Алберт Айнщайн

Айнщайн пренасочва насам. За други значения вижте Айнщайн (пояснение).
Алберт Айнщайн
Albert Einstein
германски физик
Einstein1921 by F Schmutzer 4
Алберт Айнщайн, снимка от 1921 г.

Роден
Починал
Погребан Монтгомъри, Съединени американски щати

Националност Флаг на Германия Германия (1879 – 96, 1914 – 33)
Флаг на Швейцария Швейцария (1901 – 55)
Флаг на САЩ САЩ (1940 – 55)
Религия Агностицизъм[1]
Юдаизъм[2]
Образование Цюрихски университет
Научна дейност
Област Физика
Работил в Патентното бюро в Берн
Цюрихския университет
Карловия университет в Прага
Пруската Академия на Науките
Института Кайзер Вилхелм
Лайденския университет
Института за авангардни изследвания, Принстън
Известен с Общата теория на относителността
Специалната теория на относителността
Брауновото движение
Фотоелектричния ефект
E=mc²
Статистиката на Бозе-Айнщайн
Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1921 г.)
Медал Макс Планк (1929 г.)
Семейство
Съпруга Милева Марич (1903 – 1919)
Елза Льовентал (1919 – 1936)[3]
Деца Лизерл Айнщайн (1902 – 1903?)
Ханс Алберт Айнщайн (1904 – 1973)
Едуард Айнщайн (1910 – 1965)

Подпис
Albert Einstein signature
Уебсайт einstein.biz

Алберт Айнщайн (на немски:  Albert Einstein, /ˈalbɐt ˈaɪ̯nʃtaɪ̯n/) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена, неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо, а често е определян и като бащата на съвременната физика.[4]

Името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.[5]

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността. Той продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. той използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.[6]

Айнщайн публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.[6] Той пише и коментира широко върху множество философски и политически въпроси, като социализма и международните отношения (писмата, които разменя със Зигмунд Фройд, озаглавени „Защо война“, кратката статия „Защо социализъм“ и др.).[7] Неговата изключителна интелигентност и оригиналност правят думата „Айнщайн“ синоним на гений.[8]

Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. В същото време в навечерието на Втората световна война той лично предупреждава американския президент Франклин Делано Рузвелт за опасността Германия да разработи ядрено оръжие, което стимулира бързото развитие на американската ядрена програма. Айнщайн е и един от инициаторите за създаване на държавата Израел.

През 1999 г. американското списание „Тайм“ го провъзгласява за Личност на столетието, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката. На името на Айнщайн са наречени единицата айнщайн, използвана във фотохимията, химичният елемент айнщайний, астероидът 2001 Айнщайн, лунният кратер Айнщайн.

Биография

Детски години и юношество

Albert Einstein at the age of three (1882)
Най-ранната снимка на Айнщайн (на 3 години)

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в град Улм в Кралство Вюртемберг, част от Германската империя.[9] Баща му, Херман Айнщайн (1847 – 1902 г.), е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му, Паулине Айнщайн (1858 -1920 г.), е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 г. семейството се премества в Мюнхен, където Херман Айнщайн основава с брат си Якоб предприятие за производство на постояннотокови електрически уреди.[9]

Семейството на Алберт Айнщайн е еврейско, но нерелигиозно, а между пет и десетгодишна възраст той посещава католическо начално училище. Макар че в ранна възраст има затруднения с говора, в началното училище той е отличен ученик.[10][11]

Когато е на 5 години, бащата на Алберт Айнщайн му подарява компас и той е дълбоко впечатлен от факта, че нещо предизвиква движението на стрелката, въпреки привидно „празното пространство“.[12] По-късно той започва да конструира за забавление макети и механични устройства и започва да проявява талант в областта на математиката.[9] (Този талант е пробуден от чичо му Якоб Айнщайн, който е известен учител по математика.) През 1889 г. Макс Талмуд, беден студент от Полша, подпомаган от семейството на Айнщайн, насочва десетгодишния Алберт към основни научни, математически и философски книги, като „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант и „Елементи“ на Евклид.[13] По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето и едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Волфганг Амадеус Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.

