Английска революция

Английската революция, наричана в англоезичната литература Английска гражданска война (на английски: English Civil War[1][2]), е поредица от политически конфликти и въоръжени сблъсъци в Англия между привържениците на краля на Англия (тогава Чарлз I) и Парламента на Англия, подкрепен от новосъздадена армия, придружени с религиозна война, които продължават от 1642 до 1651 г.

Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание. Установява се Английската република (Английска общност) (1649 – 1653), а след това Протекторатът (1653 – 1659) – диктатура на Оливър Кромуел.

Някои историци разграничават три периода на гражданската война: първата гражданска война (1642 – 46) и втората гражданска война (1648 – 1649) противопоставят роялистите на привържениците на Дългия парламент, докато в третата гражданска война (1649 – 1651) тези, които искат да възстановят монархията като върнат Чарлз II, се сражават с подкрепящите парламента, останал само с част от депутатите (Rump Parliament). Гражданската война приключва с победа на парламентаристите в битката при Устър (Battle of Worcester) на 3 септември 1651 г.

Макар че се нарича „Английска“, в гражданската война присъства и елемент на национална борба поради военните действия между англичани, шотландци и ирландци, макар и той да играе второстепенна роля.

В резултат от войната се установява конституционният принцип, че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента, който е затвърден по-късно чрез Закон за правата от 1689 г., приет по времето на Славната революция. Така се извършва преход от абсолютна монархия към конституционна монархия, при която властта на краля е ограничена от властта на парламента, а гражданските свободи са гарантирани.

Революцията открива пътя към индустриалната революция в Англия и към нейното капиталистическо развитие. Епископатът в държавната църква е премахнат и в нея надделяват презвитерианите.

Английска революция
Алегория на Английската революция от Уилям Шекспир Бъртън. Ранен рицар лежи на земята, а пуритан в черно стои на заден план.

Алегория на Английската революция от Уилям Шекспир Бъртън. Ранен рицар лежи на земята, а пуритан в черно стои на заден план.
Участници англичани
Място Кралство Англия
Датировка 22 август 16423 септември 1651
Резултат край на абсолютната монархия, установяване на конституционна монархия и Английска република

Предистория

King Charles I after original by van Dyck
Чарлз I

По време на управлението на Елизабет I (1558 – 1603) непрекъснатата опасност от страна на Испания прави абсолютизма необходим и англичаните го приемат. Но когато започва да управлява Джеймс I, тази опасност е преминала, Англия е в добри отношения с Франция и от чужбина няма сериозна заплаха. С възкачването си на престола Джеймс I обединява двете кралства Англия и Шотландия в лична уния и мечтае да присъедини към тях и Ирландия. Неговият син и следващ крал Чарлз I иска същото и споделя позицията на баща си за абсолютната монархия – кралят е наместник на бога, който е избран да управлява на земята „по божия милост“. В същото време още от времената на Елизабет английският парламент започва да губи влияние (по времето на Джеймс I кралят увеличава данъци без да иска разрешението му). Много от членовете на парламента се отнасят негативно към идеята за обединение, като се опасяват че то може да унищожи старите английски традиции.

Конфликтът между крал и парламент се разгаря с нова сила при възкачването на Чарлз I на престола. През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години. В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари феодални закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища – т.нар. „корабни пари“ (на английски: Ship-Money), което предизвиква силно негодувание. С женитбата си за сестрата на Луи XIII – Хенриета, която е католичка, кралят още повече се конфронтира с парламента.

Религиозен разкол

William Laud
Уилям Лод

След убийството на Бъкингамския херцог, главен кралски съветник става Уилям Лод (на английски: William Laud), архиепископ на Кентърбъри. Лод счита, че кралят управлява „по божия милост“, а тези, които не вярват в божественността на краля, Лод нарича лоши християни. Той агресивно атакува презвитерианите и иска да наложи навсякъде англиканството. Църквата поддържа архиепископа, за разлика от пуританите, които не са съгласни с политиката на Уилям Лод. Ожесточените църковни борби водят до свалянето на Лод от поста, обвинение в предателство през 1645 и екзекуцията му.

