Анри Лафонтен

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Лафонтен.
Анри Лафонтен
Henri La Fontaine
белгийски политик
HenriLaFontaine

Роден
Починал

Националност Флаг на Белгия Белгия
Образование Брюкселски свободен университет
Право
Образование Брюкселски свободен университет
Политика
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за мир (1913)

Анри Лафонтен (на нидерландски: Henri La Fontaine) е белгийски юрист, библиограф и политик. Създател, заедно с Пол Отле, през 1905 г. на Универсалната десетична класификация (използвана и днес в библиотеките) и президент на Международното бюро за мир (1907 – 1943). Удостоен с Нобелова награда за мир за 1913 г.

Биография

Произход и образование (1854 – 1877)

Роден е на 22 април 1854 година в Брюксел, Белгия, най-големият син в семейството на Алфред Лафонтен, финансов чиновник в белгийското правителство, и Мари Филипс.[1]

След завършване на средното си образование в Брюксел, Лафонтен постъпва в Свободния университет. Завършва през 1877 г. със степен доктор по право и става адвокат в брюкселския апелационен съд.

Юридическа и педагогическа дейност (1877 – 1889)

Една година по-късно, през 1878 г., юридическата си практика започва да съчетава с педагогическа дейност, заемайки длъжността секретар на Техническото училище за млади жени – експериментално за това време учреждение. Експериментът се оказва толкова успешен, че на негова основа в Белгия се откриват редица подобни училища.

Придобитият опит помага на Лафонтен да вземе участие в основаването на Новия университет – подразделение на Свободния университет. От 1893 до 1940 г. той завежда в Новия университет катедрата по международно право, специализирайки се върху произхода и развитието на световните юридически структури. Лафонтен чете публични лекции по международни отношения и разоръжаване.

Политическа дейност и научна дейност (1889 – 1921)

През 80-те години Лафонтен се запознава с идеите на английския пацифист Ходжсън Прат, който посещава Белгия през 1883 г. за основаване на белгийския отдел на Асоциацията за мир и международен арбитраж. Вдъхновен от тези идеи, Лафонтен се съгласява да стане генерален секретар на белгийския отдел, който е организиран през 1889 г. Две години по-късно се сближава със социалистите и оттогава започва да се изказва на митинги, в печата и участва в създаването на списание „Справедливост“.

Henri La Fontaine (photographie Géruzet Frères, Bruxelles)
Анри Лафонтен, 1900.

През 1895 г. Лафонтен се кандидатира за сенатските избори и е избран от името на окръг Ено.[1] В продължение на 40 години той заседава в сената, където през 1907 – 1919 г. е секретар, а през 1919 – 1932 г. – вицепрезидент. Лафонтен е поборник за образователна реформа, за осемчасов работен ден и за подобряване на техниката на безопасност на работните места. В съответствие със своите интернационални убеждения се изказва за Лигата на нациите, за създаване на икономически съюз с Люксембург, за разоръжаване и за решаване на международните спорове чрез арбитраж.

Henri La Fontaine reçoit le prix Nobel de la paix
Първа страница на списание „Pourquoi pas?“ от 18 декември 1913 г.

През всичките тези години Лафонтен участва активно в движението за мир. Той става приемник на Фредрик Байер на поста председател на Международното бюро за мир през 1907 г. и постъпва в Междупарламентарния съюз (основан през 1888 г. от Уилям Рандъл Кримър и Фредерик Паси).[1] В Междупарламентарния съюз Лафонтен вижда кълновете на световен парламент, който би управлявал мирно всички народи. Лафонтен е председател на юридическия комитет на организацията, заседавайки в комисиите по подготовка на модела за световен парламент и на договора за международен арбитраж.

