Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на Земята. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².

Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тази с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, по протока Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – Арктичния; на изток – Тихия, а на юг – Индийския океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло[3] (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).

Азия
LocationAsia
Площ 44 579 000[1] km²
Население 4 307 252 000[2] д.
Гъстота 97 д./km²
Държави 48
Езици Мандарин,
хинди,
бенгалски
и други
Градове Токио,
Джакарта,
Делхи,
Карачи,
Сеул
и други

Дефиниране и граници

Two-point-equidistant-asia
Спътникова снимка на Азия.

Три океана – Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 km. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента – Арабски, Индостан и Индокитай.

История

За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и, за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава – на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – лагидите.

Вижте също

Държави и територии

Държава или територия Площ, km² Население (2014) Гъстота на
населението
, д./km²
Столица
Средна Азия: 3 732 127 16,3
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан[ДТ 1] 2 455 027 17 100 000 5,7 Астана
Flag of Kyrgyzstan.svg Киргизстан 198 500 5 550 900 24,3 Бишкек
Flag of Tajikistan.svg Таджикистан 143 100 8 000 000 47,0 Душанбе
Flag of Turkmenistan.svg Туркменистан 488 100 5 240 000 9,6 Ашхабат
Flag of Uzbekistan.svg Узбекистан 447 400 30 183 400 57,1 Ташкент
Източна Азия: 11 839 773 131,4
Flag of the People's Republic of China.svg Китайска народна република 9 641 938 1 400 020 000 137,9 Пекин
Flag of Hong Kong.svg Хонг Конг
Flag of Mongolia.svg Монголия 1 565 000 2 754 685 1,7 Улан Батор
Flag of North Korea.svg Северна Корея 120 540 24 895 000 184,4 Пхенян
Flag of the Republic of China.svg Тайван 35 980 23 360 147 626,7 Тайпе
Flag of South Korea.svg Южна Корея 98 480 50 219 669 490,7 Сеул
Flag of Japan.svg Япония 377 835 127 300 000 336,1 Токио
Flag of Macau.svg Макао
Северна Азия: 13 115 400 2,4
Flag of Russia.svg Русия[ДТ 1][4] 13 115 400 39 130 000 2,4 Москва
Югоизточна Азия: 4 510 885 127,8
Flag of Brunei.svg Бруней 5770 393 162 66,1 Бандар Сери Бегаван
Flag of Vietnam.svg Виетнам 331 690 90 388 000 259,6 Ханой
Flag of East Timor.svg Източен Тимор 15 007 1 066 109 73,8 Дили
Flag of Indonesia.svg Индонезия[ДТ 2] 1 919 440 260 640 326 120,1 Джакарта
Flag of Cambodia.svg Камбоджа 181 035 15 135 000 74,0 Пном Пен
Flag of the Cocos (Keeling) Islands.svg Кокосови острови 14 676 42 Уест Айлънд
Flag of Laos.svg Лаос 236 800 6 580 800 28,2 Виентян
Flag of Malaysia.svg Малайзия 329 847 29 792 900 84,2 Куала Лумпур
Flag of Myanmar.svg Мианмар 676 578 53 259 000 70,3 Найпидо
Рождество Остров Рождество 135 1493 8,2 Флаинг Фиш Коув
Flag of Singapore.svg Сингапур 704 5 400 200 6545,7 Сингапур
Flag of Thailand.svg Тайланд 514 000 67 926 260 127,4 Банкок
Flag of the Philippines.svg Филипини 300 000 100 639 000 308,9 Манила
Южна Азия: 5 137 758 302,4
Flag of Afghanistan.svg Афганистан 647 500 25 500 100 42,9 Кабул
Flag of Bangladesh.svg Бангладеш 147 570 152 518 015 1040,5 Дака
Flag of Bhutan.svg Бутан 38 394 740 700 17,8 Тхимпху
Flag of India.svg Индия 3 287 263 1 250 330 000 349,2 Делхи
Flag of Maldives.svg Малдиви 300 317 280 1263,3 Мале
Flag of Nepal.svg Непал 147 181 26 494 504 200,5 Катманду
Flag of Pakistan.svg Пакистан 803 940 190 780 000 208,7 Исламабад
Flag of Sri Lanka.svg Шри Ланка 65 610 20 277 597 322,0 Шри Джаяварданапура Коте
Югозападна Азия: 6 169 191 45,2
Flag of the Republic of Abkhazia.svg Абхазия 8600 242 862 29 Сухуми
Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан 86 600 9 235 100 105,8 Баку
Flag of the United Kingdom.svg Акротири и Декелия 254 15 700 Епископи
Flag of Armenia.svg Армения 29 743 3 024 100 108,9 Ереван
Flag of Bahrain.svg Бахрейн 665 1 234 570 987,1 Манама
Flag of Israel.svg Израел 20 770 8 092 700 290,3 Йерусалим
Flag of Iraq.svg Ирак 437 072 35 035 000 54,9 Багдад
Flag of Iran.svg Иран 1 648 195 78 100 000 42,8 Техеран
Flag of Yemen.svg Йемен 527 970 24 527 000 35,4 Сана
Flag of Jordan.svg Йордания 92 300 6 509 900 57,5 Аман
Flag of Qatar.svg Катар 11 437 2 035 106 69,4 Доха
Flag of Cyprus.svg Кипър 83,9 Никозия
Flag of Kuwait.svg Кувейт 17 820 3 582 054 118,5 Кувейт
Flag of Lebanon.svg Ливан 10 452 4 822 000 353,6 Бейрут
Flag of Artsakh.svg Нагорни Карабах Степанакерт
Flag of the United Arab Emirates.svg Обединени арабски емирства 82 880 8 264 070 29,5 Абу Даби
Flag of Oman.svg Оман 212 460 3 929 000 12,8 Маскат
Flag of Palestine.svg Палестинска автономия 6257 4 420 549 683,5 Рамала
Flag of Saudi Arabia.svg Саудитска Арабия 1 960 582 30 195 895 12,0 Рияд
Flag of Georgia.svg Грузия Тбилиси
Северен Кипър Северен Кипър Никозия
Flag of Syria.svg Сирия 185 180 21 898 000 92,6 Дамаск
Flag of Turkey.svg Турция[ДТ 1] 759 798 69 697 738 82,6 Анкара
Flag of South Ossetia.svg Южна Осетия Цхинвали
Азия 44 505 120 91,1
  1. а б в Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.
  2. Частично в Океания; включени са само данните за азиатската част на страната.