В годините на управление на Мария I Тюдор (1553 – 1558) много протестанти заминават в изгнание поради гоненията срещу тях. Когато на престола се качва Елизабет I, те се завръщат в Англия след като са се запознали с идеите на калвинизма и Реформацията. Те са огорчени от положението в страната и от това, че Църквата запазва твърде много от католицизма. Пуританите са течение на протестантството, което желае да изчисти изцяло английската църква от католическите традиции.

В парламента пуританите се разделят на две: презвитериани и конгрегационалисти (индепенденти – на английски: independents). Презвитерианите са шотландската протестантска деноминация. Докато в Англия католицизмът е отхвърлен от Хенри VIII по политически причини и в Англиканската църква се запазва немалка част от характера му, то Реформацията в Шотландия е далеч по-радикална под водачеството на Джон Нокс. Прекарвайки известно време в Женева, той се утвърждава като близък последовател и сподвижник на Жан Калвин. Със завръщането си в Шотландия той следва калвинистката религиозна доктрина и така се формира Презвитерианството. Членовете на тази деноминация искат премахване на свещениците, а начело на общините да се поставят избираеми презвитери, които да се отчитат на общото събрание. Те намират съмишленици в лицето на пуританите – самите те възприели голяма част от идеите на Жан Калвин. Индепендентите достигат още по-далеч от презвитерианите. Те са против всяка църковна йерархия. Формират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става Оливър Кромуел.

Шотландско въстание

С настояването си за ползване единствено на английския Общ молитвеник Лод настройва срещу Англия и презвитерианите в Шотландия. Разгневените шотландски презвитериани се вдигат в защита на своята религия и са подкрепени от шотландския парламент. През 1639 г. шотландската армия тръгва към Лондон в т.нар. Епископска война (на английски: Bishop's Wars). По това време Чарлз не може да събере силна армия, за да даде отпор на шотландците. Той е принуден да се съгласи да не се намесва в религиозните дела на Шотландия, а също и да заплати военните разходи.

Дългият парламент

Тъй като кралят не разполага с необходимите средства, за да заплати на шотландците, той решава да се обърне за помощ към парламента. Парламентът, свикан през 1640 г., заседава в продължение на 13 години, за което получава названието „Дългият парламент“. Този парламент е твърдо решен да ограничи властта на монарха. Под предводителството на Джон Пим е създаден закон, според който парламентът трябва да бъде свикван задължително на всеки три години и кралят се лишава от правото да разпуска парламента. Въведени са и редица закони, не позволяващи на монарха самостоятелно да увеличава данъците.

Разгневеният Чарлз I решава, че трябва да нанесе ответен удар. На 4 януари 1642 г. той заповядва ареста на петима от членовете на Камарата на общините и пуритани Джон Пим, Артър Хаселриг, Джон Хампден, Дензъл Олес и Уилям Строд по обвинение, че са подстрекавали шотландците да започнат войната. Всички петима обаче успяват да избягат преди да ги арестуват, а членовете на Парламента вземат решение да сформират собствена армия. След провала на опита за арест кралят напуска Лондон и се установява в Йорк, където започва да събира армия. Гражданската война става неизбежна.

Начало на войната

English civil war map 1642 to 1645
Карта на териториите под контрола на парламентаристите (в зелен цвят) и роялистите (червен цвят) в различни години.

В Лондон около парламента се групират пуританите и всички противници на краля, които Хенриета-Мария иронично нарича „кръглоглави“, тъй като косите им са високо подстригани и къси, за разлика от тогавашната мода на дълги коси сред аристократите. Това са наемници и землячески отряди, които се бият храбро, но само когато военните действия са на територията на техните графства. Те са зле въоръжени и подготвени главно за отбрана. Опитите за преговори с краля се провалят, след като той отклонява изпратения му от парламента документ с 19 предложения. Двете страни усърдно се подготвят за война, като парламентът има влияние в по-развитите икономически графства в Източна и Южна Англия, докато кралят се укрепва на север.

