Алжир (град)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алжир.
Алжир
مدينة الجزائر
— град —
      
Герб
Alger View Oct-2010 IMG 1039
Algeria relief location map
36.7764° с. ш. 3.0586° и. д.
Алжир
Страна Flag of Algeria.svg Алжир
Област Алжир
Площ 363 km²
Надм. височина 10 m
Население 2 364 230 души (2008)
6513 души/km²
Агломерация 2 364 230 души
Основаване 944 пр.н.е.
Пощенски код 16000 – 16132
Телефонен код 021

Алжир (на арабски: مدينة الجزائر, Madīnat al-Dschazā'ir, Мадийнат ал-Джазааир; на френски: Alger – Алжѐ, на алжирски арабски: Дзаир, на берберски: Lezzayer Tamanaɣt – Леззайер Таманаит) е столицата и най-големият град в Алжир.

Градската агломерация Алжир има 2 364 230 жители[1], а населението на цялата столична област Алжир е 2 988 145 души[2]. Основан е през 944 г.

География

Градът е разположен по крайбрежието на Алжирския залив на Средиземно море.

Алжир
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
93
 
16
9
 
 
73
 
17
10
 
 
67
 
18
11
 
 
52
 
20
13
 
 
34
 
23
15
 
 
14
 
26
19
 
 
2.2
 
29
21
 
 
5.2
 
30
22
 
 
33
 
28
20
 
 
77
 
24
17
 
 
96
 
20
14
 
 
114
 
17
11
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

Историческото ядро заема западния му бряг върху склоновете на верига от хълмове, намиращи се успоредно на брега. Градът постепенно се разраства предимно на изток по южното крайбрежие на залива в посока към летището и източния бряг на залива.

История

Ранна история

В рамките на днешния град съществува финикийски търговски пост, наричан Икосим, който по-късно ес развива в малък римски град – Икосиум. Известни са и римски некрополи в няколко квартала. Икосиум получава латински права при император Веспасиан, а от V век се споменава местен християнски епископ.

Сегашният град е основан през 944 година от Булугин ибн Зири, основоположник на берберската мюсюлманска династия на Зиридите. Още през 935 година той е построил собствената си резиденция южно от бъдещия град. През 1014 година градът е завзет от Хамадидите,[3] през 1159 година – от Алмохадите, а през XIII век попада под властта на Зиянидите. Сравнително отдалечен от Тламсен, центъра на техните владения, градът се ползва със значителна автономия, управляван от собствен емир.

През 1302 година островчето Пеньон на входа на пристанището на Алжир е завзето от испанците, които създават търговски път между Алжир и Испания. Въпреки това градът остава сравнително малък до изселването на мюсюлманите от Ал-Андалус през XVI век, като много от тях се установяват в Алжир. През 1510 година испанците, завзели Оран и други градове по африканския бряг, укрепяват Пеньон и налагат мита върху търговията.[4] През 1516 година алжирският емир Селим ибн Теуми вика на помощ срещу испанците османския корсар Арудж Реис, който прогонва испанците, но установява контрол над града и убива емира. През следващата година Арудж е убит в битка с испанците и е наследен от по-малкия си брат Хайредин, който обаче губи града през 1524 година.

Османски период

През 1529 година Хайредин прогонва местния берберски владетел и трайно установява османската власт в Алжир, превърнат малко по-късно в център на бейлербейство, утвърждавайки се като главното средище на берберските пирати. Макар и формално да е част от Османската империя, Алжир се ползва с широка автономия и се превръща в център на пиратството, като привлича авантюристи от целия регион, включително приели исляма европейски християни, а организираните от пиратите набези за залавяне на пленници за откуп или продаване в робство достигат до Исландия.[5]

През 1541 година император Карл V прави опит да превземе града, но претърпява поражение. Усилията на различни страни да ликвидират пиратството продължават няколко столетия, до водените в началото на XIX век от Съединените щати две Берберски войни и британските бомбардировки от 1816 година, унищожили основната част от пиратския флот.

