Анри IV

Анри IV (на френски: Henri IV 13 декември 1553 – 14 май 1610), херцог на Вандом от 1563 г., крал на Навара от 1572 до 1610 г. и крал на Франция от 1589 до 1610 г. Той е първият крал от династията на Бурбоните.

Анри IV
Крал на Франция и Навара
HenriIV
Лични данни
Управление 2 август 158914 май 1610
Коронация 27 февруари 1594, Шартър
Пълно име Познат още като Великият, Галантният Зелен, или Добрият Крал Анри
Други титли Херцог на Вандом (15621589)
Крал на Навара (15721610)
Дофин на Виен:
като Крал на Франция (2 август 158927 септември 1601)
Роден
Починал
Погребан в Базилика Сен-Дени, Франция
Предшественик Анри IIIRed crown.png
Наследник Луи XIII
Подпис
1585 signature of King Henri IV of France
Семейство
Династия Бурбони
Баща Антоан дьо Бурбон (15181562)
Майка Жана III, Кралица на Навар (15281572)
Бракове Маргьорит дьо Валоа (15531615)
Мария Медичи (15731642)Red crown.png
Потомци Луи XIII (16011643)
Елизабет Бурбонска (16021644)
Кристин Мари, херцогиня на Савой (16061663)
Никола (16071611)
Гастон Жан Батист, херцог на Орлеан (16081660)
Анриет Мари, кралица на Англия и Шотландия (16091669)
Grand Royal Coat of Arms of France & Navarre

Биография

Детство и младост

Анри е роден в град По – Югозападна Франция. Син е на херцога на Вандом – Антоан дьо Бурбон и наварската принцеса Жана Д`Албре. По бащина линия произхожда от младшия клон на рода Бурбон – Вандом.

На 18 август 1572 г. се жени за френската принцеса, дъщерята на Катерина Медичи – Маргьорит дьо Валоа. Маргьорит е негова братовчедка, сестра на краля на Франция – Шарл IX. Бракът е част от плана на Катерина Медичи да помири католиците с хугенотите. Заради това тя предлага на Анри, който е протестант, да се ожени за дъщеря ѝ Марго, която е католичка.

Крал на Навара

Същата година той става крал на Навара под името Анри III, след смъртта на майка си Жана, под чието влияние става хугенот. Жана също е протестантка и обявява калвинизма за държавна религия на Навара. Сватбата на Анри е част от мирния договор между католици и хугеноти, целящ да сложи край на религиозната война във Франция (започнала през 1560). В нощта на Свети Вартоломей (24 август 1572) католиците, водени от херцог дьо Гиз, който с помощта на кралица Катерина Медичи изкопчва разрешение от крал Шарл IX за клането, избиват 5000 хугеноти в Париж и 20 000 във Франция. Анри е принуден, заедно с братовчед си принц Анри дьо Конде, да приеме римокатолицизма. Той е държан като затворник в Лувъра до 1576 г., когато успява да избяга от Париж. Връщайки се в родната Навара, Анри отново приема протестантството.

Наследник на френския престол

След смъртта на херцог Франсоа д'Анжу – брат и наследник на крал Анри III (наследил през 1574 г. крал Шарл IX), Анри дьо Бурбон става официален наследник на френската корона.

Тъй като Анри дьо Бурбон е пряк потомък на крал Луи IX Свети и негов най-близък роднина по мъжка линия, крал Анри III няма друг избор освен да го припознае като наследник на короната (Салическия закон обезнаследява сестрите на краля и другите му близки роднини по женска линия). През 1588 г. херцог Анри дьо Гиз превзема Париж и прогонва краля в Блоа. Там херцогът става жертва на заговор на Анри III и е убит. Кралят на Франция се съюзява с братовчед си Анри дьо Бурбон и обсажда Париж, но в навечерието на решителния щурм е убит (1589 г.).

Крал на Франция (начало на управлението – борба с Католическата лига)

Анри дьо Бурбон става крал на Франция под името Анри IV. Католическата лига, ползваща се с подкрепата на Испания, отказва да му се подчини и започва последната религиозна война във Франция. Кралят разгромява Лигата при Арк и Иври – 1589 г. Но походът на Алесандро Фарнезе, херцог на Парма, го кара да снеме обсадата на Париж.

Окуражаван от голямата любов на своя живот – Габриел д'Естре, кралят приема отново католицизма, този път завинаги (25 юли 1593), произнасяйки прословутата фраза „Paris vaut bien une messe“ (Париж заслужава една меса (католическа литургия)). Неговото влизане в лоното на римокатолицизма му носи верността на мнозинството от поданиците му и на 27 февруари 1594 г. Анри IV е коронясан в катедралата в Шартър.