През 1894 г. предприятието на Херман Айнщайн фалира, поради масовото разпространение на променливия ток и намалялото търсене на постояннотокови устройства. Семейството се мести в Италия – най-напред в Милано, а след това в Павия, но Алберт остава в Мюнхен, за да завърши гимназиалното си образование. Намерението на баща му е той да учи електроинженерство, но Алберт влиза в конфликти с училищното ръководство, недоволен от режима и начина на обучение. По-късно той пише, че духът на учение и креативно мислене е бил изгубен в стриктното зубрене. През пролетта на 1895 г. напуска училището, представяйки лекарска бележка и заминава при семейството си в Павия.[9] По това време Айнщайн написва първия си научен труд, „Изследване на състоянието на етера в магнитни полета“.[14]

Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехниката в Цюрих, Швейцария, въпреки че не е положил матура. Представя се блестящо по математика и физика, но се проваля на изпитите по останалите дисциплини.[15] След този неуспех семейството му го изпраща в Аарау, за да довърши средното си образование.[9] Там той живее в дома на преподавателя Йост Винтелер и се влюбва в дъщеря му Мари (сестрата на Айнщайн Мая по-късно се омъжва за сина на Винтелер – Паул).[16] В Аарау Айнщайн се запознава с електромагнитната теория на Джеймс Кларк Максуел. Седемнадесетгодишен, той завършва училище и с одобрението на баща си се отказва от вюртембергското си гражданство, за да избегне военната служба. През същата година постъпва в четиригодишния учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих, а Мари Винтелер заминава за Олсберг, където е назначена за учителка.

Милева Марич, родом от Сърбия, бъдещата съпруга на Айнщайн, също постъпва в Политехниката през 1896 г. и е единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.[17] Съществуват предположения, че Милева Марич сътрудничи на Айнщайн при писането на известните му публикации от 1905 година,[18][19] но изследователите на проблема не откриват сериозни свидетелства за това.[20][21][22][23] През 1900 г. Алберт Айнщайн получава учителска диплома и завършва висшето си образование, но Марич не успява да издържи изпита по математика. През 1901 г. Айнщайн получава швейцарско гражданство.

Чиновник в патентно бюро

Mileva Maric
Милева Марич през 1896 година

Дипломата, получена през 1900 г., разрешава на Айнщайн да работи като преподавател по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 – 1902 г. Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни навсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 г. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.

През 1903 г. се жени за Милева Марич, от която има двама сина – Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата имат силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.

1905 – чудодейната година на Айнщайн (Annus Mirabilis)

През 1905 г. едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението:

Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 г. Айнщайн защитава докторат.

Научна кариера, научни теории и емиграция в САЩ

Albert Einstein photo 1921
Алберт Айнщайн, 1921

След като напуска патентното бюро през 1909 г., Айнщайн напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 г. става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 г. се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 г. заминава за Германия. Между 1914 и 1933 г. е директор на института по физика „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. През периода от 1912 до 1933 г. е и гостуващ професор на Лайденския университет.[24] През 1914 г. става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 г. формулира и публикува друг свой основен труд – „Общата теория на относителността“.

  • Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от „парадокса на близнаците“ в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
  • Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки – небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.

След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919 г. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ѝ брак. През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.

В началото на 1933 г. нацистите взимат властта в Германия. Поради последвалите преследвания срещу евреите Айнщайн е принуден да се откаже от немското си гражданство, напуска Германия и се установява в САЩ. Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.

Принстън

Albert Einstein Head
Айнщайн през 1947 година

В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология. През 1940 г. получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта Манхатън в Лос Аламос, а за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците.

В следващите години Айнщайн става един от основателите на Пъгуошкото движение на учените за мир. Въпреки че първата конференция се провежда едва след смъртта на Айнщайн през 1957 г., инициативата за създаването му е изразена в получилия широка популярност манифест на Ръсел-Айнщайн, който предупреждава за опасността от създаването и използването на водородната бомба. В рамките на това движение много световноизвестни учени водят борба против надпреварата във въоръжаването и създаването на ядрено и термоядрено оръжие.[25][26]

112mercer
Къщата на Айнщайн в Принстън

До края на живота си Алберт Айнщайн продължава работата си над проблемите на космологията, но главните си усилия насочва в търсенето на единна теория на полето. В това му начинание му помагат професионални математици, дори разработва две отделни теории. От математическа гледна точка двете теории са изящни, не водят до никакво нови физични следствия. Тъй като той не се интересува от чистата математика, а от връзката с физиката, изоставя тези теории.[27]

