Австрия

А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (на немски: Republik Österreich или само Österreich  ['øːstɐˌraɪç]) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север. Към 1 януари 2011 г. населението на страната надхвърля 8,4 милиона, от които австрийците са 7,5 милиона. Официалният език в страната е австрийският стандарт на немския език, а други малцинствени езици с частичен официален статут са хърватският, словенският и унгарският.

Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи.

Територията на Австрия влиза в състава на Римската империя под името Норик. През 788 г. франкският крал Карл Велики завладява територията и християнизира населението. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила. През 1867 г. Австрийската империя се превръща в дуалистичната монархия Австро-Унгария. Краят на Първата световна война през 1918 г. слага край на Австро-Унгария, която се разпада на няколко независими държави, сред които и Първата австрийска република. През 1938 г. след референдум Австрия е присъединена към Германската империя и остава част от нея до края на Втората световна война през 1945 г. Същата година е окупирана от Съюзническите сили, а отменената Федерална конституция влиза отново в сила. През 1955 г. Австрия обявява създаването на независима федерална република, с което слага край на окупацията. Австрийският парламент приема Декларация за вечна неутралност.

В наши дни Австрия е парламентарна представителна демокрация, състояща се от девет отделни провинции. Столица и най-голям град е Виена (1,6 милиона жители). Икономически страната е сред най-добре развитите в света, а брутният вътрешен продукт на глава от населението възлиза на $43 723 (2010). Австрия поддържа висок жизнен стандарт, а средната продължителност на живота е 77 години за мъжете и 83 години за жените.

Австрия е член на ООН (1955), на Съвета на Европа (1956), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (1965), на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (1973) и на Европейския съюз от 1995. През 1995 г. страната става част от Шенгенското споразумение, а през 1999 г. приема еврото като официална валута.

Република Австрия
на немски: Republik Österreich
      
Национален химн: Land der Berge, Land am Strome
Наименование на местния жител: австриец
Местоположение на Австрия

Местоположение на Австрия
География и население
Площ 83 879[1] km²
(на 112-то място)
Води 1,7%
Климат Умерено
континентален
Столица Виена
48°12′ с. ш. 16°21′ и. д. / 48.2° с. ш. 16.35° и. д.
Най-голям град Виена
Официален език немски
Население
(пребр., 2016)
Повишение 8 700 471[1]
(на 94-то място)
Гъстота на нас. 105 души/km²
(на 105-то място)
Управление
Форма федерална полупрезидентска република
Президент Александър Ван дер Белен
Канцлер Бригите Бийрлайн
Организации ЕС, Съвет на Европа, ООН, ОИСР
История
Обявена 27 юли 1955
Призната 26 октомври 1955
Влизане в ЕС 1 януари 1995
Икономика
БВП (ППС, 2006) 297 млрд.
(на 35-то място)
БВП на човек (ППС) 33 615
(на място)
ИЧР (2010) 0,851 (много висок)
(25-то)
Коеф. на Джини (2000) 29,1 (нисък)
Прод. на живота 79,8
(16-то)
Детска смъртност 4,4
(16-то)
Грамотност 99,0
(19-то)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време (UTC+2)
Код по ISO AUT
Интернет домейн .at1
Телефонен код +43
1: След влизането в ЕС, съвместно с него се използва и .eu

История

Античност

В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток-югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.

Средновековие

От 6 век в земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване на баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.

В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството е унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По-късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.

Ренесанс

Kaiserin Maria Theresia (HRR)
Мария Тереза

През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.

Съвременна история

През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро-Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.

През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, като същевремнно се провежда и референдум за или против присъединяването към Германия. Резултатът е решително в полза на присъединяването. Чрез договора за присъединяване -аншлус – Австрия става част от Германската империя. Още преди края на ВСВ – 8 май 1945, капитулацията на Третия райх, Австрия е възстановена като независима държава. Това е провъзгласено още през 1943 от бъдещите страни победителки в Московската декларация. Встъпилото на 27 април 1945 г. в длъжност Временно правителство, начело с Карл Ренер като австрийски канцлер, провъзгласява възстановяването на републиката. На 15 май 1955 г. след края на окупацията ѝ от съюзническите войски е възстановена изцяло самостоятелността на Република Австрия.

