Античност

Анти́чност (на латински: antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.[1]

По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.

Разнообразните постижения на елинския свят са наследени от Древен Рим, който ги използва, но и издига на нова, по-висока степен.

Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.

Antike Szene (I 19 Jh)
Антична сцена
автор: Кориналдо
Римски фолклорен танц 02
Римски танц
историческа възстановка
Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Периодизация

Древна Гърция

Древен Рим

Хронология в България

Късната античност (ІV–VІ в.) е период от античността, определена като отбранителна и укрепителна във връзка с „варварските нашествия“. Строени са мощни крепости и отбранителни съоръжения. Градовете са укрепвани с крепостни стени. Строят се нови пътища от здрава каменна настилка, с цел по-бързото придвижване на римската войска.

В резултат на извършените теренни обхождания в землището на община Благоевград са регистрирани 90 антични обекта. Констатирано е силно увеличаване на броя на селищата през тази епоха. Около едно основно селище с големи размери и добро местоположение са разположени няколко „сателитни“ поселения с по-малки размери. Освен селищата се появяват градища, крепости, църкви (базилики), единични постройки, надгробни могили, зидани гробници и плоски некрополи.

Крепостите са разположени на стратегически позиции, по долината на Струма и по долините на притоците ѝ, където са минавали античните пътища. Локализацията на регистрираните обекти показва, че долините на малките речни притоци са били активно ползвани като пътища, свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Долината на река Дренковска, минаваща през землището на с. Дренково, е била може би важна пътна артерия, свързваща селищата от долината на Струма с големия административен център Пауталия (дн. Кюстендил).

Античното селище, на мястото на което е разположен днешният Благоевград, е известно с името Скаптопара – по т. нар. Скаптопаренски надпис (датиран от 238 г.), намерен в квартал Грамада.

От късната античност е проучената в с. Дренково квадратна сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла. Сградата е обект за културно-исторически туризъм.

През IV–VI в. се наблюдава усилено строителство на църкви тип базилики, свързани с приемането на новата християнска религия. От този период е базиликата в квартал Струмско.

Вижте също

Източници

  1. bogdanbogdanov.net
Lexikon des Mittelalters

Lexikon des Mittelalters (в превод на български език: Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското средновековие и свързани с него теми. Обхванатият период се простира от късната античност до края на 15 век. Лексиконът е продукт на около 1000 редактори от 14 страни и 3000 автори. От България участват Иван Дуйчев, Васил Гюзелев, Иван Божилов и други.

Лексиконът обхваща 9 тома плюс показалец. Редакционната работа е завършена през 1977 г. (том 1) до 1999 г. (том 9). Първото издание е на Artemis-Winkler (том 1-6) и LexMA (Мюнхен, том 7-9). Съществуват още книжни издания на Metzler и dtv, както и издание на диск. Онлайн-достъп до лексикона предлага фирмата Brepols.

Беотия

Беотия (на гръцки: Βοιωτία, старогръцко произношение – Бойотия, новогръцко – Виотия) е областна единица в Гърция, част от област Централна Гърция.

Болоня

Боло̀ня (на латински: Bononia, което на местен диалект е Bulaggna, а на италиански е Bologna) е град в Северна Италия. Столица е на едноименната провинция и на регион Емилия-Романя и е разположен между реките Рено и Савена. Градът е известен с най-стария в Европа университет – Болонският университет „Alma Mater Studiorum“, основан през 1088 г., и е един от най-развитите в цяла Италия. Болоня се смята за един от най-богатите италиански градове с високо качество на живот . Това се дължи на силното индустриално развитие, обширния сектор на услугите и важното географско положение – на кръстопътя на най-важните магистрали и жп линии в страната.

Населението му е 376 976 души към 31 юли 2009 г.

Валентиниан I

Флавий Валентиниан (на латински: Flavius Valentinianus) е римски император, управлявал западната част на Римската империя от 364 до 375 година. Основател е на Валентиниановата династия. Валентиниан е роден в Цибале, Панония, през около 321 година. Син е на известния римски пълководец от Панония Грациан Старши, който бил започнал издигането си като търговец на въжета.

Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на Констанций II и получава висок ранг като командир на тежката пехота (Scutarii) при Юлиан и Йовиан. След смъртта им, Валентиниан е избран от войските и провъзгласен за император в град Никея, Витиния на 26 февруари 364 година.

