Алморавиди

Алморавидите (1040 – 1147 г.) е династия, произлизаща от три съюзени берберски племена – ламтуна, масуфа, гудула, от клана Санхажа, които основават силна държава в Магреб и на Пиренейския полуостров. Произхождат от Южна Мавритания[1].

Алморавидите са фанатични бранители на исляма. В тежки битки с Ганайската империя успяват да наложат ислямската религия в почти цяла Западна Африка и по време на апогея на своята мощ владеят територия от Испания до Сенегал.

След смъртта на последния реално управлявал алморавидски владетел Ибрахим Ибн Ташфин, противниците на династията, в лицето на алмохадите успяват да я дестабилизират. Основна причина за рухването на властта на алморавидите е мюсюлманско реформистко движение, предвождано от Зената Аломохадс (1133 – 1163).

Династията е заменена от тази на алмохадите през 1147 г.

Almoravid Empire
Завоевания на Алморавидите в Гана, Мали и Испания

Владетели

  • Абдалах Ибн Ясин (1040 – 1059 г.) – основател и духовен водач
  • Яхиа Ибн Умар Ал-Ламтуни (1050 – 1056 г.)
  • Абу Бакр ибн Умар (1056 – 1087 г.) – съвладетел от 1072 г.
  • Юсуф Ибн Ташфин (1072 – 1106 г.) – съвладетел до 1087 г.
  • Али Ибн Юсуф (1106 – 1143 г.)
  • Ташфин Ибн Али (1143 – 1145 г.)
  • Ибрахим Ибн Ташфин (1145 – 1147 г.)
  • Исхак Ибн Али (1147 г.)

Източници

  1. Maribel Fierro: Almoravids; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 39 – 40
12 век

12 век започва на 1 януари 1101 г. и свършва на 31 декември 1200 г.

Абисиния

Абисиния е старо име на Етиопия, използвано до средата на 20 век в европейските езици.

По произход думата е транскрипция на хабаша. Така в Южна Арабия наричали населението, което е свързано етнически и политически с Аксум. Наричана е също „страната на агази“ (на народа геез) в Древен Египет.

В началото означавало не-аксумски поданици на аксумския цар; после така предимно е наричано семитското население на Етиопия (амхарци, тигре-тигриния), исторически заемали водещи позиции в елита на страната. В наше време названия, родствени на думата „Абисиния“, се прилагат за Етиопия в турския (Habesistan) и арабския (Al-Habesh). В европейската култура терминът „Абисиния“ след 1945 г. започва да излиза от употреба.

Етиопската империя съществува от 1137 г. до 1974 г. с прекъсване в периода 1935 – 1942, когато страната попада под властта на Италия и е част от Италианска Източна Африка.

Абисиния може, строго погледнато, да се отнася само за северозападните провинции Амхара и Тигре, както и за центъра на страната и за Еритрея, макар исторически да е използвана думата като друго наименование за цяла Етиопия.

Австрийска империя

Австрийската империя (на немски: Kaisertum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.

Създадена е през 1804 г. от император Франц II в отговор на провъзгласяването на Наполеон I за император. През 1806 г. след натиск от страна на Наполеон са премахнати институциите на Свещената Римска империя, чийто монарх традиционно е бил ерцхерцогът на Австрия.

През 1867 г. след неуспешни опити за реформи е направен така нареченият компромис (на немски: Ausgleich; на унгарски: kiegyezés): Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия под наименованието Австро-Унгария, като е разделена на земи на австрийската и на унгарската корона, но с общ монарх.

Алмохади

Алмохади (на берберски: ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ;на арабски: الموحدون) е мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век.

Теологията им се гради на тълкуването на исляма на Мухамад ибн Тумарт, който основава алмохадското движение сред племената Масмуда в Южно Мароко. В основата на теологията на Алмохадите стои догмата за таухид – съвършената природа на бога. Около 1120 г. Алмохадите основават берберска държава в Тинмел в Атласките планини. Те успяват да свалят управляващата Мароко Алморавидска династия към 1147 г., когато Абд ал-Мумин покорява Маракеш и се провъзгласява за халиф. След това те разширяват влиянието си в цял Магреб към 1159 г. Ал-Андалус скоро също бива покорен и цяла Ислямска Иберия е попада под властта на Алмохадите към 1172 г.Господството на Алмохадите в Иберия продължава до 1212 г., когато Мухамад ибн Якуб ан-Насир е победен в битката при Лас Навас де Толоса в Сиера Морена от съюз между християнските принцове на Кастилия, Арагон, Навара и Португалия. Не след дълго са загубени почти всички мавритански доминиони в Иберия, като Кордоба и Севиля са завладени от християните съответно през 1236 г. и 1248 г.

Алмохадите продължават да властват в Африка до постепенната загуба на територията си чрез бунтове на племена и райони, в които се издигат техните врагове, Маринидите, през 1215 г. Последният владетел от династията, Абу Дабус, притежава само Маракеш, където е убит от роб през 1269 г. Маринидите превземат Маракеш, слагайки край на Алмохадското господство в Западен Магреб.