Държави с променени имена

Голяма част от страните в Азия претърпяват съществени промени

Предишно име Години Настоящо име
Доминион Индия, преди това Британска Индия 1950 Република Индия
Провинция Източна Бенгалия 1905 – 1911 и 1947 – 1955
1955 – 1971
1971
Източен Пакистан
Народна република Бангладеш
Демократична Кампучия 1975 Кралство Камбоджа
Китайска империя на династията Цин 1912
1949
Република Китай
Народна република Китай
Португалски Тимор 1975
2002
Тимор Тимур (провинция в Индонезия)
Демократична република Източен Тимор
Холандски Източни Индии 1949 Република Индонезия
Персия 1935
1979
Иран
Ислямска република Иран
Трансйордания 1946 Кралство Йордания
Киргизка ССР (СССР) 1991 Република Киргизстан
Федерация Малайзия, Северно Борнео, Саравак и Сингапур 1963
1965
Малайзия (включва Сингапур)
Малайзия и Сингапур (две отделни държави)
Бирма 1989 Съюз Мианмар
Мускат 1971 Султанство Оман
Доминион Пакистан 1947 – 1956
1956 – 1970
1971
Ислямска държава Западен Пакистан
Ислямска република Пакистан
Филипински острови 1946 Република Филипини
Кралство Хеджаз – Нежд 1932 Кралство Саудитска Арабия
Цейлон 1972 Демократична социалистическа република Шри Ланка
Таджикска ССР (СССР) 1991 Република Таджикистан
Сиам 1939 Кралство Тайланд
Османска империя 1923 Република Турция
Туркменска ССР (USSR) 1991 Туркменистан
Договорен Оман 1971 Обединени Арабски Емирства
Френски Индо-Китай 1949 Кралство Камбоджа
Народнодемократична република Лаос
Социалистическа република Виетнам
Народна демократична република Йемен и Южен Йемен 1990 Република Йемен

Икономика

Hong Kong Island Skyline 2009
Хонг Конг е един от най-важните финансови центрове в света

Азия е третият континент по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) по номинална стойност след Северна Америка и Европа и първият, при отчитане на покупателната способност. Към 2007 г. държавите с най-голям БВП са Китай, Япония, Индия, Южна Корея и Индонезия. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея и Тайван, а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, като Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бруней, през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.