Валентиниан III

Флавий Плацидий Валентиниан (на латински: Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.

Валентиниан III е син на Констанций III, съуправител на император Хонорий. Майка му е Гала Плацидия, сестра на Хонорий. Роден е през 419 година. През 425 г., след смъртта на чичо си Хонорий и поражението на узурпатора Йоан, малолетният Валентиниан е провъзгласен за император на Западната империя, от братовчед си, Теодосий II, император на Източната империя.

Диоклециан

Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (на латински: Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г. до 1 май 305 г., когато абдикира. Поделя властта си с Максимиан (285), а по-късно установява власт на четирима (Тетрархия). Модерната историография приема че царуването на Диоклециан слага край на серията от т.нар. войнишки императори и поставя началото на Късната Античност.

Драма (град)

Драма (на гръцки: Δράμα) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Драма, част от административната област Източна Македония и Тракия и на Драмската епархия.

Древност

Древност или древна история е период от човешката история, който покрива времето от около 3300/3000 г. пр.н.е. до периода 800/500 г. пр.н.е.

За начало на древността обикновено се счита времето на първата протошумерска писменост, последвана от шумерския клинопис и египетските йероглифи. Трудностите в изучаването на древността идват от обстоятелството, че до наши дни са достигнали само ограничен брой писмени документи, които не дават пълна картина за живота в древността. Едни от най-добре запазените археологически находки от този период са теракотената армия и прословутите египетски пирамиди.

Първите писмени цивилизации са свързани с т.нар. плодороден полумесец – Древен Египет (3150 – 3100 гг.) и Шумер в Южна Месопотамия (3000 – 2900 гг.), които през Елам били в контакт с т.нар. Индска цивилизация, датирана даже малко по-рано като писмена – около 3300 г. пр.н.е.

Първата китайска императорска династия Ся се въздига 2698 г. пр.н.е., а първият семитски център в древността Ебла възниква около 2500 г. пр.н.е. – почти два века преди Акад.

Първата мезоамериканска цивилизация – тази на олмеките се датира не по-рано от 1200 г. пр.н.е. и по някои трактовки е свързана с Древен Египет посредством семитите развили морско дело – финикийците и пуните (виж и доколумбови презокеански контакти с Америка).

Изолирано и неизяснено остава възникването и произходът на народа, създал критско-минойската цивилизация около 3000 г. пр.н.е.

В различните райони по света думата древност може да има различен смисъл, най-вече с оглед на възприетата историческа периодизация. Понякога терминът класическа древност неправилно заменя по-точния термин античност, който в класическата периодизация на историята се отнася до периода, който започва с Древна Гърция, и по-точно документираното провеждане на първата Олимпиада през 776 г. пр.н.е. По същото време е основан Рим (753 г. пр.н.е.), а малко преди това е основан Картаген (825/814 г. пр.н.е.). В този смисъл своеобразното „начало на писаната история“ се свързва основно със средиземноморския басейн с островите и крайбрежните и свързани територии.

Империя

Империя (на латински: imperium – „власт“) е монархия, управлявана от император, или група държави намиращи се под обща върховна власт.

Късна античност

Късна Античност е модерно название в региона на Средиземно море на последния период на Античността, преди Средновековието, приблизително между 300 и 600 г. сл. Хр.

Марсилия

Марсилия (на френски: Marseille, изговаря се Марсей; на окситански: Marselha) е град в югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон, втори по големина във Франция. Пристанището му е най-голямото пристанище на Франция и на Средиземно море, както и четвърто по големина в Европейския съюз с 93,3 милиона тона преминали товари през 2005 г.. Населението на града е около 858 120 души (2013), а на градската агломерация – около 1 565 879 души (2013).

Оракул

Оракулът, при древните народи, е място, предмет или свещено същество, чрез което говори божество. Понякога се употребява и за самото пророчество. Етимологията на тази дума не е достатъчно изяснена – извежда се или от латинското oro – „говоря, моля се“, или от старогръцкото oραo – „виждам, видение“. Обикновено редом с оракулите присъстват техните прорицатели или тълкуватели – т.е. хора, които превеждат божествената воля на човешки език. Често тези хора също носят прозвището оракули и живеят при светилищата.