Убеден в това, че един източник на информация за международните дела ще съдейства за делото на мира, Лафонтен заедно с Пол Отле, основава през 1895 г. Документационната палата в Брюксел. В нейната задача влизат събирането и обработката на публикации по международна политика по целия свят. Като си осигурява подкрепата на белгийското правителство, Палатата започва с разработка на универсална система за класификация, основаваща се на метода на Мелвил Дюи, американски реформатор на библиотечното дело. Започва работа по съставяне на библиография за международни издания по социални въпроси, особено място в нея заема литературата за пацифисткото движение.

Въз основа на Документационната палата се появява Съюзът на международните асоциации, създаден през 1907 г. от Лафонтен и Отле. Съюзът, чийто ръководител Лафонтен е цял живот, издава многобройни инструкции, библиографски описания, документи и справочници, сред които и списанието „Международен живот“ и „Ежегодник на международните организации“.[1] През 1951 г. Съюзът се слива с Организацията на обединените нации.

Освен това Лафонтен служи на делото на мира и като учен и писател. Произведението „Pasicrisie internationale: Historic docurnentaire des arbitrages internationaux: 1794...1900“, публикувано през 1902 г., е документална история на договорите за международен арбитраж в западния свят за 106 години. В книгата „Библиография на мира и международния арбитраж“, издадена две години по-късно, са отразени повече от 2000 заглавия на произведения в тази област.

В книгата „Великото решение: Магнисима харта“, публикувана в Бостън през 1916 г., Лафонтен набелязва принципите, които би трябвало да легнат в основата на международните отношения.[1] Той предлага план за световна конституция, световен парламент, световна банка, единен език и статистически центрове по труда, търговията и други въпроси. Планът за международен съд разработва една година по-рано. Трудовете на Лафонтен, според общото признание, оказват силно влияние върху развитието на някои спомагателни организации на Обществото на народите.

След Първата световна война, въпреки своя песимизъм, Лафонтен се връща в Европа и подновява своите мирни усилия. Той участва в белгийската делегация на Парижката мирна конференция през 1919 г. и на Първата асамблея на Обществото на народите приз 1920 – 1921 г. По време на дискусията „трябва ли държавите-членки на Обществото на народите да вземат участие в санкциите, въпреки заплаха за сигурността им“, Лафонтен защитава мнението, че всички трябва да изпълняват „свещената задача за справедливост, дори ако се окаже под въпрос тяхното съществуване“

Следващи години (1921 – 1943)

Лафонтен продължава работата си в Документационната палата и ръководи съвета на Междупарламентарния съюз като член на комитета му по юридическите въпроси. През 1936 г. се отказва от сенатските си задължения, четири години преди Германия да окупира страната му.

Умира на 14 май 1943 година в Брюксел на 89-годишна възраст.[1]

Личен живот

Henri La Fontaine et Mathilde Lhoest, son épouse
Анри Лафонтен и съпругата му Матилде Лест, 1932.

През юношеските си години публикува сборник стихове, а през 1885 г. преважда част от либретото на Вагнеровата опера „Валкирия“, известно време чете лекции по изкуство. Като страстен алпинист пише много за този спорт и е председател на Алпийския клуб в Белгия.

Човек с широки възгледи, Лафонтен защитава равноправието на жените, между което и да могат да придобиват юридическа специалност, председател е и на Асоциацията за професионалното образование на жените.

През 1903 г. се жени за Матилде Лест.[1]

Библиография

  • Les droits et des obligations des entrepreneurs de travaux publics (1885)
  • Traité de la contrefaçon (1888)
  • Pasicrisie internationale (1902)
  • Bibliographie de la Paix et de l'Arbitrage (1904)

Източници

  1. а б в г д е ж Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.

Външни препратки

14 май

14 май е 134-ият ден в годината според григорианския календар (135-ти през високосна). Остават 231 дни до края на годината.

22 април

22 април е 112-ия ден в годината според григорианския календар (113-ти през високосна). Остават 253 дни до края на годината.