Отначало (през 1929 година) Айнщайн се опитва да развива идеите на Теодор Калуца и Оскар Клайн, които се състоят в това, че светът има 5 измерения, като петото е с микроразмери и поради тази причина е незабележимо и невидимо. Но не му се удава да получи нови интересни резултати с това допускане и той изоставя многомерната теория. Едва в наше време тя се възражда като теория на суперструните. Втората версия на единната теория (1950 година) се основава на предположението, че пространство-времето има не само кривина, но и усукване. Тя включва също така общата теория на относителността и теорията на Максуел. Въпреки това, окончателна редакция на уравненията – такава, че да описват както микро, така и макро света – не е открита. По това време Алберт Айнщайн не разполага с математическите средства и с изчислителните възможности на XXI век и макар че е на прав път, си поставя неимоверно трудна и почти непостижима за това време задача. Така неговата теория остава като ненужна математическа надстройка.[28]

Последни години

През 1955 г. здравето на Айнщайн се влошава рязко. Той пише завещание и заявява на приятелите си: „Аз изпълних своята задача на тази земя“. Неговият последен труд е незавършеният призив за предотвратяване на ядрена война. Умира на 18 април 1955 година от аневризма на аортата. Точно преди смъртта си произнася няколко думи на немски, но американската медицинска сестра не ги разбира и не може да ги възпроизведе. Преди смъртта си пожелава скромно погребение. Погребението се извършва на 19 април 1955 г., присъстват само 12 от най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано и прахът е разпръснат във въздуха.

Религиозни и политически възгледи

E equals m plus c square at Taipei101
Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в Тайпей, Тайван през 2005 – световната година на физиката

Тъй като работите на Айнщайн са свързани и с научния детерминизъм, се повдигат въпроси относно позицията му за теологическия детерминизъм или дали той вярва в някой Бог. През 1929 г. казва на равин Херберт С. Голдщайн:

Аз вярвам в Бога на Спиноза, който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството.“ [29]

Айнщайн сам заявява, че е агностик в писмо от 1950 г., адресирано до М. Берковиц:

Отношението ми към Бог е това на един агностик. Убеден съм, че ясното съзнание за водещата роля на моралните принципи при подобряването и облагородяването на живота не се нуждае от идеята за законодател, още по-малко от законодател, който действува чрез награда и наказание.[30]

Други негови фрази са: „Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа“ и „Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности“. По-конкретно своите възгледи за отношението между наука и религия Айнщайн излага в списанието „Природа“ през 1940 година в статия, озаглавена „Наука и религия“.

По убеждения Алберт Айнщайн е пацифист, социалист, антифашист, ционист (в сферата на културата) и хуманист. Според него основният порок на капитализма е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че спазването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията. Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният социализъм. През 1949 година в Ню Йорк публикува статията „Защо социализъм?“.

Той е убеден пацифист. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за граждански права. Взима активно участие и в борбата против фашизма и нацизма. Съдейства на Еврейския университет в Йерусалим и на Израел през 1947 г.

