Авиньон

Авиньо̀н (на френски: Avignon, на провансалски Avignoun) е град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Разположен е на левия бряг на река Рона. ЖП възел. Населението на града е 91 283 души, а на градската агломерация около 175 000 души (2007).

Авиньон
Avignon
— град-център —
Знаме
      
Герб
Изглед от Авиньон с Папския дворец

Изглед от Авиньон с Папския дворец
Франция
43.9486° с. ш. 4.8083° и. д.
Авиньон
Прованс-Алпи-Лазурен бряг
43.9486° с. ш. 4.8083° и. д.
Авиньон
Страна Flag of France.svg Франция
Регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг
Департамент Воклюз
Площ 64,91 km²
Надм. височина 10 – 122 m
Население 91 283 души (2007)
Пощенски код 84000
Официален сайт www.avignon.fr

История

Името на града се появява за пръв път ок. 6 век пр.н.е. като има няколко версии за значението му – „град на силния вятър“, „господар на реката“ или блато (от галското mignon). Авиньон достига най-голям разцвет между 1309 и 1377, когато е седалище на католическите папи.

Забележителности

Историческия център на Авиньон:
Папския Дворец, Епископската асанблея
и Авиньонския мост
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Avignon-palais-des-papes
В регистъра Historic Centre of Avignon:
Papal Palace, Episcopal Ensemble
and Avignon Bridge
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Франция Франция
Тип Културно наследство
Критерии i, ii, iv
Вписване 1995  (19та сесия)

Спорт

Представителният футболен отбор на града се казва АК Арл-Авиньон. Той представя и съседния град Арл. От сезон 2010 – 2011 играе във френската Лига 1.

Личности

Родени
Починали
Други личности, свързани с Авиньон

Побратимени градове

Външни препратки

6 април

6 април е 96-ият ден в годината според григорианския календар (97-ми през високосна). Остават 269 дни до края на годината.

Licet dudum

Licet dudum е папска була на римския папа Климент V, издадена във френския град Авиньон на 18 декември 1312 г., относно предаване правата и имуществото на ликвидирания Орден на тамплиерите в собственост на Ордена на хоспиталиерите.

Булата разрешава спора между Френската епископия и Светия престол относно имуществото на рицарите-тамплиери. Папата призова френските кардинали и епископи, да предадат имуществата на тамплиерите на Ордена на рицарите-хоспиталиери. Той призова духовенството към послушание и предупреждава за отслабването на Ордена на хоспиталиерите, което би могло да възникне в резултат от отказа на прехвърлянето на имуществото на ликвидирания орден.

Licet pridem

Licet pridem е папска була на римския папа Климент V, издадена във френския град Авиньон на 13 януари 1313 г., с която се уточняват и допълват предишни папски були относно условията за предаване правата и имуществото на ликвидирания Орден на тамплиерите в собственост на Ордена на хоспиталиерите.

Булата потвърждава прехвърлянето на всички права и привилегии на разпуснатия орден на тамплиерите на Ордена на хоспиталиерите, с изключение на имуществата на тамплиерите в Кастилия, Арагон, Португалия и Майорка, които трябва да бъдат предоставени на друг орден, и остават на разположение (разпределение) на Светия престол. Уточнява се, че имуществото на тамплиерите включва това, което тамплиерите притежавали лично или чрез трети лица, и всичко което им принадлежи по някакъв начин, с всичките права, привилегии, имунитети, свободи, почести и такси.

Допълва се, че извън конфискуваното имущество, остава и това което принадлежи на отделни крале, принцове, прелати, барони, благородници и всякакви други католици, отпреди ареста на магистъра на Ордена на тамплиерите.

АК Арл-Авиньон

Атлетѝк Клюб Арл-Авиньо̀н (на френски: Athlétic Club Arles-Avignon) е френски футболен отбор от едноименниите градове Арл и Авиньон. От сезон 2010 – 2011 за първи път ще се състезава в най-високто ниво на френския футбол групата Лига 1.