На този ден е "Денят на Земята"

Десетична класификация на Дюи

Десетичната класификация на Дюи или десетична система на Дюи (на английски: Dewey Decimal Classification (DDC), Dewey Decimal System) е система за библиотечна класификация, разработена от американеца Мелвил Дюи през 1876 година. Оттогава насам е подложена на поне 22 значителни преработки, последната от които през 2011 г.

Десетичната класификация въвежда термините относителна локация и относителен индекс, които позволяват новите книги да бъдат добавяни в библиотека в подходящо място, въз основа на предмета. По-рано библиотеките са давали на книги постоянни местоположения на рафтове, които са били свързани с реда на придобиване, а не с темата. Нотацията на класификацията използва трицифрени арабски цифри за основните класове, с частични десетични знаци, позволяващи разширяване за повече подробности. Използването на арабски цифри за символи позволява гъвкост до степен, при която числата могат да бъдат разширени линейно, за да обхванат специални аспекти на общи теми. Библиотеките дават класификационен номер, който недвусмислено локализира определен обем в позиция, сравнена с други книги в библиотеката, въз основа на неговия предмет. Номерът дава възможност да се намери всяка книга и да се върне на правилното място на библиотечните рафтове. Системата за класификация се използва в 200 000 библиотеки в най-малко 135 страни.

Интерпарламентарен съюз

Интерпарламентарният съюз (на френски: L 'Union interparlementaire или UIP) е международна организация (междупарламентарен съюз) със седалище в Женева. Основан по време на Световното изложение в Париж през 1889 от Уилям Рандъл Кримър, Великобритания и Фредерик Паси, Франция, с цел разработване на предложения за международен арбитраж и разоръжаване.

Интерпарламентарният съюз е от най-старите международни институции с политически характер. Съюзът насърчава мира и международния арбитраж. Както поставя основата на институционалното и многостранно сътрудничество, така също призовава за създаването на подобни институции на правителствено равнище, ООН.

Интерпарламентарният съюз допринася за създаването на Постоянен Арбитражен Съд в Хага. Съюзът работи в тясно сътрудничество с ООН, като споделят целите и усилията. Също така си сътрудничи с регионални интерпарламентарни организации и международни организации, междуправителствени и неправителствени, с които споделят еднакви идеали.

Към Януари 2013 г. в Интерпарламентарният съюз членуват 162 страни членки и 10 Асоциирани членове.

Лафонтен

Лафонтен може да се отнася до:

белгийския юрист Анри Лафонтен, Нобелов лауреат за мир;

френския баснописец Жан дьо Лафонтен.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Носители на Нобелова награда за мир

Това е списък на лауреати на Нобелова награда за мир

Анри Дюнан и Фредерик Паси (1901)

Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)

Уилям Рандъл Кримър (1903)

Институт по международно право (1904)

Берта фон Зутнер (1905)

Теодор Рузвелт (1906)

Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)

Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)

Огюст Бернарт и Пол д'Естурнел (1909)

Международно бюро за мир (1910)

Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)

Елиу Руут (1912)

Анри Лафонтен (1913)

Не е присъждана (1914 – 1916)

Червеният кръст и червеният полумесец (1917)

Не е присъждана (1918)

Удроу Уилсън (1919)

Леон Буржоа (1920)

Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)

Фритьоф Нансен (1922)

Не е присъждана (1923 – 1924)

Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)

Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)

Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)

Не е присъждана (1928)

Франк Билингс Келог (1929)

Натан Сьодерблум (1930)

Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)

Не е присъждана (1932)

Норман Ейнджъл (1933)

Артър Хендерсън (1934)

Карл фон Осиецки (1935)

Карлос Сааведра Ламас (1936)

Робърт Сесил (1937)

Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)

Не е присъждана (1939 – 1943)

Червеният кръст и червеният полумесец (1944)

Кордел Хъл (1945)

Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)

Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)

Не е присъждана (1948)

Джон Бойд Ор (1949)

Ралф Бънч (1950)

Леон Жуо (1951)