Източници

  1. а б Алберт Айнщайн. Letter to M. Berkowitz, 25 October 1950. //
  2. а б Алберт Айнщайн. Albert Einstein: Notes for an Autobiography. // 1949 г.. Посетен на 7 март 2019 г..
  3. The Oxford Companion to the History of Modern Science. Oxford University Press, 2003. ISBN 978-0-19-974376-6. с. 233.
  4. Zahar, Élie. Poincaré's Philosophy. From Conventionalism to Phenomenology. Carus Publishing Company, 2001. ISBN 0-8126-9435-X. p. 41. (на английски)
  5. The Nobel Prize in Physics 1921. // Nobelprize.org, 2010. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  6. а б Albert Einstein – Biography. // Nobelprize.org, 2010. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  7. Schilpp, Paul Arthur, editor. Albert Einstein: Philosopher-Scientist, Volume II. New York, Harper and Brothers Publishers (Harper Torchbook edition), 1951. p. 730 – 746. (на английски) Негови ненаучни работи включват: „About Zionism: Speeches and Lectures by Professor Albert Einstein“ (1930), “„Why War?“” (1933, в съавторство със Зигмунд Фройд), „The World As I See It“ (1934),„Out of My Later Years“ (1950) и научно-популярната книга „The Evolution of Physics“ (1938, съавторство с Леополд Инфелд).
  8. Einstein. // WordNet, 2010. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  9. а б в г д Albert Einstein – Biography. // Nobelprize.org. Посетен на 7 март 2007. (на английски)
  10. Rosenkranz, Ze'ev. Albert Einstein – Derrière l'image. Neue Zürcher Zeitung, 2005. ISBN 3-03823-182-7. p. 29. (на френски)
  11. Sowell, Thomas. The Einstein Syndrome: Bright Children Who Talk Late. Basic Books, 2001. ISBN 0-465-08140-1. p. 89 – 150. (на английски)
  12. Schilpp (Ed.), P. A.. Albert Einstein – Autobiographical Notes. Open Court Publishing Company, 1979. p. 8 – 9. (на английски)
  13. Herschbach, Dudley. Einstein as a Student (PDF). // Harvard University. Архивиран от оригинала на 1 септември 2006. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  14. Mehra, Jagdish. Albert Einstein's first paper. // The Golden Age of Physics. World Scientific, 2001. ISBN 9810249853. Посетен на 4 март 2007. (на английски)
  15. Highfield, Roger et al. The Private Lives of Albert Einstein. London, Faber and Faber, 1993. ISBN 0-571-17170-2. p. 21. (на английски)
  16. Highfield, Roger et al. The Private Lives of Albert Einstein. London, Faber and Faber, 1993. ISBN 0-571-17170-2. p. 21,31,56 – 57. (на английски)
  17. Einstein, Albert. The Collected Papers of Albert Einstein, Volume 1: The Early Years, 1879 – 1902. Princeton University Press, 1987. ISBN 978-0691084077. (на немски)
  18. Troemel-Ploetz, D. Mileva Einstein-Marić: The Woman Who Did Einstein's Mathematics. // Women's Studies International Forum 13 (5). 1990. p. 415 – 432. (на английски)
  19. Walker, E. H. Did Einstein Espouse his Spouse's Ideas?. // Physics Today. Feb. 1989. (на английски)
  20. Pais, Abraham. Einstein Lived Here. Oxford University Press, 1994. ISBN 978-0198539940. p. 1 – 29. (на английски)
  21. Holton, G. Einstein, History, and Other Passions. Harvard University Press, 1996. p. 177 – 193. (на английски)
  22. Stachel, J. Einstein from B to Z. Birkhäuser, 2002. p. 26 – 38, 39 – 55. (на английски)
  23. Martinez, A. A. Handling evidence in history: the case of Einstein’s Wife. // School Science Review 86 (316). March 2005. p. 49 – 56. (на английски)
  24. Delft, Dirk van. Albert Einstein in Leiden (PDF). // Physics Today, 2006. Посетен на 2 октомври 2010. (на английски)
  25. ((ru)) О некоторых заблуждениях профессора Альберта Эйнштейна. Открытое письмо советских учёных, Новое время, 1947, №48, стр.14 – 17
  26. ((ru)) О беззаботности в политике и упорстве в заблуждениях, Новое время, 1948, №11, стр. 12 – 15.
  27. Паркер Б. Мечта Эйнштейна: В поисках единой теории Вселенной изд. Амфора, 2001, ISBN 5-94278-141-9
  28. Lisa Randall, Warped Passages. Unraveling the Mysteries of the Universe' Hidden Dimensions, HarperCollins Publishers, New York, 2005.
  29. Brian, Dennis. Einstein: A Life. New York, John Wiley & Sons, 1996. ISBN 0471114596. p. 127. (на английски)
  30. Albert Einstein in a letter to M. Berkowitz, 25 октомври 1950; Einstein Archive 59 – 215; from Alice Calaprice, ed., The New Quotable Einstein, Princeton, New Jersey: Princeton University Press, 2000, p. 216.

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Albert Einstein“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
14 март

14 март е 73-ият ден в годината според григорианския календар (74-ти през високосна). Остават 292 дни до края на годината.

20 век

20 век започва на 1 януари 1901 г. и свършва на 31 декември 2000 г.