Антипапа

Антипапа е термин, с който в католическата религия се означава носител на званието папа, който не е признат от цялата католическа общност. Обикновено въпросът за това, кой от претендентите за папския престол е законния папа и кой антипапата, се решава след „победата“ на привържениците на единия или другия. Най-често за законен папа се смята този в Рим (или в друга официална папска столица).Относно някои претенденти, спорът не е решен.

Счита се, че първият антипапа е св. Иполит (III в.), а последният – Феликс V (1440 – 1449). Наличието на двама папи е възможно при сериозен разкол в църквата, а при най-сериозния, Великата западна схизма (1378 – 1417 г.), са трима – в Рим, Авиньон и Пиза.

Към антипапите могат да бъдат (и са) причислявани понтифи, чието управление е смятано за „мрачно и позорно“.Така например законният папа Йоан XXIII е причислен към антипапите, тъй като извършва неизброим ред престъпления на папския трон.

Воклюз

Воклюз (на френски: Vaucluse) е департамент в регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, югоизточна Франция. Образуван е през 1793 година от части на департаментите Буш дю Рон, Дром и Бас Алп и получава името на селището Воклюз, днес Фонтен дьо Воклюз. Основната част от територията на департамента до 1791 година съставлява папските владения Авиньон и Комта Венесен. Площта му е 3567 km², а населението – 540 065 души (2009). Административен център е град Авиньон.

Жан Алези

Джовани „Жан“ Алези е френски автомобилен състезател с италиански произход, бивш пилот от Формула 1. Женен за японската телевизионна звезда Кумико. Живее в Нион, Швейцария.

Инокентий VI

Инокентий VI (1282 или 1295 - 12 септември 1362) е римски папа от 18 декември 1352 г. до смъртта си.

Йоан XXII

Папа Йоан XXII (на латински: Ioannes P.P. XXII) роден Жак Дюез (на френски: Jacques Duèse) е глава на Римокатолическата църква от 1316 г. до смъртта си на 4 декември 1334 г., 196-ия поред в традиционното броене, втория папа от Авиньонското папство. Отговорен за голяма част от промените в облика на Авиньон, църковен реформатор и строител. Противник на идеята за Божественото съзерцание. Голямо затруднение за Йоан XXII представлява надигането на клон на францисканците известни като Спиритуалисти или Фратичели. Проявява се като защитник на правата на Църквата, отстояващ нейното благо при всяка възможност. Заради мнението си за върховенството на Църквата си създава множество противници, между които германския император Лудвиг Баварски, Ян Люксембургски, Робер д’Анжу и други. С реформите си в структурата на Църквта и увеличаването на църковните данъци запълва църковната хазна, оставяйки на наследниците си богатство, което според хроникьорите на епохата се равнява на 5 000 000 златни флорина. Умира в Авиньон, като на папския престол е наследен от Бенедикт XII.

Капетинги

Капетингите са френска кралска династия, чийто представители управляват Франция от 987 до 1328 г. Води началото си от парижкия граф Хуго Капет, когото кралските васали избират за крал след смъртта на бездетния крал Луи V. Капет е прозвище, което идва от късото свещеническо наметало, което носел като абат.

Хуго Капет е граф на графство Ил дьо Франс и васал на последния каролингски владетел, а след неговата смърт е провъзгласен за франкски крал. В края на 10 век името Франция (от Ил дьо Франс) се разпространява върху цялата територия, в която се признава властта на Хуго Капет. Властта му обаче е ограничена – той управлява днешна Северна Франция, а херцозите на Нормандия, Бургундия и Аквитания имат не по-малко влияние.

При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е усвоен от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се ограничава до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен. Първият крал, който увеличава властта си и обхвата на земите под пряко влияние, е Луи VI, наречен Дебелият (1108-1137). Неговата цел е да сложи под властта си околностите на Париж в областта Ил дьо Франс. Той създава нова управленска система за владенията си и се споразумява за сътрудничество с папата. По това време в резултат на кръстоносните походи започва формирането на две френски народности – севернофренската и южнофренската (провансалската). Една от целите на обединението на Франция под реалната власт на краля е сливането на тези две народности в една нация.