Армията на краля е съставена от представители на висшите съсловия, добре обучени на езда от деца. Това е голямо предимство за краля, под чието командване се събира силна кавалерия. Освен аристократи, сред роялистите има и англикани и католици. За главнокомандващ е назначен племенникът на краля принц Рупърт, който макар и само на 23 години, има опит в сражения на страната на холандците. Рупърт обучава кавалерията на тактиката, която самият той е усвоил в Швеция. Тя се състои от сблъсък с врага в пълен галоп, като конете се движат плътно един до друг до самата среща с врага.

Военните действия започват през есента на 1642 г. с успех за краля в битката за Еджхил. Чарлз превзема Оксфорд и установява там щаба си, за да подготви настъплението към Лондон. През октомври войската на Чарлз (наричани „кавалери“) се насочва към Лондон.

Оливър Кромуел

Cooper, Oliver Cromwell
Оливър Кромуел

В началото на войната парламентарната войска има големи недостатъци. Болшинството войници никога не са воювали и при нападенията на кавалерията на принц Рупърт те често бягат от бойното поле. Командирите, от друга страна, няма сериозно намерения да победят краля, защото преценяват конфликта с краля като „конституционен спор“ и поради това не са в състояние да внесат прелом в хода на военните действия. Това обаче успява да направи един от офицерите на парламентарната армия, Оливър Кромуел. Той е член на праламента, без военно образование, но като небогат землевладелец от Кеймбридж разбира от коне и обръща внимание на добрата организация на противника.

Кромуел принадлежи към фанатичните пуритани от индепендетското течение и е убеден, че с една добре дисциплинирана армия, победата над кралската кавалерия е възможна. Той събира около себе си отряд от съмишленици и налага желязна дисциплина в поведението и подготовката им.[3] На 2 юли 1644 г. неговият отряд успява да нанесе поражение на краля в битката при Марстън Мур в Йоркшир. В резултат на тази победа цяла Северна Англия се оказва във властта на парламента.

Армия от нов тип

По настояване на Кромуел през февруари 1645 г. парламентът взема решение за реорганизиране на армията. Докато в началото на войната войниците са наемани от крупните земевладелци, сега армията става професионална. Реорганизира се и командването, като депутатите, заемащи офицерски постове, се отказват от тях. Единствено изключение е направено за Кромуел, който остава депутат и заместник на командващия генерал Томас Феърфакс.

Тази 22-хилядна армия започва да се нарича Армия от нов тип или Нов модел армия (на английски: New Model Army). Войниците в нея получават необходимата военна подготовка и са дисциплинирани в бой. Докато преди това офицери ставали войниците от по-заможни семейства, в новата армия издигането по служба става в зависимосто то заслугите на бойното поле и проявените качества.

Армията от нов тип участва в сражението при Нейзби в Нортхамптъншър на 14 юни 1645 г. и извоюва пълна победа, като пленява най-опитните вражески войници и оръжието и снаряжението на кралската армия. Тази битка се превръща в разгром за роялистите и след нея Чарлз I е принуден да търси спасение при шотландците. Той вече не е в състояние да събере нова войска, с която да се противопостави на парламентарната армия.

Републиканство в армията

След битката при Нейзби големите сражения приключват и воюващите страни се ориентират към мирни преговори за прекратяване на войната. Те обаче не постигат резултат и през януари 1647 г. Чарлз е предаден на английския парламент. Междувременно Дългият парламент отменя англиканската държавна църква и я заменя с презвитерианска, отново контролирана от държавата. Тази промяна не се приема добре в армията, където преобладават радикалните пуритани – индепенденти. Те се противопоставят на принудително наложената вяра и апелират за пълна свобода на църковните общини. Обективно в страната се обособяват три политически институции, без чието съгласие приключването на гражданската война е невъзможно: кралят, парламентът и армията[3].