На 13 април 1598 г. в град Нант, той издава прочутия Нантски едикт, с който гарантира правата на хугенотите (едиктът е отменен през 1685 г. от внука му крал Луи XIV).

Henry4-A
Анри IV като крал на кон

Анри е човек с визия и смелост. Вместо да води скъпоструваща война, за да подчини благородниците, той се съюзява с тях. Като крал възприема политика на подобряване живота на поданиците си (мечтата му е била всеки негов поданик да яде поне веднъж седмично печена кокошка), което го прави най-популярния владетел, който Франция е имала някога. По време на царуването си Анри IV подпомага развитието на земеделието, източени са блата, за да се създадат нови земеделски площи, извършват се редица обществени дела. Изграждат се нови пътища, мостове и канали. Изграден е 1200-метров канал в кралския ловен замък във Фонтенбло (който може да бъде видян и днес) и са засадени десетки борове, брястове и плодни дръвчета.

Кралят обновява Париж като голям град, започва строежа на Понт Ньоф, който свързва двата бряга на река Сена. Създава голямата галерия в Лувъра (най-дългата сграда от този вид в Европа). Крал Анри IV поощрява изкуството сред всички класи. Той поканва стотици художници и занаятчии, които да живеят и работят в Лувъра. Тази традиция продължава 200 години, докато Наполеон не я закрива. В цялостната си дейност кралят е подпомаган от верни съветници, сред които се отличава неговият финансов министър и командир на Артилерията – херцог дьо Сюли.

Визията на Анри IV да разшири териториите на Франция го кара да финансира американските експедиции на Самюел дьо Шамплан, който създава френски колонии в Канада (кралят не доживява първите завоевания, когато Шамплан се връща с вестта за постиженията в Северна Америка, Анри IV би се зарадвал, но той вече не е между живите).

Анри IV казва: „Аз управлявам със задник на седлото и пушка в ръка“. Въпреки това, той е мъж, който е готов да спре по време на битка, за да пише любовно писмо. Лекомислен, мъдър, нежен, смел, трудолюбив, честен, той въплъщава идеала за добрия крал. Анри IV е добър човек, състрадателен, с чувство за хумор и е обожаван от хората си.И докато останалата част на Франция отдавна е забравила монархията, в родния град на Анри IV – По, се празнува неговото царуване.

Краят на управлението на Анри се характеризира с изостряне на отношенията с Хабсбургите и нова война с Испания. Анри се намесва в конфликта между императора на Свещената Римска империя Рудолф II (католик) с протестантските немски князе. Бягството през 1609 година на принц Конде към двора на инфантата Изабел отново изостря отношенията между Париж и Брюксел.Перспективите за нова европейска война не се харесват нито на римския папа, нито на мирните жители.

Семейство

  • 1-ва съпруга: (18 август 1572 година, развод в 1599 година)Маргьорит дьо Валоа, известна като Кралица Марго (1553 – 1615), кралица на Навара. Бракът не е щастлив и двойката е бездетна. Още преди Анри да наследи трона през 1589 г. двамата се разделят. Маргьорит дьо Валоа заживява за дълги години в замъка Усон. След като Анри става крал, неговите съветници го карат да се ожени отново, за да осигури мъжки наследник на короната и да избегне диспута около наследника му.

През 1590 г. Анри се запознава с Габриел д'Естре, която става официална негова метреса през 1592 г. Габриел му ражда три деца. Анри решава да поиска от папата анулиране на брака му, за да се ожени за Габриел. Съветниците му (най-вече Максимилиан дьо Бетюн, херцог дьо Сюли) се противопоставят на тази идея. Въпреки това кралят е готов да я реализира, но малко преди планираната венчавка, Габриел д'Естре умира (10 април 1599), след като ражда преждевременно мъртъв син.

Портрети на децата на Анри

Убийство

Death-of-Henry4
Убийството на Анри IV

Мария Медичи е коронясана в Сен-Дени 13 май 1610 година. На следващия ден, 14 май 1610 година, Анри е убит от католическия фанатик Франсоа Раваяк. По време на движение на каретата на краля, убиецът му нанася първия удар с нож. Леко раненият крал се обръща в каретата към седящия до него Монбазон и извиква: „Аз съм ранен“, – след това получава втори удар в гърдите, който засяга белите дробове и разсича аортата, а след това трети.