В продължение на голяма част от човешката история до 19 век Китай е най-голямата икономика в света.[5][6][7] През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света след Съединените щати, изпреварвайки Западна Германия през 1968 г. и Съветския съюз през 1986 г. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 г. почти се изравнява с американския.

Повечето азиатски държави участват в поне една от няколкото големи международни организации за икономическо сътрудничество – Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Асоциация на страните от Югоизточна Азия, Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Общност на независимите държави, Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.

Любопитни факти

  • Най-голяма държава: Русия
  • Най-малка държава: Малдиви
  • Най-висока точка: връх Еверест – 8 848 m (Китай/Непал)
  • Най-ниска точка: депресията на Мъртво море – 420 m под м.р. (Израел)
  • Най-дълга река: Яндзъ – 6 380 km (Китай)
  • Най-голямо езеро: Каспийско море – 378 400 km2
  • Най-големи валежи (средно годишно): Подножието на Хималаите (Черапунджи) – 11 430 mm (12 m)

Езици

Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни на Етнолог в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.

В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.

Език Езикова група Брой
говорещи (1996)
Държави
Мандарински китайски Сино-тибетска 885 милиона Флаг на Китай Китай
Хиндустани Индоарийска 474 милиона Флаг на Индия Индия
Флаг на Пакистан Пакистан
Бенгали Индоарийска 189 милиона Флаг на Бангладеш Бангладеш
Флаг на Индия Индия
Руски Славянска 170 милиона Флаг на Русия Русия
Японски изолиран 125 милиона Флаг на Япония Япония
Панджабски Индоарийска 88 милиона Флаг на Индия Индия
Флаг на Пакистан Пакистан
Китайски Сино-тибетска 77 милиона Флаг на Китай Китай
Явански Австронезийска 75 милиона Флаг на Индонезия Индонезия
Флаг на Източен Тимор Източен Тимор
Флаг на Малайзия Малайзия
Флаг на Суринам Суринам
Корейски изолиран 75 милиона Флаг на Северна Корея Северна Корея
Флаг на Южна Корея Южна Корея
Флаг на Китай Китай
Виетнамски Мон-кхмерска 68 милиона Флаг на Виетнам Виетнам
Телугу Дравидска 66 милиона Флаг на Индия Индия
Кантонски китайски Сино-тибетска 66 милиона Флаг на Китай Китай
Маратхи Индоарийска 65 милиона Флаг на Индия Индия
Тамили Дравидска 63 милиона Флаг на Индия Индия
Мин китайски Сино-тибетска 60 милиона Флаг на Китай Китай
Турски Тюркска 59 милиона Флаг на Турция Турция
Bandera de República Turca del Norte de Chipre Северен Кипър
Пущунски Иранска 49 милиона Флаг на Афганистан Афганистан
Флаг на Пакистан Пакистан
Тагалог Малайско-полинезийска 48 милиона Флаг на Филипини Филипини
Гуджарати Индоарийска 46 милиона Флаг на Индия Индия

Религии

От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички нехристиянски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.

Авраамически религии

Авраамическите религии юдаизъм, християнство, ислям и бахайство се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света. Католицизмът е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър и Русия преобладава източното православие. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението са християни. В Близкия изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.

Ислямът се изповядва от около 960 милиона души в Азия или почти 62% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.

Дхармически религии

Iron Pagoda d
Желязната пагода (1049 г.) в Кайфън, Китай

Основните дхармически религии хиндуизъм, будизъм, юдеизъм, джайнизъм и сикхизъм се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират в конфуцианство, таоизъм и дзен будизъм. В Япония се изповядва и шинтоизмът, който се приема за исконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официално Народна република Китай е атеистична страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и, подобно на японците, често обявяват принадлежност към повече от една религия.

Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.

Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население

Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.

Нерелигиозност

Нерелигиозността обхваща атеистите, агностиците и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни на Gallup International цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.

Климатични пояси == Климатът на Азия е много разнообразен. Причина за това са простирането на континента между Северния полюс и екватора, огромната му площ, голяма отдалеченост на централните му части от ограждащите го водни басейни, особеностите на релефа.

1. Екваториален пояс – заема по-голямата част от полуостров Малака, Малайския архипелаг, южната част на остров Шри Ланка. Има само един сезон – лято. Климатът е горещ и влажен през цялата година. Средногодишните температури са високи.

2. Арктични – обхващат малка част от Северна Азия. Почвите са блатни и каменисти. Климатът е полярен. Растенията са лишеи, мъхове и животните които се срещат са бяла мечка, бял ястреб, морж, тюлен.