Докато в парламента по-голямо влияние имат умерените пуритани – презвитериани, то армията се оглавява от индепенденти, които не искат да отстъпят пред краля, ако той не приеме исканията за първостепенна роля на парламента. Най-активно за армията започват да агитират войници, наречени „левелери“ (изравнители). Те се отнасят враждебно към върхушката в парламента, към краля и Камарата на лордовете, настоявайки за еднокамарен парламент, избран на принципа на общо избирателно право за всички мъже. Левелерите са противници на монархията и на аристокрацията и пропагандират установяването на република, основана на принципите на Библията.[3]

В армията настъпва дълбоко разграничаване между левелерите и висшите офицери, които имат съвсем различни идеи за бъдещото развитие на страната. От друга страна, в периода между 1646 и 1648 г. разривът между армията и парламента стремително се увеличава, докато в крайна сметка презвитерианите започват тайни преговори с шотландците и останалите роялисти, като се чувстват заедно достатъчно силни да се противопоставят на армията.

Английска република

През декември 1648 г. от Дългия парламент са прогонени всички умерено настроени депутати – 150 от общо 250 члена на Камарата на общините и този съкратен състав получава името Rump Parliament.

На 26 януари 1649 г. Чарлз I, крал на Англия, Шотландия и Ирландия, е осъден на смърт чрез обезглавяване за „престъпни действия против английския парламент и народа“. Самата екзекуция е след 4 дни. На 17 март парламентът обявява отмяната на английската монархия като „ненужна, обременителна и опасна за благото на народа“. Известно време преди това е разпусната също и Камарата на лордовете.

На 19 май 1649 г. парламентът тържествено приема закон за обявяването на Англия за република, в който се постановява, че страната се управлява от парламента и назначени от него длъжностни лица. Формално като висш орган на властта е обявен Държавен съвет от 41 члена, ежегодно избираем от парламента. Фактическата власт обаче принадлежи на армейската върхушка начело с Оливър Кромуел, подкрепени от радикалните пуритани – индепендентите. Съдебните органи и общото право са запазени.

Източници

  1. Civil War chronology for Lincolnshire and its environs
  2. В съветската и българската историография се среща като Английска буржоазна революция.
  3. а б в Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р. История на модерния свят. Абагар, 2010. ISBN 978-954-427-901-1. с. 222 – 3.

Вижте също

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Английская революция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
17 век

17 век започва на 1 януари 1601 г. и свършва на 31 декември 1700 г.

История на Англия

Историята на Англия започва през праисторията. Тогава там са изградени мегалитни монументи като Стоунхендж. Продължава през периода на римско владичество от нашествието на Юлий Цезар през 54 – 55 година пр.н.е. (или започването на римската инвазия през 43) до 410, когато римляните напускат английските земи. След това до 495 настъпва криза, която се преодолява при нашествието на англосаксонците в края на 5 век и началото на 6 век. Към това време се отнася управлението на легендарния крал Артур. Следва периода на англосаксонските кралства – т.нар. хептархия, обединили се през 10 век. През 1066 норманите нахлуват в Англия, разбиват местните при Хейстингс, и поставят началото на англонорманския период. През 1154 Плантагенетската династия измества норманските управници и започва епохата на английските династии. През 1337 започва т.н. Стогодишна война, за освобождаване на английските територии във Франция. След като извоюват тотални победи при Креси и Поатие, англичаните губят при Формини и така започва поредица от загуби, прекъсната единствено от битката при Азенкур, в която победата е за Англия. След края на династията Стюарт, управлявала векове наред Шотландия и поела управлението над Англия между 1603 и 1642, през 1649, се създава Английската република, съществувала между 1649 и 1653 и отново между 1659 и 1660. Между 1653 и 1659 в Англия е установен протекторат начело с лорд-протектор. За целия период на протектората има двама лорд-протектори – Оливър Кромуел (1653 – 1658) и Ричард Кромуел (1658 – 1659). Не след дълго монархията е възстановена с Реставрацията през 1660 г. В началото на 18 век Англия окончателно завладява Шотландия и заедно с присъединения през 16 век Уелс се превръща в кралство Великобритания, която след това с присъединяването на Ирландия прераства в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Обединеното кралство съществува и до днес като Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като изменението в името се дължи на откъсването на Ирландската република в началото на 20 век.