По желание на кралицата неговото тяло е пренесено в базиликата Сен-Дени на 1 юли 1610 година. Неговата вдовица Мария Медичи управлява като регент от името на сина му – крал Луи XIII (9-годишен по време на убийството на баща му) до 1617 г.

Външни препратки

Източници

  1. Arlette Jouanna (dir.), Histoire et dictionnaire des guerres de religion, 1559 – 1598, Robert Laffont, coll. „ Bouquins “, 1998, p. 409.
  2. Denis Crouzet, , Champ Vallon,‎ 2005, p. 541
  3. Pierre Miquel, Les Guerres de religion, Paris, Club France Loisirs, 1980(ISBN 2-7242-0785-8) p. 411
  4. Cité par J. Cornette, Chronique de la France Les années cardinales : chronique de la France, 1599 – 1652, et J. Cornette, Le livre et le glaive: chronique de la France au xvie siècle, Paris, Colin, 1999 et 2000.
  5. Pierre Miquel, Les Guerres de religion, Paris, Club France Loisirs, 1980(ISBN 2-7242-0785-8)p. 413 – 414
  6. Guy Martinière, Henri IV et la France équinoxiale, in Henri IV. Le roi et la reconstruction du royaume (Pau, Nérac, 14 – 17 septembre 1989), Biarritz : J et D, Association „ Henri IV 1989 “, 1988 – 1992
14 май

14 май е 134-ият ден в годината според григорианския календар (135-ти през високосна). Остават 231 дни до края на годината.

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г. и свършва на 31 декември 1600 г.

Анри III

Анри III (на френски: Henri III de France; на полски: Henryk Walezy) е крал на Франция в периода (1574 – 1589) и първият избран монарх на Полско-литовската държава в периода (1573 – 1574).С раждането си на 19 септември 1551 г. принц Анри, който е четвърти син на крал Анри II, получава титлата херцог на Анжу. През 1573 г. е избран за крал на Жечпосполита. След смъртта на брат си Шарл IX напуска Полша и се връща във Франция, за да бъде коронясан като френски крал. Анри винаги е бил любимият син на майка си Катерина Медичи, която постоянно го е закриляла и подкрепяла.

Елизабет Бурбонска

Елизабет Бурбонска (на френски: Élisabeth de Bourbon; на испански: Isabel de Borbón) е френска принцеса и кралица на Испания и Португалия, съпруга на Филип IV.

Карл Емануил I Савойски

Карл Емануил I Велики (итал. Carlo Emanuele I di Savoia; 12 януари 1562, Риволи – 26 юни 1630, Савиляно) – 11-ти херцог на Савоя от 1580 година.

Единствен син на херцога на Савоя Емануил Филиберт и неговата жена Маргарита Валоа.

Способства за въвличането на Савоя в много войни. Дълги години се бори с Франция за маркграфство Салуцо (1588—1601), и през 1601 година се добива до признание от Анри IV на своята власт над тези владения в обмена на отстъпка на ред свои територии между Бургундия и Дофине (Брес, Бюже, Же).

Катерина Наварска

Катерина Наварска, позната също и като Катрин Бурбонска (фр. Catherine de Bourbon, Infante de Navarre 7 февруари 1559, Париж – 13 февруари 1604, Нанси), е дъщеря на Антоан дьо Бурбон и Жана Д'Албре, инфанта на Навара, неин по-голям брат е Анри IV, крал на Франция, на когото тя е регент в периода 1582-92 за Навара.

Климент VIII

Климент VIII с рождено име Иполит Алдобрандини, е римски папа от 30 януари 1592 г. до 3 март 1605 г.

Кралство Навара

Кралство Навара (на испански: Reino de Navarra; на баски: Nafarroako Erresuma; на френски: Royaume de Navarre) е историческа държава, съществувала в периода от 824 до 1620 г. на територията на днешна североизточна Испания и днешна Южна Франция.

Навара съществува като графство, отделило се от Франкската империя около 824 г. Впоследствие става кралство Памплона и в него влизат две обособени области - северна и южна, разположени от двете страни на Пиренеите около Атлантическия океан: днес това са съвременната автономна област Навара в Северна Испания и съвременната област Пирене Атлантик в Южна Франция. През 1513 г. Южна Навара е завоювана от краля на Арагон Фердинанд II Арагонски и влиза в състава на кралство Испания. Северна Навара остава независима до 1589 г., когато нейният крал Анри IV става крал на Франция, след което е присъединена към Франция (окончателно през 1620 г.)