След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.

География

Austria relief map
Релеф на Австрия
Поглед към върховете Винтерщауде (ляво) и Ифен (дясно) Изглед от планината Брегенцервалд
Поглед към върховете Винтерщауде (ляво) и Ифен (дясно)
Изглед от планината Брегенцервалд

Отличителна черта в географската характеристика на тази малка централноевропейска страна са Източните Алпи, които заемат 2/3 (62%) от територията на страната и се отличават с високи ридове и дълбоки долини, и река Дунав с притоците Ин в Тирол, Залцах, Драва и Морава. Най-високият връх на австрийските Алпи е Гросглокнер (Großglockner) – 3798 m) [2]. Дунав е единствената голяма европейска река, течаща на изток.[3] Тя извира от Германия и се влива в Черно море, минавайки през територията на 10 държави.

На север е разположена южната част на Чешкия масив, отличаващ се със суров климат и ветровити склонове, на изток – западната част на Среднодунавската низина.

Езера – Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори на надморска височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha.

360° Panorama Zitterklapfen
360-градусова гледка от връх Цитерклапфен

Климат

Климатът в Австрия е умереноконтинентален в по-ниските части на страната и планински в по-високите части на Алпите. Зимата във високите части е студена, а лятото – прохладно. В ниските части зимата е мека и по-суха, а лятото – топло и влажно. Най-много валежи падат през август, а най-малко през януари.

Алпите служат като „разпределител“ на трите основни вида климатични системи в Европа, които влияят на австрийското метеорологично време. Морският атлантически климат от северозапад се характеризира с фронтове на ниско налягане, въздушни маси с умерена температура от Гълфстрийм и валежи. Той оказва най-голямо влияние върху северните склонове на Алпите и Дунавската равнина. Континенталният климат се характеризира с фронтове с ниско налягане с валежи през лятото и системи с високо налягане със студен и сух въздух през зимата. Тази климатична система е най-ясно изразена в източната част на Австрия. Средиземноморските системи с високо налягане от юг се характеризират с малко облачност и топъл въздух. Те оказват влияние върху времето на южните склонове на Алпите, което ги превръща в най-умерените части на Австрия.[4] През лятото южните части на страната са слънчеви и топли.

Средни температури за Виена
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 0 °C 1 °C 4 °C 8 °C 13 °C 16 °C 18 °C 18 °C 14 °C 9 °C 5 °C 0 °C
максимална 3 °C 6 °C 10 °C 16 °C 22 °C 24 °C 26 °C 26 °C 20 °C 15 °C 8 °C 4 °C

Демографски показатели

1910 до 2011
Година Население
1910 6 614 000
1913 6 767 000
1919 6 420 000
1923 6 535 000
1930 6 684 000
1939 6 653 000
1951 6 935 000
1961 7 086 000
1971 7 500 000
1981 7 569 000
1988 7 697 000
1991 7 755 000
2001 8 043 000
2006 8 282 000
2007 8 315 379
2008 8 336 549
2009 8 355 260
2010 8 375 290
2011 8 402 908

Към 1 януари 2011 г. населението на Австрия наброява 8 402 908 души [5]. Населението на столицата Виена надхвърля 1,7 милиона, а метрополният ѝ регион обхваща 2,2 милиона или около една четвърт от населението на страната. Грац е вторият най-населен град с 250 099 жители, следван от Линц (188 968), Залцбург (150 000) и Инсбрук (117 346). В Австрия има 72 града с население над 10 хиляди души, като 62 от тях имат по-малко от 50 хиляди жители.

Население

Според преброяването от 2001 г. 88,6% от населението говори австрийската норма на немския език като майчин език (96% австро-баварски езици и 4% алемански диалекти). Останалите 11,4% говорят други езици. Основните малцинствени езици са турски (3,2%), сръбски (2,2%) и хърватски (2,0%).