3. Тундра и лесотундра – обхваща Сибир. Почвите са тундрови и блатни. Климатът е субполярен. Растенията са лишеи, мъхове и боровинка. Животните са бяла мечка, полярна лисица и птици.

4. Тайга – обхваща широка ивица от Урал до Тихия океан. Климатът е умерен. Почвите са кафяви-горски. Растенията са предимно иглолистни. Животните са кафява мечка, лисица, лос, катерица и други.

5. Широколистни и смесени гори – обхваща ивица от река Амур и северните и западните части на Корейския полуостров. Почвите са кафяви-горски. Климатът е умерен. Растенията са дъб, бук, ясен, липа, люляк. Животните са елен, дива коза, фазан, синигери.

6. Степи и лесостепи – обхваща зони на широколистните и смесени гори и част от пустините и полупустините. Почвите са кафяви-горски и са плодородни. Климатът е умерен. Растенията са дъб, клен, ясен, бук, липа, пелин. Животните са див заек, лалугер, сова, ястреб, полска мишка.

7. Пустини и полупустини – обхващат пустините. Почвите са солени – жълтоземни. Климатът е субтропичен и тропичен. Растенията са финикова палма, бархани и други. Животните са гущер, скорпиони, камила, антилопа Оронго и други.

8. Твърдолистни гори и храсти – обхваща ивица от Амур до Средиземно море. Почвите са кафяви канелени, климатът е субтропичен. Растенията са портокали, маслини, лимони, вечно зелен дъб, кипарис и кедър. Животните са рис, зайци, чакал, бамбукова мечка и други. 

9. Савани – обхващат Индостан Индокитай. Почвите са червеноземни, климатът е субекваториален. Растенията са бамбук, акация и палми. Животните са бивол, носорог, Индийки слон, мангуста, маймуна, фазан, паун.

10. Влажни екваториални и тропични гори – обхващат зоните около екватора, както и Малайския архипелаг. Почвите са червеноземни. Климатът е екваториален. Растенията са бамбук, лиани; има джунгли. Животните са тапир, носорог, паун, тигър, черна пантера и други.

11. Планинска зона – обхваща всички по-високи части на континента. Почвите са кафяви-горски, а климатът е планински. Растенията са лишеи, еделвайс, каменоломка и др. Животните са дива коза, елени, вълк, виторог козел, лешояди и орли

Бележки

  1. National Geographic Family Reference Atlas of the World. Washington, D.C.: National Geographic Society (U.S.). 2006. p. 264.
  2. The WorldAtlas List of Geography Facts
  3. Encyclopædia Britannica 2006.
  4. International Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer Science Business Media, 24/11/1979
  5. Nalapat .
  6. Dahlman .
  7. Patten .

Източници

Външни препратки

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ. Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Икономиката на Европа, като едно цяло, е една от най-силните в света. Водещи икономики са Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Страните на Балканския полуостров и Източна Европа все още не са развити, колкото големите икономики.

Залив

Заливът е част от воден басейн, вдадена в сушата. Често заливът е свързан с наличието на ограждащ го полуостров.

Най-известните (и най-големите) заливи в България са Бургаският и Варненският. В света има много известни заливи, сред които са:

Персийският/Арабският залив в Индийския океан (към Азия)

Гвинейският залив в Атлантическия океан (към Африка)

Заливът на прасетата в Куба

Залив Хъдсън в Северен ледовит океан в КанадаНякои известни заливи, като Чезапийк на Източното крайбрежие на САЩ и Санфранцисканския залив в щ. Калифорния, представляват естуар – устие на вливане на голяма река в море или океан.

Източен Тимор

Източен Тимор (официално наименование: Демократична република Тимор-Леще) е островна държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.

Император

Императорът е монарх и суверенен владетел на империя. Женската форма на титлата е императрица и може да се отнася както за съпругата на императора, така и за жена, която действително е монарх. През Средновековието в Западна Европа императорът на Свещената Римска империя е по-висшестоящ от кралете.

Думата император идва от латинското imperator (буквално - „подготвящ срещу“; по-общо - „пълководец“). Първоначално това е най-високата военна длъжност в древния Рим, приблизително отговаряща на пълководец, но постепенно започва да се използва за владетелите на Римската империя. По-късно така са титулувани някои от владетелите в Западна Европа, както и във Източната Римска империя (Византия), България, Русия, Африка, Азия.