Алберт Швайцер (1952)

Джордж Маршал (1953)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)

Не е присъждана (1955 – 1956)

Лестър Пиърсън (1957)

Жорж Пир (1958)

Филип Ноел-Бейкър (1959)

Албърт Лутули (1960)

Даг Хамаршелд (1961)

Лайнъс Полинг (1962)

Червеният кръст и червеният полумесец (1963)

Мартин Лутър Кинг (1964)

УНИЦЕФ (1965)

Не е присъждана (1966 –1967)

Рене Касен (1968)

Международна организация на труда (1969)

Норман Борлауг (1970)

Вили Бранд (1971)

Не е присъждана (1972)

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)

Андрей Сахаров (1975)

Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)

Амнести интернешънъл (1977)

Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)

Майка Тереза (1979)

Адолфо Перес Ескивел (1980)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)

Алва Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)

Лех Валенса (1983)

Дезмънд Туту (1984)

Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)

Ели Визел (1986)

Оскар Ариас Санчес (1987)

Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)

Далай Лама (1989)

Михаил Горбачов (1990)

Аун Сан Су Чи (1991)

Ригоберта Менчу (1992)

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)

Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)

Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)

Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)

Лекари без граници (1999)

Ким Те Чжун (2000)

Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001)

Джими Картър (2002)

Ширин Ебади (2003)

Вангари Маатаи (2004)

Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)

Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)

Ал Гор (2007)

Марти Ахтисаари (2008)

Барак Обама (2009)

Лиу Сяобо (2010)

Пол Отле

Пол Отле (на френски: Paul Otlet) е белгийски общественик и библиограф.

През 1905 г., заедно с Анри Лафонтен, създава Универсалната десетична класификация, използвана и днес в библиотеките по света, най-вече в Европа.

Универсална десетична класификация

Универсалната десетична класификация (съкратено УДК) е система за библиотечна класификация, разработена от белгийските библиографи Пол Отле и Анри Лафонтен в края на 19 век. Тя представлява по-нататъшно развитие на десетичната класификация на Мелвил Дюи. Използва допълнителни знаци за посочване на различни специални свойства на класифицирания обект или за посочване на взаимовръзки. През годините УДК е била модернизирана и разширявана.

УДК е универсална, тъй като обхваща цялото човешко знание и дейност. Това я прави удобна за различни цели и особено за библиотеки с универсален характер на фондовете. Обектите, подлагани на класификация спрямо УДК могат да имат произволен вид. Обикновено това са писмени документи (книги, статии и др.), но УДК може да се използва и за класификация на филми, видео- и звукозаписи, илюстрации, карти, музейни експонати и др. Пълната версия на УДК включва над 220 000 раздела.

Една от главните отличителни особености на УДК е нейната йерархична структура. На всеки раздел е съпоставена десетична дроб между 0 и 1 (напр. 0,175), като за удобство се изпускат нулата и десетичната запетая, а групите от три последователни цифри се отделят с точка. Така например раздел 61 „Медицина“ има подраздел 611 „Анатомия“, който от своя страна има подраздел 611.8 „Нервна система. Сетивни органи“ и т.н. По такъв начин УДК може да се разширява до безкрайност с нови раздели без да се налагат промени във номерата на вече съществуващите раздели.

УДК е построена на систематичния принцип. Един и същ предмет, напр. „нефт“ може да се среща на различни места в зависимост от отрасъла на знанието. Така например раздел 547 „Органична химия“ има подраздел „Химия на нефта“, раздел 553 „Находища на полезни изкопаеми“ има подраздел „Находища на нефт“, раздел 622 „Минно дело“ има подраздел „Добив на нефт“, раздел 662 „Взривни вещества. Гориво“ има подраздел „Нефтът като гориво“ и т.н.

Един документ може да бъде класифициран като принадлежащ към няколко раздела посредством допълнителни знаци. Например:

УДК се използва изключително успешно с компютри.

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.