Айнщайн (кратер)

Айнщайн е голям кратер разположен в западната част близката страна на Луната. Диаметърът на кратера е 180 км.

Кратерът е наименован на великия немски физик Алберт Айнщайн.

Алберт Айнщайн (АТК)

Алберт Айнщайн (АТК) (Автономен товарен кораб 004 (АТК-004)) е европейски безпилотен снабдителен кораб именуван на немския физик Алберт Айнщайн. Построен е за да снабди Международната космическа станция (МКС) с пропелант, вода, въздух и сух товар, като също така да издигне станцията на подходяща височина чрез своите ракети двигатели. Това е четвъртият и предпоследен построен кораб от серия АТК след Едоардо Амалди изстрелян през 2012 г. Компоненти на кораба са конструирани в Торино, Италия и Бремен, Германия, след което са финално сглобени и тествани в Бремен през 2012 г. Космическият кораб напуска Бремен и отива в Куру на 31 август 2012 г. за да направят приготовления за изстрелване.Алберт Айнщайн е изстрелян с ракета-носител Ариана 5ES от Гвиански космически център в град Куру, Френска Гвиана в 21:52:11 GMT, 5 юни 2013 г. Изстрелването е ръководено от Арианаспейс, от името на Европейската космическа агенция (ЕКА). По времето на изстрелване корабът е най-тежкия извеждан в орбита с тегло 20 190 kg. Алберт Айнщайн се скачва успешно с МКС в 14:07 GMT на 15 юни 2013 г. След пет месечна мисия той е разкачен от станцията и изпратен обратно в атмосферата на Земята, където е унищожен както е планирано на 2 ноември 2013 г.

Берн

Берн (на немски: Bern; на френски: Berne; италиански и реторомански Berna; на бернски немски Bärn) е „федералният град“ (на немски: Bundesstadt) и де факто столица на Швейцария – седалище на Федералния съвет (правителството) и Федералното събрание (двукамерния парламент). Берн е също така столица на кантон Берн и окръг Берн. Населението на града е 133 798 жители (по приблизителна оценка от декември 2017 г.).Повечето от жителите на Берн говорят немски, или по-точно бернски немски, който представлява регионален вариант на т. нар. „швейцарски немски“. В кантон Берн има също и голям брой френскоговорещи жители.

Германският физик Алберт Айнщайн е работил по теорията на относителността като служител в патентната служба в Берн.

Гравитационно забавяне на времето

Гравитационното забавяне на времето е физично явление, заключаващо се в различния ход на часовниците в присъствието на гравитационен потенциал. Сложността на това възприятие идва от обстоятелството, че в теорията на гравитацията времевата координата обикновено не съвпада с физическото време, измервано със стандартен атомен часовник. При различни гравитационни потенциали времето протича различно. Алберт Айнщайн пръв предрича този ефект в своята теория на относителността през 1907 година.

При използването на формулата за ефекта на Доплер в специалната теория на относителността се получава гравитационното червено отместване.

Едингтън (космически апарат)

Едингтън е проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) за търсене на Земеподобни планети, който е отменен през 2003 г. Носи името на Артър Едингтън, известен астрофизик, който превежда теорията на Алберт Айнщайн на английски и провежда първия експеримент (гравитационна леща) за проверка на общата теория на относителността. Първоначално е планирано проектът да е активен през 2008 г. Към момента в официалния уебсайт на ЕКА проекта се води за отменен.

Едингтън е проектиран като космически телескоп, който трябва да засича минимални изменения в светлината на звездите. Може да засича трептения, които показват състоянието във вътрешността на звездите. Апаратът е щял да разполага с прецизен фотометър, уред който може да установи минимални изменения в светлината на небесните тела.

Космологична константа

Космологичната константа (Λ) е константа въведена от Алберт Айнщайн през 1917 г. за да имат решение неговите уравнения на гравитационното поле в общата теория на относителността, които описват стационарна, независима от времето Вселена. Въвеждането на константата дава възможност решението на Айнщайновите уравнения да е независимо от времето, но резултатът описва състояние на неустойчиво равновесие. Въпреки модела на разширяващата се Вселена на Александър Фридман от 1922 г-на, в който не е необходима космологична константа, предположението на Айнщайн за статичността на Вселената се е приемало за смислено до практическото доказване на откритието на Едуин Хъбъл, че Вселената се разширява (закон на Хъбъл). Впоследствие Айнщайн определя въвеждането на константата за най-голямата грешка в своя живот.