Иран

Ислямска република Иран (на персийски: ایران, [ʔiˈɾɒn]) е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото и Персия.

Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 75 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. царство Елам. Ираноезичните мидийци създават своя империя в края на 7 век пр.н.е. Те са наследени от иранската Персийска империя, елинистичната държава на Селевкидите и две последователни ирански държави – Партското и Сасанидското царство. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Под властта на династии, като тези на Тахиридите, Сафаридите, Саманидите и Буидите Иран се обособява като самостоятелна държава в рамките на Ислямския свят. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите – Газнавиди, Селджуци, Илханиди и Тимуриди. В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната шиитския клон на исляма. Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република.

Йордания

Хашемитското кралство Йордания, наричано за кратко Йордания, е държава в Близкия изток. Граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и Мъртво море.

Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.

Кавказ

Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ. Разположена е на територията на Русия, Грузия, Армения, Азербайджан, Турция и Иран.

Кавказката планинска верига се състои от две основни части:

Голям Кавказ – в Северна Грузия, по протежение на руската граница.

Малък Кавказ – в южната част на Грузия, по протежение на границата с Турция.Между двете планини е разположено т.н. Закавказие.

Планинската верига Голям Кавказ се простира от град Сочи, разположен на източните брегове на Черно море в югоизточно направление и достига почти до град Баку, на брега на Каспийско море. Дължината на Голям Кавказ е близо 1900 километра. На юг от него успоредно е разположен планинския хребет на Малък Кавказ, с дължина приблизително 1000 километра.

Най-високият връх в Кавказ е връх Елбрус (5642 м), най-висок в Русия и в Европа, според някои приемания на границата на континента с Азия. Други известни върхове са Дихтау, Кощан, Шхара, Казбек, Ушба и други. В Кавказ се намира и най-дълбоката открита пещера в света Вороня.

Мала Азия

Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Югозападна Азия.Полуостровът заема приблизително 3/4 от азиатската част на днешна Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция. Наименованията Анатолия и Анадол най-често се използват за вътрешността на полуострова – Анатолийското (Анадолско) плато в Малоазийската планинска земя.

Мала Азия е мястото на възникване на няколко праисторически цивилизации, а по-късно е заселвана или завладявана от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци.

Съвременните жители на Мала Азия говорят главно турски език, който се разпространява след завладяването на областта от Селджуките в края на 11, 12 и 13 век. Въпреки това статистически, до края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа със значителни малцинства от кюрди, гърци, арменци, като е имало и няколко български общности на територията ѝ. В югоизточните ѝ райони днес преобладават кюрдите.

Малайзия

Малайзия (на малайски: Malaysia; на явански: مليسيا) е държава в югоизточната част на Азия.

Столицата на Малайзия е Куала Лумпур. Страната се състои от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна Малайзия на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия.

Има площ 329 750 km2 и население 23 953 136 души (юли 2005).

Малайзия е предимно мюсюлманска страна, но са представени и други религии.

Причислява се към страните в Югоизточна Азия със средно развито стопанство. Територията на страната е разделена на две части – западната е разположена на Малайския полуостров, а източната на остров Борнео. Полуостровната част съставлява 39,7% от територията на Малайзия и граничи на север с Тайланд, а на юг един от най-натоварените морски пътища – Малайския проток – я отделя от остров Суматра. Има брегова ивица от 1931 km, но удобни заливи има само по западното крайбрежие. Източната част на Малайзия граничи на юг с Индонезия и на север с Бруней. Тук се намира и най-високата точка на страната връх Кинабалу (4095 m) в щата Сабах. Бреговата ивица е с дължина 2607 km.

Монголия

Монголия (на монголски: Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг. Тя е център на Монголската империя от 13 век, но през 17 век е завладяна от Китай и получава независимост през 1921 с Монголската народна революция извършена със съдействието на Съветска Русия. Повечето жители са монголци, като 30% от тях са традиционни пастири-номади. Основната религия е тибетски будизъм, но древният шаманистичен тенгризъм все още се практикува. Площта ѝ е 1 559 411 км², от които 1 552 706 км² суша и 6 705 км² водна площ.

Персийски език

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от над 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:

Парси́ (Фарси) в Иран

Дари в Афганистан

Таджики в постсъветска Средна АзияПарси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици. В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.

Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите. В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.

Средиземноморие

Средиземноморието е географска област, обхващаща териториите около Средиземно море.