Работата на оракулите се отнася главно до предсказването на бъдещето. Поклонникът задава конкретен въпрос, на който получава отговор, понякога доста двусмислен, предаден от прорицателя и обяснен от тълкувателите. Въпроси задавали отделни хора или цели полиси. Светилища с оракули имало много, но не всички се ползвали с еднакво уважение и признание. Повечето са посещавани от местни хора, например в Патрас се допитвали за болести. Други оракули били по-известни и авторитетни: тези в Делфи, Додона, на Амфиарай и др. Един от най-известните, привличащ поклонници от далечни земи, е Делфийският оракул при храма на Аполон в Делфи.

В древния свят оракулите играят съществена роля в религиозния, обществения и личния живот не само в Средиземноморието, но също в Китай, Индия, Персия, Древния Египет, където носят други наименования. В специализираната литература понятието се използва и по двата начина – и като тясно свързано с гръко-римската античност, и в по-широкото, обхващащо аналогиите в останалата част на света.

Панония

Панония (на латински: Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на 2 части - от адриатическата част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската част – Панония.

През късната античност провинцията е плацдарм за конфликтите с варварски племена, главно германски. В края на 3 век е включена като две провинции (Горна и Долна Панония с метрополии Савария и Сирмиум) към диоцеза Западна Илирия (префектура Италия). През 437 г. от състава на Западна Илирия са извадени провинциите Савия (метрополия Емона, днес Любляна) и Валерия (със метрополията Сопинае, днес Печ) и присъединени към префектурата Източна Илирия. По времето на Кирил и Методий и техните ученици Стара Панония се намира между реките Дунав и Драва, достига на запад до Птуй при влизането на Зала в Блатненското езеро.

С областта Панония е свързана т. нар. „Панонска хипотеза“ за произхода и етническата принадлежност на първия славянски литературен език.

Средновековие

Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на 3 периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Тази схема е въведена от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави.

Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно. Обикновено от историците се приема за негово начало краят на Западната Римска империя (5 век или по-точно 476 година), а за негов край – възходът на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми (известно като Ренесанс) през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини – откритието на Америка от Христофор Колумб, падането на Византийската империя, изобретяването на печатната преса и края на Стогодишната война. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история.

Самото название Средновековие води началото си от 15 век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между Античността и 15 век със следните имена: media tempestas (на латински: средно време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: средна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: средно време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: среден век; 1596 г.). Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.От своя страна Средновековието се разделя от гледна точка на социокултурните и геополитически процеси в Европа на латинско и византийско средновековие – историческите процеси във Византия протичат различно от тези в западната част на тогавашна Европа.

От гледна точка на хронологичното развитие на феодалния строй и християнството Средновековието се дели на Ранно, Развито и Късно.

Теодосий II

Флавий Теодосий или Теодосий II (на латински: Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.

Наричан още Теодосий Млади, той наследява малолетен трона в Константинопол и е един от най-дълго управлявалите императори. Властва повече от 40 години, които са важен период в оформянето на Източната Римска империя. Макар че във външната политика Теодосий II е принуден да направи редица отстъпки, то вътрешното състояние на държавата продължава да е стабилно, за разлика от разпадащата се Западна Римска империя.

Триумвират

Триумвират (на латински: Triumvirat – tres viri „три мъже“; triumviri) е термин, обозначаващ съюза между три равнопоставени политически или военни лидери. Тези съглашения рядко издържат дълго време.

Фокида

Фокида (на гръцки: Φωκίδα, на старогръцки и катаревуса: Φωκίς, Фокис) е ном (според новото териториално делене „регионална единица“ – περιφερειακή ενότητα) в Гърция, част от област Централна Гърция.

Юлиан

Флавий Клавдий Юлиан (на латински: Imperator Caesar Flavius Claudius Iulianus Augustus) е римски император от 360 до 363 година. Той е племенник на император Константин I Велики и е последният владетел от Константиновата династия.

Известен също като философ, интелектуалец и писател, той е последният езически император на Рим, наричан от християнската историография с името Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).

Юстиниан I

Юстиниан I Велики (на латински: Iustinianus I) (482 – 565) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.

С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.

Подобно на Октавиан Август пет века по-рано, Юстиниан променя държава, религия и обществото из основи. Също като Август, Юстиниан е способен и далновиден император. Благодарение на добрия подбор на съветници и военачалници, императорът успява да съсредоточи еднакви сили както във вътрешно – така и във външнополитически план.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.