 1) в широк смисъл това е философско учение за природата и същността на човека; 2) в тесен — това е направление (школа) в западноевропейската философия (преимуществено немска) от първата половина на 20 век, изхождащо от идеите за жизнена философия на Дилтай, феноменологията на Хусерл и други, която се стреми към създаването на общо изследване за човека чрез използването и тълкуването на изследванията на различни науки като психология, биология, етология, социология, също религия и др.

Класици на съвременната философска антропология са Макс Шелер и Хелмут Плеснер, които през 20-те години на ХХ век оформят новия облик на философската антропология, която има предистория в немското философстване върху човека в епохата на Просвещението.

Философска антропология или още антропологична философия е дисциплина, занимаваща се с въпроси от метафизиката и феноменология на човешката личност, както и междуличностните отношения.

Августин е бил един от първите християнски древни латински философи и автори с много ясна антропологическа идея. Не е ясно дали оказва влияние върху Макс Шелер-основател на философската антропология като самостоятелна дисциплина или на някои от неговите последователи.

Августин вижда човешкото същество като идеално единство между две субстанции, а именно душа и тяло. В тази антропологическа гледна точка той е бил много по-близо до идеите на Аристотел отколкото до Платон.

– “Твоето тяло е твоята жена“, казва Августин. Той определя брака като идеалното единство „тяло-душа“. Те са категорично две различни неща: тялото е триизмерен обект, съставен от четири елемента, а душата все още няма пространствени измерения. Тя е ral субстанция, участваща в разума, можещ да управлява тялото. Августин влагал прекалено много усилия да обясни метафизиката на съюза на душата и тялото в подробности, както Платон и Декарт. Достатъчно е било за него да се знае, че те са метафизичски различни. За да бъде човек, той трябва да притежава душа и тяло, а душата е по-висша от тялото. Това последно твърдение се основава на йерархична му класификация на нещата: тези, които просто съществуват; тези, които съществуват и живеят; тези, които съществуват, живеят и имат интелект или причина.

Философска антропология преди да е създадена като отделна философска дисциплина през 1920 година, се очертава като постсредновековна мисъл стремяща се от освобождаване от „оковите“ на християнската религия и Аристотеловите традиции. Началото на това отделяне, характерно за модерността, получава началото си от Картезианския скептицизъм формулиран от Декарт в първите две „Размишления на първата философия“ от 1641 година.

Имануел Кант преподава своите първи лекции по антропология. Той специално разработва концепция за прагматичната антропология, според която човешкото същество се изучава като независим елемент. И в същото време неговата дисциплина е по-скоро емпирична отколкото строга философска дисциплина. И философският труд, и антропологическият труд на Кант оказват силно влияние в тази област през XIX и XX век. След Кант, Лудвиг Фойербах е считан за философа с най-голямо влияние във философската антропология. През XIX век важен принос има от германски идеалисти като Фихте, Шелинг и Хегел, както и от Сьорен Киркегор. От края на 19 век до началото на 20 век, влиятелни участници са били Фридрих Ницше, Джон Дюи и Рудолф Щайнер.

През 20-те години на XX век философската антропология се обособява като самостоятелна философска дисциплина и влиза в силна конкуренция с други традиционни под-дисциплини като епистемология, етика, метафизика, естетика. Това е опит да се обединят коренно различни начини на разбиране на поведението на хората, техните социални среди и като създатели на собствените си ценности. Един от основоположниците на философската антропология е Макс Шелер, германски философ. Противопоставя материалното учение за ценностите на формалната етика на Кант. Ясно и точно изразяване получават идеите на философската антропология във философията на Шелер. Той заявява, че “в едно недвусмислено разбиране всички централни проблеми на философията трябва да бъдат върнати към въпроса какво е човекът и какво метафизическо място и положение заема той в целостта на битието, на света, на бога”. За Шелер философската антропология е онази основополагаща дисциплина, която трябва да послужи като фундамент не само във философията, но и на човешкото познание въобще.

Творческият път на Макс Шелер е забележителен и сам по себе си и по отношение съдбата и развитието на философската антропология. За него говорят като за една своеобразна фигура на философския фон на Германия, често менящ своите философски възгледи. Шелер не се вмества в представите за традиционен мислител от типа на Кант. Учениците му го сравняват със Сократ и Платон. Изследователите му го наричат “католическия Ницше”. Централен проблем в неговата философия е човешката личност, човекът.