Слабостта на кралската власт води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги начело с Уилям Завоевателя завладяват Англия и поставят начало на Нормандската династия. Английските крале от тази династия имат владения и във Франция, като през XII век английското влияние заплашително се засилва. Луи VII (1137-1180) е женен за Елеонор Аквитанска, наследница на няколко държавици в южна Франция. Скоро обаче тя се развежда с краля и се омъжва за английския крал Хенри II Плантагенет. Самият той по произход е французин от Анжу, владетел на други малки френски държавици. В резултат на всичко това между 1152 и 1154 г. англичаните придобиват контрол над 50% от територията на Франция, докато под властта на френския крал са само 35% (и 15% за графа на Тулуза). Затова по-нататъшното обединение на Франция минава през войни с Англия. Първата война започва при Филип II Август (1180-1223) с нападение срещу английските владения през 1202 г. Филип обявява английския крал за незаконен притежател на френските земи и превзема град Руан. През 1214 г. начело на голяма коалиция Филип разбива англичаните при Бувине и овладява всички земи на север от Лоара. Неговият син Луи VIII управлява само три години (1223-1226), но присъединява към кралските земи Поату, Сентонж, Авиньон и Лангедок. Той се възползва от настроенията на много френски аристократи против южнофренската ерес Албигойство и под прикритието на войната против албигойците (1209-1229) разширява властта си. Нова голяма крачка към обединението на Франция е победата на Свети Луи IX (1226-1270) над въстаналите барони и подкрепящите ги англичани през 1259 г. С последвалия договор Англия се отказва от Нормандия, Мен, Анжу и Поату.

Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на Филип IV Хубави (1285-1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт – Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и останали), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. От 1294 до 1302 г. Филип IV води нова война с Англия. С типични за средновековието юридически аргументи той обявява, че отнема Аквитания от Англия и я завладява. След това подчинява херцога на Бретан. Той окупира Фландрия, съюзник на англичаните, но тъкмо от фландърския град Брюге започва голямо въстание през 1302. Французите са разбити при Куртре, което довежда до бърз мир и до загуба на Фландрия от френските крале. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на Тамплиерите – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите остават 70 години и са под контрола на френския крал.

Климент V

Папа Климент V (на латински: Clemens P.P. V) роден Бертран дьо Гот (на френски: Raymond Bertrand de Got, понякога изписвано Gouth или Goth) (около 1264 – 20 април 1314) е 195-ия папа от 1305 до смъртта си. Гасконец по рождение, Климент V е под силно влияние на френския крал Филип Хубави. Запомнен като папата разпуснал Тамплиерския орден. Премества папската столица в Авиньон, започвайки Авиньонското папство.

Климент VII (антипапа)

Антипапа Климент VII (1342, Женева - 16 септември 1394, Авиньон), роден Робер от Женева е висш духовник в католическата църква, епископ, а по-късно и антипапа в опозиция на Урбан VI. В 1361 става епископ на Теуран (Франция), в 1368 - архиепископ на Камбре, а в 1371 - кардинал. Изпратен като папски легат да потуши т.нар. Бунт на осемте светци, където лично предвожда войска срещу бунтуващите се италиански градове-държави.

След смъртта на папа Григорий XI, в търсенето на негов наследник настъпва разкол между кардиналите. Макар Григорий XI да връща столицата си в Рим, множеството кардинали са французи и настояват да я върнат обратно в Авиньон. Италианското малцинство и италианският народ не приемат, и на 8 април 1378, народа превзема двореца в който се води конклава и настоява за избор на италиански папа. Под натиск, кардиналската колегия избира епископа на Бари – Вартоломей Приняно, който приема името Урбан VI. Недоволните френски кардинали заедно със свои поддръжници обявяват избора на Урбан за невалиден, и на негово място избират Робер от Женева който приема името Климент VII. Това полага началото на Великата западна (папска) схизма.