След независимостта

Население

В града говорят на столичния диалект на алжирски арабски, разбират официалния книжовен арабски, ползват се ограничено местни берберски езици (главно кабилски). Значителна част от жителите владеят френски, рядко се срещат говорещи английски.

Икономика

Градът е развит в икономическо отношение – с хранителна, текстилна, химическа, циментова и коркова промишленост. Изнася хранителни продукти, вина, железни руди, корк, тютюн и др.

Инфраструктура

Пристанището е най-важното за вноса на страната. Голяма част от пътникопотока преминава през международното летище. Старият терминал на летището вече се използва само за вътрешни полети, след като в средата на 2006 г. отваря врати новият, по-голям и модерен терминал на столичното летище „Хуари Бумедиен“.

Редица висши училища се намират в столицата: Алжирски университет, Технически университет и др., обществени библиотеки, музеи, ботаническа и зоологическа градини.

Култура

Архитектурни забележителности са кв. Касба (Старият град), сградата на Голямата поща („Grande Poste“) на централния площад, Паметникът на мъчениците (от Освободителната война) и културният център наблизо „Рияд Ел-Фетх“ (най-голямото средище за отдих на столичани), Дворецът на културата, редица музеи, градини, катедралата „Сакре Кьор“ и базиликата „Нотър Дам д'Африк“ („Св. Богородица на Африка“), старинни джамии, сред които Голямата Джамия, интересни сгради на министерства, банки, луксозни хотели.

Algiers mosque
Голямата джамия

Касбата (Старият град) е построена в ислямско-арабски стил. В нея преобладават тесни, извиващи се и често еднопосочни улици. Движението на коли в старата част (района край Касбата) на града е затруднено, на всяко възлово кръстовище има регулировчик. Включена е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Новата част на града е съвременна. Кипи усилено жилищно и пътно строителство, изграждат се нови квартали „до ключ“. Много от възловите кръстовища имат тунели, включително и в центъра – на площад „Конкорд“ (бивш „Първи май“), площад „Адис Абеба“ и др. Има 2 автомагистрали на територията на столицата – Северната рокада (от центъра до летището) и Южната рокада (обхождаща града от юг), които са снабдени с магистрални кръстовища. Продължават да се строят нови скоростни пътища, по тях движението също е много натоварено.

Петък и събота са уикендът в Алжир. Петък е ден за молитва. До обяд повечето магазини затварят, докато тече обедната молитва.

Известни личности

Родени в града
Починали в града
Свързани с града
  • Мигел де Сервантес (1547 – 1616), испански романист, драматург и поет, отвлечен от пирати и държан там за откуп (1575 – 1580)
  • Албер Камю (1913 – 1960), писател и философ, живее в града до 1930-те години

Източници

  1. ((fr)) Recensement général de la popullatiion et de l’habiitat. Armature urbaine – page 41, tableau 12 – анализ на урбанизираната мрежа по резултатите от преброяването на населението от 14 април 2008 г. в сайта на Националната служба по статистика на Алжир
  2. ((fr)) Wilaya d'Alger: répartition de la population résidente des ménages ordinaires et collectifs, selon la commune de résidence et la dispersion – официални данни от преброяването от 14 април 2008
  3. Ruedy, John Douglas (2005) Modern Algeria: The origins and development of a nation Indiana University Press, Bloomington, Indiana page 13, ISBN 978-0-253-21782-0
  4. Celik, Zeynep, Urban Forms and Colonial Confrontations: Algiers Under French Rule, University of California Press, 1997, p. 13.
  5. Tyrkjaránið – Heimaslóð. // Heimaslod.is. Посетен на 27 юни 2010. (на исландски)
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Албер Камю

Албер Камю (на френски: Albert Camus) е френски писател, драматург, журналист и философ.

Става известен като един от ярките представители на екзистенциалисткото течение във Франция. Участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и ангажирайки се с непосредствени действия. За своето творчество получава Нобеловата награда за литература през 1957 г.