Асирия

Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет. Името Асирия идва от град Ашур – първи голям градски център. Ашур бил разположен на десния бряг на река Тигър. Градът имал водопровод и канализация.

Ахемениди

Ахеменидите са династия, поставила началото на първата Персийска империя и управлявала от 550 до 330 година пр.н.е., кръстена така на Ахемен – неин родоначалник. При своя разцвет държавата на Ахеменидите обхваща около 7,5 милиона квадратни километра, с което е най-голямата държава в Античността. Тя включва и най-големия дял от световното население, достиган от империя в световната история.

Германска империя

Германска империя (на немски: Deutsches Reich) е държава съществувала от обединението на Германия през 1871 г. до абдикацията на кайзер Вилхелм II през ноември 1918 г., когато Германия става федерална република (Ваймарска република).

Създаването на единната германска държава в центъра на Европа е удар срещу интересите на Франция и Австро-Унгария. То е съпроводено с бурно стопанско, търговско и военно развитие на новата империя. През 1913 г. Германия става втората по население държава в Европа след Русия. Година по-късно страната е втора по производство на въглища на континента след Великобритания и първи производител на стомана в Европа (по-голям дори от Великобритания, Франция и Русия взети заедно).

Германската империя се поддава и на изкушенията на колониалната треска. Германски стават днешните Камерун, Намибия, Того и Танзания. Колониалната експанзия се съпътства с бързо разрастване на германския военен флот. В годините непосредствено преди Първата световна война немският флот е вече втори по големина след английския.

Древна Македония

Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 640 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. Основното население са древните македони.

За пръв владетел на Македония се смята Пердика I. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време укрепва при управлението на Филип II Македонски и за около 10 години се превръща в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. Държавата престава да съществува през 148 г. пр. Хр.с римското завоевание на Балканите.

Западна Римска империя

Западна Римска империя е днешното модерно название на управляваната от Равена западна част на Римската империя, обособена окончателно през 395 година от император Теодосий. Включва провинциите Британия, Фландрия, Валония, Галия, Португалия, Испания, Италия, Каринтия, Илирия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Войводина и Северна Африка. Неин пръв владетел е синът на император Теодосий, Хонорий. Поради непрекъснатите нашествия на варварски племена територията ѝ постепенно намалява. Град Рим не играе съществена роля, а на това отгоре има нещастието на два пъти да бъде разграбван: първо от вестготите през 410, а след това от вандалите през 455 г. Западната Римска империя престава да съществува през 476 г., когато германският вожд Одоакър сваля от трона последния император Ромул Августул.

Испанска империя

Испанската империя (на испански Imperio Español) е една от най-големите империи в историята на човечеството, както и първата глобална империя. Тя включва испанските владения в Европа, както и колониите в Америка, Азия, Африка и Океания, които Испания контролира между 15 и 19 век. Испания запазва някои владения в Африка до втората половина на 20 век. По време на своя разцвет при Карлос III, испанската империя обхваща около двадесет милиона квадратни километра и е най-голямата за своето време.

През 1492 година Христофор Колумб начело на испанска експедиция открива Америка. Колониите в Новия свят стават основна част от испанската империя. Отначало испанците започват да се заселват на Карибските острови, а след това конкистадорите завладяват империите на ацтеки и инки. За няколко десетилетия империята обхваща огромни територии от Северна до Южна Америка.

Друга испанска експедиция около света под командуването на Фернандо Магелан между 1519 и 1522 поставя под испански контрол територии в Далечния изток, като се основават колонии на Филипините и Гуам. През Атлантическия океан процъфтява търговията между Испания и колониите; към метрополията всяка година пътуват флотилии, натоварени със злато и сребро. По това време 4/5 от световния добив на благородни метали става в испанските колонии. Голяма част от тези приходи се използват за скъпоструващи войни в Европа и Средиземноморието в защита на испанските владения. Непрекъснатите конфликти в Европа и издигането на други колониални сили като Англия, Нидерландия и Франция допринасят за отслабването на империята след средата на 17 век.

След края на Войната за испанското наследство през 1713 г., Испания губи европейските си владения, но запазва огромната колониална империя. По време на френската окупация през 1808 са прекъснати връзките с колониите и богатата класа се надига срещу испанската власт. Между 1810 и 1825 г. се води ожесточена война за независимост на колониите, в резултат на което в Америка се образуват редица независими държави. От четири вековната империя под испански контрол остават само Куба, Пуерто Рико, Филипините и тихоокеанските острови, които обаче през 1898 г. са заграбени от САЩ след поражението на Испания в Испано-американската война. Останалите островчета в Тихи океан са продадени на Германия през 1899 г.

От испанската империя остават Испанска Гвинея (Екваториална Гвинея), Испанска Сахара (Западна Сахара) и Испанско Мароко. Испания се изтегля от Мароко през 1956 г., а през 1968 дава независимост на Екваториална Гвинея. Когато Испания изоставя Западна Сахара през 1976, територията е окупирана от Мароко и Мавритания, като последната се изтегля през 1980. Според ООН, Западна Сахара все още технически се намира под испанска администрация.