Ото (пояснение)

Ото или Отон (на немски: Otto; Othon) може да се отнася за:

Владетели:

Отонска династия (919-1024)Ото фон Бисмарк, пруски държавник (1815-1898)

Ото фон Хабсбург, 1922-2007 глава на Дом Хабсбург-Лотаринги, (1912-2011)

Ото, 1832–1862 първият крал на Гърция, (1815–1867)

Ото Баварски, крал на Бавария (1848-1916)

Ото (майордом), майордом на Австразия, († 643/644)

Ото (Бургундия), граф на Бургундия (960–965)

Ото (Полша), ко-херцог на Полша (1031/1032–1033)

Ото Савойски, херцог на Савоя (1051–1060)

Ото Богатия, херцог на Саксония (1112–1114)

Ото (Майсен) „Богатия“, маркграф на Майсен (1125–1190)

Ото Детето, херцог на Брауншвайг-Люнебург (1235–1252)

Ото (Брауншвайг-Гьотинген), херцог на Брауншвай-Люнебург и Гьотинген (1318–1344)

Ото, херцог на Австрия (1330–1339)

Ото (Клеве), граф на Клеве (1305–1310)

Ото (Липе-Браке), граф на Липе-Браке (1589–1657)

Ото фон Хабсбург (1912–2011), глава на род Хабсбург-Лотаринги (1922–2007)Други:

ОТО, „Обща теория на относителността“ от Алберт Айнщайн, 1915 г.Ото Лилиентал, немски авиатор (1848-1896)

Ото Дикс, немски художник (1891-1969)

Ото граф Ламбсдорф, немски политик (1926-2009)

Ото Рехагел, немски футболист (* 1938)

Пацифизъм

Пацифизмът (от латински: pacificus – „творящ мир“ и facio – „правя“), е антивоенно движение, чиито участници се борят за предотвратяване на войните главно чрез осъждането им.

Пацифистите осъждат всякакво военно действие, дори освободителните въстания и войни. Те вярват, че войната може да бъде предотвратена по пътя на дипломацията, убеждението и мирните манифестации. Ето защо, пацифизмът е движение на хора с различни политически убеждения.

Пацифистките разбирания, очевидно, съществуват още в старите времена. Такива реакции са описани още в една от комедиите на Аристофан, в която две героини решават да принудят мъжете си да сключат мир, като ги отлъчат дотогава от семейното ложе.

Първите пацифистки организации възникват през втората половина на 19 век сред интелектуалците във Великобритания и САЩ. Особено голямо разпространение това движение има през 1880-те и 1890-те години. По това време в тези движения се вливат и хора със социалистическа ориентация. Тогава и по-късно пацифизмът се е възприемал сред лидерите на комунистическите движения като антиимпериализъм и те са се стремели да привлекат пацифистите за идеите на комунизма.

След Втората световна война, особено след разработването на ядрени оръжия за масово поразяване, пацифистките движения се разрастват и въвличат широки маси хора. Съвременната проява на пацифизма започва с възникването на движението на хипитата в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. В САЩ това движение се свързва най-вече с протестните действия срещу войната във Виетнам – изгаряне на военните книжки, отказ на мобилизираните младежи да отидат във военните поделения и т.н.

Най-новите пацифистки организации са близки до левите политически кръгове и най-често си сътрудничат с екологическите организации – зелените.

Символ на принадлежност към пацифизма е знакът, изработен от лорд Бъртран Артър Уилям Ръсел – британски аристократ, философ, есеист, логик и математик, Нобелов лауреат през 1950 г. Ръсел инциира провеждането на Първата Пъгуошка конференция с минифеста си, подписан и от Алберт Айнщайн. За първи път Ръсел използва знака на пацифизма през 1958 г. Сам по себе си той е комбинация от семафорните знаци за буквите „N“ и „D,“ началните букви на Nuclear Disarmament (ядрено разоръжаване).

Съществен принос в световното пацифистко движение имат Лев Толстой, Махатма Ганди и Джон Ленън. „Бащата на ядрената физика“ Нилс Бор категорично отказва да участва в ядрената програма на САЩ „Манхатън“.