Малцинствените групи в Австрия могат да бъдат разделени на традиционни и нови. Трите съществени традиционни малцинства са каринтските словенци (между 15 и 50 хиляди), хърватите (25 000) и унгарците (20 000). От 1955 г. насам трите групи се ползват със специални права, а там където те съставляват голям процент от населението могат да се използват двуезични табели. Мнозинството от хървати и унгарци живеят в провинция Бургенланд, в непосредствена близост до границата с Унгария. Повечето словенци живеят в провинция Каринтия.

Преди Втората световна война в Австрия са живеели 181 882 евреи, от които 167 249 във Виена. Предполага се, че около 65 хиляди австрийски евреи намират смъртта си по време на Холокоста, а около 90 – 95 хиляди успяват да избягат в други държави, основно САЩ. Към 2001 г. в Австрия живеят малко над 8 хиляди евреи, като почти всичките живеят в столичния град.

Според преброяването от 2001 г. големите нови малцинства са турците (127 226), сърбите (135 376) и босненците (108 047). Мнозинството от тях живеят в столичния метрополен регион. В страната живеят около 30 хиляди филипинци. Българите в Австрия наброяват около 15 хиляди души [6], а във Виена е създадено Австрийско-българското дружество.

Вероизповедания

73,6% от австрийците са римокатолици, а 4,7% – протестанти. Броят на мюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през 1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете на православната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн. души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%.

Държавно устройство

2006-03-03 Parlament mit Straßenbahn
Сградата на Австрийския парламент

Австрия е федерална полупрезидентска република начело с президент, който се избира пряко от народа за 6 години. Парламентът, който се намира във Виена, е двукамарен – състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 5 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер, който се посочва от действащия президент. Федералното правителство е зависимо от доверието на парламента. Парламентът може да бъде разпуснат или чрез президентски декрет, или чрез вот на недоверие в долната камара (Nationalrat). За да има правото една политическа партия да влезе в Парламента, тя трябва да е получила одобрението на най-малко 4% от действителните гласове на вота. Гласуването за президент и за парламент е било задължително до 1982 г., но след редица законови промени това задължение официално отпада през 2004 г. От 2007 г. насам всички граждани на Република Австрия, навършили 16 години, имат право да гласуват.

Страната е обявена за парламентарна демократично-федерална република през 1920 г. с приемането на Федералната конституция на Австрия. Политическата система на Втората република е базирана на тази конституция, която първоначално е била в сила от 1920 до 1929 г. и повторно е приета на 1 май 1945 г.

Парламентарно представените партии в Австрия след извънредните избори за 26-та легислатура от 15 октомври 2017 г. са:

Административно деление

Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравнената в административно отношение столица Виена. Провинциите се състоят от 84 окръга (Bezirke), които от своя страна се делят на общини. В страната има 15 самостоятелни града (Statutardstädte), които имат самостоятелно общинско законодателство.

Провинция (Bundesland) Главен град Площ Население [7] Място
1 Бургенланд (Burgenland) Айзенщат 3966 km² 280 350 9
2 Каринтия (Kärnten) Клагенфурт 9536 km² 560 753 6
3 Долна Австрия (Niederösterreich) Санкт Пьолтен 19 174 km² 1 588 545 2
4 Горна Австрия (Oberösterreich) Линц 11 980 km² 1 405 986 3
5 Залцбург (Salzburg) Залцбург 7154 km² 529 085 7
6 Щирия (Steiermark) Грац 16 392 km² 1 203 986 4
7 Тирол (Tirol) Инсбрук 12 648 km² 698 472 5
8 Форарлберг (Vorarlberg) Брегенц 2601 km² 364 611 8
9 Виена (Wien) Виена 414,90 km² 1 805 681 1

Икономика

Австрия е 12-тата най-богата страна в света, от гледна точка на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Тя се отличава с висок стандарт на живот и социално ориентирана пазарна икономика, която до 90-те години на XX век до голяма степен е държавна. Ориентирането на страната към Европейския съюз довежда до бърза приватизация и съотношението между частния и публичния сектор днес е сравнимо със средното ниво в Съюза. В продължение на дълги години основният търговски партньор на Австрия е Германия, но присъединяването към ЕС прави австрийската икономика по-независима и разнообразява външния ѝ пазар. Страната освен това става и по-атрактивна за чуждите инвеститори заради стабилността си и географската близост до бързоразвиващите се икономики на страните от бившия Източен блок.