Те са разположени в Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия и се свързват със средиземноморския климат и средиземноморската растителност. Освен с географски сходства, Средиземноморието е свързано и с обща история.

Турци

Турците (на турски: Türkler) са народност от тюркската група, говореща турски език. Те са основната част от населението на Турция и Северен Кипър. Турски малцинства има и в Западна Европа, други части на Азия, Балканския полуостров и по други места. Конституцията на Република Турция не признава съществуването и самоопределението на етнически малцинства в държавата, а определя всички турски граждани като турци. Това води до продължителен конфликт с кюрдската общност, както и до турцизиране на голяма част от нетурските малцинствени групи в страната. Въпреки това, според изданието на CIA World Factbook от 2012 г. около 70 – 75% от населението на Турция се състои от етнически турци, кюрдите са около 18%, а други малцинствени групи между 7 и 12%. Според секретен доклад, изготвен за Съвета за национална сигурност на Турция от преподаватели от три турски университета в Източен Анадол, разработен през 2008 г. в страната има приблизително 55 милиона етнически турци, 12,5 милиона кюрди, 2,5 милиона черкези, 2 милиона босненци, 1 милион албанци, 1 милион грузинци, 870 хил. араби, 600 хил. помаци, 80 хил. лази, 60 хил. арменци, 25 хиляди асирийци, 20 хил. евреи и 15 хил. гърци.

Турция

Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество.

След опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г. в страната е въведено извънредно положение.

Филипини

Република Филипини (на тагалог: Republika ng Pilipinas; на английски: The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1210 km от брега на Континентална Азия. Филипините се състоят от 7107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е около 100 милиона души.

Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.

Името на страната идва от испанския пътешественик Руй Лопес де Вилялобос, който кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) на името на испанския крал Филип II през 1543 г. През различни периоди архипелагът е известен под различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия (Nueva Castilla) и острови на Св. Лазар (Islas de San Lazaro). В крайна сметка името Филипини започва да се използва за целия архипелаг. Площта им е 322 823 km², от които 320 854 km² суша и 1 969 km² водна площ.

Централна Азия

Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия.

Югоизточна Азия

Югоизточна Азия е регион в Азия, разположен на юг от Китай, на изток от Индия, на северозапад от Австралия и на запад от Нова Гвинея.

Това е регион, който се отделя освен от чисто географска, също и от геологична гледна точка. Дели се на 2 подрегиона – континентална част и островна част. Континенталната включа п-в Индокитай и п-в Малака, а островната – най-големия в света Малайски архипелаг. Последният обхваща някои от най-големите острови на Земята – Нова Гвинея, Борнео, Суматра, Сулавеси, Ява и др., като Нова Гвинея (поделена между Индонезия на запад и Папуа Нова Гвинея на изток) единствена от големите острови не е считана към Югоизточна Азия, а е причислявана към Океания.

Южна Азия

Южна Азия е регион в южна Азия, който обхваща под-хималайските страни и според ООН включва следните страни и териотории:

Афганистан

Бангладеш

Бутан

Индия

Малдиви

Непал

Пакистан

Шри ЛанкаСпоред различни дефиниции някои от тези страни не са част от региона, а според други – Бирма и Тибет също са част от него.

В Южна Азия живеят повече от една пета от хората на земята, което поставя региона на челно място в света като едновременно най-населения и с най-голяма гъстота на населението, живеещо на единица площ.

Южна Корея

Репу̀блика Корѐя (хангъл: 대한민국; ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 100 210 km² от площта му.

На север граничи с Корейската народнодемократична република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.Най-ранните артефакти, или по-точно данни за корейска керамика, датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век, започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо (918 – 1392) и Чосон (1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) от Седжон Велики. Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.

Република Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 г.

Икономиката на Република Корея е част от Четирите азиатски тигъра, скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период, наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на Г-20 и страната с най-висок кредитен рейтинг в Източна Азия. Република Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от Г-20, която търгува едновременно с Китай, САЩ и Европейския съюз. През 1987 г. се въвежда многопартийната система и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката, известна като кей поп и сериали, известни като корейска драма, наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат Източна Азия (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към ООН) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.

Според Индекса на човешкото развитие е най-развитата страна от Източна Азия. В световен мащаб Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес, и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея обаче е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки, поставяйки страната на първо място в списъка на ОИСР. Република Корея е лидер в IT сектора – Samsung Electronics и LG са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно на широколентов достъп.

Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.