Алжирско метро

Алжирското метро е метрополитенът на град Алжир, столицата на държавата Алжир.

Открито е на 31 октомври 2011 г. и е в експлоатация от следващия ден 1 ноември 2011 г.

Метрото на Алжир е второто в Африка, след това на Кайро, и първото в Магреб.

География на Алжир

Алжир е страна в Северна Африка, с площ 2 381 741 км², 80% от които са заети от пустинята Сахара. Той е втората по големина страна в Африка след Судан. Има широк излаз на Средиземно море. Северната част на Алжир - между Средиземно море и Сахара, е земя на много планини, долини и плата, която формира съществена част от северноафриканския регион Магреб. Този регион включва Мароко, Тунис и северозападната част на Либия.

Голяма джамия (Алжир)

Голямата джамия на гр. Алжир (на арабски: الجامع الكبير) е джамия в едноименната столица на Алжир. Издига се над северния край на Алжирския залив.

Надпис на минбара в джамията сочи, че тя е изградена през 1097 г. Счита се, че е построена при управлението (1106 - 1143) на султан Али бен Юсеф от династията на Алморавидите. В негова чест е наречено минаре, издигнато през 1324 г. Край външната стена е пристроена галерия през 1840 г.

Даниел Отьой

Даниел Отьой (на френски: Daniel Auteuil) е френски актьор и кинорежисьор, роден на 24 януари 1950 г. в град Алжир — столицата на Алжир. През 2001 печели награда Люмиер за най-добър актьор във филма Sade.

Дончо Папазов

Дончо Ботев Папазов е известен български мореплавател, както и икономист, журналист и политик.

В продължение на много години е редактор в Българската национална телевизия. Жени се за преподавателката по музика Юлия Гурковска (Джу) през есента на 1972 година, която е негова трета съпруга. Осъществил е презокеански и околосветски пътешествия по вода сам и заедно с Юлия Гурковска-Папазова.

Жак Атали

Жак Атали (на френски: Jacques Attali) е френски икономист и писател.

Жак Дерида

Жак Дерида (на френски: Jacques Derrida, с име по рожденние Жак Ели Дерида (Jackie Élie Derrida) е френски философ.

Той е смятан за най-известния философ на ХХ век. Роденият в Алжир френски философ, писател , литературен, културен и политически теоретик има огромно влияние върху философията и литературната критика, но и интелектуалната сфера като цяло, и става особено известен като създател на критическия подход или методология във философията, наречен деконструкция . Изключително продуктивен, неговите многотомни публикации и конкретно идеята му за деконструкцията имат дълбоко влияние, предимно през последната четвърт на 20 век, върху европейската континентална философия, литературна теория, хуманитарните специалности и различни сфери на изкуството, включително архитектура, история и право . Дерида обикновено е смятан за труден за четене автор, неговите изследвания често са по границите на философията и се отнасят и до политиката, поетиката, въпросите на пола, психоанализата, статута на университета и етиката. Дерида е също така свързан с постструктурализма и постмодернизма, въпреки че никога не е използвал последния термин, за да определи себе си и своята работа.

Жак Дерида посещава България през 2001 година и е удостоен с Доктор хонорис кауза на философските науки от Софийския университет . Тогава той присъства на международна конференция, посветена на него и организирана в София, чиято тематика е определена в областта на политиката – „Чудовищният дискурс. Балканите и Европа – деконструкция на политиката“ .

Жак Рансиер

Жак Рансиер (на френски: Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.

Добива известност още на 25-годишна възраст като съавтор във влиятелния колективен труд Четене на Капиталът . При майските събития през 1968-а се разграничава от марксистите и оттогава следва собствена философска линия, донякъде сходна с идеите на Франкфуртската школа. Социалното битие, еманципацията, политиката и естетиката са устойчиви теми в неговите трудове. Рансиер е автор на повече от 30 монографии, превеждани на множество езици.

Името на Жак Рансиер добива популярност през 2006 г. след като кандидатката в президентските избори Сеголен Роял го назовава като свое предпочитание сред съвременните философи.

