Албания

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.
Република Албания
на албански: Republika e Shqipërisë
      
Девиз: няма
Национален химн: Himni i Flamurit
Наименование на местния жител: албанец
Местоположение на Албания

Местоположение на Албания
География и население
Площ 28 748[1] km²
(на 140-то място)
Води 4.7%
Климат умерено
континентален
Столица Тирана
41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д.
Най-голям град Тирана
Официален език албански
Население
(пребр., 2017)
2 876 591[1]
Гъстота на нас. 105 души/km²
(на 63-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Илир Мета
Министър-председател Еди Рама
Организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
Независимост от
Османската империя
28 ноември 1912
Икономика
БВП (ППС, 2018) $38,154 млн.
БВП на човек (ППС) $13,274
БВП (ном., 2018) $15,289 млн.
БВП на човек (ном.) $5,319
ИЧР (2015) Повишение 0.764 (висок)
(75-то)
Коеф. на Джини (2013) 34.5 (среден)
Прод. на живота 76,4
(46-то)
Детска смъртност 19,2
(91-во)
Грамотност 99,0
(45-то)
Валута Албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO AL
Интернет домейн .al
Телефонен код +355
Официален сайт www.e-albania.al

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Шчипърѝя, интерпретира се като „Земята на орлите“, но всъщност произлиза от думата shqip, в превод – „разбира“, т.е. „Земята на разбиращите се“) е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.

История

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладяни от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[2] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[3]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I и управлява до 1939 г.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяно от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [4]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[4]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[4]

География

Площта на Албания е 28 750 квадратни километра, с 362-километра брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 километра граница с Гърция на юг и общо 438 километра граници със Северна Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.[5] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[6]

Албанските алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[7] В централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.[8] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m надморска височина.[9] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.[8]

2013-10-05 Valbona, Albania 8265
Долината на река Валбона в Албанските алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято ширина достига до 50 километра в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 километра, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[10] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[10] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[8]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[11] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскотопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.[12] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от 1/3 между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 квадратни километра.[13] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напоените площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[13]

Gjipe Beach, Albania
Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[14] Средните температури в низините са около 7° през зимата и 24° през лятото, предпопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предпопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[15] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[15]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.[16] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[17]

Население

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 – 2003) Възрастова структура (2005)
Население (1961 – 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6%, отчетени са и 0,2% бахайци и др.[18]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[19]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. [20] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[6] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[21] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.

Според вестникМонитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

ALB 20070713 img 1251
Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

AlbaniaNumberedPrefectures
Области в Албания
  1. Берат – Берат
  2. Дебър – Пешкопия
  3. Драч – Драч
  4. Елбасан – Елбасан
  5. Фиер – Фиер
  6. Аргирокастро – Аргирокастро
  7. Корча – Корча
  8. Кукъс – Кукъс
  9. Лежа – Лежа
  10. Шкодра – Шкодра
  11. Тирана – Тирана
  12. Вльора – Вльора

Икономика

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[22] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[23] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[4]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[4]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[4]

Култура

Грамотността в Албания е 99,0%[24], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[25] и значително пред България.

Други

Бележки

  1. CIA World Factbook
  2. Мете 2007, с. 249.
  3. Мете 2007, с. 260 – 261.
  4. а б в г д е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 17 февруари 2011.
  5. БК, 1992, pp. 57 – 58
  6. а б БК, 1992, p. xxviii
  7. БК, 1992, p. 59
  8. а б в БК, 1992, p. 60
  9. Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  10. а б БК, 1992, pp. 59 – 60
  11. БК, 1992, p. 61
  12. БК, 1992, pp. 63
  13. а б БК, 1992, p. 64
  14. БК, 1992, pp. 64 – 65
  15. а б БК, 1992, p. 65
  16. БК, 1992, p. 140
  17. БК, 1992, pp. 142 – 143
  18. World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  19. CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 21 август 2013.
  20. www.state.gov
  21. Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..
  22. Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  23. Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2 октомври 2009.
  24. Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
  25. Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

Библиография

  • Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7. (на български)

Вижте също

Външни препратки

.al

.al е Интернет домейн от първо ниво за Албания. Администрира се от AKEP. Представен е през 1992 г.

Албанци

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров. Трудно е да се посочи точен брой поради високия темп на миграция на различните етнически групи през целия полуостров през последните 2 десетилетия.

Арумъни

Арумъни (варианти армъни, аромъни, наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци, каравласи; самоназвание на арумънски: Armãnj, Rrãmenji, Rrãmãnji, на румънски: Aromâni; на гръцки: Αρμάνοι) са народ, населяващ южните части на Балканския полуостров: Северна Гърция, части от Албания, Северна Македония и България.

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Балкански полуостров

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

Берат

Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, на албански: Berat или Berati) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат.

Има население около 45 500 души (2003).

Билища

Билища или Биглища (произнасяно в местния говор Билишча, на албански: Bilisht или Bilishti; на гръцки: Βίγλιστα) е град в Албания, център на община Девол, част от административната област Корча.

Вльора

Вльора или Валона (на албански Vlorë или Vlora; на италиански: Valona) е второто по големина пристанище в Албания. Градът е разположен на залив със същото име - Gjol i Vlores (Гьол и Влорес-Залив Вльора). Съществува фериботен маршрут между Вльора и италианските морски и пристанищни градове Бриндизи и Отранто в Апулия, които, както и Вльора, са разположени на брега на Адриатическо море. За албанците този град е перлата на албанските курорти, намиращи се на Адриатическо море.