В изкуството голямо явление е „Коса“ филм от 1979 година, дело на режисьора Милош Форман, направен по едноименния Бродуейски мюзикъл. Боксовата легенда Мохамед Али отказва участие в армията на САЩ и „мръсната война“, изгубвайки световната боксова корона, парите, които вървят с нея, приятелството на всички видни личности в САЩ и дори за кратко свободата.

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми

Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми (известни още и като Пъгуошко движение) е международна организация на ориентирана към науката пацифистка група.

Основната ѝ цел е, чрез установяване на периодични контакти между водещи учени от двете противостоящи страни в периода на Студената война, да смекчи противопоставянето и да създаде сред тях дух на отговорност към човечеството като цяло.

Началото на дейността на организацията е поставено на 9 юли 1955 г. с манифеста „Ръсел – Айнщайн“, подкрепен от водещи фигури в науката като Бъртранд Ръсел, Алберт Айнщайн, Фредерик Жолио-Кюри и други. Първата конференция е проведена през юли 1957 г. в канадското селце Пъгуош, откъдето идва името на организацията.

През 1995 г. Пъгуошките конференции, заедно с Юзеф Ротблат, дългогодишен генерален секретар и председател на организацията, получават Нобелова награда за мир.

Световна награда за наука „Алберт Айнщайн“

Световната награда за наука „Алберт Айнщайн“ (на английски: Albert Einstein World Award for Science) е ежегодна награда, връчвана от базираната в Мексико организация Световен съвет за култура.

Наградата се връчва „като признание и насърчение за научни и технологични изследвания и развитие“, а специалният критерий, по който се избират носителите ѝ, е „да са донесли реална полза и добруване на човечеството“. Наградата се връчва от 1984 година насам.

Лауреатите на наградата се оценяват и избират от интердисциплинарен комитет, който се състои от световнопризнати учени, измежду които 25 носители на Нобелова награда.

Наградата е сред няколкото отличия, наименувани на Алберт Айнщайн. Тя включва диплом, възпоменателен медал и парична премия от 10 хиляди долара.

Освен тази награда Световният съвет за култура връчва и още 2 награди: Световна награда за образование „Хосе Васконселос“ („José Vasconcelos“ World Award of Education) и Световна награда за изкуство „Леонардо да Винчи“ („Leonardo da Vinci“ World Award of Arts).

Специална теория на относителността

Специалната теория на относителността (СТО) е теория във физиката, описваща измерванията в инерциални отправни системи при еднаква стойност на скоростта на светлината (c) във всяка от тях, независимо от състоянието на движение на нейния източник, и превръща скоростта на светлината от свойство на определено явление във фундаментална характеристика на пространство-времето. Тя обобщава Принципа на относителност на Галилей от областта на механиката до всички физични закони, включително тези на електродинамиката. Теорията е изложена през 1905 година от Алберт Айнщайн в „Електродинамика на движещите се тела“ и се основава на по-ранните приноси на Хендрик Лоренц, Анри Поанкаре и други.

Специалната теория на относителността има широк кръг от следствия, които са експериментално потвърдени, включително и неитуитивни явления, противоречащи на класическия възглед, че продължителността на времевите интервали е еднаква за всички наблюдатели, като скъсяването на дължините, забавянето на времето и относителността на едновременността. Предвижданията на специалната теория на относителността съвпадат до голяма степен с Нютоновата механика в тяхната обща област на приложение, по-конкретно при експерименти, в които скоростите са малки, сравнени със скоростта на светлината.

В съчетание с други физични закони, постулатите на специалната теория на относителността водят до предвиждането за еквивалентност на материя и енергия, изразено с известната формула E = mc2. Следствие на тази зависимост е невъзможността частица, която има маса на покой, да бъде ускорена до скоростта на светлината.

Теорията се нарича специална, защото прилага принципа на относителността само до частния случай на инерциални отправни системи – отправни системи, които се движат с постоянна скорост една спрямо друга. По-късно Алберт Айнщайн развива и обща теория на относителността, за да приложи принципа и към по-общия случай на ускоряващи се отправни системи и да отчете въздействието на гравитацията. Общата теория на относителността допуска локалната приложимост на специалната теория, както и в релативистични ситуации, в които гравитацията не е значим фактор.