Куш

Куш или Мероитското царство е древна държава, съществувала в Северна Нубия, на територията на днешен Судан, от IX/VIII век пр.н.е. до средата на IV век. Жителите на страната са наричани кушити.

Моголска империя

Моголската империя е ислямска държава, просъществувала на индийския субконтинент от 1526 до 1858 г. До края на XVII век обединява почти цяла днешна Индия. От началото на XVIII в. започва да се разпада. Управлява се от династията на Великите моголи.

Ново царство

Новото царство е периодът от 1580 до 1070 пр.н.е. от историята на Древен Египет, свидетел на най-голям напредък и разцвет, изразен най-вече в териториално разширение и огромно строителство. Столица е град Тива. Започнали завоевателни походи към съседните земи.

То включва 3 династии:

XVIII династия (от около 1552 до 1292 пр.н.е.);

XIX династия (от около 1292 до 1186 пр.н.е.);

XX династия (от около 1186 до 1069 пр.н.е.);

Нововавилонско царство

Нововавилонското царство, наричано още Халдейско царство, се отнася до държавата Вавилония в периода от 626 до 539 г. пр.н.е. Този период започва с бунта на Набопаласар срещу Асирия и завършва с инвазията на Кир II, като включва царуването на Навуходоносор II. Въпреки че държавата не просъществува дълго време, тя е добре документирана и оставя трайни следи и влияние в района.

Навуходоносор ІІ, синът на Набопаласар, царува между 605 и 562 г. пр.н.е. Той завладява Сирия и Палестина. Вавилон отново става най-силният и блестящ град в Двуречието. Това е време на политическа мощ, стопански подем и активен културен живот. Възстановени са старите храмове и започва строителство на нови такива.

През 539 г. пр.н.е. Персия превзема Вавилон.

Вавилония е бил обект и доминиран от Асирия.

След смъртта на Ашурбанипал през 627 пр.н.е. Асирийската империя започва да се разпада много. Асирийският управител Кандалану седеше на Вавилонския престол заради своя крал.

Пунт

Страната Пунт (в превод Страна на боговете) е област на източния бряг на Африка, на юг от Судан, на южното крайбрежие на Червено море. Богатствата на страната са легендарни и затова египтяните предприемат пътешествия до Пунт. Сред по-известните експедиции на египетските кораби дотам са 12-те плавания на Кнемхотеп, извършени по поръчка на царица Хатшепсут. Египтяните докарват от Пунт смола за миро, дъски, абанос, слонова кост, злато, парфюми и електрум.

Според изучаващите Библията учени, Пунт е земята на Фут, син на Хам.

Сефевиди

Сефевидите (на персийски: صفویان) са династия, управлявала Иран между 1501 и 1722. Тя води началото си от шейх Сефи ал-Дин, водач на суфийския орден Сефевия. Исмаил I става първият сефевидски шах на Иран. Сефевидите налагат в страната шиитския дванайсетен имамизъм, като спомагат за възстановяването на иранската идентичност след повече от осем века управление на чужди династии.

След падането на Сасанидите, Сефевидите стават едни от най-значимите династии в Персия. Тяхното време е наричано "начало на модерната персийска история". Сефевидите и техните шахове управляват т.нар. "барутна империя", която няма нито властта, нито богатството, нито пък продължителността на империите на османците (техен съперник) или моголите (понякога съюзник). Те властват в една от най-великите персийски империи след мюсюлманското завоевание, и налагат 12-ия имамизъм като официална религия, което е една от повратните точки в мюсюлманската история.

Фатимиди

Фатимидите са шиитска династия, владееща по-голямата част от мюсюлманския свят от началото на X до края на XII век.

Фатимидите вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али, четвъртият халиф и първи имам на шиитите.

Водачът на Фатимидите се счита за не само за халиф, но и за „махди“-предопределен водач. Той е богоизбран и безгрешен.

Основната политическа цел на фатимидите е да заменят сунитския Абасидски халифат в Багдад. Фатимидите са пламенни мисионери и успяват да разпространят исляма в Йемен и в големи части на Египет. Контролират голяма част от Северна Африка, Сицилия и Сардиния. В края на X в. династията превръща Египет в свой основен център и изпраща проповедници на исляма в Индия и Централна Азия.

Въпреки успехите си Фатимидите и техните проповедници срещат силна съпротива сред другите мюсюлмански фракции. Често са обвинявани в прекомерно използване на силови методи при налагане на своя мироглед.

Край на Фатимидския халифат, толкова ненавистен за Абасидите, слага верният сунит Саладин (1169 – 1193 г.) и основаната от него египетско-сирийска династия на Аюбидите (1169 – 1250 г.)

Хетско царство

Хетското царство е могъща древна държава в Мала Азия създадена от хетите, просъществувала между 1800 – 1180 г. пр.н.е. Нейна столица е древният град Хатуша (близо до дн. Боязкьой, Турция)

Хорезъм

Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море. На юг Хорезъм граничел с Хорасан, на север – с държавата на аланите, на югоизток – със Согдиана, а на североизток – с хуните. Столица на държавата бил град Хорезъм (дн. Хива).

История на империите
Древни империи
Средновековни империи
Съвременни империи
Колониални империи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.