Контрареволюция

Контрареволюцията е обществен процес, противоположен по посока и сила на революцията.

Възниква като реакция срещу революционните движения в Европа след Великата Френска революция. Оказва силно и специфично отражение след Октомврийска и Ноемврийска революции върху идеологиите на фашизма и нацизма в периода между двете световни войни през 20 век.

Контрареволюционното движение по правило се стреми към реставрация на съществуващата отпреди революциите държавност, обществени отношения и ред.

Крал на Ирландия

Това е списък на кралете на Кралство Ирландия, намиращо се в лична уния с Англия, Шотландия и Великобритания от 1542 до 1801. За по-ранните владетели на Ирландия вижте върховен крал на Ирландия.

Кралство Ирландия е създадено през 1542, когато Хенри VIII променя титлата си от лорд на Ирландия на крал на Ирландия.

Династия Тюдор

Хенри VIII Тюдор (1542 – 1547), също крал на Англия

Едуард VI (1547 – 1553), също крал на Англия

Джейн Грей (1553), също кралица на Англия

Мери I Тюдор (1553 – 1558), също кралица на Англия

Елизабет I (1558 – 1603), също кралица на Англия

Династия Стюарт

Джеймс I Стюарт (1603 – 1625), също крал на Англия, крал на Шотландия

Чарлс I (1625 – 1649), също крал на Англия, крал на Шотландия

Английска революция (1649 – 1660)

Чарлс II (1660 – 1685), също крал на Англия, крал на Шотландия

Джеймс II (1685 – 1689), също крал на Англия, крал на Шотландия

Мери II (1689 – 1694), също кралица на Англия, кралица на Шотландия

Уилям III (1694 – 1702), също крал на Англия, крал на Шотландия

Анна Стюарт (1702 – 1714), също кралица на Англия, кралица на Шотландия, кралица на Великобритания

Хановерска династия

Джордж I (1714 – 1727), също крал на Великобритания

Джордж II (1727 – 1760), също крал на Великобритания

Джордж III (1760 – 1801), също крал на ВеликобританияПрез 1801 Ирландия е обединена с Великобритания, образувайки Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Джордж III и неговите наследници стават крале на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия.

Крал на Шотландия

Тази страница е списък на кралете на Шотландия от обединението на кралствата на Алба от Кенет Макалпин през 843 г. до обединението на Шотландия и Англия от кралица Анна през 1707 г.

Кръглоглави

Кръглоглави (на английски: roundheads) е наименованието на привържениците на парламента, по време на Английската революция, в периода от 1642 до 1651 година.

Наименованието „кръглоглави“ се среща за първи път през 1641 година. Първоначално техен водач е граф Есекс, но малко по-късно техен лидер става Оливър Кромуел, който обединява последователите на това движение от графства, предимно в източна Англия.

Основни противници на „кръглоглавите“ били „роялистите“, наричани „кавалерите“.

Названието кръглоглави идва от късо постриганите им коси. Друга отличителна черта на войските на „кръглоглавите“ били червените пояси или мундири, поради което били наричани още „Червената армия“.

Кръглоглавите били отявлени привърженици на калвинизма, и се наричали „хора на духа“ и „божи работници“. Бойният дух бил повдиган от проповедници, които били облечени в черни одежди и бели якички.

Оливър Кромуел

Оливър Кромуел (на английски: Oliver Cromwell) е водач на Английската революция, виден английски военачалник, генерал, антироялист и държавник.

От 1653 до 1658 година е лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.

Политическа революция

Политическата революция според троцкистката теория, е този обществен катаклизъм, вследствие на/от който се заменя правителството или се извършват промени във формата на държавно управление, без да се променят имуществените (собственически) обществени отношения, т.е. при политическата революция няма промяна в/на собствеността - трансформацията ѝ от една в друга (национализация или раздържавяване). За Лев Троцки революциите във Франция през 1830 г. и 1848 г. са политически революции.