Анти-папството е признато от Франция, Навара, Кастилия, Арагон, Португалия, Шотландия, Савоя, и части от Южна Германия. Неспособен да се задържи във Италия, се завръща в Авиньон, където става зависим от волята на френския кралски двор. Отказва се от част от папските си територии в полза на Луи II, граф Анжу, отдава се на симония и изнудване, за да поддържа двора си. Не прави опити за прекратяване на схизмата.

Умира в 1394. Наследен е от антипапа Бенедикт XIII. Впоследствие е обявен за антипапа, като се изготвя правило, установяващо, че в случаи на втори претендент за папството, то е в правото на общо църковен събор да реши легитимността на претендентите.

Николай V (антипапа)

Николай V (на италиански: Niccolò V, nato Pietro Rainalducci, Nikolaus V, * ок. 1275 в Корваро, до Риети, Италия, † 16 октомври 1333 в Авиньон), роден Пиетро Райналдукчи, е от 1328 до 1330 г. антипапа на Йоан XXII (1328–1330). Той не трябва да се бърка с регулярно избрания папа със същото име Николай V (Томазо Парентучели), който служи от 1447 до 1455 г.

Пиетро Райналдукчи произлиза от обикновено семейство. Пет години той е женен за Джиована Матей и влиза във францисканския манастир Санта Мария в Рим. По желание на крал Лудвиг IV той е избран на 12 май 1328 г. от италианския народ за папа. Николай V коронова Лудвиг IV в Рим за император. След това той не намира поддръжници.

След като му се обещава да остане жив и да получи пенсия Николай се отказва след две години от службата си и се подчинява на 25 август 1330 г. на папа Йоан XXII. Три години той живее в Авиньон, където умира на 16 октомври 1333 г. Той е погребан във францисканската църква в Авиньон.

Прованс-Алпи-Лазурен бряг

Прованс-Алпи-Лазурен бряг (на френски: Provence-Alpes-Côte d'Azur, PACA) е регион в Югоизточна Франция. На изток граничи с Италия, на юг – със Средиземно море, на север – с регион Оверн-Рона-Алпи, а на запад – с регион Окситания. Столица и най-голям град на региона е Марсилия.

Прованс-Алпи-Лазурен бряг включва:

бившата провинция Прованс

бившата папска територия около Авиньон

бившето графство Ница, чието крайбрежие е известно като Лазурен бряг или Френска Ривиера

югоизточната част на бившата провинция Дофине в Алпите

Ронска низина

Ронската низина (на френски: Vallée du Rhône, Долина на Рона) е низина в Югоизточна Франция, по долното течение на река Рона от Лион на север до областта Камарг на юг.Ограничена е от планината Предалпите на изток, Централния масив (областите Форез, Виваре и Севен) на запад и Средиземно море на юг, а на югозапад преминава в Лангедокската низина. Долината е активен земеделски район, а основните градове са Лион, Авиньон, Валанс, Монтелимар и Виен.

Сервийска епархия (Римокатолическа църква)

Сервийската епархия (на латински: Dioecesis Serbiensis) е титулярна епископия на Римокатолическата църква с номинално седалище в македонското селище Сервия, Гърция. Епархията е подчинена на Солунската архиепископия. Като титулярна епископия е установена в 1933 година под името Serbiensis. Йоан, епископ на Сервия е споменат в Авиньон на 30 април 1332 година.

Симоне Мартини

Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия – юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец, роден в Сиена. Той е водеща фигура в развитието на ранната италианска живопис и оказва огромно влияние върху развитието на Международната готика.

Урбан V

Папа Урбан V (на латински: Urbanus.PP.V) (1310-19 декември 1370) е римски папа от 28 септември 1362 г. до смъртта си.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.