Теория на относителността

Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.

Терминът теория на относителността е въведен от Макс Планк през 1906 г. с цел да подчертае ролята на принципа на относителността в специалната теория на относителността (и по-късно на общата теория на относителността). Понякога се използва като еквивалент на понятието „релативистка физика“.

В по-тесен смисъл това е събирателен термин, който се отнася за специалната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн. Специалната теория на относителността се отнася до процесите, при които може да се пренебрегне гравитацията, а общата теория на относителността е теория на гравитацията, която обобщава Нютоновата.

В историята на физиката терминът теория на относителността се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за етера като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като Хендрик Лоренц и Анри Поанкаре.

Тъмна енергия

Тъмната енергия е предполагаем вид енергия, предложен за обяснение на някои наблюдения относно свръхнови звезди. Идеята за нея възниква през 1998 г., когато астрономи установяват, че наблюдаваните свръхнови са по-тъмни от очакваното, т.е. Вселената претърпява ускорено спрямо закона на Хъбъл разширение. Тази енергия, присъща на вакуума, е еквивалентна на космологичната константа от уравненията на Алберт Айнщайн. Определението „тъмна“ е дадено, тъй като няма известно за сега физическо обяснение за нейното естество. Изказани са мнения, че тя е излишно предположение, което може да отпадне при уточняване на астрономическите данни.

Обикновената материя и тъмната материя съставляват само 30% от критичната плътност – онова, което е необходимо, за да съществува вселената. Останалите 70% учените наричат тъмна енергия. Общата теория на относителността изисква допълнителните 70% да бъдат съставени от енергиен компонент с голямо отрицателно налягане. Природата на тази тъмна енергия остава една от най-големите загадки засега. Сред възможните решения на тази загадка са космологичната константа и квинтесенцията. Космологичната константа, въведена от Айнщайн представлява начин да се въведе антигравитация и притежава интересното свойство ефектите ѝ да нарастват с увеличаване на разстоянията.

Улм

Улм (на немски: Ulm) е град в Германия, провинция Баден-Вюртемберг. Това е родният град на Алберт Айнщайн.

Физик

Физикът е учен, който изучава физика.

Обучението за професията физик се дава във висшите училища – във факултети по физика или естествени науки, в обща специалност Физика или във физични подспециалности.

Основните физични подспециалности са теоретичната физика и експерименталната физика. Двете специалности включват запознаване с теорията на физиката, но докато експерименталният физик изследва своите хипотези чрез експеримент, теоретичният физик се опитва да обясни резултатите от експериментите с помощта на математически модел и да предостави прогнози за резултатите от бъдещи експерименти. Теоретичният физик може да разработва компютърни програми за извършване на тежки числени симулации или изчисления (обикновено за решаване на математически проблеми, които не могат да бъдат анализирани аналитично), докато експерименталният физик може да разработва нови измервателни уреди и методи за провеждане на експерименти. Експерименталните физици също използват компютъра за провеждане на симулации на експерименти, обработка на резултатите от експерименти, калибриране на измервателните уреди и взаимодействие със сложни измервателни устройства, обикновено използващи компютри.

Фотоелектричен ефект

Явлението фотоелектричен ефект (фотоелектронна емисия) се състои в отделянето на електрони от повърхността на дадено вещество при облъчването му със светлина. Фотоефектът е открит от Хайнрих Херц през 1887 г., а законът, с който се обяснява (на основата на хипотезата на Макс Планк), е изведен от Алберт Айнщайн през 1905 г. (за което получава Нобелова награда).

Уравнението на Айнщайн се дава с:

където

Според квантовата теория светлината се излъчва, поглъща и разпространява на порции – кванти. Според тази теория светлината взаимодейства с веществото като частица, наречена фотон. Вероятността да бъдат погълнати едновременно два или повече фотона е много малка при обикновените светлинни интензивности, но с откриването на лазерите това става възможно.

Фотоефектът бива външен и вътрешен. При външния фотоефект избитите електрони напускат повърхността на облъченото вещество, докато при вътрешния фотоефект те остават в обема му и повишават неговата проводимост.

Нобелова награда за физика Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата
1901 - 1919
1920 - 1939
1940 - 1959
1960 - 1979
1980 - 1999
2000 - 2019

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.