Политическите революции теоретично се разграничават и противостоят на социалните революции, при които настъпва промяна в собствеността, при които обикновено се национализира, реквизира и/или секвистира собствеността на "господстващите класи" според марксическата теория и ленинска практика.

Реакция (политика)

Реакция (от лат. re - против и aktio - действие/противодействие) е наименование на консервативните обществени настроения или политическо управление, настроено недоброжелателно спрямо революционните движения. Представителите на реакцията са наричани реакционери. В тази категория хора попадат държавни глави (Александър III), военни дейци (Йосиф Гурко), писатели (Фьодор Достоевски) и т.н.

Революционна ситуация

Революционната ситуация е понятие, формулирано от Ленин в негова статия от 1915 г. за рухването на Втория интернационал.

В нея бъдещият вожд на Октомврийската революция излага вижданията си за обективните и субективните предпоставки, съществуващи в обществото, които обуславят избухването на революция.

Ленин извежда 3 основни обективни признака, характеризиращи революционната ситуация:

невъзможност на управляващата класа да запази в неизменен вид своето господство, т.е. това е ситуация, при която управляващата класа не може, а потиснатите класи не искат, да живеят постарому;

рязко изостряне на всички обичайни нужди и бедствия на угнетените (потиснатите) класи;

значително повишаване активността на масите и тяхната готовност за самостоятелно революционно творчество.Като субективно условие за създаване на революционна ситуация е способността на революционизираната класа към достатъчно силно масово действие, което да сломи старото правителство.

Революция

Революцията е исторически период на насилствена смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението, често монархическо, с цел сваляне на властта и установяване на вид народно управление, например република. Известни революции са Френската революция през 1789 г. и Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Друга революция е например Персийска конституционна революция между 1905 – 1911 г. в Иран. Такива всеобхватни „велики“ революции са редки и са свързани с осъществяването на голяма социална промяна, новости, трансформация на политическите институции и на икономическия живот.

Революция в Русия (1905)

Първата революция в Русия (използва се в историографията за разграничение от последвалата я Октомврийска революция) или Революцията в Русия от 1905 година са действията по масово надигане на поданиците срещу държавната власт в Руската империя в периода от януари 1905 г. до юни 1907 г., които се изразяват в цяла поредица бунтовни действия в рамките на две години.

Социална еволюция

Социалната еволюция е поддисциплина на еволюционната биология, която се отнася до социалното поведение, т.е. тези поведения, които имат последици на "годност", "добро състояние" за индивидите, различни от деятеля/ "актьора". Социалните поведения могат да бъдат категоризирани според социалната годност, към която те водят или за деятеля или за реципиента.

Взаимополезно – социално поведение, което увеличава преките положителни резултати, както за деятеля, така и за реципиента.

Егоистично – поведение, което увеличава преките положителни резултати за деятеля за сметка на реципиента.

Алтруистично – поведение, което увеличава преките положителни резултати за реципиента, но деятелят претърпява загуби.

Злостно – поведение, което намалява преките положителни резултати, както на деятеля, така и на реципиентаТази класификация е предложена от У. Д. Хамилтън. Той предполага, че естественият подбор предпочита взаимноизгодното или егоистично поведение. Това разглеждане на Хамилтън е имало за цел да покаже как естественият подбор може да обясни алтруизма и злобата.

Социалната еволюция също често се смята (по-специално, в областта на социалната антропология) като развитие на социалните системи и структури .

Социална еволюция е и заглавието на една съществена като значение книга на Бенджамин Кид.

Социална революция

Под социална революция може да се разбират различни понятия в зависимост от субективната отправна точка за обяснение на явлението.