Името на града на български и италиански е Валона, въпреки че днес на албански се нарича Вльора. Валона се нарича градът и през Средновековието.

Драч

Драч (на албански: Durrës или Durrësi, Дуръс, на латински: Dyrrhachium, Дирахиум, на италиански: Durazzo, Дурацо, на гръцки: Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг. По административни данни от 2009 г. в Драч живеят около 203 550 души, което го прави втория по население град в страната след столицата Тирана. Драч е и един от най-важните стопански центрове в страната. Пристанището му е най-голямото в Албания и обслужва голяма част от страната включително и Тирана. Посещава се ежегодно от много туристи, главно от Албания.

Елбасан

Елбасан или Конюх (на албански: Elbasan или Elbasani) е град в централните части на Албания.

Епир

Епир (на гръцки: Ήπειρος, Ипирос, на албански: Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).

Корча

Корча (на албански: Korçë или Korça; на гръцки: Κορυτσά) е град в Югоизточна Албания и има население от 79 697 души (2009). Градът e административен център на едноименните община Корча и област Корча и се намира на надморска височина от 850 m.

Костурско

Ко̀стурско е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град Костур, днес в Гърция. Населен предимно с българи в миналото, неговите южни и западни предели през началото на ХХ век съвпадат с българо-гръцката и българо-албанската езикова граница. Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и част от дем Преспа. Исторически принадлежащото към Костурско село Връбник е в състава на Албания.

Македонска енциклопедия

„Македонска енциклопедия“ (на македонска литературна норма: Македонска Енциклопедија), издание на Македонската академия на науките и изкуствата, е първото подобно крупно издание в Република Македония. Издадена е в два тома през 2009 година с финансови средства на правителството на Република Македония. Главен и отговорен редактор на изданието е академик Блаже Ристовски, а освен него в редакцията влизат академиците Илия Васков, Георги Филиповски, Владо Камбовски, Цветан Грозданов, Благой Попов, Гане Тодоровски и проф. д-р Симо Младеновски.

Енциклопедията съдържа близо 9000 статии, като по думите на министър-председателя на Република Македония Никола Груевски „този труд представя македонската визия за националното политическо и културно минало и съвременност и дава обективна и цялостна информация за нас и нашата страна“. Спорното съдържание на енциклопедията предизвиква негативни реакции в България, Гърция, Албания, Косово, Великобритания и САЩ. Част от тиража на енциклопедията е изтеглен, след което енциклопедията е частично преработена. Започва подготовка на ново издание на енциклопедията с главен редактор академик Митко Маджунков.

Поградец

Поградец (стара форма на името Подградец, на албански: Pogradec или Pogradeci) е град в Източна Албания, център на община Поградец в област Корча.

Преспанско езеро

Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро (на македонска литературна норма: (Големо) Преспанско Езеро; на албански: Liqeni i Prespës; на гръцки: Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония. Както и Охридското, то се намира в югозападната част на Македония и е отделено от него с планината Галичица. Нарича се и Голямо Преспанско езеро, за да се различава от Малкото Преспанско езеро, което се намира в Гърция и отчасти в Албания.

Преспанското езеро е включено в границите на Санстефанска България през 1878 година.

Поради колебанията на нивото на езерото, общата му площ варира – между 274,03 и 275,40 km2. Чрез подземни канали то е свързано с Охридското, където и преминават водите му. Основната част от водата в изворите на Охридското езеро край манастира „Свети Наум“ е от Преспанското Езеро.

В езерото се намират два острова – Голем град в Северна Македония и Мал град в Албания.

Районът около Преспанското езеро е известен като Преспа, чийто център е град Ресен. В македонската част на брега на езерото се намират няколко курорта – Отешево, Крани, Претор, Асамати и други.

Най-разпространените риби в езерото са блескачът (уклей, белица, Alburnus alburnus), наричан нивичка, и скобарът (Chondrostoma nasus prespensis), наричан скобуст.

Тирана

За футболния отбор вижте Тирана (отбор).

Тирана (на албански: Tiranë или Tirana) е столицата и най-големият град в Албания. Географските ѝ координати са 41°19′39″ с. ш. 19°49′08″ и. д.41.3275° с. ш. 19.818889° и. д.41.3275, 19.818889 и се намира окръг Тирана, област Тирана. По данни от 2008 г. населението ѝ е 618 431 души. Основана през 1614 г., Тирана става столица на Албания на 27 март 1921 г., наместо Дуръс.

Шкодра

Шкодра или Скадър (на албански: Shkodër или Shkodra; на сръбски: Скадар или Skadar; на латински: Scutari) е град в Северозападна Албания, намиращ се в Шкодренска област. Географските координати на Шкодра са 42° 7' с.ш., 19° 51' и.д.

Градът е разположен на източния бряг на Шкодренското езеро, откъм южната страна на Мбишкодренската равнина и между реките Дрин и Бояна.

Той е един от най-старите в Албания и е важен културен и икономически център. Днес в него живеят около 86 000 души.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Членове
Кандидати
Членове
Партньори за
сътрудничество
Членове
Наблюдатели

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.