Кристин Мари Бурбон-Френска

Кристина Мария (на френски: Marie Christine de France; на италиански: Maria Cristina di Francia; * 10 февруари 1606 в Париж; † 27 декември 1663 в Торино) от династията Бурбони е третата дъщеря на френския крал Анри IV и втората му съпруга Мария Медичи. Омъжена на 10 февруари 1619 г. в Лувър за Виктор Амадей I Савойски (1587-1637), херцог на Савоя и принц на Пиемонт. Ражда му 7 деца.

След смъртта на съпруга си, тя е регент на сина си и макар регентството ѝ да е оспорвано от роднините на съпруга ѝ, успява да запази властта си с подкрепата на Франция. Известна с многобройните си любовници.

В Торино за Кристина Мария е построен палацо Реале и е преустроен замък Валентино във френски стил. Тя умира в Торино на 57 години.

Лувър

Лувърът (на френски: Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн. посетители за 2013 г. Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Луи XIII

Луи XIII (на френски: Louis XIII le Juste), наричан „Справедливи“ (27 септември 1601 – 14 май 1643) – крал на Франция от 1610 г.

Маргарита Валоа

Маргарита Валоа (на френски: Marguerite de Valois, Маргьорит дьо Валоа), позната повече като Кралица Марго (на френски: la Reine Margot), е кралица на Франция и Навара, първа съпруга на крал Анри IV.

Маргарита, наричана от братята си на галено Марго, е родена на 14 май 1553 в Шато дьо Сен Жармен ан Ле. Тя е дъщеря на крал Анри II и Катерина Медичи. Трима от братята ѝ, Франсоа II, Шарл IX и Анри III стават крале на Франция, сестра ѝ Елизабет е омъжена за краля на Испания.

Мария Медичи

Мария Медичи (на италиански: Maria de' Medici; на френски: Marie de Médicis) е френска кралица, дъщеря на великия херцог на Тоскана Франческо I Медичи. На 17 декември 1600 г. се омъжва за краля на Франция Анри IV. Въпреки красотата си тя отделила от себе си своя съпруг с властния си характер и сцените на ревност, които му устройва. Особено ненавистно е за Анри влиянието над кралицата на прислужницата ѝ Леонора Галигаи и на мъжа ѝ, Кончини.

Нантски едикт

Нантският едикт е официална декларация, подписана от френския крал Анри IV на 13 април 1598 г. С него се признава правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения. Издаването на Нантския едикт слага край на религиозните войни, довели до опустошаване на Франция през втората половина на 16 век.

На протестантите се дава правото да имат около 150 населени места-убежища, от които 51 с гарантирана за тях сигурност и около 3500 крепости.

Филип V (Испания)

Филип V Бурбон или Филип д'Анжу (на френски: Philippe d’Anjou, 19 декември 1683 – 9 юли 1746) е френски принц и испански крал (1700 – 1724, 1724 – 1746), първият представител на Бурбонската династия в Испания.

Чарлз I

Чарлс I (1600 – 1649) е крал на Англия от 1625 г. до 1649 година, когато е екзекутиран.Чарлз е втори син на Джеймс I и Анна Датска. След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал Анри IV – Хенриета. След 3 години безразличие и студенина, двойката започва да се интересува един от друг и създава 9 деца: Чарлз (мъртвороден), Чарлз (бъдещият Чарлз II), Джеймс, Хенри, Мери, Елизабет, Ан, Катрин, Анериет.

Шанз-Елизе

Шанз-Елизе (на френски: Champs-Élysées, което буквално означава „Елисейските полета“) е един от централните булеварди в Париж, както и една от най-известните улици в света. Името е свързано с Елисейските полета, които са царството на мъртвите в древногръцката митология.

Строеният още през първите десетилетия на 17 век булевард е дълъг 1910 метра и е широк 70 метра. Започва от площад „Конкорд“ и завършва на площад „Шарл дьо Гол“. Отначало е бил част от парк с езеро, където френските крале се забавлявали. През 1616 г. съпругата на Анри IV - Мария Медичи заповядала на това място да се прокара алея. Само за няколко години тази алея се превърнала в любимо място за разходки на парижаните от всички съсловия. През 1667 г. Луи XIV я удължил и наредил от двете ѝ страни да се засадят дървета.

До 1709 г. тя се наричала Гранд-Кур, после получила днешното си име. Със съвременния си облик „Шанз Елизе“ се сдобила през 19 век. В периода 1830-1840 г. на булеварда били инсталирани бронзови фенери, край тротоарите били изградени фонтани, строели се театри, кафенета, ресторанти и др. Елисейските полета е традиционното място за военни паради - те се провеждат на 14 юли, в деня на превземането на Бастилията, и на 11 ноември - датата на приключването на Първата световна война.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.