Австрия приема еврото като национална валута през 1999 година.

Жито 1,3 млн. тона, вино 3 млн. хектолитра, едър рогат добитък 2,6 млн. глави, свиневъдство 3,7 млн глави.

Добив на железни руди, волфрам, въглища, дървен материал, олово, цинк, природен газ.

Отглежда се царевица, ечемик, пшеница, плодове. Развито е лозарството, лесовъдсвото и ловът.

Произвоство на машини и оборудване (електроника, автомобили, превозни средства, лифтове, специално оборудване за планинските региони) хранително-вкусова, енергийна, ВЕЦ. Високотехнологична промишленост – машини, метални изделия, електроника. Силно развит туристически сектор. [8]

Безработицата през февруари 2012 г. е 4,2%, по който показател Австрия е на първо място в Еврозоната.[9]

Култура

Богатото културно наследство на Австрия е ценено по целия свят. [10] Внушителни паметници на културата са катедралата „Свети Стефан“, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света. [11]

Преса

През 2015 г. Австрия е на седмо място по свобода на пресата в света (шесто в Европа) по данни на Репортери без граници (+ 5 места спрямо предходната година). [12]

Спорт

Благодарение на преобладаващия планински релеф Австрия предлага отлични условия за развиването на зимни спортове. Австрийските скиори в ски алпийски дисциплини са носители на 31 златни медала от Зимни олимпийски игри и са завоювали общо 105 медала. Австрия е четвъртата нация подред по брой спечелени медали на Зимни олимпиади с общо 201 отличия, от които 55 златни. Австрия е била домакин на Зимна олимпиада два пъти – 1964 и 1976 г., като и двата пъти те са се провеждали в Инсбрук. През 2012 г. в страната се проведе I-та Младежка зимна олимпиада в Инсбрук, където се провеждат и III-та и IV-та Зимна параолимпиада съответно през 1984 и 1988 г.

Най-популярният отборен спорт в страната е футболът, който се регулира от Австрийската футболна асоциация (ÖFB). Националното футболно първенство е Австрийската бундеслига (Fußball-Bundesliga), в която най-популярните отбори са Рапид Виена, ФК Аустрия и Щурм Грац. Австрийският национален отбор по футбол успява да стигне до 4-то място на Световното първенство през 1934 г., до 3-то на Световното през 1954 г. и на 7-мо на Световното през 1978 г. През 2008 г. Австрия и Швейцария са домакини на XIII-то Европейско първенство по футбол, на което шампион става Испания.

EHStadion040606w
На стадион Ернст Хапел се играе финалът на Европейското по футбол през 2008 г.
Австрийски първенства
Спорт Мъже Жени
Американски футбол Австрийска лига по американски футбол Австрийска лига по американски футбол
Бейзбол Австрийска бейзболна лига Австрийска бейзболна лига
Баскетбол Австрийска баскетболна лига (ÖBL) Австрийска женска баскетболна лига (AWBL)
Хокей на лед Австрийска хокейна лига (EBEL) Австрийска женска хокейна лига
Футбол Австрийска бундеслига Женска бундеслига
Хандбал Австрийска хандбална лига Австрийска хандбална лига
Волейбол Австрийска волейболна лига (AVL) Австрийска женска волейболна лига (AVL)
Водна топка Австрийска бундеслига по водна топка Австрийска бундеслига по водна топка

Други

Източници

  1. www.statistik.at
  2. Der Großglockner ist der höchste Berg Österreichs, grossglockner.at, посетен на 2 ноември 2012 г.
  3. Austria Landform Regions, Библиотека на Конгреса.
  4. Austria – Climate, Библиотека на Конгреса.
  5. www.statistik.at
  6. www.mfa.bg
  7. Population statistics. // www.statistik.at. Посетен на 24 февруари 2007.
  8. Официална страница на националната служба за туризъм
  9. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.
  10. Асоциация на австрийските музеи
  11. Официална страница на националната служба за туризъм
  12. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)

Външни препратки

.at

.at е Интернет домейн от първо ниво за Австрия. Администрира се от NIC.AT. Представен е през 1988 г.