Най-разпространеното от тези понятия е марксическо-троцкисткото, в което терминът "социална революция" се отнася до обществен катаклизъм, при който настъпва радикална трасформация на една собственост в друга - примерно национализация на собствеността на "господстващата и управляваща класа" в Русия в резултат от най-известната революция - Октомврийската. Като правило, според марксическата теория и ленинска практика, вследствие от/на социалните революции имуществото на "експлотиращата господстваща класа" преминава в ръцете на държавата, управлявана вече от "експлоатираната угнетена класа".

Томас Хобс

Томас Хобс (на английски: Thomas Hobbes) е английски философ-емпирик. Най-известният му труд е „Левиатан“ (1651). Хобс посвещава много свои трудове на политическата философия и на други теми. Съвременник е на Френсис Бейкън и на Рене Декарт и пише отзиви за Декартовите „Размисли“.

Френска революция

Френската революция, наричана също Великата френска революция, протича във Франция между 1789 и 1799 г. и има като резултат мащабни политически и социални промени, сред които е премахването на абсолютната монархия, промяна на ролята на църквата в държавата и отмяна на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите идеи за традиция и йерархия – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти – са заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права.

В началния етап (1789 – 1792 г.) кралят остава формално на власт, но се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция, с която Франция става конституционна монархия. Според конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Този етап завършва с въстанието от 10 август 1792 г., което на практика сваля монархията. Не след дълго е обявена Първата френска република (септември 1792 г.), а управлението е поверено на Конвент, в който последователно вземат връх жирондинци и якобинци. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г., икономическата ситуация все повече се влошава, а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които установяват якобинска диктатура, известна с жестоката разправа с враговете, особено в периода на царството на терора. Периодът приключва с т.нар. Термидориански преврат (27 юли 1794).

Етапът на управление на Директорията (1795 – 1799) е белязан от успешното отблъскване на антиреволюционна коалиция на съюзните сили на Прусия и Австрия, към които се присъединяват емигрирали офицери-аристократи, срещу която се изправя революционната армия. Към края на периода обаче се забелязва отново прибягване към репресивни мерки и превратът от 18 фруктидор уврежда моралния авторитет на Директорията и подготвя почвата за края на републиканското управление. С преврата от 18 брюмер 1799 г. Директорията е свалена и заменена с Френски консулат, в който Наполеон Бонапарт поема всички важни функции.

Френската революция оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа и света, стимулирайки либералните движения.

Цветни революции

Цветни революции или Революции на цветята най-често се наричат серия от масови улични безредици и протести на населението, които са се развивали в някои общества в бившите съветски републики и на Балканите през първата половина на XXI век. Този термин се използва и за други многобройни революции по света, включително и Близкия изток. Някои от изследователите на тези движения ги сравняват с революционна вълна, произхода на която може да се проследи до Жълтата революция през 1986 г. във Филипините.

Цветните революции са известни с важната роля на неправителствени организации (НПО), както и с участието на студентски активисти, които организирали креативна ненасилствена съпротива.

Чарлз I

Чарлс I (1600 – 1649) е крал на Англия от 1625 г. до 1649 година, когато е екзекутиран.Чарлз е втори син на Джеймс I и Анна Датска. След няколко провалени опити за брак, Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал Анри IV – Хенриета. След 3 години безразличие и студенина, двойката започва да се интересува един от друг и създава 9 деца: Чарлз (мъртвороден), Чарлз (бъдещият Чарлз II), Джеймс, Хенри, Мери, Елизабет, Ан, Катрин, Анериет.

Юлската революция от 1830

Френската революция от 1830, известна също като Юлската революция, е въстание против действащата монархия във Франция, в резултат на което е детрониран крал Шарл X, представител на Бурбонската династия, и на негово място се възкачва братовчед му Луи-Филип, Херцог Д'Орлеан, който след 18 несигурни години на престола също е свален. Бележи се преходът от конституционната монархия, от Бурбонската реставрация към Юлската монархия, властта преминава от Бурбоните към Орлеаните. В последица майоратът е заменен постепенно с господство на народните маси. Поддръжниците на Бурбоните започват да се наричат легитимисти, а тези на Луи-Филип – орлеанисти.

История
Политика
География
Култура
Символи
Спорт

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.