Жулиен Берто

Жулиен Берто (на френски: Julien Bertheau) е френски актьор и режисьор.

Луи Алтюсер

Луи́ Пие́р Алтюсе́р (на френски: Louis Pierre Althusser; 16 октомври 1918 – 22 октомври 1990) е френски философ марксист.

Люсиен Леви-Дюрмер

Люсиен Леви-Дюрмер (на френски: Lucien Lévy-Dhurmer, 1865 – 1953) е френски художник и керамик, чието творчество се свързва с теченията символизъм и ар нуво.

Марлен Жобер

Марлен Жобер (на френски: Marlène Jobert) е френска актриса и писателка, носителка на „Сезар“ и 2 награди „Давид ди Донатело“ .

Известни филми с нейно участие са „Мъжко – женско“, „Крадецът от Париж“, „Повторният брак“, „Дяволската дузина“, „Няма да остареем заедно“, „Кое е това момче“, „Жена в сянка“ и други.

Организация на градовете на световно наследство

Организацията на градовете на световно наследство (на английски: Organization of World Heritage Cities) е основана на 8 септември 1993 в град Фес, Мароко. Нейното седалище е в град Квебек, провинция Квебек, Канада.

В организацията членуват 238 града с обекти от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, от които 7 са от Африка, 36 от Латинска Америка, 20 от Азия и Тихоокеанския регион, 120 от Европа и Северна Америка и 20 от арабските страни. Има също така 4 наблюдатели.

Градовете със световно наследство имат общо население от над 130 милиона души. В рамките на организацията са представяни от техните кметове, с активното участие на специалисти за управление на културното наследство.

Пиер-Анри Рафанел

Пиер-Анри Рафанел (на френски: Pierre-Henri Raphanel) е бивш пилот от Формула 1. Роден на 27 май 1961 година в Алжир, Алжир.

Пиер Дюкан

Пиер Дюкан (на френски: Pierre Dukan) е френски лекар и диетолог, и създател на популярната диета Дюкан.

Сонатрак

„Сонатрак“ (на арабски: سوناطراك; на френски: Sonatrach) е държавна нефто-газова компания в Алжир.

Тя е най-голямата компания в страната и на целия континент Африка. Нейното седалище е в столицата гр. Алжир.

Основана е през декември 1963 г. След национализацията от 1970-1971 г. на нефтогазовата индустрия на Алжир, принадлежала на френски компании, контролът над отрасъла е предаден на Sonatrach.

Компанията принадлежи напълно на държавата. Президент е Абделхамид Зергин (Abdelhamid Zerguine). Числеността на персонала е 59 767 души (2010). През 2004 г. оборотът от продажбите на компанията е съставлявал $32,86 млрд. (и 56,1 млрд. през 2010 г.), а чистата печалба – $4,59 млрд. Sonatrach произвежда около 30 % брутния вътрешен продукт на Алжир.

Занимава се с добив, преработка, продажба и транспортиране на нефт и газ, а също инвестира средства за развитие електроенергетиката. Освен това на Sonatrach принадлежат редица нефтохимически производства и предприятия за опресняване на морска вода.

Реализирайки стратегия за интернационализация на своята дейност, Sonatrach, освен в Алжир, работи също и в други региони на света: в Африка (Мали, Нигер, Ливия, Египет), Европа (Испания, Италия, Португалия, Великобритания), Латинска Америка (Перу), както и в САЩ. Тя има дялове 50% в:

Numhyd – съвместно предприятие с ETAP, Тунис, и

ALEPCO – съвместно предприятие с National Oil Corporation, Либия.В рейтинга на световните енергийни компании Sonatrach е:

13-та компания в света по запаси и производство на течни въглеводороди (нефт),

6-та компания в света по запаси и производство на природен газ,

5-та компания в света по общ обем на износа на природен газ,

4-та компания в света по обем на износа на сгъстен природен газ.

Столици в Африка
На независими държави
На зависими територии
На непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.