Австрийска империя

Австрийската империя (на немски: Kaisertum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.

Създадена е през 1804 г. от император Франц II в отговор на провъзгласяването на Наполеон I за император. През 1806 г. след натиск от страна на Наполеон са премахнати институциите на Свещената Римска империя, чийто монарх традиционно е бил ерцхерцогът на Австрия.

През 1867 г. след неуспешни опити за реформи е направен така нареченият компромис (на немски: Ausgleich; на унгарски: kiegyezés): Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия под наименованието Австро-Унгария, като е разделена на земи на австрийската и на унгарската корона, но с общ монарх.

Австро-Унгария

Австро-Унгария (на немски: Österreich-Ungarn; на унгарски: Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (на немски: Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai). За по-кратко неформално са използвани наименования на двете части, разделени от река Лейта – Цислейтания ("земите отсам Лейта) и Транслейтания („земите оттатък Лейта“).

Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като „коронни земи“ (Kronenländer), обединени в персонална уния в лицето на монарха от династията на Хабсбургите. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до края на Първата световна война, когато търпи поражение и се разпада през 1918 г.

Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.

Виена

Виена (на немски: Wien [ˈviːn]; на австро-баварски: Wean, на унгарски: Bécs) е столицата на Австрия със статут на нейна провинция. Тя е главен град на Австрия с население от 1,7 милиона жители (2,2 милиона с предградията). Разположена е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Грац

Грац (на немски: Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия. С население от 254 554 души (2009) той е вторият по големина в страната. Разположен е на река Мура, на 316 м надморска височина.

Грац има дълга традиция като студентски град с четири университета и два университета по приложни науки с над 50 000 студенти. През краткия лутерански период от историята на града там е основано Лутеранско училище, в което учи Йоханес Кеплер. Никола Тесла учи електроинженерство в Политехниката през 1875. От 1909 до 1938 в града преподава нобеловият лауреат Ото Льови, а за кратко през 1936 и Ервин Шрьодингер.

В Грац е и домът на българския княз Александър I Батенберг, който умира там през 1893 г.

През 2003 е бил Европейска столица на културата.

Ерцхерцог

Ерцхерцог (на немски: Erzherzog) е германоезична аристократична титла в Европа. Тя е германски превод на латинската титла archidux и се поставя над херцог. Тя не е съществувала в първоначалната система на германската йерархия, където след херцог следва направо принц (Fürst). Въведена е през 1453 г. от австрийските херцози чрез специален документ, наречен "Privilegium maius" и се използва само от тях. Неофициално те я присвояват още преди това, с което предизвикват съпротива от страна например на император Карл IV, който я забранява. Когато през 19 век Австрия вече е империя, титлата ерцхерцог се носи от престолонаследника.

Залцбург

За̀лцбург (на немски: Salzburg) е град в Западна Австрия и център на провинция Залцбург.

Каринтия

Каринтия (на немски: Kärnten; на словенски: Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.

Линц

Линц (на немски: Linz) е град в Североизточна Австрия, център на провинция Горна Австрия.

Лихтенщайн

Княжество Лихтенщайн (на немски: Fürstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа. Граничи с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от управляващата династия на Лихтенщайните.

Немски език

Нѐмският езѝк (на немски: Deutsche Sprache или само Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорящите са наричани независимо от тяхната националност немци.

Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

Словакия

Словакия (на словашки: Slovensko) е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.

Словения

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в Централна Европа.

Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души. Словения е парламентарна република и е член на ЕС и НАТО.До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

Унгария

Унгария (на унгарски: Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km2, от които 92 342 km2 суша и 688 km2 водна площ.