Съвременната философска антропология трябва да покаже как се трансформират конкретните научни знания във философското определяне и разбиране на човека.

Голяма част от философите през историята на философията може да се каже, че „имат“ отличителна антропология, която подкрепя идеята/мисълта им. Антропологията като специфична дисциплина е възникнала по-късно в модерния период като резултат от разработването на методи в областта на философията както феноменологията и екзистенциализма. Първива такава диспциплина, която черпи енергия от методическото отражение на човешкия опит (първият човек, перспективи) както от философския личен опит. Естествено подпомогнати появата на философски изследвания на човешката природа и човешкото състояние.

Главната цел на това изследване е да се проследят междуличностните отношения, в които интерсубективността е основна тема. Интерсубективността е изучаването на това как двама души, субектите, чиито преживявания и интерпретации на света са коренно различни се разбират и отнасят един към друг. Наскоро антропологията започна да се измества в посока проучвания на интерсубективността и други екзистенциални или феноменологични теми. Изследванията на езика са също така придобиват ново значение в областта на философията и социологията поради тесните езикови връзки с въпроса за интерсубективността.

Ернст Касирер, германски философ, културолог и историк, главен представител на марбургската школа по неокантианство. Той подробно описва своите философски виждания в томовете си със заглавие "Философия на символичните форми“ оказал особено влияние в областа на философската антропология през 1940-1960 г.

През 1953 г. бъдещият папа Карол Войтила- Йоан Павел II защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. Oграничавайки се до ral произведения на Шелер, които той е написал преди да отхвърли католицизма и юдео-християнската традиция през 1920 г. Войтила използва Шелер като пример, че феноменологията може да бъде съгласувана с католицизма. Някои автори твърдят, че той е повлиян от философската антропология.

Философската антропология е значима част от европейската теоретична мисъл на 20 век. Една от основните и задачи е да отговори на въпроса „какво представлява човекът”? За определяне мястото му философската антропология трябва да го сравни с други живи същества-съпоставя го най-вече с животното. Едни учени отричат всякаква оригиналност на човека, други твърдят, че той е напълно различен от своите предшественици.

Човек

Човекът е единственият жив представител на триб Hominini. Той е социално същество, надарено с интелект и воля. Той има високо развити комуникационни, изразни и организационни способности. Социалните структури на човешките популации са особено комплексни, състоят се от сътрудничещи и конкуриращи се групи, на различни нива – от малко семейство и партньорство до различни сдружения на политическа, научна, икономическа и религиозна основа. Обществените взаимодействия между хората водят до установяване на разнообразни социални норми, ритуали, традиции, закони, които са в основата на човешкото общество. Хората имат и добре развит усет за красота и естетика, в комбинация с желание за самоизява, което води до културни нововъведения като изкуство, литература и музика.

Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Това желание води до възникване на науката, митологията и религията. Вроденото любопитство води до развитието на разнообразни предмети и умения. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии.

Юношество

Юношеството е периодът между 12-тата и 18-ната година, който идва след детската възраст в развитието на човека. Тогава настъпва съществена промяна в неговото съзнание, мислене и поведение, тъй като те се трансформират от детски в такива на зрялата възраст. В юношеската възраст се осмислят морални ценности, формират се първите устойчиви нагласи и се изграждат устойчиви стереотипи на поведение.

Макар по-скоро литературно употребявана дума, произлизаща от юношество е тази за юноша и юноши за израстващите на възраст между 12 и 20 години. Съответния еквивалент в женски род е девойка и девойки.

Тийнейджърски години също могат да се използват в смисъла на юношество, както и друга широко използвана заемка за юноша в българския език е тийнейджър, като обикновено има приемане, че тийнейджърските години са до около 17-18 годишна възраст, макар че в английския език тийн (teen) като съставна част на думата, препраща към възрастта на годините:

thirteen = 13

fourteen = 14

fifteen = 15

sixteen = 16

seventeen = 17

eighteen = 18

nineteen = 19(другите числа в английски имат друго морфологично съдържание, тоест не съдържат съответно teen).

Юношеството се проявява и чрез интереси, държание, полово съзряване и др.

Главни клонове на биологията

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.