Фелдмаршал

Фелдмаршал (от на немски: Feldmarschall, или генерал-фелдмаршал (на немски: Generalfeldmarschall), е висше воинско звание, съществувало в армиите на Германия, Австрия, Русия и др. Днес е запазено само в няколко държави - Великобритания (използвано от 1736 г.), Уганда и пр. Съответства по ранг в други армии на маршал, армейски генерал или по-ниски звания (исторически в Португалия, Бразилия, Мексико, Франция).

За първи път титлата фелдмаршал за главния военачалник се появява в държавата на Тевтонския орден през 14 век; по-късно се среща в Прусия. В германските държави (16 век), Австрия и Русия (17 век) е въведено званието генерал-фелдмаршал, което се присвоявало на главнокомандващи на армиите за особени заслуги във военно време.

До 1941 г. фелдмаршал е най-висшето воинско звание в сухопътните сили и ВВС на Третия райх (във флота съответстващо е званието гроссадмирал). През Втората световна война в Германия звание фелдмаршал са имали 26 генерала; от 1941 г. е въведено допълнителното звание райхсмаршал с единствен притежател Херман Гьоринг. След падането на Третия райх званието фелдмаршал е отменено.

Фрайхер

Фрайхер (на немски: Freiherr, в превод - "Свободен господар") е титла на благородник с по-нисък ранг в Свещената Римска империя (на немски: Heiliges Römisches Reich, съкратено HRR). Титлата се запазва и в няколко други германски териториални държави, наследници на Св. Римска империя като Прусия, Бавария, Вюртемберг, Хесен и други. В Австро-Унгария и на други места (например във Финландия и Швеция) фрайхер се смята за почти равносилно на барон. Първоначалната разлика между тази титла и другите чужди барони е, че земята на един фрайхер е свободна, а не феодална.

Франц Йосиф (Австрия)

Франц Йосиф I (на немски: Franz Joseph I; на унгарски: Ferenc József I; 18 август 1830-21 ноември 1916) е Император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916. От 1 май 1850 до 24 август 1866 е и президент на Германската конфедерация.

Роден е в двореца Шонбрун, Виена, на 18 август 1830 г. Императорът Фердинанд I абдикира през декември 1848, като част от плана на министър-президента Феликс Шварценберг за потушаването на бунтовете в Австрия, което позволило на императорския племенник – Франц Йосиф да се възкачи на престола. В управлението си, Франц Йосиф поддържа реакционна политика. Обезпокоен от надигащия се унгарски национализъм в империята, в 1867 императорът дарява по-голяма самостоятелност на Унгария, и така създава двойната корона на Австро-Унгария.

Женен е за баварската принцеса Елизабет, известна с галеното име Сиси. Дъщеря му Софи умира като дете; предполага се, че синът му кронпринц Рудолф се е самоубил. Съпругата му Сиси е убита при планирано покушение в Женева, Швейцария в 1898 г.

След Австро-пруската война, Австрия насочва поглед към Балканите. Франц Йосиф прекратява Босненската криза, като в 1908 г. анексира Босна и Херцеговина, окупирани от австрийските войски от Берлинския конгрес в 1878 г. Това води до негодувание от останалите балкански страни.

На 28 юни 1914, убийството на престолонаследника на Австро-Унгария – ерцхерцог Франц Фердинанд от сръбския националист Гаврило Принцип член на националистическата организация „Млада Босна“, довежда до обявената от Австро-Унгария война на съюзеното с Русия Кралство Сърбия, пускайки в действие редица международни съюзи, и така довежда до началото на Първата световна война.

Наследен е на трона от племенника си Карл I.

Хабсбурги

Хабсбурги (на немски: Habsburg) и по-рядко Хапсбурги е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г. управлява редица европейски и американски страни, между които Австрия, Испания, Нидерландия (днешните Белгия, Холандия и Люксембург), Унгария, Хърватия, Босна и Херцеговина, Чехия, Португалия, Мексико и др. Освен това дава императорите на Свещената Римска империя от 1273 до 1291, от 1298 до 1308, от 1438 до 1740, както и от 1745 до 1806 г.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Партньори за
сътрудничество

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.